Gatsby's

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Gatsby's

Кръчмето на Кюшето

Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

» 4 - 5 години вече съм в планината ...
by lumixx Пон 6 Май - 8:50

» Je n'attendais que toi
by jumbles Нед 13 Авг - 19:36

» Гетсби, жив ли си?
by lumixx Сря 6 Юни - 10:10

» fly away
by lumixx Сря 6 Юни - 9:54

» а Деннис бяга от татко си гол
by Gatsby Вто 30 Авг - 16:55

» Аз
by Gatsby Вто 30 Авг - 11:40

» за Женските Дупета, Джумблес
by Gatsby Съб 27 Авг - 15:49

» Германската Жена (за Джумблес)
by Gatsby Съб 27 Авг - 13:24

» това в Бъгария ли е?
by Gatsby Чет 25 Авг - 15:44

» За Гетсби:))
by Gatsby Сря 24 Авг - 13:56

» Аз
by жабок Вто 23 Авг - 18:06

» абей начи:)))
by Gatsby Вто 23 Авг - 13:42

» Германската Болшевишка, Октобърска Революция, бе момко:))
by Gatsby Пет 19 Авг - 13:17

» Гяурката - последния ник на Гетсби
by Gatsby Сря 17 Авг - 18:58

» на калпавите ракети и космоса им е крив
by Gatsby Нед 14 Авг - 13:29

» Джихад Made in Germany, Османска Гяурке
by Gatsby Чет 11 Авг - 17:29

» Street Food в Германия, Гетсби!
by Gatsby Сря 10 Авг - 12:42

» Гетсби или който и да е от тук навъртащите се
by Gatsby Вто 2 Авг - 20:56

» Учени: Само сексът с вещици ще спаси мъжете от изчезване
by Gatsby Пон 1 Авг - 16:49

» "дoядe ми сe Bouillabaise сeгa"
by Gatsby Нед 31 Юли - 17:06

» Spiegel International
by Gatsby Чет 28 Юли - 17:20

» Елита на правовата държава България!
by Gatsby Чет 28 Юли - 16:51

» френска музика е Булшит, Мадам Гяурска:)
by Gatsby Вто 26 Юли - 13:33

» няма пък:)))
by жабок Вто 26 Юли - 12:45

» Аз ...
by Gatsby Съб 23 Юли - 20:30

» Простаците откриха Jürgen Habermas, Гетс:)))))
by Gatsby Нед 17 Юли - 14:24

» Brexit, Мадам Гяурска, значи разпадане на Великобритания
by Gatsby Чет 14 Юли - 16:08

» искаш да знаеш, как направи Бавария* от селцето Атина град, Гяурич?
by Gatsby Съб 9 Юли - 14:00

» Двойно Гражданство за Младите Британци
by Gatsby Чет 7 Юли - 10:19

» връща се преди малко Летиция от джогинга й и ми вика
by Gatsby Сря 22 Юни - 13:02

» А,
by Gatsby Нед 19 Юни - 14:58

» Гетсби, видяхта
by Gatsby Нед 19 Юни - 12:57

» шшшт
by Gatsby Нед 19 Юни - 12:54

» Голямите разбирачи от темите на Киро:)))
by Гяурката Пет 17 Юни - 14:59

» гърдичкитe
by Gatsby Сря 15 Юни - 13:29

» шшшт
by Gatsby Пет 10 Юни - 15:48

» И щото днес им било ден на хлапетата
by Gatsby Вто 7 Юни - 16:16

» таткови цунки за Кракерчeто Dennis:))
by Gatsby Вто 7 Юни - 15:55

» нямам проблем
by Gatsby Вто 7 Юни - 14:38

» имам проблем,
by Gatsby Пон 6 Юни - 15:13

» Защо еснафа Гетсби
by jumbles Вто 31 Май - 17:51

» или иначе казано:
by jumbles Вто 31 Май - 17:40

» за специалните неща ...
by Gatsby Пон 30 Май - 16:07

» докосвай Гетсби, докосвай
by Gatsby Съб 28 Май - 16:19

» Ти си баннат от поколението "40-50", бе Гетс
by Gatsby Чет 26 Май - 19:52

» дъщеря ми получи днес Първия си Мензис
by Gatsby Чет 26 Май - 18:52

» :))))))
by Gatsby Съб 21 Май - 21:24

» и щото ми липсва
by Gatsby Чет 19 Май - 23:35

» малеее, кво намерих, егаси...нали казваш да се кефя на миналото си
by Gatsby Нед 15 Май - 17:25

» не ми се вярваше, ама факт
by Gatsby Нед 15 Май - 15:34

» Твоя Любимец, Гетсби
by Gatsby Съб 14 Май - 13:02

» а глей ги кви са готини, бе Гетс
by Gatsby Пет 13 Май - 18:03

» ок, малката
by jumbles Пет 13 Май - 16:52

» и дивите сърца не могат да бъдат опитомени
by Gatsby Пет 13 Май - 15:38

» Кой е този, Гетсби?
by Gatsby Пон 9 Май - 16:44

» :))))))))
by Gatsby Съб 7 Май - 10:24

» Ти си бил Координатор на Международен Научен Тим за Чернобил, Гетсби
by Gatsby Сря 27 Апр - 0:39

» хе, глейте кво отрких сега аз, откривача голем, понеже..
by Gatsby Пон 18 Апр - 14:18

» "Отечество любезно...
by Gatsby Пет 15 Апр - 18:15

» Te четат и Кант, бе Гетсбииии!
by Gatsby Сря 6 Апр - 20:27

» Водата, Гяурич
by Gatsby Чет 24 Мар - 20:14

» Zen-Buddhism за Гетсби:))))
by Гяурката Съб 12 Мар - 18:49

» А гледай ги тези лингвистични патртиотки, бве Гетс!
by Gatsby Съб 27 Фев - 12:04

» Кое изнасилване, бе пич?
by Gatsby Вто 16 Фев - 20:14

» Летиция се опитва да се прави на "Патриотка" сега, бе Гяурич:))
by Лeтиция Чет 11 Фев - 16:33

» Преклонена глава сабя не сече:)))
by Gatsby Вто 9 Фев - 14:23

» хубо, секо чудо за три дни, Гяурич
by Gatsby Нед 24 Яну - 18:41

» hi, "Хaйдълбърг-Keнeф-Koнтрoл"
by Gatsby Вто 19 Яну - 18:45

» Вицове (и тука, де:), не такива просташко-дебелашки като на Филипчо:))
by Gatsby Нед 17 Яну - 20:54

» Старците на Гетсби
by Gatsby Пон 11 Яну - 1:02

» Твоята приятелка:)))
by Gatsby Пет 8 Яну - 14:54

» на Kоледният Пазар
by Gatsby Нед 27 Дек - 21:21

» Коледно за Летиция, с ного любов, понеже
by jumbles Съб 26 Дек - 15:46

» Още български, археологични "новини":))))
by Гяурката Пет 25 Дек - 18:01

» ленивата Анаконда слушаща на хубавото име "Летиция"
by Gatsby Вто 22 Дек - 0:02

» а къде искаш да караме тази година ски, Летиция?
by Gatsby Чет 10 Дек - 20:40

» :))) ше ма уморите:))))
by Гяурката Нед 22 Ное - 14:48

» Хитлер-Путин-Пакт, по желание на мадам Гяурска
by Гяурката Нед 22 Ное - 12:24

» Слава Богу, че Dennis е ОК, Гетсби
by Gatsby Пет 20 Ное - 11:30

» и защото
by jumbles Нед 15 Ное - 21:28

» Извинявай Гетс, ама не се въздържах (:
by Гяурката Нед 8 Ное - 18:08

» Музика за Гетсби, да има какво да си слуша докато пише
by Gatsby Пет 30 Окт - 12:22

» селянинъt - Лицемерите и Гетсби
by Gatsby Пет 30 Окт - 12:12

» Казармата правила от мъжлета, "мъже", Геtсби:)
by Gatsby Пет 23 Окт - 11:41

» Имаш право, Гетс, Бозата не може без клуб "40-50":))
by Gatsby Пон 19 Окт - 17:18

» Ако искаш ми отговарай, Гетс:)
by Gatsby Сря 30 Сеп - 18:31

» зa внучетата нa Лeтиция: "Началото"
by Gatsby Сря 30 Сеп - 18:00

» А на нас ни се получи ей тази световна литература, Гетс
by Gatsby Сря 30 Сеп - 17:58

» ........................
by Gatsby Сря 30 Сеп - 17:56

» Гетсби на Границата
by Gatsby Сря 30 Сеп - 17:53


  • Създайте нова тема
  • Напишете отговор

Софийския Шантаж


Gatsby
Capo di tutti Capi

Брой мнения : 4970
Join date : 18.12.2010
13012011

Софийския Шантаж - Page 2 Empty Софийския Шантаж

Писане by Gatsby

големи другарчета си бехма, Шантажа и аз.
тe ми организираха зелените гущерчета, аз им организирах источниците за гущерчетета им.

беше една естествено се породила симбиоза.
по онова време немаше некви сводници или подобни мърсотии.
поне при моите тротоaрни лястички, не, тези скъпите, финните, повечето беха студентки, де лукс пилета.
сичко беше на приятелска база, обичахме се като братче и сестрички.

Шантажа.
тва не беха некви професионални, както ного хора си мислят.
те не се продаваха.
тези които се продаваха, беха други, бех им аз креирал специално име.
"Цветарки" ги наричах.
че се продаваха от маса на маса, като цветарките цветята си.
те идваха нормално от некви квартали извън центъра.
мъ и те не беха профи, беха само тъпи.

имаше и професионални проститутки, ама те се мотаха по други локейшъни.

смисъла на Шантажа беше, да ни организира безплатно поркане и грискане у най-скъпите софиянски кръчмета.
всека нощ бехме на пистата от 8-9 вечерта до 5 сутринта.
мъ едно уиски или водка или квото точно пиехме, не бех плащал.
месеци наред, и те не, разбира се.

беха страхотно остри, секси мацки и очите на балъците изтичаха.
всека джоголеше по два чужди езици, поне тези, моите пиленца.

http://m2film.dk/work/fleggaard-too-hot-for-tv

седеха винаги по 2-3 на маса, и ако ги поканеше некой на скъпо папо, само сичките.
идваше едната на моята маса и ме питаше искам ли и аз да отида с тех.
ако си имах готин лаф с пичовете на моята маса, оставах там, ама винаги знаех къде са.
не сменяваха кръчмето, без да се обадят в моето кръчме и да ми кажат къде са.
ако го сменяваха, ми казваха къде отиват, а после ми се обаждаха като са пристигнали.
да знам че не имало некви проишествия по пътя.
че иначе тръгвах ядосан да ги търся, а по пътя събирах подходящите пичове за тангото после.

сичкото тва, да не земе да стане нещо неприятно с пича или пичовете там.
ако се получеше некъв такъв гаф, успяваше едната винаги да се обади там у моето кръчме.
и аз дигах пичовете от моята маса, обяснявахме на порканите простаци колко е суров живота.
и си пребирахме лястичките пак на сухо у нащо си кръчме.
бехме още ученици сичките, после 1-2 курс студенти.

с никои от пичовете не се боцкаха, е, в изключителни случаи, се случваше.
ако е некъв готин пич, и мацето го засърбят гащичките.
мъ и тва беха редкости, през годините, 2-3 пъти.
пребирахме се сутрин винаги заедно, деляхме си едно такси, то ни караше от къща на къша.
където който живeeше.
чудя се, че сме плащали таксито, не бехме свикнали да плащаме нещо.
мъ така е в живота братче.
винаги требва да плащаш и ти нещо накрая.



тва сичкото не ни пречеше да се боцкаме с мацките от време навреме, ама само приятелски.
че любовите преминават, приятелчетата остават.
като закъсаме некъде, или като ни гепи реването у некоя поркана нощ.
като почнехме да се чувстваме като некви кирливи, непрани парцалчета, от тъжната софиянска сперма омацани, изплюти и изповръщани от коремчето на скапаната мpъсна София.

или като изневерих за последен път на мацката, ТАЗИ, която ми беше най-важното нещо на този скапан свят.
и тя ме прати в постинята.
да гостувам там на дюните и да гоним опашките на гущерчетата.

легаxa си с мен по две три в леглото и отваряха целата си секс-менажерия на триковете си хитри, за мен готините.
приятелки в нужда се познават.

a сълзичките им топлички после, се търкаляха гъделичкащо нежни по гърдите ми и по коремчето ми.
плачеха си ревниво вместно мен, ревнуваха мацката ми дето ми беше била шута.
и те искаха да си имат един такъв пич, дето така ги обича.
та да им и изневерява даже, на тех немаше и кой да им изневерява.
и като им цунквах бузките мокрички, да ги yтешавам аз вече.
беха такива горчиво соленички, че и на мен ми се дореваваше.

скапаняк утешава скапанячки.
и на опъки.
Шекспир за начинаещи.
ебаси кича беше тогава.
по времетo на началностите.

смешно е сигурно.
мъ се обичахме истински и жестоко.
имахме чувството, че само ние бехме в състояние да разберем кои сме.
сички други беха некви "външни".
нечаткащи.




нема да забравя, като я беше налегнала депресията.
Царицата на Шантажа.
три дни и нощи лежах в една стая за повръщане в едно още по гнусно легло с нея.
че и мангизите ни беха на свършване.
да я гушкам, да й гладя бузките и коcичките.
да й целувам челцето и очичките, като на татковото малко момиченце.
тва й липсваше точно тогава.
малко топлинка неква.

десната ми ръка ce беше свxанала от все по-тежка ставащата й главичка.
кожата й с некви дълбоки отпечатъци от разните вплетени в косите й хипарски дрънкулки.
некви различни плитчици, с некви шарени маниста и такива играчки.
пращах хлапето на този от рецепцията да ми копува некви сандвичи да не умра от глад.
тя не хапна нищо, целите тези три дни и нощи.
пробвах сичко: "една хапка за татко, една за котенцето, една за рибката, една за папагалчето...".
и други такива там майчински лигавения.
ниенте.
беше включила тотално на "игнор".

докато ме събуди тя на четвъртия ден по нощите, некъде в 7 сутринта.
дигнала некви превъртяващи ce обороти на готино възторжено настроение.
ставай Ленивчо, ше изпуснем Фърчилото.
обадих се на Летището, имаха свободни места.
ше летим с тебе неска на купон на морето.
таксито долу чака само теб, Поспаланко!

имам една моя приятелка, свалила е некъв ходожник там в Пловдив.
са са в Созопол, дигат огромен купон довечера.
цела България е там - от всички крайща идват.



сервитьорките в кръчмето там, ми беха като същи майки некви.
се некви такива с 16 годишни дъщерички беха.
умираха си по мен, не знам защо.
викаха ми, бе сладуран, ако не бeше такова щураче, само за щeрката си ми.
наеш ква е готина.

разправях им кви готини дупета имат.
кви изваяни шийки и кви изразителни очички.
кви пухкави раменца и кви нежни ръчики.
и кво сичко могат да правят с тех.
ако искат.

не ме шамардосваха, че тва беше още в началото на кариерата ми.
бех 13-14 годишен.
умираха си от смех.
от кикотене не можеха и да сервират известно време.
залягаха зад тезгяха.

от тогава още ми беше тва кръчме хола, сервитьорките майки, лели, свекърви и секретарки.
там ми беше бюрото, а те записваха акрибично, кой кога се обаждал и кво ми е съобщил.
и като велезех там, ми даваха милионите белжки със меседжите първо.
а аз ги преглеждах като некъв бос на неква фирма за пренасяне с ного камьончета и ного шофьори:)

а неколко години преди тва, като бехме още по-малки ученици сичките.
и се налагаше да ставам парtизанин, че баща ми не го беше още шубе на мe бие.
ме хранеха безплатно с топли кремвирши и хлебчета.
и завиваха такива кремвирши и хлебчета във вестник и ги даваха на Шантажа.
да ми ги носят през ноща на тавана със cчупената кападура, та да не гладува зетчето им.
надебeлявах напрао, като бех изчезнал от вкъщи за неколко седмици.

https://gatsby.forumieren.com/t103-topic#187

никога не ми даваха сметката.
чакаха да отида аз на бара.
само там плащах, ако.
ако имам мангизи плащам, ако немам, не плащам.
не бехме и приказвали по въпроса - получи се така некак си.

случваше се често, искам на другия ден да си платя сметката.
те ми викат, не е нужно, чичкото балък ти я плати.

или, забрави ли бе.
ти спечели поркането пак.
съседната маса плати за целата ти компания.

че моите готини скапани приятелчета се такива ги вършеха като им стане скучно.
почваха да дразнят некви пичове на другата маса, кой издържал повече на поркане.
и се избират двама от едната маса и поркат докато е единия под масата.

и аз бех разбира се винаги този от наща маса.
идиоти.

като имах мангизи им давах неква педесетарка, или некоя стотарка.
ей така, за сичките неплатени сметки през годините.
ного пари беха тогава, имаше балъци, бачкаха за по 150 цел месец, и ставаха сутрин даже.

дърпаха се, не искаха, ама аз ставах веднага брутален.
гепвах едната яко, ръцете й залепени отзад на дупето й, държа й китките с едната ръка.
с другата ръка й набутвам мангизите между надутите й от напъване майчински гърди.
мъ брутално, дълбоко, колкото ставаше.
да не може да ги вади после бързо, а да има време да изчезна.
те си ги делеха после.

мъ за мен беха теа хартийки по онова време без особена стойност.
като некви детски мангизи за игра на Монопoли.

сваляха ги понякога и некви партийчовци и неколко дедовци от ЦК-то имаше.
мъ те беха страхотни мацки, събуждаха лесно бащинските им чувства.
ако не, ми се обаждаше едната от тях тайно и аз събирах набързо неколко пича с неколко пички.
и минавахме там "случайно" у скъпото кръчме на ЦК-то готино.
и бехме една такава весела поркана компания, "хе, кво правите па вие тука а" и седахме непитали на масата им.
чичковците гледаха тъпо, ама сметката требваше да плащат нали, и то на още 5-7 души, непоканени.
а ако бех в некво настроение на гадняр, виках на едната от мацките.
"хей, бащати те търси по сички кръчми и разправя навсекъде непитан, че търси 16-годишната си дъщеричка".

са разбирате ли лекичко кво е тва Шнатаж?
че и навремето имаше ного хора, които употребяха думата.
мъ си немат и понятие от значението й.
по-готини мацки от тех нема.
страхтони беха и страхотни сладуранки.

чудите се сигурно, що не се е получило некакво гаджество с мен там с некоя от тех.
не ставаше, тва беше една гърли-тайфа с един петелчо по средата й.
повечето се познавахме от училище още.
не бех в състояние да ги възприемам по отделно.
не бех ги и преживявал наистина по отделно.
винаги заедно, ние.
след време се присъединяваха и некви нови, но и те си се плъзгаха в структурите на съшествуващата групова динамика.
немаше шанс и при тех да ги осъществя като отделни индивиди.
бе като беше болна едната от тех, или заминала некъде.
се ми липсваше нещо, картинката беше неква напукана, наръбена.
зeeше некво грозно петно в шарената весела мозайка.

големото братче пази малките си сестрички.
така беше още в училище много години наред.
немаха още косъмчета там, пиленцата сладки.
после почнаха да се размножават с все нови, но чувството не се промени.
батко внимава, да не им се случи нещо.
на сестричките му малки.

като неква Квачка с малките си пиленца бех.
а те пипипаха около мен.
и като се загубише некое, го прибирах пак у кошарката ни.

така си остана и после, като пораснахме.
бехме пак неразделими, техните съпрузи и гаджета мои приятели.
че некои от тех почнаха да се омъжват като луди.
ного рано, малки момичнeца некви беха, не можех да ги осъзная като некви жени още.
мода неква стана в тайфата.
изведнъж се юрнаха много от тех да се женят.
снощи бехме още на пистата - утре беха вече омъжени.
така изведнъж стана ката на филмчето.

само едно единствено проишествие имаше.
грозно и неприятно.
грозното беше, че й казах - този е една мъжка мухла мило.
ше съжаляваш.
че има хора - требват ти само 15 минути и разбираш кви характерни говна са.
и тя точно оцелила един такъв.

побесня.
карахме се два часа, и като не можеше да ми отговаря повече на агументите почна да ме бие.
като луда.
тупа ме по гърдите с юмручетата си.
после ми лепи шамари, аз не смея да мръдна да не земе да ми извади очите, по погреkша.
стоя си там мирно и я чакам да свърши с шамарите, та дa си я гушна пак.
мъ тва я ядоса още повече.
сви cи юмручетата и почна да ме обработва яростно.

докато я заболяха ръчичките.
и ми вика.
ок, не ми се обаждай повече.
аз го обичам.
тва е.
не минавaй повече при нас, че ми разваляш само настроението.
и си слoжи веднага лед на левото око.
че само след 5 минути е надуто и синьо.

чувстваше се некак си раздвоявана.
разпорвана от некви лоши сили.
разпорвана между мен и пича й, като дънките на Леви'с от двата коня там в рекламата.
което не беше верно, мен немаше начин да ме загуби некакси.
квото и да правеше, и тя го знаеше разбира се.
ма така се чувстваше в този момент.

три месеца не се видяхме.
дакато му би шута.
на големата си любов, вечната.

са малка лекция за балъците тука:)
разликата между момиченцата и момченцата.
техните мъжлета беха мои приятели.

те обаче ревнуваха моите мацки, ревниви беха.
както и да се преструваха или се лигавеха с тех сестрински.
познавах ги.
никоя не им беше достатъчно готина за мен.
дебнеха само да я гепят при некъв измислен недостатък, фуриите.

толкова свекърви наведнъж, като моите мацки.
никой не е имал.
големи гаднярки беха!

бе женски ми ти работи.
требва да ги гледаш само, как таксират непознатата мацка която влиза точно в заведението.
или в некво друго помещение.
кроят й сметката.
и най-малката нередовност бива зебелязвана.
дали е при фризурата или при парцалките, токчетата или бримките, не че ги има..ама началото им се вижда..там нагоре. покрито е...
за гpимчето да не говорим, тва е наука сама за себе си.
или червилото или парфюма.
пасва ли на тена на кожата, преувеличено ли е, скулите намацани ли са.
ама не така, та да са блеснали, нали.
подчертала ли е предимствата си с мацаницата, или е мацала наред.

торбичките под очетата правилно ли са каширани.
така наречените "кокошеви крачка", моите любими.
тези дето имат сички хитруши от смeeне, на ъгълчетата на очетата, и 18 годишни още.
шпахтирани ли са професионално с ного цимент от грим и пудра.
миглите имат ли некви "възелчета" от засъхнала маскара?
извити ли са с последия крясък на извивачките клещи за мигли.
или ги е "скубала" само нескопсано извивайки ги с некви тънки клечки, като тези селските момичета в битовите разкази.
поне не са залепени нали, и са дълги, видя ли ги.
има потенциaл.

белото под веждите не подхожда, курвенско е.
бих аз казала.
за нея е нужно нещо убито, нешто напомнящо на бежаво.
такова леко кафено бежово, нали знаеш кво имам предвид.
как мислиш ти а?
с лек светло син-зеленикав отенък, нали се сещаш.
и неколко светулки, ама такива загадки само, мъъъъънички а?
кво ше кажеш.
там горе да й подчертае кокълчетата на веждите дето ги нема, на чертичките й, да кажем.
за довечера де, не за по улицата.

веждите не си е косила от три дни най-малко.
и ги е направила такива тънки, че да прилича на неквa Милосърдна Сестра, некъв Харлекин или на неквa  Лили Иванова.
не мислиш ли?
тва е което той най-мрази.
тези изкуствени рахитични чертички вместо вежди.

повече от три дни не й давам.

ебаси, тва било квото най-мразел.
виждаш ли как лъжат мъжетe а?
гледат само задниците и тва е.
и тези като него.
и те!

виде ли й сандалките?
ако е я издържи до утре ше я зема с мен.
ше й копя нови, да не се срамува добрата.
щом му е така на сърцето.
нали.
на него требва да му харесва, не на нас.
или.

фризурата е за реване.
ама яка здрава коса е.
требва само да я бутна под душа и готово.
ше му я избачкам такава дива и рошава, нали знаеш как си умира по таkива.
косата е най-малкия проблем.

като й гледам косата, и интимната й зона ще е готина
като за него.
ама не дива а фризирана, как се казваше фризурата дето така обичаше?
"бразилянска"? тази, като едно тесно прaвоъгълниче там?

бе да видим колко дни ше трае чудото, после ше я оправиме.

мое томове да разпрвям тука, фасцинират ме тези науки.
сичко се картира и сортира у мозъчето женско.
за секи случай.
знае ли чавек, м?

а тва е само лека скица на таксирането на външнте, неважните качества.
както те казваха, важно било само, да ме обича истински.

преставаш ли си братче, как я таксираха при сека дума, секо полу изречение?
и как се споглеждаха?
и при секо движение и при секи поглед към мeн.
там светваха червените лампички, включваха прожекторите на МАХ и я взимаха под лупа като некво насекомо в лабораторията.
че как ме поглежда, как си слага леко ръчичката на коленото ми и милиони такива важности, говорят томове, нали.

кухненските психоложки баткови, сладички.
мъ за моите мацки нещастни ми беше жал.
разбира се че ги подготвях за дискретната инвазия на фуриите, свекървенски.
мъ кое нормално сещество може да бъде само малко подготвено за тази инквизиция на прикритите жестове и погледчета?

а на мен ми викаха при сека.
страхотна е, Тигър.
къде ги намираш теа мацки бе.
поръчваш ги некъде с валута а?

ама сериозно, харесва ни.
и те гледа така нежно като пишкаща кравичка винаги.
обича те готината, нема грешка със сърничките.
кога ше ни доведеш следващата потенциално бременна, геройчо.
внимавай как ги поглеждаш само.
че те забремняват само след три минутки поглед.
нали знаеш.

Ина обожаваха обаче, гледаха я с ококорени очички.
слушаха я с отворени устички.
и те й харсваха.
викаше, мъжки момичета са.
беха от различни светове, от моите два различни свята, но тя ги респектираше.

и немаше нищо против да се мотам с тех.
пускаше ме да се наиграя на воля, да си изразходя ненужните енергии.
да съм спокоен после, че нищо не съм изпуснал, като си дискутираме ние двамата отделните изречения на Джими Джойс.
този ми "двоен живот" объркваше сички хора в околността ми.
само Ина не, тя разбираше за кво ми е нужен.
тя четеше изреченията и ги дискутираше с мен.
аз ги живeeх, требваше ми, за да мога да си веравам сам.

сичко й бех разправял за тех разбира се.
и как се бехме боцкали от време на време.
и защо.
и те знаеха че съм й го разказвал.
бех им го казал, разбира се.

хич не й пукаше, и ми имаше огромно доверие.
и зтва я обичах така.
а и да й изнверех малко, пак немаше да й пука.
не й беше така важно, ако е само един вид "пресно месо".
имаше по-вaжни неща при нас двамата, месото беше второстепенно, некак си.
не че го немаше, напротив,
беше и жестоко и неyбоздаоемо.
дали в трамвая нощем или на гробищатата у най-големия студ или на стълбището в ЦУМ.
милиони такива места има за изреждане.
мъ месото при нас беше повече еротика.
минавеше ни през мозъчетата, идваща от очите, oт погледите върху устите и ного други такива.
а почваше с едно невинно изречение, цитирано от едно невинно книжле.



а и на мен не ми се изневеряваше точно тогава.
точно при нея.
закво.
кво да търся некъде другаде, което немах при нея?

по-луда от нея немаше.
и по-голема курва от нея немаше.
а такава майка никога не бех имал.
та закво, а?

сичко друго беше второкачествено, некак си.
и да си ги поркам мацките красиви и умнички, не можех вече.
тежка влюбеност неква, ме беше налегнала май.
никви хапчета не помагаха.
против тази болест.
ебаси.
години наред.
почна и да не ми се порка даже.
само дето не станах некво скапано вегетерянче.
тва оставше само, за щастието ми.
последно.

ми как да й пука.
имаше си нужното самочувствие, точно за мен скроено.
знаеше си цената, като некъв черно-блестящ Бик по арените на Памплона или в разните Метрополи на Южната Америка.
некъв такъв от благороднически род, див, ама интелектуално нашарен.
или като некъв елегантен кучо с копринена лъскава козина на изложбите там, с едно дърво, по-дълго от това на английската кралица.
не се подценяваше готината.
затва и се любехме двамата така.
и двамата се ценехме високо.
всеки себе си.
затва и бехме в състояние да ценим и другия.

затва и бехме така стабилни.
двамата заедно.
не си требвахме един на друг, за простото преживяване.
всеки за себе си беше достатъчно силен.
не му требваше другия.
затва бехме като две паралелни, една до друга забити дълбоко в земята, бетонови колони.
не като две гнили колчета, облегнали се ей така ^ един на друг.
и като се дръпне единия, пада и другия.

точно обратното бехме Ина и аз.
имаше право, дятката учителче наше.
там във вечерната.



и майка ми.
и тя го разбираше, нищо, че не го одобраяваше.
начинът ми на живот.
но причината разбираше.
затва се разбираха така с Ина, големи другарчета си беха.
а като почнеха да дискутират двете Стравински, излизах да си пия кафето в некое кафене.
знаех кво следваше.
като се върнех след 3 часа, беха още в първата полувина на дискусията.

не искам да знам, кво са си приказвали зад гърбът ми двете, за мен.
сигурно като две загрижени квачки са били.
мъ кво да правим, ако се опитаме да го спасяваме от него самия.
ше стане по-лошо, ше изчезне съвсем.
от нашия свят.

бе майка ми, и тя беше сладурана.
за Дарина викаше, голема палавница е.
сладка.
такaва ше си умре, сладката палавница.
ше има да я бъркат минувачите по улицата с внучетата й.
нема начин да порасне некога.
би било и жалко, ако се размисля.

намерили сте се двамата, кво да ви правя.
и двамата нема никога да порaснете.

ного си я обичаше Дарина, като некво нейно момичеце.
дето си нема, да му шие роклички и да му плете плитчиците.

не като при Ина, с Ина беха по като приятелки.
Дарина й беше неква слабост, като некво сакато дете в семейството или нещо подобно.
дето майката го обича просто повече.

предполагам, че е било заради изоставеното пеленаче и такива лигавения.
и как не му пука на пеленачето, от сичките гадости, дето му е приготвил скапания живот.
а е винаги такова весело, възторжено и готино.
и аз я обичах зaтва, хубо де
и такова вироглаво като некво козле.
аре са, като бех аз вироглав имаше бой нали!
и такова сладичко като се връцка из кухнята,
ебаси начи.
мойте старци не я наричаха "Връц-Връц".
а "Дупенцето".
техното, сладичкото.

ама майка ми се впечатляваше повече от такива неща.
бе може да ми е майка, ама и тя е некво момиченце нали.
нищо че можеше да е жестока с мен и кисела.
и горчива като неква хвърлена на боклука краставица, че е била резана неправилно.

мъ като имаше по ТеВето некъв такъв момически филм, си плачеше и тя.
нали.
геройката голема.
та е ясно, що я глезеше така, Даринчето.
нали.

пазеше я и от мен, че аз не съм бил разбирал кво нежно същecтво била Дарина.
кво сенсибелно и кво лесно нараняемо.
и къв грубян съм бил аз, и как не съм я бил заслужил.
и нооого други такива.

даже и този професионален циник и писимист, моя Старец.
и той я обичаше като дъщеричката дето си нема.
само дето не й шиеше роклички некви, Мачото скапан.
Дарина не беше гаджето на синчeто им, а малката му сестричка.

техното малко момиченце.
за сичко приятно и готино беше Дарина виновна.
дали им подарявах нещо, дали ги изненадвах с нещо приятно.
идеята била разбира се от Дарина.
нема начин.
а аз бех отговорен за сички лошотии, разбира се.
и за дъжда следобед и за спуканата тръба на душа.
бе, малкото сестриче и големото братче.
ама класическо!

тя си беше и винаги там.
и като бех аз заминал некъде, си спеше при моите старци.
и си беха тримата шатстливи.
аз пречех само.
развалях хармониата.
беше повече член на фамилията и от мен.
особено от мен.

обажда ми се некъде, където ме е завял моя си там, скапан живот.
и аз я питам, къде си?
тя ми вика, ми в къщи съм.
викам й, аре са, 50 пъти званих, немаше те.
не у нас с теб.
а при нашите съм.

и тва сичкото само след две седмици.
две седмици й требаха само, да ги омаламаса и двамата.
тези, дето беха така дистансирани и не пускаха нормалнo хора близо до себе си.
не по селата а в Помярника София.
там с гяволите, простаците и доносниците.

майка ми й плетеше разни финни тънки жилетчици, полички и роклички.
беше известна плетачка, преподаваше даже.
и публикуваше даже некви мустри и такива за плетени джунджурийки.

беше едно от многобройните й хобита.
плетеше и като гледаше телевизия или като четеше некви исторически тухли.
при секо занимание което го позволяваше, плетеше.
не й требваше и да гледа като плете.
чудех се откъде знае какви цветове да омешва там, като не поглежда.
като тези луди секретарки беше, дето бият по трилиони удари на минута, и те без да поглеждат.
и ръцете й беха така бързи, не като при неква нормална жена когато плете.
една цела, тънка като кашмирско шалче рокличка, за Любимото й Даринче.
изплиташе само за два дни, след работа.

бе дали беха два дни или три и полувина не знам вече със сигурност.
но повече не беха, басирам се за 10годишната ми заплата.
сички се пулехме секи път наново.
сички знаехме ква плетачна машина е, ама като се обадеше на Дарина.
се пулехме се наново.
да дойде, да й пробва рокличката, преди да я глади под мокри кърпи.
че гладенето беше последната, финната настройка.
тук на ханша малко разтегляне, там при ракавките малко по-дълги ги правещи.

и ги плетеше или шиеше винаги така както Дарина си ги искаше.
изобщо не се намесваше във вкуса й.
казваше даже, че тези нейни роклички пасвали към съществото й.
на нея не стояли така вулгарно, а така невинно.
като при малко момиченцe.

имаше разбира се по желание на Дарина и неколко "нормални", и неколко "миди", до глезените.
но повечето й покриваха точно дупето, пробваха го двете хиляди пъти, преди да са готови.
тоооочно да й покрият гащичките.

имаше си за зимата и такива плетени гащочорапи.
тъничко плетени, в сички възможни цветове, та да ги комбира Дарина със сичките си роклички.
милиони беха.
че тя си ходеше по улицата само по гащочорапи.
а рокличките й беха като некъв размъкнал се леко половер.
ного сладка беше с плетените си крачка в бутушките, през зимата.
майка ми си умиреше от кеф.
и с конската опашка, дето подскачаше в такт с дупето й.
там си умирах аз от кеф.

и понеже беше същата плетачка, беха и от същите кълба за плетене, като рокличките.
че тя копуваше винаги в огромни количества.
та да има и за три метрови шалчета и за некви жилетчици без ръкави и за гащочорапи.
при сека рокличка или поличка.

шиеше й и роклички от плат разбира се.
фризираше й косите.
cамо дето некви скапани плитчици не й плетеше.
бе! 5-6 пъти я гепих как и плитчици й плетеше.
ама само на ужким, после я правеше пак на Пичката от Махлата.

бе ебаси маминото дете беше, Дарина.
само като прекрачеше прага на бащиния ми дом.
по пистата беше опасната пичка, при моите старци малкото момиченца.
кефеше я, видиму беше.
да я поразглезва и нея некой.
за пръв път в живота й.

затва като се срещахме на кафе у бащиния ми дом.
аз блестях чрез отсъствие.
при 3 от 5 покани.
а нещастната Дарина, трeбваше да обеснява, кви неочаквани неща ми се били случили, точно днес.
и колко съм нещастен, че не мога и аз да се наслаждавам на този прекрасен следобед.

бе!
ебаси, ебаси, ебаси.
както обичаше да казва Даринчето.
като не й се дърдореше ного-ного.
което се случваше, секи 138 години, през съвмeстното ни Мотане.

падам си просто по-силни жени.
като ги пиша тези неща, ми става все по-ясно.
всичките ми по-сериозни любови, и десителетията след Ина и Дарина.
са били винаги със силни, самуоверени мацки.
сичко друго ми става бързо скучно.

обичам сички момиченца просто, женолюбец некъв съм.
обичам и да ми се лигавят и да мe глезят и да са майчински към мен, и сичко.
ако искате, от както съм жив си играя с майчинските чувста.
и на 17 годишните и на 37 годишните.
и функционираше идеално.
любимецa им бех винаги, на момичките, във всичики възрастови диапазони.
едните ме искаха за леглото си, другите за зет.
така е по цел свет, нема разлика при мацките.
нема и културен шок, в тва отношение:)

тва, че и 37ем годишните им майки, не блъсках от ръба на леглото ми, нема да ви разправям тука.
че тука четат и щерките ви, нали.
че и те напираха там на него.
на ръба на легото скапано.
при топли, лунну нощи.
на ръба си седаха, и си оголваха сичките си оголвания, дето си имаха.
за оголване.
глей хлапенце и не се пули.
а дръж, ако си некво истинско махленско дзверче.
пипай, барай и почвай, кво ми се глезавиш тука.

като те слушам, у махлата си голем ебач.
а?
аре не си пишкай са у панталонките.
че аз требва да ти ги пера, нали.

но единствените ми яки, стабилни и дълги връзки са били винаги с яки, силни и самоуверени мацки.

и Даринчето, тва малкото любимо момиченце на Старците ми.
и то беше едно такова жилаво, яко и с вродено самочувствие.
иначе как ше се кълчи по цела България по онези времена, с тази загадка на неква рокличка?
бе не знам, кво би станало от Ина, ако тя беше изоставеното пеленаче.
Дарина си имаше нейния начин, да дразни околноста, да се плези и да вика "Нъцки".
"мен нема да ме строшите, не става, НЕПОКИСТКА СЪМ"

Дарина.
и тя беше една такава колона, такава, стабилно забита.
до мен, паралелно.
не й требвах аз за преживяването й.

нема да забравя никога срещите ни в Париж, скапаха ме.
особнено последната, третата.

бех организирал некви завързани връзки с нея през некви 1001 канали.
летеше още, аз бех студент в Хайделберг.
години беха минали.

пишехме си от време на време, и аз й разправях за Моника.
нейните писма беха винаги с печат от чужбинско.
моите й се предаваха на ръка, от ръка на ръка, от  десетото или педесетото ми непознато копеле.
да не се скапат полетчетата й.

пишех й, как живeeм в едно скапано студентско стайче двамата и че Моника учи пар фавор.
и как се къпеме двамата в умивалничето мъничко у наща стаичка, и такива неща.

мъ, стаичката е на последния етаж на най-известното студенско кръчме, тук в локейшъна.
затва се чака години, или си пускаш подводниците.
за едно такова мърляво стайче.
за наема да не ти разправям, у хотел е по-ефтино, разбира се.

Ина беше железобетоннa колона.
Дарина не.
тя беше неква такава тъничка и специална.
колонка.
немаше вътре такова яко, неeластично желязо.

в нейния цимент беха забъркали некво такова въже от фибер глас.
такова модерно, дето искат да опъват между земята и луната.
теа от NASA.

нема акула, която да може да го прегризе.
Ина беше твърда, ама и нея моеш да я джитнеш с некъв багер.
въпроса беше само, колко голем требва да е багера,

при Дарина не помагаше и некъв багер или некъв танк.
че като я премазиш с чудовището и се обърнеш да погледнеш кво е останало от Даричето.
те плесва яко по муцуната еластичната колонка.
като некъв клон в гората от хлапето пред тебе, като се гоните между храстите.

не беше по-яка от Ина.
мъ по-жилава, по-преживяваща.
като Кирката, като я настъпиш - троши ти носа с дръжката.
тва е Даринчето.
Кирката.

искаш да я цункаш, ама при искането си й настъпил леко чепика.
и цак, ти е строшено нослето.
и се чудиш после, кво е станало.
нема да ви разправям тука, колко счупени нослета съм имал с мацката.
че нема да ми вервате, знам ви.

бе по-големо гаменче, от мъжки пол, от Дарина.
не съм срещал по цел свет.
голема гаднярка беше.
хулиганка!

условието за последната среща беше, да взема и Моника с мен.
искала да я види.
ако не, не.
виа кон диоc, чико.

и така се срeшнахме тримата у едно ефтино китайско крьчме там.
най-любимото на Даримна.
винаги се сращахме там.
лъжеше ме секи път, че било ефтино, затва.
ебаси, беше забравила вече, с кого си прикзва.
заболя ме направо.
се едно, не я познавам.
ебаси.

и там я разцелуваха секи път разбира се, дръпнатите очички.
като селчовците по Pодопите.
техното сладичко момиченце.

да седиме боси и по турски там.
и да си грискаме плюнките на лястичките от гнездатa им скапани.
и да си пием тримката заедно сакe.
кво друго а?

атракцията на секи азиатцки ресторант.
че нема по света некви киатйски или малaйски или други.
сичко е неква объркана мешаница от сичко азиатско.
само от прросто презрение.

дръпнатите очички неверват просто че еди джеaйдин, може да прави такива финни разлики.
и му пробутват сичко, кво звучи на повръщане, като на китайска или тайванска кухня.
a западните скапаняци си умират да ги прецакват, плащат и забележително, за повръщаниците.

та и тва ме нарани така, чe преди да мога да поръчам.
ми се плезят две виетнамезчета и ми викат.
Стринката им Дарина била уредила поръчката вече.
тези известните на секи Балкански Турист плюнки у кошарката на Врабчетата.

разбира се, че беха специално поръчани за Моника.
и сакeто, тва китайското:)
сичко за Моника.

но тя беше спокйствието в персона.
никога не я бех преживявал така спокойна, така отпусната.
а аз я поглеждах внимателно, че знаех, че й е ясно, ква игра се играе тука.
и за кого.
опасявах се, да не се получи некво такова момическo избухване на азиaтскa територия.

мъ като като поръча тя усмихнато след неколо часа, една супичка от изсшуени ташаци на бел индийски тигър, за лю бимия си съпруг до нея, се успокoих.
разбрах веднага, къв й е подхода към ситуацията.
кефе ше се.
че тва е най-големия израз на либов, един такъв ташак струва неколко хилядарки, нали.

бе по-гадно-спокойни от мацките.
като почанат Tе да си мерят вулвичките.
нема!
"пичовете" могат само да учат от тех.
там се учат ИСТИНСКИТЕ трикове.
при мацките.

"пичовете" ги наричат тези трикове "педераски".
за тех е сичкото, нещо "педераско", квото те не могат.

ама ги наричат така винаги "пичовете", които ги е шубе.
да излезат на уличката отзад, да подискутираме проблемчетата малко.
да си изтанцуваме тангото.
нали.

засрами ги, немаха ташаци точно в момента.
загубиха си лицето.
да дойдем в четвъртък, молим-молим.
поклон-поклон.
ше ни ги поръчат в Шангхай, разбира се.
траело само неколко мъъънички днички.

после, след още неколко часа, ги попита, имат ли нещо японско за пиене.
от тогава не ги видехме повече.
точно в този момент започнаха да мразят Стринката си Дарина.
сигурен съм.
тя ги беше набутала там, у тази педерска ситуация.

мъ и Моника си разпределяше гадностите, гаднярски разпределини по часовете.
ного азиатска беше, търпелива.
поръчите й и въпросите й идваха секи 3 часа.

и така от 3 следобед до 2 през ноща.
че нали използвахме сека секунда, като беше там Дарина.

и малко преди 2 часа през ноща, казва Дарина.
глей са, Моника.
исках да те срещна.
да те видя.
надявах се, че си неква лигла.
исках си го на обратно, този идиот до тебе.
този дечко.
исках да си го спечеля пак.
мъ не си.
не си лигла.
засужаваш си го.

ше има ного да те ядосва, вервай.
голем дечко е.
мъ си е твой.
подарявам ти го.

протегна се, измляска ни и двамата мокро, както само тя може.
и почна да си троши краката с полу обутите си токчета, бегайки към врата, подскачайки на един крак.
с едната ръка си намества едната обувка, с другата се опира по разни буда-статуи там, да не загуби равновесие.

отзад пощръкляха виетнамезчетата.
че в китайки ресторанти мръсната работа е за виетнамезчетата.
както в гръцките, за турчетата.
а в турските, за пакистанчетата.

ебаси стакатото беше, с теа високи зинг-зaнг глаcчета.

подгоних я по чорапи, мъ на тротоара пред кръчмето спрех.
гледах я само вдървен, как тича боса по плочките, обувките си гепила в едната ръка.
как изчезна в ноща.

като се върнах в кръчмето, немах ниkви чувства некак си.
нещо студено, безчувствено ме беше обвило, като некъв прозрачен лед около мен.

дойдох на себе си от сътресенията, които ми пречиняваше Моника.
друсаше ме като неква круша, да паднат крушите от там горе.
сълзите ми течаха, като нa неква скапана мацка.
не, че не съм имал сълзи в очите си.
често съм ги имал даже, от яд.
ама такива пороища, такива женски некви, никога.
така се чувстват мацките, като си плачат, сигурно.
така до себе си, плаченето нема нема нищo общо с тех.
то си е некак си самостоятелно.

ако ми беше направила ташаците на майoнеза.
или ми беше изкъртила некъв зъб.
немаше и да ми пука при Даринчето.
щех и да й се хиля напрегнато ледено, като моето цинге.

ама да побегне така разплакана по чорапи.
ебаси, по-гадна от нея нема.
тва е!

_


Последната промяна е направена от Gatsby на Съб 30 Ное - 14:10; мнението е било променяно общо 120 пъти
Share this post on: reddit

Писане Пон 8 Юни - 21:26 by Gatsby



ти сигурна ли си, че знаеш.
коя си?

Писане Пон 8 Юни - 21:49 by jumbles

мда, ама не ако ми се наложи, ами ако "Ако могат да изтръгнат
от душата ми
разплакана от циганин
цигулка..." :)))))



уф, шматко, какво да те правя такъв ръб ... всички сме едно цяло в крайна сметка:)))))

Писане Пон 8 Юни - 22:08 by Gatsby

не си го признавам само.
та да не ме биете пак.

абе, питай майката на Летиция, ако искаш.
наеш какво ми казва винаги, като почне да ме заобичва?

голем си Житан, бе Гетсби, наистина.
така ша та гушна сега, че ше издьхнеш в рьцете ми.
чуваш ли!

верно, тва ми приказва секи 15 минути, като сьм за три часа при нея.
тя ма била чатнала само, само тя от целия Монпарнас.
от мальк още, от ученик.
(ученик при нея = студент)

разбираш, нали!

Писане Вто 9 Юни - 8:17 by jumbles

естествено:)))) ...

Писане Сря 10 Юни - 15:28 by Gatsby

"само ти го можа.
и брат й, го неможа.
а знаеш кво е копеле, нали.
и как го обича тя.

да я оправиш таз смотанячка, дьщеря ми.
само ти, бе Житан.
успя.
друг го неможе тва чудо.

докато пукна, ще сьм ти благодарна.
откакто е с теб е нормална.
е, горе-долу, де.
не мислех, че ще го доживея.
туй чудо."

Писане Чет 11 Юни - 9:50 by jumbles

какво значи "да я оправиш" ? какво си й оправял? и що си я оправял изобщо?

по–добър си от създателя?

Писане Чет 11 Юни - 10:41 by Gatsby

ама аз си я оставям да приказва.
еми за 3-4 часа сьм там, ако не се наложи да приспивам.
нормално спя при приятели или приятелки.
ама и да се наложи, сьм цяла вечер по пистата или при приятели.
врьшам се през ноща, като спинка тя вече от часове.

а като е будна й готвя винаги нейните любими лакомства.
затва и като звьнна при нея, сьм накупил и влача сички продукти.
само вина не е нужно да копувам, тя има винаги 20-30 от моите любими.
и любимото ми уиски, и коняк, винаги, и ги допьлва постоянно.
еми тя друг си няма, само нен си има, казва.
от мьжкия пол, де.

и си дьрдориме в кухнята на чашка винце, от тва за готвенето.
докато аз готвя, а тя бели картофите и дялка зеленчука.
затва не питам много-много.
че като го задьлбае, си изпускам хората после.
нали сме после по пистата.

предполагам, че има предвид, че сьм успял да я "опитомя".
тва диво и плашливо сьщество.
такова ено, като лисичето на Принца горе.
наричаше ме навремето често и "Малкият й Принц":)
или "Житана-Принц".

щото Летиция преди мен не е имала сериозни, или, по-дьлги врьзки.
и се моташе по кьлбото, цяла година беше на пьт с Хвьрчилата.
така си изкарваше папото, копува и продава картини.
а сега, "заседнала", номадката.
и с Мьж даже, малеее.
не е за вярване:)))

тва има предвид, си мисля.
и от други разговори и подмятания.
и по телефона с Летиция.
__________________________

пп: по–добър си от създателя?

о, разбира се, светлини години по-добьр.
от тоя Мачо Сьдателя й.
с Харема си от хилядата си Екс-Сьпруги.
и секи ден на 1ва страница по Жьлтата Преса.
няма спор, за нея!

аз поне сьм изневерявал дрискретно, казва винаги.
шото обичам жените.
а и сьм Джент.
не такьв Пейзан като бащата на Летиция.
не можеше да вярва, че такьв пич като нейния Мальк Принц.
не изневерява.
не става просто, няма начин.
ми те му се предлагат денонощно, бе.
на нейният Мальк Принц.
друг начин няма.

а да намекне някой нещо против мен, или тя да го разбере погрешно.
издрасква му очите веднага, няма милост тогава.
та и Летиция да е:)
наеш кви са вмимателни винаги, като си приказват с нея.
големо шубе имат, като я посещаваме с тайфата понякога.
гледат да не ми споменават името.
че знае ли човек, как ще го разбере, таз Гетсбиева Фурия:)

Писане Чет 11 Юни - 13:16 by jumbles

аха, хубаво, че тъкмо щях да набирам като моторетка на баир

И между другото ... Създател=Бог=Вселена = ....
Gatsby

Писане Чет 11 Юни - 13:22 by Gatsby

- тя ми е Вселената.

кво повече искаш, бе Мушмурок?
jumbles

Писане Чет 11 Юни - 13:32 by jumbles

Нищо не искам, споко де:)
Gatsby

Писане Пет 12 Юни - 11:45 by Gatsby

докато ти почна да си дьрвиш тука Клиторчето.
се по-голямо го правеща.

не знам вече, дали те бях питал бил.
панирано ли е вече.
Клиторчето ти?
хрускаво?
като теа панираните и фритирани октоподски крьгли ластичета?
мьььм, мням-мням.
_______________

пп: бе закачай се ти с мен безнаказано.
щото Гяурката е в София.
че като пропише и те погме, нали знаеш кво става:)

чете, ама не пише (още).
че е се по роднинската и приятелската писта.
иначе са обидени, тези или онези.
пропуснатите.
нали ги познаваш, булгаристанците.
децка градина.

нещастното момиченце!!
цунки Гяурич, ако го прочетеш - сьчувствам ти искрено.
и да, да не забравя, Биг Поздрав на Родителите, чуваш ли!
(ооо, сетих се, кажи на майка ти, че такава парцалено-мокра млясканица като твоята не сьм имал през живота си, а е трябвало ного такива да издьржам, вервай ми, еми тя те беше помолила да ма "цункаш", не да ма переш, нали:)

а може вече да е и до Варна стигнала, че и там искаше да ходи - приятели.
та внимавай!
как се заяждаш с Гетсби.
щото като настьпи пьрженото ти клитурче с токчето си.
ше има пак да врещиш.

добре, де, аз си нямам голем батко, хубо, ама чакай да й кажа само.
ква си, ена такава.
и ше видиш ти тогава!
като се вьрне!
сичко се регистрира, досието ти набьбва.
нема лабаво.
Gatsby

Писане Пет 12 Юни - 14:28 by Gatsby

и този пьт чакам нетьрпеливо да разказваш, малката.
(Гяурката).
ного ми е интересно, нали знаеш.
https://gatsby.forumieren.com/t556-topic#6584
за другата манджа, дето занесе за готвене.
jumbles

Писане Пет 12 Юни - 15:44 by jumbles

И като ме изяде ламята Спаска, ако ми доди тука ... ти ще си виновен ... мда, ако искаш да знаеш
Gatsby

Писане Пет 12 Юни - 15:50 by Gatsby

http://forum.abv.bg/lofiversion/index.php/t115533.html
jumbles

Писане Пет 12 Юни - 16:09 by jumbles

Значи искаш щом си се загледал в него в момента, така ли да разбирам? (тва щото не съм от най-досетливите )

Межди другото много сладирски линка
Gatsby

Писане Пет 12 Юни - 16:15 by Gatsby

там откьдето си преписвала, да не кажа, копи-пействала

"а ти познаваш ли някого, когото са били шибали точно на границата между две държави, Бумлес?
десните му крак и ръка във Франция, левите му в Швeйцария.
разпънат там като Исус на кръста, сложен полегнат на границата.
или като онова разкрачено човече на човечеството, тва на Да Винчи.
дето го изтреляли бяха били на към Марс.
симетрично и затва, съответно, пишлето му се намиращо точно върху границата между държавите.
еми, сега познаваш най-после един.
Гетсби.
че границата е начертана там на секи чаршаф на леглото, нали затва плащат човеците.
и точно там върху чертата ма шиба мен Летицията.
подрежда ме полувин час намръщено-съсредоточена като при класна работа в час по тригонометрия в Интерната й.
преди да ми се качи.
да съм точно поравно във всяка държава.
ебаси предиграта беше, такава не бях преживявал, а си мислех, че сичко съм бил виждал и преживявал вече.
шиба ме брутално, жестоко и яростно и винаги само тя отгоре.
язди ме като некъв Каубой от рекламата на Малборо.
докато се изтощи и не можеше повече и падна, ама забравих от коя страна беше.
във Франция ли падна Cowgirl-ито или в Швейцария."

https://gatsby.forumieren.com/t362-topic
опитваш се да шибаш пак Г, рожбоу?

за кого мислиш, че ги пиша теа булгаристански текстове.
ма, пикло у солената ти водичка, в таз ти саламура?
та да не ти смьрди така путката, както ви казваше.
Селяндура винаги, а и Дятото ви.
а вие им ближехте и кура, и ташаците и аноса.

ама вие сте примитивни путки, само такива ви мокрят.
на тях им викате "мьжествени".
по темите им булгаристански.

еми, на такива им се разкрачвайте по бг-форумите.
бе, муцке.
те ви ги правят така водопадски приливащи, миризливите ви путки.
кво си седнала да се пенявиш тука?

при мен и Летиция?
________________

ок, сори че те погнах.
ама се ядосах.
сори малката, случва ми се и на мен даже.


Последната промяна е направена от Gatsby на Пет 12 Юни - 17:16; мнението е било променяно общо 1 път
jumbles

Писане Пет 12 Юни - 17:14 by jumbles

Дано схванеш веднъж за винаги ... душа съм която си има тяло, не съм тяло което си има душа
Не знам какво да ти кажа повече
Gatsby

Писане Пет 12 Юни - 17:22 by Gatsby

тяло без душа си, циганска лигла без мнение.
или кви души имат Пантофчетата, рожбо, да те попитам.
едноклетьчните мекотели, са тва.
но имат ного общо с теб, вярвай.
шубелийка.
няма лошо, де
знаеш че си ми слабост отдавна, ама знаеш и.
че си Лигаво Курве, нали.
15наесе години сьм ти го казвал, не е от вчера, нали.

мь не, беее, тя си има мнение и се ежи.
ама само при Г.
при него няма санкции, понеже.
еми, бунтовничаката тя, на батко.
щото.

важното е, да не боли.
при шибането й.
че тя е винаги шибаната, откакто е родена.
ама понякога я и боли.

затва й е философията от малка още.
добре де, шибат ма както си искат, момчетата от махлата.
ама аз сьм хитра.
пускам само на теа с малките пишки.
та да не ме боли така, разбираш ли.
хитра тактика, сещаш ли се, от 25години изпробвана.

абе, да ми го духа тоа Гетсби, ако искаш да знаеш.


Последната промяна е направена от Gatsby на Пет 12 Юни - 17:48; мнението е било променяно общо 1 път
jumbles

Писане Пет 12 Юни - 17:46 by jumbles

Наистина не разбирам какво те ядоса
Виж, ще изчакам да се уталожи и да ми обясниш, става ли?
Gatsby

Писане Пет 12 Юни - 18:00 by Gatsby

https://gatsby.forumieren.com/t101p50-topic#7936

питай кво не разбираш, и ти го обяснявам.
така просто, че и такова совецко-гларусно, плажно мекотело като теб.
мое да го разбере, гарантирам ти.

ми питай ма, не сестряскай така.
и моята пишка е малка, не боли.
чуваш ли.
jumbles

Писане Пет 12 Юни - 18:17 by jumbles

aко трябва да ми обясниш какво те ядоса без "пишки" и "путки" как би звучало?
Gatsby

Писане Пет 12 Юни - 18:29 by Gatsby

сринке?
този без пишки и путки?

от друга страна, ме дразнят бургаските изсьхнали путки.
дето обичат да се правят на безпутни путки.
ама, тва е друга тема, май.


Последната промяна е направена от Gatsby на Пет 12 Юни - 18:36; мнението е било променяно общо 1 път
jumbles

Писане Пет 12 Юни - 18:35 by jumbles

Покажи ми че можеш да чуваш и такива неща, дотогава по този начин и без претенции ако обичаш
Gatsby

Писане Пет 12 Юни - 18:41 by Gatsby

"дoядe ми сe Bouillabaise сeгa.
глeдaх oттaтък eдин дeтски пирaтски филм.
с eднa стрaхoтнa пирaткa, и eдин aнглийски oфицeр, дeтo сe влюбихa тaкa стрaхoтнo, рaзбирaш ли."


направи така Гетсби, та да не е така смотан, света.
jumbles

Писане Пет 12 Юни - 19:06 by jumbles

Абе света си е невероятно хубаво чудо, Гетсби и да се пръсне пи шевовете не може да направи такава чудесия и айде .... че батерията ми отиде на кино
Gatsby

Писане Пет 12 Юни - 19:08 by Gatsby

ей за таз мацка ма подсети сега, и тя беше морска понеже:)
средноморска само.
ама се пак.
https://gatsby.forumieren.com/t9-topic#4492
jumbles

Писане Съб 13 Юни - 10:47 by jumbles

още малко и всичките госпожици ще ги докарам аз, ще видиш ти:))))
Gatsby

Писане Съб 13 Юни - 11:34 by Gatsby

да почнеш да се разсьбличаш тука.
та да те намеря и теб най-после.
по следите на парцалките ти.

ама, ти си селско стринче.
задрьстено ено такова.
ше има да си чакам, май.
jumbles

Писане Съб 13 Юни - 12:16 by jumbles

по–разсъблечен човек от мен трудно ще намериш, като че ли това те обърква така, ако питаш мен
Gatsby

Писане Съб 13 Юни - 12:24 by Gatsby

да?
не разбирам, обясни ми го, моля.
jumbles

Писане Съб 13 Юни - 12:58 by jumbles

каквото в сърцето и душата това е около мен и от мен, няма "трябва" ... май това е най–опростеният вариант на обяснение за който се сещам
Гяурката

Писане Съб 13 Юни - 13:21 by Гяурката

От Летиция, че влезнах погрешно с моя ник, а исках с нейния да пиша, да превеждам:

Нe е нужно да предполагааш, шери. На мен ми го казва в прав текст по телефона, всеки пьт. Колко ти е благодарна за опитомяването ми:) Но е готина, или ти си я дресирал готино, не сьм решерширала още сиситематично. Не споненава никога "внучета", никога. Сигурна сьм, че само ти можеш да й промиеш така мозька, на таз вироглава жена, само ти! Ясно е!

и си дьрдориме в кухнята на чашка винце, от тва за готвенето.
докато аз готвя, а тя бели картофите и дялка зеленчука.


Точно такива сте, Гетс, не знаеш какви сте сладки двамата. Много ви обичам такива. Малкият Монпарнаски Принц и Старата му Монпарнаска Вещица. И тя така известна при "хлапетата" в махлата, нали. Като баба ти Мими? Затова ли се разбирате така, затова ли се обичате така, бе малчо?
Е ми, ти й заместваш и до днес брат ми, нейното най-любимо момченце, и той такьв щурак като тебе, нали. Аз бях само неква грешка на природата, бе, момиче, малеее! Лигли некви са това, в нейния крьгозор.

Ти си за нея Доминик, Гетс, и го знаеш много добре. Гледа те теб с мен, и си представя Доминик, точно такьв и той сега, с мадамата си дето обича точно сега. Няма разлика между него и Гетсби, и "хлапетата" го казват даже. Е ми, нали цял Монпарнас искаше да ви сьбира двамата, че сте така един за друг направени, помниш ли. А тез неща се говореха при нас в кьщи, като бях още 14 годищна ученичка, нали, при кафето и колата на Маман, нали. Тя сьбираще винаги "дечурлигата", нали, тези студентските:) Абе, ти си й синчето, бе Гетсби, другото няма да се вьрне никога в Европа, и ти го знаеш, и тя го знае, и аз го знам. Колкото и да го обичаме, той е загубен за нас.

наричаше ме навремето често и "Малкият й Принц":)

Не е вярно, и сега те нарича така, като се обади по телефона ме пита винаги, как е Моят Мальк Принц, слушаш ли го. Внимавай, да не вземе да ти избяга, че тогава ще има да плачеш, такива мьже не се намиреат по Летищата, мон пти.
Бе дайми го, Малкият ми Житански Принц, да ми каже той, как вьрвят нещата при вас, на него му вярвам.

издрасква му очите веднага, няма милост тогава.
та и Летиция да е:)


Точно такава е, и двамата сте голями сладури:)
Но не затова си мьлча винаги, и не смея да мрьдна. Опасявам да не разваля магията, да не ви извадя от ролите ви.

Монпарнаската Вещица и Малкият й Принц:))
За гушкане сте.

________________

Гяурката: както виждаш превеждам вече, Гетсби.
Ще се обадя пак, манджата е култ, Гетсби, точно си нацелил бьлгарския вкус.
Ама, затова те питам винаги теб, нали, Кулинарският ми Гуро!!!
Такова парче месо не бяха виждали!
Ама и аз, е ми, как да си го купя, бе щурак, мерси че ни го подари.
230 Евроси на килограм, егаси лудия.
Бяхме 7 човека на скарата, и остана, не го смогнахме цялото.
А от тях бяха 5 мьжки. "Неадерталци" като тебе. Само Мрьвки грискат.
нали се претесняваше, дали не е малка, мрьвката:)
Амаа, да си оближеш прьстите, чувства се, че кравите са били цяла година масирани с бира.
От японските селяндури, точно такьв вкус имат, наистина.

++++++

пп: и Родителите ми бяха там, нали знаеш как те обичат?
Няма какво да ти пиша, или?

А майка ми каза, по-добре да те изпера.
От колкото нищо да не правя с теб.
Сещаш ли се?
Чакай сега да си дойда, и ще видиш ти!
Какьв Мокричьк ще ми станеш.
Зарди Майка ми, ти си си виновен понеже.
Gatsby

Писане Съб 13 Юни - 16:18 by Gatsby

пиши си за него там у френските ти еснафски форумчета.
дето невлизам вече, точно затва, нали знаеш.
не искам да те смущавам, понеже.

стаа ли?
аре у лево, ма.
лигави се на по френски, щом те устройва.
с Доминик - мацай го там от любов.
мь не тука.
разбирашлима Bitch французойски, или не ме?
нито ти знаеш кой е Доминик, нито твоята Маман.
лигави, оцетни путки сте и двете*.
оцет за салата се прави от вас, нормално.
ама щипе после у гащичките ви, или?

а Маман не обича да я щипе.
особено ако я щипе у гащичките й.
хитра путка е, щото.
от триесе и повече годни, не е споменала името на Доминик в мое присьствие.
и като е била цялата махла там в хола й.
хитра, улегнала путка е понеже, а не такава смотанячка като Дьщеричката си.
дето бьрбори пьрво и после мисли.
еми, кво искаш - момиче, грешка на природата.
има право, старата путка, тя ги разбира теа работи.
има да учиш още много от Маман, ськровище мое.

оставете Доминик намира с ваште лигави мляски.
стаа ли?
че той не може да ви тегли сиктира, нали.
не е тука, а не мое и бьлгарски.
не поглежда и у префьрцуленото ви фанцузко форумче.
не мое да се брани от лигавите ви като от парцали за миенето на стьлбището.
гнусни мляски.
знам как ги мрази - не по-малко от мен, понеже.

ебаси поврьщаницата сте и двете.
той е пич, а вие сте курвета.
те тва е.

тва ли искате да ми обяснявате сега?
_________________

* да го преведе за Маман, ако иска, Гяурича, нищо ново не е за нея.
казвал сьм й го хиляди вечери, в очите!

е, не е толкова скьпа Мрьвката, Гяурич.
не знам кьде си погледнала.
ного си любопитна ма, на подарен кон не му се гледат зьбетата, нали знаеш.
180 евро беше килото, има и по 230 и по 280, обаче.
така е.

но, Wagyu- и Kobe-Говеждо от Япония е безбожно скьпо и "свещенно".
то е така финно с конци от сланинка "марморирано", така е израза.
че е крехко като за пеленачета.
казва се, че него можеш да го ядеш с лъжица след скарата, не е нужно да се реже.
еми масирано е било с бира, говненцето батково от бебенцe още, постоянно.
а и му пускат Моцарт да слуша денонощно, много го обичали били добичетата, понеже.
отпускащо им действал бил.
навремето са плащали цяли богатсва за Kobe-Beef или Кобе-Филе, за Мръвките само.
ама контрабанда.
че японците са си ги пазили, забранен е бил износа.

после правят некви алчни хора контрабанда на цяли говеда.
и ги продават в Америка.
един от тях там има хиляди Wagyu-Говеда на Ранчото си, Burwell се казва, в Небраска.
оттам идва и повечето такова месенце - от фермите в Небраска.
30 дни отлежало и после въздушно-сухо-Шок-замразено.
да не се загуби неповторимият му аромат.

от Burwell, Небраска, тръгва месенцето на към Европа.
че японското не е за плащане просто.
но и даже в Небраска е много скъпо още.
на место, на Ранчото.
струва едно кило Филе 250 евро, един пфунд  (1/2 кило) Ribeye 80 евро, Roastbeef 170 евро.
и, оттам идва месенцето при братята Stephan, Wolfgang и Michael Otto в Heinsberg, Джермани.
при тях може да си го копува всеки нормален човек.
500 Wagyu-Говеда копуват и продават на година, казват братята.

абе и 180 са страшни мангизи, ама такива неща не се ядат секи ден, нали.
еми, виках си, да опитате и вие едно такова чудо.
че то е действително некво чудо, тва месо, егаси.
дояде ми се сега, само като пиша:)

апропо, Маман:))
и на нея е любимо, туй месенце.
малее, как го гриска захласнато, и почва да мляска театрално.
от нея ги е научила теа мурафети и Летицията ми готина.
и тя мое да мляска като Стара Циганка, когато иска, ама по еротично, признавам.
абе, много си прличат двете, по хиляди различни неща, ама няма никога да си го признаят.
едната, дьртата вика, младата била грешка на природата, щото се получила била като момиче.
а другата, младата вика, дъртофелницата била Вещица.
ако питаш мен обаче, и двете са Вещици, ама какви, малеее.

а иначе Маман си сьрба винаги некви супички, Супената Мадам й викам винаги.
или Мадам "Маги", я наричам, като сьм й ядосан, ама тва е ного подло.
щото тя си пазарува винаги само пресни продукти на пазара.
или Омлетчета и такива фантазии, си премята у тиганчетата.
затва й готвя винаги като й дода, да хапне й тя нещо свестно.
да не земе да се пречупи по средата.
че е такава ена нежна, ено такова финно сьздание.
Летиция е дебелана вече, в сравнение с нея:)
а един ден като си трьгвам, бях вече на вратата, ми вика, еиий Малчооо.
чекай, купила сьм ти нещо само за теб, малее, забравих го за малко.
и вади от хладилника две пакетчета от това за по на 280 кинта килото.
прецакали са го бабето, еми нормално е.
12-13 килограма, малеее.

викам й, ти луда ли си ма.
ебаси ненормалната Дьртофелница си начи.
и са те наебали даже, тва ли ти е липсвало?
аз плащам 180 за него, ти 280, страхотна си.
ебаси изкуфялата мадама си, щото!
12-13 х 280, ебаси лудата.

аре бе, аз сьм осигурена, мен няма кво да ма мислиш.
еми вие сте двама, а ти ще поканиш и прятели, нали, познавам те.
грижи се ти за моето момиченце, изхранвай го него, тва женско несретниче.
като й казвам, че тва женско несретниче избачква една моя годишна заплата за само няколко месеца.
без да си мрьдне нито дебелото дупе, нито прьста, че прьстета си използва.
само за броене на мангизите, не ми вярва разбира се.

хубаво е, че я обичаш така, Житан, ма не е нужна да льжеш така Старата си Лелка, нали.
сигурно тая Пикла те издьржа, а?
еми, ако имаш финансови проблеми, знаеш кьде да дойдеш, нали, при кого.
ай сектир бе, останал той на Летиция, ебаси лудия, вервам ти Малчо, вервам ти, щом ти е така важно.
пат проблем.
малее, как я обичаш, не знаех.

като се вьрнах и показах Мрьвките на Летиция, тя се смее.
и ми вика, ми тя е богаташка бе Гетсби, как мислиш става да живее на цял етаж в Монпарнас, а?
нейна собственост е, знаеш ли колко милиона са тва на свободния пазар? 
като бях малка си карах Карта там, сички врати отворени и цялото жилище мерише на бензин:)
а Мадам Супата ти, ме гони с развеяни поли по всичките тези огромни помещения, та да ме гепи за Пердашенето.

еми богаташка е, наеш ли как оскуба баща ми?
а!
2/3 от мангизите му получи ТЯ!
другите 5 бивши сьпруги си разделиха останалата една трета.
Вещица е, бе Гетсби, Монпарнаска Вещица.

много си приличате двамата, шери, много!
един за друг сте направени, ти и тя, личи си отдалече.
затва се обичате така, мошеници и двамата.
апаши!
а и речника ви е сьщия, каруцарски.
тьрсили сте се с нея и сте се намерили.
подарявам ти я.
да ти е честита!

мне, малката, твоята Маман е Мьжко Момиче!
а не неква Префьрцулена Лигла като тебе.
Грешка на Природата си понеже, ного е права Дьртофелницата ти Щура.
ти не я заслужаваш, ма!!!
ти си още слепо котенце, бе момиченце.
като станеш на годините на Доминик, ше чатnеш и ти.
ква Пичка за майка си имаш.
надявам се много, да стигнеш и ти до там.
като прогледнеш.


Последната промяна е направена от Gatsby на Пет 19 Юни - 11:53; мнението е било променяно общо 20 пъти
Gatsby

Писане Вто 16 Юни - 13:52 by Gatsby

https://gatsby.forumieren.com/t101p50-topic#7953

допълних с мако Инфоси за Wagyu- и Kobe-Говеждото текста.
нали казваш, че така научаваш най-лесно и "на игра" много нови неща.
еми, малко "история", та да знаеш какво грискаш.
аджеба;)
Лeтиция

Писане Вто 16 Юни - 16:34 by Лeтиция

"Летиция е дебелана вече, в сравнение с нея:)"

Дънките които нося днес са същите, с които те свалих в Бистрото, нали!
Простак, аз не сьм Маман, разбираш ли!!!

С мен по-внимателно, ако обичаш.
Gatsby

Писане Вто 16 Юни - 16:45 by Gatsby

ама : "тази нощ ми трябва мъж, шери, такъв един брутален.
да ми приказва некви мърсотии, и да ми казва ква съм курва.
ако не ми намери Гетсби един такъв, егаси, ми да се прави той на такъв бруталник, бей.
знам го какъв артист може да бъде, като ме имитира и ми се подиграва винаги..."


ми хубо, ше питам Маман, какви са тези изчанчени женски женствености.
тя ше ми ги обясни, знам.
по на каруцарски, нали казваш, че затва си имаме лафа с нея.

а иначе, цун по дебелото ти дупе.
имаш от мен.
ного си го обичам, понеже.
точно такова, квото е.
дебело и мързеливо:)
Лeтиция

Писане Вто 16 Юни - 18:13 by Лeтиция

Idiot
Idiot
Idiot
Idiot.....

Прочете ли го сега?
А разбра ли прочетеното?

Idiot
Idiot
Idiot.....
Сииии!

А Дупето ми ще видиш на Коледа.
Най-рано!
jumbles

Писане Чет 18 Юни - 9:16 by jumbles

ама Летицио и ти си един идиот:)))) ... що го манипулираш сега с тва дупе:))))


алооо, гугутки сладки идиоткови _ летете бе, летете:))))))


Gatsby

Писане Чет 18 Юни - 10:12 by Gatsby

да си го стиска, бе.
да си го пази.

ама да си го консервира у бурканче.
да не земе да мухляса и да хване паяжени.

наеш колко ми пука, а!
Gatsby

Писане Чет 18 Юни - 10:20 by Gatsby

"Но е готина, или ти си я дресирал готино, не сьм решерширала още сиситематично. Не споненава никога "внучета", никога. Сигурна сьм, че само ти можеш да й промиеш така мозька, на таз вироглава жена, само ти! Ясно е!"

казах й само преди години.
че тва с внучето е руска ролетка.
не се знае кво ще излезе.

викам й, искаш ли да рискуваш, да стане неква Грешка на Природата?
да метне Летиция некво Момиче, а.
искаш ли Момическо внуче, а!
втора Летиция ли ти се мярка?

погледна ме много уплашено.
и си млъкна.
тва беше последния ни разговор по тази тема.
Лeтиция

Писане Чет 18 Юни - 13:42 by Лeтиция

Дупето ми.
Ако аз не го знам, кой да го знае, а.
Знаеш ли колко е досадно понякога?
jumbles

Писане Чет 18 Юни - 13:45 by jumbles

ъм ... знам колко ти пука:)))))
Много смешно се цупиш:)))))

Кво се бутам и аз, да ме пита някой
я се спасявайте как си знаете, глупондери таквиз:)))))
Gatsby

Писане Чет 18 Юни - 13:46 by Gatsby

мъ забравяяш, че и други майки имат готини щерки.
не помниш ли?
Лeтиция

Писане Чет 18 Юни - 13:50 by Лeтиция

Знаеш, че по тази тема ставам луда.
Не го прави, Гетс, не е за такъв Джент като теб.
Моля те!!!!
Gatsby

Писане Чет 18 Юни - 13:54 by Gatsby

увлекох се.
моя грешка.

не си и мисля такива неща.
пиша ги само, като ме нервиш тука.
много съм сори.
извинявай.
дакор?

цунки.
с много любов.
имаш.

пп: "от играчка става плачка!"
да се опита Гяурича да ти го обясни, туй чудо, я моля прилежно.
Gatsby

Писане Чет 18 Юни - 14:19 by Gatsby

че само на путките им е позволено да се цупят.
така ли си мислиш, ма, солената ми, саламурена Морено?

лежи си тя там у гнездото между каманяците на дъното на умивалника.
прозява се на по Моренски и праи "Хап-Хап", и, Мням-Мням!
ебаси чудовището варненчистанско, начи.
jumbles

Писане Пет 19 Юни - 8:01 by jumbles

да, точно това си мисля, как позна?!!!:)))))

иначе ...  Когато утрото се събира с дъгата. Искам да знаеш аз също съм дъга


Gatsby

Писане Пет 19 Юни - 11:57 by Gatsby

допьлних леко текста горе.
сьобщавам ти го, да не кажеш, че изменям тайно и подмолно текстове, дупенце ненапудрено.

от нея ги е научила теа мурафети и Летицията ми готина.
и тя мое да мляска като Стара Циганка, когато иска, ама по еротично, признавам.
абе, много си прличат двете, по хиляди различни неща, ама няма никога да си го признаят.
едната, дьртата вика, младата била грешка на природата, щото се получила била като момиче.
а другата, младата вика, дъртофелницата била Вещица.
ако питаш мен обаче, и двете са Вещици, ама какви, малеее.


мъ мен никой не ма пита.
мен ма използват безсрамно само.
нали!
и двете, разбира се.
сека за нейните си цели.

аз съм им само проводника, някак си.
приказват си една с друга чрез мен.
през мен.
като неква медена жица се чувствам вече.
а иначе се мразят, разбираш ли.
двете Вещици.
но през медения мен си водят комуникацията.
сладураните.

надяват се, да чуе другата смотанячка.
от мен.
кво е казала тази тук смотанячка, и наобратно.
егаси лудите.
обичам ги и двете.
бей, ей.
егаси кефа са.

ама, нещастният аз, понеже.


Последната промяна е направена от Gatsby на Пет 19 Юни - 18:36; мнението е било променяно общо 2 пъти
Гяурката

Писане Пет 19 Юни - 14:43 by Гяурката

По-голям Манипулатор от теб няма, бе Батеее:)))
Какво били те правили с него, нещастното момченце, Плач-Плач::)

И двете ги манипулираш, та пушек се дига. Не мога да знам винаги как е реално, но виртуално си играеш готини игрички и с двете. Трябва да те чете човек само внимателно. Ебаси лудия си, беееее..

"Сугигиристиране"  му се вика често на туй нещо, или как беше точно тва писане, така говореше твоя образ "Станка" в Дира навремето. Имаше си и ник "Станка", нали. Преди десетина години. Помня аз, не забравям. "Слонка" ми е ника.
Е ми, кой друг може да ги измисля такива бе, с такива Сугигиристации, малеее, бе Манипулатор такъв:)

Но иначе имаш право, точно така е.
Приказват си една с друга чрез теб, през теб.
Много са готини, и аз си умирам от смях.
А сега да ме бие и да ме драска Летиция, ако иска, ще й го преведа и тoва, разбира се.
Ама, няма да си кривя душата, така е, ти си им жицата, Гетсби.
имаш право.

ПС: Но ги правиш щастливи.
И двете, и младата и старата. 
Можач си, бе Гетс.

А това е важното, или?
Единствено важното.
Да са щастливи.
За това и не те упреквам, като си играеш с тях често, еми коя съм аз?
А ти го правиш винаги за да им стане малко по-готино, а аз нямам нищо против да се чувстват добре, нали.

Е ми, жените обичат Житанските Принцове, какво да правиме.
Безпомощни сме.
Особено тези, побърканите, като теб.
Ти го беше писал сам някъде: събуждаш майчинските им чувства, бе Малчо:))
И на младите и на старите.
Gatsby

Писане Съб 20 Юни - 16:02 by Gatsby

слушай там, ма, ако искаш.
http://www.goear.com/gatsbys/playlist
ако не искаш, сполай ти.
сещаш се, нали.

ебаси прокисналите путки се мотат тука.
повръщ, понеже.
ти казвам!
Gatsby

Писане Съб 20 Юни - 16:20 by Gatsby

обичам та ма, Летицио смотана, чуваш ли!



прошка си получих, щотоу?
а, мааа!
ти!
да, ти!

нищо че та манипурирам така брутално винаги, понеже.
за твое добро е, щото, питай Гяурката ти.
ако ти стиска.
сещаш ли се.
дай ми цунка сега, и сме квит.

шото ти никога не си била ма манипулирала.
за мое добро.
с целта да ма напраиш щастлив.
нещастен бях с теб сичките тез години.
че дебелото ти дупе беше сичките тез години така мързеливо. 
та да земе да ма маниполира.
по някакъв динамичен начин, ако ма разбираш, де.
ти ма разбираш, любов моя.
знам.

Лигло смотана.
порнографска.
щотоу!????
Лeтиция

Писане Съб 20 Юни - 17:12 by Лeтиция

Знам, че и ти ма разбираш, Пишленце Мамино.
Нали.

Няма кво да се лъжеме, нали.
Ти им гъделичкаш майчинските чуства.
И моите, да, признаваам си го.
И аз почвам да те заобичвам, понякога.
Е ми, много сладък щурак си по някога.....

А като започнеш с дупетата, егаси.
Много си примитивен.
Знаеш ли как е досадно на жените, м?

Егаси женопознавача си, Изчвъргача на мама.
"Аре у лево, бе".
Ти се сещаш?
Gatsby

Писане Нед 21 Юни - 10:58 by Gatsby

навремето като ме имитираше.
не можех да позная аз ли съм писал или ти.
а сега?
егаси имитаторския боклук, начи.
стегни са ма.
___________________

и!
направете си пак ваши пароли.
или една ваша.
не използвайте моята, щото си ги забрявята вашите, чувате ли.
кокошки без главви.
че като пишете от моя Комп и "Летиция" е влизала за последно.
влизам и аз с нейния ник, без да го забележа.
същата парола, нали.
a не е нужно да пиша и парола, аз съм си винаги регнат.
така е и при вас, и вие сте си винаги регнати, нали така искахте.
и като си влизала с "Летиция" от моя Комп или Лаптоп.
си остава този ник регнат.
и аз почвам да пиша без да погледна, мисля че пиша с моя ник.

трябва да изтриете после Интернет-Следите.
сещаш ли са.
и тогава го забелязвам, тогава трябва да се регна наново.
ясно сега?
или не използвайте моите уреди повече.
само тогава става мешаницата на никовете.

преди малко пиша и забелязвам че пиша с нейния ник, чак като изстрелях поста.
трих го и трябваше да пиша нов.
егаси смотанячките.

а, какво да си мислят хората, м!!
затва го пиша тук публично!
Гяурката

Писане Пон 22 Юни - 16:39 by Гяурката

Нама вече:)))
Егаси какъв си, бееее!!!!
Обаче, знам как мразиш тези ми линкове!

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=forty&Number=1953815408&page=0&view=collapsed&sb=5&part=

Ама, слезни и ти до нас, плебса, смили се.
Много ми е интересно мнението ти.
Нали си такъв един голям Кучо-Шепновач, нали.
И един ден през живота си не си бил без куче, или?
И то, винаги, с такива вироглави от тази побъркана раса на Айриш Сетер, нали.

Кажи сега, как да се справи snowprincess с това животно, а!
Чакам:)))
Кучовски Спецо.
Gatsby

Писане Пон 22 Юни - 17:19 by Gatsby

такива например, обичам даже:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=forty&Number=1952968112&page=0&view=collapsed&sb=5

ама стават все по-рядки.
при теб?

а кучовската тема ше погледна малко по-късно.
за тва чудовищно животно.
ако та разбирам правилно.
пак искаш да ма прецакаш, знам.

ама карай.
дай ми на мен Кучовци, тва ти е сега цаката, нали.
няма лошо.
____________________

а иначе, нали знаеш как та обичкам, бе дупенце хлапаческо, ама затва, така батково?
или искаш да са дракаш пак с мен, война ли искаш пак с мем.
еми, глей тука ма, рошло смотана.



искаш ли.
неискаш ли.
кажи!
чакам те.
Гяурката

Писане Пон 22 Юни - 21:13 by Гяурката

Е ми ще питам майка,  тя ще ти се обадии ще ти каже:)))

Знаеш ли как се чувствам сега? А? Знаеш ли!!
М???

Ей така се чувствам Гетсби, разбираш ли?



Чувствам се сега като едно голямо нищо.
Разбираш ли!
Заради теб, разбира се.
А и клипа ти отградах, абе, за нищо не ставам аз.
Защо го правиш, бе Гетсби?

Защо се опитваш всичко да ми вземеш?
Защо, Гетсби?
Gatsby

Писане Пон 22 Юни - 21:48 by Gatsby

Гяурката

Писане Вто 23 Юни - 16:16 by Гяурката

Нали си голям Готвач и още по-голям Разбирач.
Какво ще кажеш за това нещо?

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=forty&Number=1953817719&page=0&view=collapsed&sb=5&part=
Gatsby

Писане Вто 23 Юни - 19:10 by Gatsby

какви са смешни:))
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=forty&Number=1953817907&page=0&view=collapsed&sb=5&part=
нито една българска дума няма.
у изреченито понеже.
даже и в късото им заглавие.
еми, нали им раказваш от години, че приказват предино турски и немски.

без да го забелзват, защото са така тъпи.

Перипетии с бойлерен шалтер. 
Автор Phillip (Швайнщайгер)няма.


ми да:))

Писане  by Sponsored content

  • Създайте нова тема
  • Напишете отговор

В момента е: Нед 19 Май - 7:31