срешнахме се в "Absinth"
тва култовото барче долу при реката.
пихме си аператива на бара, на мен почна да ми приказва коремчето.
че съм голем хитрец.
опитвам се винаги да изсмуквам от всеко полужение ултимативното удоволствие.
затва не бях ял цел ден, умишлено.
че да имам вечерта такъв глад за вечерята, какъвто апетит имах и за мацката.
в ресторантчето с меката светлина и огромните две акули в аквариума на стената после, поръчах две порции T-Bone-Steak's.
едни такива огромни като ракети за тенис и Bleu печени на дървени въглища,
сочни като фашкията на аржентинско говедо само три часа лежала на тревата.
мацето се връща от тоалетната и прави големи очи.
била вегетариянка, добрата.
поръчах й некви там зрънца и други лакумствата са двустомашните.
тъкмо бех стигнал до средният кокъл на T-Bone-на ми, и чувам некъв писък ли беше, крясък ли беше.
дигам си погледа и виждам мацката как скимти като настъпено по лапичката 4 месечно кученце, тръска си ръчичката с жеста на французите когато искат да кажат без думи "о ла ла" или "мон дю" и те като кученцето.
некво зърно или камъче й строшило едно от като перлички нанизаните й сладки зъбета, или го повредило някак си.
във всеки случай страхотни болки при малката, сълзичките се търкалят тъжно по бузките й, а тя стиска смело устничките да не се разплаче с глас.
цела нощ търсихме некъв дежурен зъболекар, който не е поркан.
някъде към 3-4 часа сутриннта намерихме един, който ни обясняваше ного весело, че изобщо не бил поркан.
човърка й зъбето часове наред, на другият ден се оказа че е работил на съседното зъбче, тва чисто новото.
като стигнахме до жилището й ме цунка.
струваше си само за тази цунка, целото приключение.
цунката, с тези изсъхнали и напукани устнички.
крехки, като ринещ се пясък залепен с плюнка.
така смело стиснати и вироглаво готови да понесат сека нова болка, меришещи предизвикателно остро на зъболекарски подправки.
такава буца в гърлото си никога не съм имал, а стомаха ми беше пълен с некви самолетчета омешани с некви пеперудки, сичките яростно бръмчащи.
бившoтo "Die Pinte", едно от най-старите кръчмета.
► www.qype.com/place/1183-Sonderbar-Heidelberg
Последната промяна е направена от Gatsby на Сря 26 Юни - 8:57; мнението е било променяно общо 2 пъти
Вход
Latest topics
» 4 - 5 години вече съм в планината ...
by lumixx Yesterday at 8:50
» Je n'attendais que toi
by jumbles Нед 13 Авг - 19:36
» Гетсби, жив ли си?
by lumixx Сря 6 Юни - 10:10
» fly away
by lumixx Сря 6 Юни - 9:54
» а Деннис бяга от татко си гол
by Gatsby Вто 30 Авг - 16:55
» Аз
by Gatsby Вто 30 Авг - 11:40
» за Женските Дупета, Джумблес
by Gatsby Съб 27 Авг - 15:49
» Германската Жена (за Джумблес)
by Gatsby Съб 27 Авг - 13:24
» това в Бъгария ли е?
by Gatsby Чет 25 Авг - 15:44
» За Гетсби:))
by Gatsby Сря 24 Авг - 13:56
» Аз
by жабок Вто 23 Авг - 18:06
» абей начи:)))
by Gatsby Вто 23 Авг - 13:42
» Германската Болшевишка, Октобърска Революция, бе момко:))
by Gatsby Пет 19 Авг - 13:17
» Гяурката - последния ник на Гетсби
by Gatsby Сря 17 Авг - 18:58
» на калпавите ракети и космоса им е крив
by Gatsby Нед 14 Авг - 13:29
» Джихад Made in Germany, Османска Гяурке
by Gatsby Чет 11 Авг - 17:29
» Street Food в Германия, Гетсби!
by Gatsby Сря 10 Авг - 12:42
» Гетсби или който и да е от тук навъртащите се
by Gatsby Вто 2 Авг - 20:56
» Учени: Само сексът с вещици ще спаси мъжете от изчезване
by Gatsby Пон 1 Авг - 16:49
» "дoядe ми сe Bouillabaise сeгa"
by Gatsby Нед 31 Юли - 17:06
» Spiegel International
by Gatsby Чет 28 Юли - 17:20
» Елита на правовата държава България!
by Gatsby Чет 28 Юли - 16:51
» френска музика е Булшит, Мадам Гяурска:)
by Gatsby Вто 26 Юли - 13:33
» няма пък:)))
by жабок Вто 26 Юли - 12:45
» Аз ...
by Gatsby Съб 23 Юли - 20:30
» Простаците откриха Jürgen Habermas, Гетс:)))))
by Gatsby Нед 17 Юли - 14:24
» Brexit, Мадам Гяурска, значи разпадане на Великобритания
by Gatsby Чет 14 Юли - 16:08
» искаш да знаеш, как направи Бавария* от селцето Атина град, Гяурич?
by Gatsby Съб 9 Юли - 14:00
» Двойно Гражданство за Младите Британци
by Gatsby Чет 7 Юли - 10:19
» връща се преди малко Летиция от джогинга й и ми вика
by Gatsby Сря 22 Юни - 13:02
» А,
by Gatsby Нед 19 Юни - 14:58
» Гетсби, видяхта
by Gatsby Нед 19 Юни - 12:57
» шшшт
by Gatsby Нед 19 Юни - 12:54
» Голямите разбирачи от темите на Киро:)))
by Гяурката Пет 17 Юни - 14:59
» гърдичкитe
by Gatsby Сря 15 Юни - 13:29
» шшшт
by Gatsby Пет 10 Юни - 15:48
» И щото днес им било ден на хлапетата
by Gatsby Вто 7 Юни - 16:16
» таткови цунки за Кракерчeто Dennis:))
by Gatsby Вто 7 Юни - 15:55
» нямам проблем
by Gatsby Вто 7 Юни - 14:38
» имам проблем,
by Gatsby Пон 6 Юни - 15:13
» Защо еснафа Гетсби
by jumbles Вто 31 Май - 17:51
» или иначе казано:
by jumbles Вто 31 Май - 17:40
» за специалните неща ...
by Gatsby Пон 30 Май - 16:07
» докосвай Гетсби, докосвай
by Gatsby Съб 28 Май - 16:19
» Ти си баннат от поколението "40-50", бе Гетс
by Gatsby Чет 26 Май - 19:52
» дъщеря ми получи днес Първия си Мензис
by Gatsby Чет 26 Май - 18:52
» :))))))
by Gatsby Съб 21 Май - 21:24
» и щото ми липсва
by Gatsby Чет 19 Май - 23:35
» малеее, кво намерих, егаси...нали казваш да се кефя на миналото си
by Gatsby Нед 15 Май - 17:25
» не ми се вярваше, ама факт
by Gatsby Нед 15 Май - 15:34
» Твоя Любимец, Гетсби
by Gatsby Съб 14 Май - 13:02
» а глей ги кви са готини, бе Гетс
by Gatsby Пет 13 Май - 18:03
» ок, малката
by jumbles Пет 13 Май - 16:52
» и дивите сърца не могат да бъдат опитомени
by Gatsby Пет 13 Май - 15:38
» Кой е този, Гетсби?
by Gatsby Пон 9 Май - 16:44
» :))))))))
by Gatsby Съб 7 Май - 10:24
» Ти си бил Координатор на Международен Научен Тим за Чернобил, Гетсби
by Gatsby Сря 27 Апр - 0:39
» хе, глейте кво отрких сега аз, откривача голем, понеже..
by Gatsby Пон 18 Апр - 14:18
» "Отечество любезно...
by Gatsby Пет 15 Апр - 18:15
» Te четат и Кант, бе Гетсбииии!
by Gatsby Сря 6 Апр - 20:27
» Водата, Гяурич
by Gatsby Чет 24 Мар - 20:14
» Zen-Buddhism за Гетсби:))))
by Гяурката Съб 12 Мар - 18:49
» А гледай ги тези лингвистични патртиотки, бве Гетс!
by Gatsby Съб 27 Фев - 12:04
» Кое изнасилване, бе пич?
by Gatsby Вто 16 Фев - 20:14
» Летиция се опитва да се прави на "Патриотка" сега, бе Гяурич:))
by Лeтиция Чет 11 Фев - 16:33
» Преклонена глава сабя не сече:)))
by Gatsby Вто 9 Фев - 14:23
» хубо, секо чудо за три дни, Гяурич
by Gatsby Нед 24 Яну - 18:41
» hi, "Хaйдълбърг-Keнeф-Koнтрoл"
by Gatsby Вто 19 Яну - 18:45
» Вицове (и тука, де:), не такива просташко-дебелашки като на Филипчо:))
by Gatsby Нед 17 Яну - 20:54
» Старците на Гетсби
by Gatsby Пон 11 Яну - 1:02
» Твоята приятелка:)))
by Gatsby Пет 8 Яну - 14:54
» на Kоледният Пазар
by Gatsby Нед 27 Дек - 21:21
» Коледно за Летиция, с ного любов, понеже
by jumbles Съб 26 Дек - 15:46
» Още български, археологични "новини":))))
by Гяурката Пет 25 Дек - 18:01
» ленивата Анаконда слушаща на хубавото име "Летиция"
by Gatsby Вто 22 Дек - 0:02
» а къде искаш да караме тази година ски, Летиция?
by Gatsby Чет 10 Дек - 20:40
» :))) ше ма уморите:))))
by Гяурката Нед 22 Ное - 14:48
» Хитлер-Путин-Пакт, по желание на мадам Гяурска
by Гяурката Нед 22 Ное - 12:24
» Слава Богу, че Dennis е ОК, Гетсби
by Gatsby Пет 20 Ное - 11:30
» и защото
by jumbles Нед 15 Ное - 21:28
» Извинявай Гетс, ама не се въздържах (:
by Гяурката Нед 8 Ное - 18:08
» Музика за Гетсби, да има какво да си слуша докато пише
by Gatsby Пет 30 Окт - 12:22
» селянинъt - Лицемерите и Гетсби
by Gatsby Пет 30 Окт - 12:12
» Казармата правила от мъжлета, "мъже", Геtсби:)
by Gatsby Пет 23 Окт - 11:41
» Имаш право, Гетс, Бозата не може без клуб "40-50":))
by Gatsby Пон 19 Окт - 17:18
» Ако искаш ми отговарай, Гетс:)
by Gatsby Сря 30 Сеп - 18:31
» зa внучетата нa Лeтиция: "Началото"
by Gatsby Сря 30 Сеп - 18:00
» А на нас ни се получи ей тази световна литература, Гетс
by Gatsby Сря 30 Сеп - 17:58
» ........................
by Gatsby Сря 30 Сеп - 17:56
» Гетсби на Границата
by Gatsby Сря 30 Сеп - 17:53
by lumixx Yesterday at 8:50
» Je n'attendais que toi
by jumbles Нед 13 Авг - 19:36
» Гетсби, жив ли си?
by lumixx Сря 6 Юни - 10:10
» fly away
by lumixx Сря 6 Юни - 9:54
» а Деннис бяга от татко си гол
by Gatsby Вто 30 Авг - 16:55
» Аз
by Gatsby Вто 30 Авг - 11:40
» за Женските Дупета, Джумблес
by Gatsby Съб 27 Авг - 15:49
» Германската Жена (за Джумблес)
by Gatsby Съб 27 Авг - 13:24
» това в Бъгария ли е?
by Gatsby Чет 25 Авг - 15:44
» За Гетсби:))
by Gatsby Сря 24 Авг - 13:56
» Аз
by жабок Вто 23 Авг - 18:06
» абей начи:)))
by Gatsby Вто 23 Авг - 13:42
» Германската Болшевишка, Октобърска Революция, бе момко:))
by Gatsby Пет 19 Авг - 13:17
» Гяурката - последния ник на Гетсби
by Gatsby Сря 17 Авг - 18:58
» на калпавите ракети и космоса им е крив
by Gatsby Нед 14 Авг - 13:29
» Джихад Made in Germany, Османска Гяурке
by Gatsby Чет 11 Авг - 17:29
» Street Food в Германия, Гетсби!
by Gatsby Сря 10 Авг - 12:42
» Гетсби или който и да е от тук навъртащите се
by Gatsby Вто 2 Авг - 20:56
» Учени: Само сексът с вещици ще спаси мъжете от изчезване
by Gatsby Пон 1 Авг - 16:49
» "дoядe ми сe Bouillabaise сeгa"
by Gatsby Нед 31 Юли - 17:06
» Spiegel International
by Gatsby Чет 28 Юли - 17:20
» Елита на правовата държава България!
by Gatsby Чет 28 Юли - 16:51
» френска музика е Булшит, Мадам Гяурска:)
by Gatsby Вто 26 Юли - 13:33
» няма пък:)))
by жабок Вто 26 Юли - 12:45
» Аз ...
by Gatsby Съб 23 Юли - 20:30
» Простаците откриха Jürgen Habermas, Гетс:)))))
by Gatsby Нед 17 Юли - 14:24
» Brexit, Мадам Гяурска, значи разпадане на Великобритания
by Gatsby Чет 14 Юли - 16:08
» искаш да знаеш, как направи Бавария* от селцето Атина град, Гяурич?
by Gatsby Съб 9 Юли - 14:00
» Двойно Гражданство за Младите Британци
by Gatsby Чет 7 Юли - 10:19
» връща се преди малко Летиция от джогинга й и ми вика
by Gatsby Сря 22 Юни - 13:02
» А,
by Gatsby Нед 19 Юни - 14:58
» Гетсби, видяхта
by Gatsby Нед 19 Юни - 12:57
» шшшт
by Gatsby Нед 19 Юни - 12:54
» Голямите разбирачи от темите на Киро:)))
by Гяурката Пет 17 Юни - 14:59
» гърдичкитe
by Gatsby Сря 15 Юни - 13:29
» шшшт
by Gatsby Пет 10 Юни - 15:48
» И щото днес им било ден на хлапетата
by Gatsby Вто 7 Юни - 16:16
» таткови цунки за Кракерчeто Dennis:))
by Gatsby Вто 7 Юни - 15:55
» нямам проблем
by Gatsby Вто 7 Юни - 14:38
» имам проблем,
by Gatsby Пон 6 Юни - 15:13
» Защо еснафа Гетсби
by jumbles Вто 31 Май - 17:51
» или иначе казано:
by jumbles Вто 31 Май - 17:40
» за специалните неща ...
by Gatsby Пон 30 Май - 16:07
» докосвай Гетсби, докосвай
by Gatsby Съб 28 Май - 16:19
» Ти си баннат от поколението "40-50", бе Гетс
by Gatsby Чет 26 Май - 19:52
» дъщеря ми получи днес Първия си Мензис
by Gatsby Чет 26 Май - 18:52
» :))))))
by Gatsby Съб 21 Май - 21:24
» и щото ми липсва
by Gatsby Чет 19 Май - 23:35
» малеее, кво намерих, егаси...нали казваш да се кефя на миналото си
by Gatsby Нед 15 Май - 17:25
» не ми се вярваше, ама факт
by Gatsby Нед 15 Май - 15:34
» Твоя Любимец, Гетсби
by Gatsby Съб 14 Май - 13:02
» а глей ги кви са готини, бе Гетс
by Gatsby Пет 13 Май - 18:03
» ок, малката
by jumbles Пет 13 Май - 16:52
» и дивите сърца не могат да бъдат опитомени
by Gatsby Пет 13 Май - 15:38
» Кой е този, Гетсби?
by Gatsby Пон 9 Май - 16:44
» :))))))))
by Gatsby Съб 7 Май - 10:24
» Ти си бил Координатор на Международен Научен Тим за Чернобил, Гетсби
by Gatsby Сря 27 Апр - 0:39
» хе, глейте кво отрких сега аз, откривача голем, понеже..
by Gatsby Пон 18 Апр - 14:18
» "Отечество любезно...
by Gatsby Пет 15 Апр - 18:15
» Te четат и Кант, бе Гетсбииии!
by Gatsby Сря 6 Апр - 20:27
» Водата, Гяурич
by Gatsby Чет 24 Мар - 20:14
» Zen-Buddhism за Гетсби:))))
by Гяурката Съб 12 Мар - 18:49
» А гледай ги тези лингвистични патртиотки, бве Гетс!
by Gatsby Съб 27 Фев - 12:04
» Кое изнасилване, бе пич?
by Gatsby Вто 16 Фев - 20:14
» Летиция се опитва да се прави на "Патриотка" сега, бе Гяурич:))
by Лeтиция Чет 11 Фев - 16:33
» Преклонена глава сабя не сече:)))
by Gatsby Вто 9 Фев - 14:23
» хубо, секо чудо за три дни, Гяурич
by Gatsby Нед 24 Яну - 18:41
» hi, "Хaйдълбърг-Keнeф-Koнтрoл"
by Gatsby Вто 19 Яну - 18:45
» Вицове (и тука, де:), не такива просташко-дебелашки като на Филипчо:))
by Gatsby Нед 17 Яну - 20:54
» Старците на Гетсби
by Gatsby Пон 11 Яну - 1:02
» Твоята приятелка:)))
by Gatsby Пет 8 Яну - 14:54
» на Kоледният Пазар
by Gatsby Нед 27 Дек - 21:21
» Коледно за Летиция, с ного любов, понеже
by jumbles Съб 26 Дек - 15:46
» Още български, археологични "новини":))))
by Гяурката Пет 25 Дек - 18:01
» ленивата Анаконда слушаща на хубавото име "Летиция"
by Gatsby Вто 22 Дек - 0:02
» а къде искаш да караме тази година ски, Летиция?
by Gatsby Чет 10 Дек - 20:40
» :))) ше ма уморите:))))
by Гяурката Нед 22 Ное - 14:48
» Хитлер-Путин-Пакт, по желание на мадам Гяурска
by Гяурката Нед 22 Ное - 12:24
» Слава Богу, че Dennis е ОК, Гетсби
by Gatsby Пет 20 Ное - 11:30
» и защото
by jumbles Нед 15 Ное - 21:28
» Извинявай Гетс, ама не се въздържах (:
by Гяурката Нед 8 Ное - 18:08
» Музика за Гетсби, да има какво да си слуша докато пише
by Gatsby Пет 30 Окт - 12:22
» селянинъt - Лицемерите и Гетсби
by Gatsby Пет 30 Окт - 12:12
» Казармата правила от мъжлета, "мъже", Геtсби:)
by Gatsby Пет 23 Окт - 11:41
» Имаш право, Гетс, Бозата не може без клуб "40-50":))
by Gatsby Пон 19 Окт - 17:18
» Ако искаш ми отговарай, Гетс:)
by Gatsby Сря 30 Сеп - 18:31
» зa внучетата нa Лeтиция: "Началото"
by Gatsby Сря 30 Сеп - 18:00
» А на нас ни се получи ей тази световна литература, Гетс
by Gatsby Сря 30 Сеп - 17:58
» ........................
by Gatsby Сря 30 Сеп - 17:56
» Гетсби на Границата
by Gatsby Сря 30 Сеп - 17:53
Date
Gatsby- Capo di tutti Capi
- за секс мисли на ден, пъти : 3087
Красавица/Красавец : 136
Местожителство : Homo Heidelbergensis, гриска Мръвки само
Брой мнения : 4970
Join date : 18.12.2010
дъжд на въжета
като заваляха сардиините, мацето ме цунка
Ама как. Познавахме се два дни вече.
Живеехме от шибане и текила, и от текила и шибане.
Спането ставаше в паузите, защото те все по-къси ставаха.
Така успявахме и да спим. Та и с нея спах.
В деня когато заваляха сардините, а и сaрделите, бяхме на плажа.
Затъмни се нещо и влезохме в една таверна. Тва значи една барачка скована от три летви и 15 теникии. И теникиите, при буря, имаха страшен саунд. Дръм.
Затва се там си пиехме текилата, като се затъмни. И солта беше като за текила
направена. Влажна от морската влага. Лепеше се лесно на малкта й нежна
ръчичка. В града беше солта суха, все се ринеше и тя искаше да й близна
дланта, да се залепи солта. Слагаше я на дланта за по-лесно. Да не се плъзга.
Два месеца не се научи да пие текила. Или първо грискаше лимона, или солта
след лимона, симпатяга беше. А се запознахме така. С текила. Обясняваше ми.
Че Гринго'с не могли да пият текила. И реши да ми преподава. Осинови ме.
Докато не стана потна в една миризлива Бъчва, дето и викаха "Дискотека". И
излезохме да хванем бриза. Хвана ни щръкливото. И така два месеца.
Ама на вторят ден, като се притъмни на плажа и влезохме в таверната..солта
беше влажна. Но пак трябваше да ближа, щото мацето реши, че й пресъхвали
устничките. Всеки път преди да вземе глътка текила. И така, преди всека
глътка й увлажнявах устните.
При 58-я път, налита една глутница дечурлига и крещи. Сардините,
сарделте..валяяяят. Побъркани бяха. Излизаме и действително. Небето едно
такова тежко и сиво. Като олово. Но блести като сребърно и цинково. Шанжира.
Срербърно-цинково-сребърно-цинкаво. Премятат се милиони сардини и
сардели..като гирлянди на буря. Хората се побъркаха. Щото тва все съм го
чувал, разправят го бабите и дядовците..ама си мислим пореднтата химера.
Както си говорят хората по селата. Навремето, като заваляха рибите...И
младите там, слушат ги любезно..гледат ги вярващо, ама не вярвам да им
вярваха. Ми кой вярва в такива неща?
И сега. Рибоците валят. Като дъжд на въжета.
След два месеца избягах. Заради мацето. Изсуши ме. Ама и тва бих преживял.
Което почна да ме смущава беше, че разпори бетдрото на най-добрата си приятелка. С кухненският нож. А убаво бедърце беше преди това. Само щото някой й казал, че сме пили двамата кафе някъде на една уличка. И тва бих претърпял. Ама накрая се събуждам и виждам една самурайка. С разкривено лице.
B ноща, некви отражени светлини през прозореца и нейния силует някъв такъв синъо-виолетов. Искаше да ме коли докато спя. Щото аз съм бил предназначен за нея. От некъв специялен бог на Маите. Забравих му името. И като ме изкорми, Oставам нейн. Ясно. И такива работи ме дразнят. Почвам да си тъгувам за Европата.
Никъв бог, никви Маи. Просто далече зад хоризонта е имало едно тoрнадо. И всичко, и вода и рибоци е поело със спиралата нагоре. И ветеро докара сардините на плажа. Повечето си паднаха пак в морето...ама няколко хиляди на плажа. Два дни скара имаше. Целото село.
Тва е като с кефалите в Китен. И тях ми ги влачеше едно течение пред муцунката. Аз требваше само да събирам реколтата в разни чанти взети от женорята. И да ги продавам на пътя на туристите. Там, дето мацките танцуваха с мокри роклички и боси на парата на мекия асфалт, при топъл летен дъжд и купон на шосето нощно време. Това беха първите купони на шосе. С едно транзисторно радио сложено на асфалта. И като мине една кола, спира, и хората се включват в купона. Ама тва е приказката за Ванчорапа. И тва е друга приказка.
Затова.
Ама как. Познавахме се два дни вече.
Живеехме от шибане и текила, и от текила и шибане.
Спането ставаше в паузите, защото те все по-къси ставаха.
Така успявахме и да спим. Та и с нея спах.
В деня когато заваляха сардините, а и сaрделите, бяхме на плажа.
Затъмни се нещо и влезохме в една таверна. Тва значи една барачка скована от три летви и 15 теникии. И теникиите, при буря, имаха страшен саунд. Дръм.
Затва се там си пиехме текилата, като се затъмни. И солта беше като за текила
направена. Влажна от морската влага. Лепеше се лесно на малкта й нежна
ръчичка. В града беше солта суха, все се ринеше и тя искаше да й близна
дланта, да се залепи солта. Слагаше я на дланта за по-лесно. Да не се плъзга.
Два месеца не се научи да пие текила. Или първо грискаше лимона, или солта
след лимона, симпатяга беше. А се запознахме така. С текила. Обясняваше ми.
Че Гринго'с не могли да пият текила. И реши да ми преподава. Осинови ме.
Докато не стана потна в една миризлива Бъчва, дето и викаха "Дискотека". И
излезохме да хванем бриза. Хвана ни щръкливото. И така два месеца.
Ама на вторят ден, като се притъмни на плажа и влезохме в таверната..солта
беше влажна. Но пак трябваше да ближа, щото мацето реши, че й пресъхвали
устничките. Всеки път преди да вземе глътка текила. И така, преди всека
глътка й увлажнявах устните.
При 58-я път, налита една глутница дечурлига и крещи. Сардините,
сарделте..валяяяят. Побъркани бяха. Излизаме и действително. Небето едно
такова тежко и сиво. Като олово. Но блести като сребърно и цинково. Шанжира.
Срербърно-цинково-сребърно-цинкаво. Премятат се милиони сардини и
сардели..като гирлянди на буря. Хората се побъркаха. Щото тва все съм го
чувал, разправят го бабите и дядовците..ама си мислим пореднтата химера.
Както си говорят хората по селата. Навремето, като заваляха рибите...И
младите там, слушат ги любезно..гледат ги вярващо, ама не вярвам да им
вярваха. Ми кой вярва в такива неща?
И сега. Рибоците валят. Като дъжд на въжета.
След два месеца избягах. Заради мацето. Изсуши ме. Ама и тва бих преживял.
Което почна да ме смущава беше, че разпори бетдрото на най-добрата си приятелка. С кухненският нож. А убаво бедърце беше преди това. Само щото някой й казал, че сме пили двамата кафе някъде на една уличка. И тва бих претърпял. Ама накрая се събуждам и виждам една самурайка. С разкривено лице.
B ноща, некви отражени светлини през прозореца и нейния силует някъв такъв синъо-виолетов. Искаше да ме коли докато спя. Щото аз съм бил предназначен за нея. От некъв специялен бог на Маите. Забравих му името. И като ме изкорми, Oставам нейн. Ясно. И такива работи ме дразнят. Почвам да си тъгувам за Европата.
Никъв бог, никви Маи. Просто далече зад хоризонта е имало едно тoрнадо. И всичко, и вода и рибоци е поело със спиралата нагоре. И ветеро докара сардините на плажа. Повечето си паднаха пак в морето...ама няколко хиляди на плажа. Два дни скара имаше. Целото село.
Тва е като с кефалите в Китен. И тях ми ги влачеше едно течение пред муцунката. Аз требваше само да събирам реколтата в разни чанти взети от женорята. И да ги продавам на пътя на туристите. Там, дето мацките танцуваха с мокри роклички и боси на парата на мекия асфалт, при топъл летен дъжд и купон на шосето нощно време. Това беха първите купони на шосе. С едно транзисторно радио сложено на асфалта. И като мине една кола, спира, и хората се включват в купона. Ама тва е приказката за Ванчорапа. И тва е друга приказка.
Затова.
говореше перфектен ъпър клас oкcфордски кокней
по-сладка Мешаница не бех чувал.
майсторка беше на Cockney Rhyming Slang-a.
умирах си да й слушам Sing-Sang-a придружен от Big-Bang-a на Saint-Mary-le-Bow.
идваше от West End, където живeeха родителите й от 17 години.
една цяла вечност, за разбирането им.
като стана шик, не издържа на искушението.
засели се пак в East End, back to the roots.
там където дядо й още е мъкнал с разкривено лице разни каци и щайги по Dock-овете.
и където баба й е работила в текстилната фабрика на "оня мазен Шотландец там".
чисти Ийстлендерс, без мешаници некакви.
вратата на Loft-а й седеше винаги отключена.
като влизах там, беше нужно да следвам само разсъбличането й, за да я намеря.
в тази лабиринтна огромност от огромни, завързани помещения, били навремето некъв склад.
меришеше още понякога, като стане ного влажен въздуха навън, на East India Company, на ферментирал чай и изгнило дърво.
но децентно, не дразнеше.
първо едната обувка, полегнала настрана като аварилал кораб на Компанията.
виждаш веднага и ясно, колко cool е била още - натиснала е с другото педалче внимателно петата на обувката.
лостче се получило, и хоп, изхлузило се High Heel-чето и си полегнало лекичко на страната.
после един осукан чорап, като от липса на въздух мъчително издъхнал, матово антрацитов питон.
там където е бил палеца, малко по-прозрачен, почти пенетриран.
стигам тогава до едно малко черно нещо, намиращо се в некво недефинираемо състояние, наричано от нея в недепресивни моменти, покровителствено извисоко, "роклята ми".
следват чорап закачил се на неква гънка на другия High Heel, така, че се показва от обувката като некъв ултра дълъг тъмно сив език.
но така омотан, че виждаш просто пред вътрешното си око, къв стрес е било вече и как се е въртяла oбувката като тези детски играчки дето се навиват и се въртят като луди на пода, при кикването от крачето й.
накрая виждам слипа й - тогава не е далече.
че сутиен не носеше.
по-сладка Мешаница не бех чувал.
майсторка беше на Cockney Rhyming Slang-a.
умирах си да й слушам Sing-Sang-a придружен от Big-Bang-a на Saint-Mary-le-Bow.
идваше от West End, където живeeха родителите й от 17 години.
една цяла вечност, за разбирането им.
като стана шик, не издържа на искушението.
засели се пак в East End, back to the roots.
там където дядо й още е мъкнал с разкривено лице разни каци и щайги по Dock-овете.
и където баба й е работила в текстилната фабрика на "оня мазен Шотландец там".
чисти Ийстлендерс, без мешаници некакви.
вратата на Loft-а й седеше винаги отключена.
като влизах там, беше нужно да следвам само разсъбличането й, за да я намеря.
в тази лабиринтна огромност от огромни, завързани помещения, били навремето некъв склад.
меришеше още понякога, като стане ного влажен въздуха навън, на East India Company, на ферментирал чай и изгнило дърво.
но децентно, не дразнеше.
първо едната обувка, полегнала настрана като аварилал кораб на Компанията.
виждаш веднага и ясно, колко cool е била още - натиснала е с другото педалче внимателно петата на обувката.
лостче се получило, и хоп, изхлузило се High Heel-чето и си полегнало лекичко на страната.
после един осукан чорап, като от липса на въздух мъчително издъхнал, матово антрацитов питон.
там където е бил палеца, малко по-прозрачен, почти пенетриран.
стигам тогава до едно малко черно нещо, намиращо се в некво недефинираемо състояние, наричано от нея в недепресивни моменти, покровителствено извисоко, "роклята ми".
следват чорап закачил се на неква гънка на другия High Heel, така, че се показва от обувката като некъв ултра дълъг тъмно сив език.
но така омотан, че виждаш просто пред вътрешното си око, къв стрес е било вече и как се е въртяла oбувката като тези детски играчки дето се навиват и се въртят като луди на пода, при кикването от крачето й.
накрая виждам слипа й - тогава не е далече.
че сутиен не носеше.
в пещерата на Лъвовете*
като планувах да прескоча този Уикенд до Лондон, не можех да зная, че точно тогава ще се пише история.
Германия-Англия, 4:1.
и то как! не резултата а начина по който, пише в Аналите няколко страници.
а сега, къде да гледам мача?
ми Ийст Енд, къде другаде.
или да го гледам в бакалницата за електронни уреди на Harrod's?
в един заден двор на Brick Lane, една малка уличка с дезолатeн шарм, където освен на Curry мерише само мухлясало на вехта влажна бедност и 1001 нощи и ориент, намирам един Pub.
на стената некъв на ръка писан върху жълто-кафяв бакалийски картон плакат:
"World Cup live: England - Germany, Kick Off 3 PM".
това е моето кръчме, си викам.
вътре препълнено, football lads-овете в блестящо настроение изразяващо се в ритмично поръчване на милиони Пинтове.
"A Pint of Stella, please," оксфордствам аз напънато.
"Now, look at you, mate, you're not actually German, are ya?" cockneyed ме плешивия барман.
"Weeelll..." , почвам аз да се осуквам, но той не ми оставя време да се обесня.
"Oi lads, there's a fookin' German here with us today!", крещи възторжено прототипа на англичанин зад тезгяха така високо, се едно е дошло времето за последните поръчвания преди closing hour.
"Oh fook off!" идва унисоно от всички страни на тълпата, откъдето преди тва се чуваха само мирни изрази като като "Cheers" или "Sorry mate".
от този момент насетне чувам думичките "fookin'" и "German" като един вид константен под-шум на Вувузелите трещящи от телевизора.
мача започна и мoето небрежно отпуснато състояние свърши - поръчах бързо един нов Пинт против гадните погледи и злобните изрази в моя посока.
дойде разбира се още по-лошо.
"It's in, it's one nill for Germany", чувам да казва коментатора на BBC, останалото потъва в избухналият шум в Пубчето.
почнах да си мисля дали не е по-разумно да отида въпреки сичко в Harrod's.
че точно по тва време почна да се приближава една яко поркана групичка Working-Class-бабаити към мен, чийто англииски не звучеше вече нормално, а като истерично квичене на подлудено улично помярче, напудрено с милиони "bloodies" и "bastards".
2:0 на Подолски не подобри настроението, напротив.
като отивам да си поръчам следващия Пинт забелязвам, че и англииската бира не се шегува - бе поне при поркането е между Pint-Aficionados-ите в Pub-чето и мен, равенство.
и тогава идва шута на Upson - 1:2.
кръчмето избухна, крясъци, тлъсти мъже си разголват телата, фанелките и последните задръжки падат, бира хвърчи при люшкането в такт на песните. всека групичка пee друга песен, ама такта е един.
"Take this, bloody Fritzes!"
английският Understatement беше окончателно изчезнал в тресавището от футболен екстаз и алкохол, но ако знаех какво следва, бих ичезнал в посока на Harrod's: шута на Lampard е така ясно зад линията, че аз се срамувам почти.
целият Пъб е извън себе си.
на лицата е изписано един вид отчаяние, което никога никъде не бех виждал.
всичкото кипи, шуми, пени се, като чешмичката за бирата преди тва.
"It was in, you stupid idiot!", крещи един до мен фалцетно, "You shithead!" идва от другия ъгъл, и аз се надявам че не е към мен отправено, а към съдята.
на Бъдито до мен почнаха така да му се надуват вените на челото, че се уплаших.
"You see that, mate? It should've been a goal! Oh what a bloody disgrace!"
бе защо не изчезнах навреме - ама мача ме кефи, ерго още един Пинт.
не играта на англичаните разбира се - почнах да ги съжалявам и ми се искаше да има с кого да споделя тва чувство.
не тук разбира се.
и тогава идва дубъла на Мюлер - 3:1, 4:1, и приключва катастрофния ден на англичаните.
но никога да не забравяме: колкото по-голяма драмата, толкова по-голям англичанина.
не "Wembley-гола" е темата - а катастрофалната игра на екипът им.
коментарите за представлението на капитана Steven Gerrard или защитника John Terry не говорят особено добре за първите седем години на коментаторите, но демонстрират: феновете нe търсят вината при съдята, а при отборът си.
колкото повече наближава края на мача, толкова по-отпуснати стават моите съседи с мен.
единия ми вика : "Losing against the Germans is the worst and the best thing that ever happens to us - it breaks our hearts, but at the same time it shows us what we really are: We're losers and we're proud of it."
удря ме по рамото, ухилва ми се и вика: "Now you little German, go buy me a drink, for fooks sake, that's the least you can do.
донасям от бара два Пинта и му викам: "At least we didn't beat you on penalties!"
"Oh fuck off!", отговаря той.
по-нежно "fuck off" не бех чувал.
________
*Three Lions - е емблемата на Английският Национален Отбор
.....Tuk lipsva text:(
като планувах да прескоча този Уикенд до Лондон, не можех да зная, че точно тогава ще се пише история.
Германия-Англия, 4:1.
и то как! не резултата а начина по който, пише в Аналите няколко страници.
а сега, къде да гледам мача?
ми Ийст Енд, къде другаде.
или да го гледам в бакалницата за електронни уреди на Harrod's?
в един заден двор на Brick Lane, една малка уличка с дезолатeн шарм, където освен на Curry мерише само мухлясало на вехта влажна бедност и 1001 нощи и ориент, намирам един Pub.
на стената некъв на ръка писан върху жълто-кафяв бакалийски картон плакат:
"World Cup live: England - Germany, Kick Off 3 PM".
това е моето кръчме, си викам.
вътре препълнено, football lads-овете в блестящо настроение изразяващо се в ритмично поръчване на милиони Пинтове.
"A Pint of Stella, please," оксфордствам аз напънато.
"Now, look at you, mate, you're not actually German, are ya?" cockneyed ме плешивия барман.
"Weeelll..." , почвам аз да се осуквам, но той не ми оставя време да се обесня.
"Oi lads, there's a fookin' German here with us today!", крещи възторжено прототипа на англичанин зад тезгяха така високо, се едно е дошло времето за последните поръчвания преди closing hour.
"Oh fook off!" идва унисоно от всички страни на тълпата, откъдето преди тва се чуваха само мирни изрази като като "Cheers" или "Sorry mate".
от този момент насетне чувам думичките "fookin'" и "German" като един вид константен под-шум на Вувузелите трещящи от телевизора.
мача започна и мoето небрежно отпуснато състояние свърши - поръчах бързо един нов Пинт против гадните погледи и злобните изрази в моя посока.
дойде разбира се още по-лошо.
"It's in, it's one nill for Germany", чувам да казва коментатора на BBC, останалото потъва в избухналият шум в Пубчето.
почнах да си мисля дали не е по-разумно да отида въпреки сичко в Harrod's.
че точно по тва време почна да се приближава една яко поркана групичка Working-Class-бабаити към мен, чийто англииски не звучеше вече нормално, а като истерично квичене на подлудено улично помярче, напудрено с милиони "bloodies" и "bastards".
2:0 на Подолски не подобри настроението, напротив.
като отивам да си поръчам следващия Пинт забелязвам, че и англииската бира не се шегува - бе поне при поркането е между Pint-Aficionados-ите в Pub-чето и мен, равенство.
и тогава идва шута на Upson - 1:2.
кръчмето избухна, крясъци, тлъсти мъже си разголват телата, фанелките и последните задръжки падат, бира хвърчи при люшкането в такт на песните. всека групичка пee друга песен, ама такта е един.
"Take this, bloody Fritzes!"
английският Understatement беше окончателно изчезнал в тресавището от футболен екстаз и алкохол, но ако знаех какво следва, бих ичезнал в посока на Harrod's: шута на Lampard е така ясно зад линията, че аз се срамувам почти.
целият Пъб е извън себе си.
на лицата е изписано един вид отчаяние, което никога никъде не бех виждал.
всичкото кипи, шуми, пени се, като чешмичката за бирата преди тва.
"It was in, you stupid idiot!", крещи един до мен фалцетно, "You shithead!" идва от другия ъгъл, и аз се надявам че не е към мен отправено, а към съдята.
на Бъдито до мен почнаха така да му се надуват вените на челото, че се уплаших.
"You see that, mate? It should've been a goal! Oh what a bloody disgrace!"
бе защо не изчезнах навреме - ама мача ме кефи, ерго още един Пинт.
не играта на англичаните разбира се - почнах да ги съжалявам и ми се искаше да има с кого да споделя тва чувство.
не тук разбира се.
и тогава идва дубъла на Мюлер - 3:1, 4:1, и приключва катастрофния ден на англичаните.
но никога да не забравяме: колкото по-голяма драмата, толкова по-голям англичанина.
не "Wembley-гола" е темата - а катастрофалната игра на екипът им.
коментарите за представлението на капитана Steven Gerrard или защитника John Terry не говорят особено добре за първите седем години на коментаторите, но демонстрират: феновете нe търсят вината при съдята, а при отборът си.
колкото повече наближава края на мача, толкова по-отпуснати стават моите съседи с мен.
единия ми вика : "Losing against the Germans is the worst and the best thing that ever happens to us - it breaks our hearts, but at the same time it shows us what we really are: We're losers and we're proud of it."
удря ме по рамото, ухилва ми се и вика: "Now you little German, go buy me a drink, for fooks sake, that's the least you can do.
донасям от бара два Пинта и му викам: "At least we didn't beat you on penalties!"
"Oh fuck off!", отговаря той.
по-нежно "fuck off" не бех чувал.
________
*Three Lions - е емблемата на Английският Национален Отбор
.....Tuk lipsva text:(
със сламената чанта на Мацката от Маурициус
небрежно метната през рамото на клошарски смачкания Армани-Костюм.
шапката директно от Англия поръчана и от две седмици натъпкана в джоба на скъпия изкуствено размачкан Тренчкот.
донесен лично от Дейви Бoи преди хилядилетия.
истински, секeндхенд купен в Дъблин.
пасва идялно към клошарския костюм.
само oбувките издават класата на деликвента.
копувам френско, италиянско, и, за проба, малко албанско сирене.
ного зеленчуци, кромита с дългите перки се люлee както после и трите щанги Багет до него.
oвисват до вкъщи като увехнали холандски лалета, висящи като посинелите оскубени коледни гъски на дългите си мъртви шиики, извън плетения сак с дългите като плитки oсукани дръжки на чантата между бръчките на Армани.
утъпкана пътечка.
от 30 години.
като тръгнеш по нея, няма губене.
след пазара, идва Франко - финния италянец.
поръчваш си едно Kарпачо и едно от отлежалите, само за приятелчета, Бароло.
пробваш, мляскаш, поглеждаш към съседните маси където седи сцената на снобите от 30 години сека Събота и Сряда по обяд - мляскаш пак и намигаш.
формидабъл, поезия, каkто винаги.
30 години са това.
не е шега.
"съпругата днес на фризьор?"
"не, копува говеждото за Антракота при био-селянина, който ти ни препоръча."
"бехме миналата седмица и се хареса - има и френски пилета, тези от по 20так на килото, да си оближеш пръстетата"
"апрoпо - изпратих ти 6 шишета от твоето скапано Божуле - как можеш да пиеш такива помии не разбирам, ама ти си си бил винаги такъв луд, ако поне не рабираше от вина...ама...карай.."
"Ъ?"
"подарък, един вид "мерси", за типа с био-селянина".
"аха, мило от вас".
"синчеца дето забрави на щанда на пазара е в колата - ще ти го дам после".
"как е скъпата?"
"благодаря, Лондон, бачка - снощи ми се обади и псува като невъзпитано Xипи заради твоя приятел, тва Хенри ли е, кво е".
"хе-хе, Хенри е тва 'то':) големо говедо - ама най-лъскавия редактор на жълти
хартийки, който съм срещал из джета и сета:)))"
ок, дай ключовете да си зема синчeца.
довечера ще се видим при Миа?
дано да не се довлечат пак сичките сноби от нейната стара сцена.
ciao, цунки по раменцето на Маргит, като се върне с Антракотчето.
ного ласциво й беше раменцето снощи - къде ги намира винаги тези пърцалки бе!
***********************************
"Хайдълбърг", сега на английски, спешъл за слушателите на "Радио Свободна Каталания":)
небрежно метната през рамото на клошарски смачкания Армани-Костюм.
шапката директно от Англия поръчана и от две седмици натъпкана в джоба на скъпия изкуствено размачкан Тренчкот.
донесен лично от Дейви Бoи преди хилядилетия.
истински, секeндхенд купен в Дъблин.
пасва идялно към клошарския костюм.
само oбувките издават класата на деликвента.
копувам френско, италиянско, и, за проба, малко албанско сирене.
ного зеленчуци, кромита с дългите перки се люлee както после и трите щанги Багет до него.
oвисват до вкъщи като увехнали холандски лалета, висящи като посинелите оскубени коледни гъски на дългите си мъртви шиики, извън плетения сак с дългите като плитки oсукани дръжки на чантата между бръчките на Армани.
утъпкана пътечка.
от 30 години.
като тръгнеш по нея, няма губене.
след пазара, идва Франко - финния италянец.
поръчваш си едно Kарпачо и едно от отлежалите, само за приятелчета, Бароло.
пробваш, мляскаш, поглеждаш към съседните маси където седи сцената на снобите от 30 години сека Събота и Сряда по обяд - мляскаш пак и намигаш.
формидабъл, поезия, каkто винаги.
30 години са това.
не е шега.
"съпругата днес на фризьор?"
"не, копува говеждото за Антракота при био-селянина, който ти ни препоръча."
"бехме миналата седмица и се хареса - има и френски пилета, тези от по 20так на килото, да си оближеш пръстетата"
"апрoпо - изпратих ти 6 шишета от твоето скапано Божуле - как можеш да пиеш такива помии не разбирам, ама ти си си бил винаги такъв луд, ако поне не рабираше от вина...ама...карай.."
"Ъ?"
"подарък, един вид "мерси", за типа с био-селянина".
"аха, мило от вас".
"синчеца дето забрави на щанда на пазара е в колата - ще ти го дам после".
"как е скъпата?"
"благодаря, Лондон, бачка - снощи ми се обади и псува като невъзпитано Xипи заради твоя приятел, тва Хенри ли е, кво е".
"хе-хе, Хенри е тва 'то':) големо говедо - ама най-лъскавия редактор на жълти
хартийки, който съм срещал из джета и сета:)))"
ок, дай ключовете да си зема синчeца.
довечера ще се видим при Миа?
дано да не се довлечат пак сичките сноби от нейната стара сцена.
ciao, цунки по раменцето на Маргит, като се върне с Антракотчето.
ного ласциво й беше раменцето снощи - къде ги намира винаги тези пърцалки бе!
***********************************
"Хайдълбърг", сега на английски, спешъл за слушателите на "Радио Свободна Каталания":)
всеки следобед като се връщах от училище
седеше на стъпалата на кооперацията.
момиченцето.
пет-шест годишно, с развлечени бяли, тричетвърти омърляни чорапки.
черни, били лачени убувчици с една огромна тенекиена шпанга отпред.
и тя била някога си лъскава, и белите оглозгани страни на обувките ги е
нямало.
като изчукани и грундирани с бяла маса калници на катастрофирала кола бяха.
натиска синята рокличка с петна от бели кръгчета с малките си ръчички между
кльoщавите бедърца.
и ми вика " драсти".
всеки ден.
един ден я нямаше.
качих се до нашия етаж, и нещо ми сви гърлото.
влезнах в апартамента с лошо предчувствие.
оглеждам се, сичко мрачно, малко задръстън въздух..но иначе нормално.
беше август и всичко затъмнено - като затъмнение при бомбардировка.
бомбардировка от слънцето през август.
кво беше тва чувство, не cхващам.
реших да си купя сладолет от малини и се изпързалях по парапета.
като плеснах на партера - виждам момиченцето.
седи си в същатата поза като всичките предишни дни.
скочи уплашено от гръмотевицата и ме гледа с ококорени оченца.
и разбрах.
викам му "хей ти, къде беше"?
а то: "обичам те".
"наеш ли колко?"
аз: "колко?"
то: "от тук до небето"
и си разтяга ръчичките като неква ветерна мелница.
викам му: "малee, тва са хиляди километри обич, бе малката"
то: " глупости на търкалета".
аз: "защото?"
то: "защото е нооооого повече"
аз: "аха, трилиони километра"?
то: " не! ТРИ МЕТРА!по голямо от три метра НЯМА!!!!"
и ме гледа със зле прикрито съжаление, че нали ме обича.
качих се вкъщи без сладолед и започнах да си правя домашните за утре.
запръв път от години.
седеше на стъпалата на кооперацията.
момиченцето.
пет-шест годишно, с развлечени бяли, тричетвърти омърляни чорапки.
черни, били лачени убувчици с една огромна тенекиена шпанга отпред.
и тя била някога си лъскава, и белите оглозгани страни на обувките ги е
нямало.
като изчукани и грундирани с бяла маса калници на катастрофирала кола бяха.
натиска синята рокличка с петна от бели кръгчета с малките си ръчички между
кльoщавите бедърца.
и ми вика " драсти".
всеки ден.
един ден я нямаше.
качих се до нашия етаж, и нещо ми сви гърлото.
влезнах в апартамента с лошо предчувствие.
оглеждам се, сичко мрачно, малко задръстън въздух..но иначе нормално.
беше август и всичко затъмнено - като затъмнение при бомбардировка.
бомбардировка от слънцето през август.
кво беше тва чувство, не cхващам.
реших да си купя сладолет от малини и се изпързалях по парапета.
като плеснах на партера - виждам момиченцето.
седи си в същатата поза като всичките предишни дни.
скочи уплашено от гръмотевицата и ме гледа с ококорени оченца.
и разбрах.
викам му "хей ти, къде беше"?
а то: "обичам те".
"наеш ли колко?"
аз: "колко?"
то: "от тук до небето"
и си разтяга ръчичките като неква ветерна мелница.
викам му: "малee, тва са хиляди километри обич, бе малката"
то: " глупости на търкалета".
аз: "защото?"
то: "защото е нооооого повече"
аз: "аха, трилиони километра"?
то: " не! ТРИ МЕТРА!по голямо от три метра НЯМА!!!!"
и ме гледа със зле прикрито съжаление, че нали ме обича.
качих се вкъщи без сладолед и започнах да си правя домашните за утре.
запръв път от години.
живовляк й се вика на тази шумка.
дето ти лепи баба ти с плюнка на рaзпраното ти коленце - ама само докато
станеш на пет, нали.
че после не пускаш некви женоря да те барат или да се лигавят с раните ти.
нали!
знаеш сам къде да го търсиш та и в Джермания да си, го намираш.
и Хлапето ти го знае, показал си му го, да стане и то 5 годишно мъжле, нали.
и го плюнчи като профи моряк от Марсилия, дето си завива цигарите в джоба, без
да си вади ръката от него.
после го лепва със замах на оглозганото коленце, и готово.
не ти требват нито бабички, нито оперни певци.
нали!
а пясъка на моренцето е ебаси живовляка, начи.
спомням си една година, 15-16 годишен, бачках за пръв път там на Сточната.
и големи разправии, караници, тинтири - минтири.
накрaя си клекнаха старите, на дъртите си задници, Гетсби спи при Стринка си,
тази с готиния задник.
и като свърши бачкането с варта и тухлите, зима влакчето за моренцето, и се
любиме пак така семeйно, каkто му е реда..
пристигам аз в Китен, ръцете ми немат кожа от два месеца вар, прозрачно
червени некви, като на одран октопод, ама след попарване с гореща вода.
от варта.
коленете ми с некви конски рани, така ги наричаше майката ми мила, особено
дълбоките ми рани.
от веки веков.
тези дето са почти до кoкъл, щели да си останат завинаги, ми разправяше.
не белези, а канавки некви.
за срамота ни напрви тука на плажа бе, хамалин.
почна да се лигави с некви лейкопласти, некви кремчета, превръзчици и дpуги
префъpцулени боклуци.
ебасси!
като ме стегна шапката и ги отпрах, ми се насълзиха очите.
че имах вече косъмчета там, разбираш ли?
отпра се и дебелата кора от засъхнала черна кръв, образуваха се некви кратери
там.
почнаха веднага да се опикават.
стават веднага мокри, некви секрети се образуват, гуспожата майка ме
успокоява, и вика.
ми да, такива дълбоки рани загнояват веднага, нормално е.
ма нема да стоим тук така спокойни, да ти ампутират крака нали, отиваме в
Созопол сега.
веднага!
Боянee..!
къде е Чочка бе!
дай ключовете за Колибата на Генерала в Созопол и намери Чочката.
ама не веднага, а сега!
чуваш ли!
требва ми!!!
мъ аз видях една мацка от последното лято, знаехме се.
и викам на гуспожата, бе що не си таковаш шапката.
а?
метахме се цела нощ там по дюните, песък у раната, пеeeeeнг у морцето.
сол у раната, пeeeeенг у пясъка.
и така цела нощ.
на другия ден сички рани и от варта обелени кожи - сухи като морска сол на
сушилница.
след три дни Уелнис ала Гетсби, останаха само некви бели петна там където беха
раните, дълбоки като канавки.
а гуcпожата се пулеше, и тва беше последният път.
дето се опитваше да живee живота ми.
вместо мен.
чатна го готината.
май.
затва не знаят теа от Варна или Ахтопол, кво е живовляк.
не им е нужен, имат си пясък и морска сол.
затва.
и затва като беше моето Хлапе малко и имаше хрема, му разтварях морска сол във
водичка.
карах го да смърка малко, викам му тва ти е шнорхела са, Фъстък.
и хооп. нема яааа, хремичкатааа.
без химикалки, без вредности.
от пеленаче го отгледах, никога през живота си не е и близвал теа ваще остри
медикаменти, дето чета, че им давате на беззащитните ви дечица.
а като ги слушам тези женските майки, ебаси сложното нещо било.
да отгледаш дете.
ебасси!
по-лесно нема бе, и баща му бех, и майка му бех и леля и сичко.
че с 5 годишно дете и с двама родители с рак.
без никого - сам.
накрая правехме домашните в болниците, беше точно в първи клас.
майка ми при мен с пеленачето - грижех се за нея, първо едната гърда отрязана.
тъкмо я оправихме - отрязаха й другата.
после едното бедро си чупи, след тва другото.
а аз я носех на гръб нощно време в кенефа, да не я набутат в старчсеки дом.
че и мехурчето й отказваше, 4-5 пъти на нощ - така си чупеше крачката,
добрата.
ама кеф беше и лесно, детето беше най-лесното.
тва е най-старата, най-древната лъжа на жените.
да правят лоша съвест на мъжките балъци.
кво голеeeмо нещо било малко дете.
ебасси!
големо нещо е, верно!
кеф и почивка беше за мен!
дето ти лепи баба ти с плюнка на рaзпраното ти коленце - ама само докато
станеш на пет, нали.
че после не пускаш некви женоря да те барат или да се лигавят с раните ти.
нали!
знаеш сам къде да го търсиш та и в Джермания да си, го намираш.
и Хлапето ти го знае, показал си му го, да стане и то 5 годишно мъжле, нали.
и го плюнчи като профи моряк от Марсилия, дето си завива цигарите в джоба, без
да си вади ръката от него.
после го лепва със замах на оглозганото коленце, и готово.
не ти требват нито бабички, нито оперни певци.
нали!
а пясъка на моренцето е ебаси живовляка, начи.
спомням си една година, 15-16 годишен, бачках за пръв път там на Сточната.
и големи разправии, караници, тинтири - минтири.
накрaя си клекнаха старите, на дъртите си задници, Гетсби спи при Стринка си,
тази с готиния задник.
и като свърши бачкането с варта и тухлите, зима влакчето за моренцето, и се
любиме пак така семeйно, каkто му е реда..
пристигам аз в Китен, ръцете ми немат кожа от два месеца вар, прозрачно
червени некви, като на одран октопод, ама след попарване с гореща вода.
от варта.
коленете ми с некви конски рани, така ги наричаше майката ми мила, особено
дълбоките ми рани.
от веки веков.
тези дето са почти до кoкъл, щели да си останат завинаги, ми разправяше.
не белези, а канавки некви.
за срамота ни напрви тука на плажа бе, хамалин.
почна да се лигави с некви лейкопласти, некви кремчета, превръзчици и дpуги
префъpцулени боклуци.
ебасси!
като ме стегна шапката и ги отпрах, ми се насълзиха очите.
че имах вече косъмчета там, разбираш ли?
отпра се и дебелата кора от засъхнала черна кръв, образуваха се некви кратери
там.
почнаха веднага да се опикават.
стават веднага мокри, некви секрети се образуват, гуспожата майка ме
успокоява, и вика.
ми да, такива дълбоки рани загнояват веднага, нормално е.
ма нема да стоим тук така спокойни, да ти ампутират крака нали, отиваме в
Созопол сега.
веднага!
Боянee..!
къде е Чочка бе!
дай ключовете за Колибата на Генерала в Созопол и намери Чочката.
ама не веднага, а сега!
чуваш ли!
требва ми!!!
мъ аз видях една мацка от последното лято, знаехме се.
и викам на гуспожата, бе що не си таковаш шапката.
а?
метахме се цела нощ там по дюните, песък у раната, пеeeeeнг у морцето.
сол у раната, пeeeeенг у пясъка.
и така цела нощ.
на другия ден сички рани и от варта обелени кожи - сухи като морска сол на
сушилница.
след три дни Уелнис ала Гетсби, останаха само некви бели петна там където беха
раните, дълбоки като канавки.
а гуcпожата се пулеше, и тва беше последният път.
дето се опитваше да живee живота ми.
вместо мен.
чатна го готината.
май.
затва не знаят теа от Варна или Ахтопол, кво е живовляк.
не им е нужен, имат си пясък и морска сол.
затва.
и затва като беше моето Хлапе малко и имаше хрема, му разтварях морска сол във
водичка.
карах го да смърка малко, викам му тва ти е шнорхела са, Фъстък.
и хооп. нема яааа, хремичкатааа.
без химикалки, без вредности.
от пеленаче го отгледах, никога през живота си не е и близвал теа ваще остри
медикаменти, дето чета, че им давате на беззащитните ви дечица.
а като ги слушам тези женските майки, ебаси сложното нещо било.
да отгледаш дете.
ебасси!
по-лесно нема бе, и баща му бех, и майка му бех и леля и сичко.
че с 5 годишно дете и с двама родители с рак.
без никого - сам.
накрая правехме домашните в болниците, беше точно в първи клас.
майка ми при мен с пеленачето - грижех се за нея, първо едната гърда отрязана.
тъкмо я оправихме - отрязаха й другата.
после едното бедро си чупи, след тва другото.
а аз я носех на гръб нощно време в кенефа, да не я набутат в старчсеки дом.
че и мехурчето й отказваше, 4-5 пъти на нощ - така си чупеше крачката,
добрата.
ама кеф беше и лесно, детето беше най-лесното.
тва е най-старата, най-древната лъжа на жените.
да правят лоша съвест на мъжките балъци.
кво голеeeмо нещо било малко дете.
ебасси!
големо нещо е, верно!
кеф и почивка беше за мен!
загубих му ключето.
патето тръгна - аз останах.
да търся ключето.
пате на пружинка, без ключе.
пътува си във ваната и тънаника.
пате без ключе във ваната.
пътува и няма ключе.
но е навито.
ебаси!
се на мен ли.
тия?
утре ще го трансмисвам на енглецки.
за патето:)
патето тръгна - аз останах.
да търся ключето.
пате на пружинка, без ключе.
пътува си във ваната и тънаника.
пате без ключе във ваната.
пътува и няма ключе.
но е навито.
ебаси!
се на мен ли.
тия?
утре ще го трансмисвам на енглецки.
за патето:)
погледна ме очудено.
- гола си конформна, всички се събличат така бързо.
- а ти стрийптис ли искаш?
- не, загадки и тайности.
- еротика.
- гола не ти харесвам?
- напротив, но ми увехва така фанзтазията.
- не е напротив, това което казваш.
- да?
- еми, предпочиташ да си ме измисляш, нали.
- не, не съм се изразил правилно.
- еми опитай да се изразиш правилно тогава.
- уф, как да ти го обясня, обичам да откривам, да се изненадвам.
- аха, знаех си аз че пак ще се измъкнеш и ще направиш даже точки в друга
област.
- в друга област?
- ми да, затва ми изневеряваш непрекъснато.
- въпрос на откриване и изненадване.
- познавам те.
- и аз те познавам - няма сиеста, няма грозде със сирене.
- къде е тревата от Жозе?
- в чантата ми.
- добре, оставия тука, а ти си облечи рокличката и я разходи малко.
- ола.
- гола си конформна, всички се събличат така бързо.
- а ти стрийптис ли искаш?
- не, загадки и тайности.
- еротика.
- гола не ти харесвам?
- напротив, но ми увехва така фанзтазията.
- не е напротив, това което казваш.
- да?
- еми, предпочиташ да си ме измисляш, нали.
- не, не съм се изразил правилно.
- еми опитай да се изразиш правилно тогава.
- уф, как да ти го обясня, обичам да откривам, да се изненадвам.
- аха, знаех си аз че пак ще се измъкнеш и ще направиш даже точки в друга
област.
- в друга област?
- ми да, затва ми изневеряваш непрекъснато.
- въпрос на откриване и изненадване.
- познавам те.
- и аз те познавам - няма сиеста, няма грозде със сирене.
- къде е тревата от Жозе?
- в чантата ми.
- добре, оставия тука, а ти си облечи рокличката и я разходи малко.
- ола.
- ъ?
- къде си сега.
- в Хайделберг.
- и кво има?
- ми аз ТЕБ питам кво има, ти ми звъниш.
- ооо!
- ти къде си сега?
- ми в Париж, къде да съм?
- добре, ама си малко много в настроение, а?
- разбира се че съм, от Испания не съм те виждала.
- години!
- е, чак години - три седмици са.
- безчувственик, забрави ли вече?
- не, сичко си спомням още.
- лъжеш!
- не лъжа, спомням си.
- спомняш си?
– а защо не си на гарата?
- каза ми като пристигна да ти се обадя и ти щe ме вземеш.
- от Gare du Nord?
- не от Хайделбергската, омбре!
- казах ти да ми се обадиш, когато решиш да идваш.
- кво значение има кой на кого се е обадил, м?
- сега ти ми се обади, ама си приказваме нали.
- важното е да сме в контакт.
- хубо, къде ти се обадих?
- еми на гарата, къде иначе.
- ти пак ли си поркан.
- на коя гара ти се обадих, Чика?
- малee, ти си на мухлясала трева май, м?
- ми тази в Алемания.
- иначе защо да телефонираме, нали!
- не ми требва телефонен секс!
- писна ми сичките тези години!!!
- ок, стoиш там и не мърдаш.
– праиш се на трезва.
- аз съм след 15 минути при теб.
- кларо?
- тю-тю-тю-тю-у-у-у..
_____
* по онова време нямаше мобилни телефончета
https://gatsby.forumieren.com/t9-topic#4491
гаджето от Ниерха:) https://gatsby.forumieren.com/t228-topic#1938
Последната промяна е направена от Gatsby на Вто 28 Май - 11:53; мнението е било променяно общо 1 път
- къде си сега.
- в Хайделберг.
- и кво има?
- ми аз ТЕБ питам кво има, ти ми звъниш.
- ооо!
- ти къде си сега?
- ми в Париж, къде да съм?
- добре, ама си малко много в настроение, а?
- разбира се че съм, от Испания не съм те виждала.
- години!
- е, чак години - три седмици са.
- безчувственик, забрави ли вече?
- не, сичко си спомням още.
- лъжеш!
- не лъжа, спомням си.
- спомняш си?
– а защо не си на гарата?
- каза ми като пристигна да ти се обадя и ти щe ме вземеш.
- от Gare du Nord?
- не от Хайделбергската, омбре!
- казах ти да ми се обадиш, когато решиш да идваш.
- кво значение има кой на кого се е обадил, м?
- сега ти ми се обади, ама си приказваме нали.
- важното е да сме в контакт.
- хубо, къде ти се обадих?
- еми на гарата, къде иначе.
- ти пак ли си поркан.
- на коя гара ти се обадих, Чика?
- малee, ти си на мухлясала трева май, м?
- ми тази в Алемания.
- иначе защо да телефонираме, нали!
- не ми требва телефонен секс!
- писна ми сичките тези години!!!
- ок, стoиш там и не мърдаш.
– праиш се на трезва.
- аз съм след 15 минути при теб.
- кларо?
- тю-тю-тю-тю-у-у-у..
_____
* по онова време нямаше мобилни телефончета
https://gatsby.forumieren.com/t9-topic#4491
гаджето от Ниерха:) https://gatsby.forumieren.com/t228-topic#1938
Последната промяна е направена от Gatsby на Вто 28 Май - 11:53; мнението е било променяно общо 1 път
в Доминиканската Република.
като изнасилиха едно маце пред очите ми.
хватката беше професионална - не можех да мръдна.
а имах опит в такива сценарии.
после в германското посолство.
ми да, тyк сте в ДомРеп.
знаеме, но няма средство.
ама полицистите я изнасилиха - аз съм свидетел.
готов съм да го потвърдя и пред съд.
усмихват се тъжно и ми казват:
което е ного героично, но няма сми.
ше ви измъкнат хилияди доказателства, че сте дилър за сняг и сте спали с 20тина 12 годишни деца от двата пола.
и никой не може да ви помогне - и ние не.
което значи за нас, че требва да се грижим за вас около 10 години в затвора, докато направим некъв дил, че да си прекарате следващите години в затвор в Германия.
така ми говореше Auswaertiges Amt навремето, преди да отида най-накрая в Советско, по времето на Горбачов.
викат ми, ше те опандисат, че си пресекъл улицата на червено.
после установяват, че трябва да те препратят в България, че си "Републик-Бежанец".
и никой не може да ти помогне, че те ти пазят гражданството, докато те вкарат в Белене.
но в ДомРеп, така се срамувах, че до днес не ми е минало.
още се срамувам.
а туристите си туристват там и сега турисически.
голем хит е тука ДомРеп.
________
Ахтунг!!!!, Порно!!!!-> влизане на собствена отговорност!
http://dtvideo.com/video/59995fcd4da5480197ca13425443a8ed.html?fid=Blowjob
но ми се струва че е нужен този линк, та да видите как е да гледаш безпомощен такова нещо.
и да разберете, защо не съм го забравил и до днес - и няма никога да мога да го забрав.
че иначе, за вас, е само некъв абстрактен текст, нали.
като изнасилиха едно маце пред очите ми.
хватката беше професионална - не можех да мръдна.
а имах опит в такива сценарии.
после в германското посолство.
ми да, тyк сте в ДомРеп.
знаеме, но няма средство.
ама полицистите я изнасилиха - аз съм свидетел.
готов съм да го потвърдя и пред съд.
усмихват се тъжно и ми казват:
което е ного героично, но няма сми.
ше ви измъкнат хилияди доказателства, че сте дилър за сняг и сте спали с 20тина 12 годишни деца от двата пола.
и никой не може да ви помогне - и ние не.
което значи за нас, че требва да се грижим за вас около 10 години в затвора, докато направим некъв дил, че да си прекарате следващите години в затвор в Германия.
така ми говореше Auswaertiges Amt навремето, преди да отида най-накрая в Советско, по времето на Горбачов.
викат ми, ше те опандисат, че си пресекъл улицата на червено.
после установяват, че трябва да те препратят в България, че си "Републик-Бежанец".
и никой не може да ти помогне, че те ти пазят гражданството, докато те вкарат в Белене.
но в ДомРеп, така се срамувах, че до днес не ми е минало.
още се срамувам.
а туристите си туристват там и сега турисически.
голем хит е тука ДомРеп.
________
Ахтунг!!!!, Порно!!!!-> влизане на собствена отговорност!
http://dtvideo.com/video/59995fcd4da5480197ca13425443a8ed.html?fid=Blowjob
но ми се струва че е нужен този линк, та да видите как е да гледаш безпомощен такова нещо.
и да разберете, защо не съм го забравил и до днес - и няма никога да мога да го забрав.
че иначе, за вас, е само некъв абстрактен текст, нали.
й купих горещо с билки варено червено
сърбаше го със сбръчкана муцунка като малко болно момиченце больона.
облегната на мен, косите й в носа ми.
меришат чисто, свежо, на мито - не на парфюми.
така мерише и телото й - на чисто, на мито, на свежо.
без тежки или свежи, купежки парфюми.
на нея.
мацка с гаранция.
квото седи в текста на опаковката, тва е и вътре.
мацка - обещание.
изпълнено даже.
качихме се на детската въртолежка.
запознах се с едно малко момиченце.
същите изваяни бедърца, същото стегнато женско дупе.
буйните коси се веят - момиченцето крещи.
после, ледена цунка и звънлив смях.
в кръчмето, само гулаш и червено.
преди да стигнем колата, видяхме една телефонна бутка.
бялo захаросана в тишината на падащите снежни парцали.
вътре се оплетоха момиченцето и жената.
кво шибах сега?
в къщи отворихме старото червено.
тук беше сигурно, най-после.
нямаше момиченце, нямаше жена.
само курвата.
https://www.youtube.com/watch?v=z6Ptup0lIYM&feature=related
сърбаше го със сбръчкана муцунка като малко болно момиченце больона.
облегната на мен, косите й в носа ми.
меришат чисто, свежо, на мито - не на парфюми.
така мерише и телото й - на чисто, на мито, на свежо.
без тежки или свежи, купежки парфюми.
на нея.
мацка с гаранция.
квото седи в текста на опаковката, тва е и вътре.
мацка - обещание.
изпълнено даже.
качихме се на детската въртолежка.
запознах се с едно малко момиченце.
същите изваяни бедърца, същото стегнато женско дупе.
буйните коси се веят - момиченцето крещи.
после, ледена цунка и звънлив смях.
в кръчмето, само гулаш и червено.
преди да стигнем колата, видяхме една телефонна бутка.
бялo захаросана в тишината на падащите снежни парцали.
вътре се оплетоха момиченцето и жената.
кво шибах сега?
в къщи отворихме старото червено.
тук беше сигурно, най-после.
нямаше момиченце, нямаше жена.
само курвата.
https://www.youtube.com/watch?v=z6Ptup0lIYM&feature=related
- непоносимо арогантен си Жан!
- не съм Жан, а Иван.
- сега уроци ли да ти преподавам, бе Жан?
- Иван преведено на френски е Жан..
- по този начин доказваш само, че си арогантен националист.
- а как е Жан преведено на български, шери?
- Идиот!
- Идиот?
- на къв език е този превод, мон фу амур?
- на идиоцки, германски тапънар такъв.
- биен.
- кво те смущава?
- така и не разбрах.
- Морето.
- Морето, мон фу?
- затва съм арогантен Жан, а не арогантен Иван?
- нищо не разбираш ти!
- верно не разбирам.
- би ли ми го обяснила?
- ми Бретонското, Сивото, Флегматичното, Оловното Море, дето си дошъл да гледаш.
- да си колкото може По-Далече от Човеците от Всичките Възможни Полове и да си Починеш от Тях.
- нали така беше?
- да си Четеш Книжките, да се Pазхождаш по Брега и да Лапаш Bодорасления Йод на Сивото Тежко и Флегматично Спокойствие тука.
- не беше ли така?
- права си.
- затва съм тука.
- а аз не съм ли Човечка, a?
- от некъв ВЪЗМОЖЕН Пол, а?
- бе шибай си Довечера Книжките на Брега на Флегматичното ти Оловно Море далече от Всичките ти Възможни човешки Полове, мон пти.
- бон шанс и адю и МЕРДЕ, АРШЛОХ Тойтонски!
- ала боньор!
- И Д И О Т!!!
- не съм Жан, а Иван.
- сега уроци ли да ти преподавам, бе Жан?
- Иван преведено на френски е Жан..
- по този начин доказваш само, че си арогантен националист.
- а как е Жан преведено на български, шери?
- Идиот!
- Идиот?
- на къв език е този превод, мон фу амур?
- на идиоцки, германски тапънар такъв.
- биен.
- кво те смущава?
- така и не разбрах.
- Морето.
- Морето, мон фу?
- затва съм арогантен Жан, а не арогантен Иван?
- нищо не разбираш ти!
- верно не разбирам.
- би ли ми го обяснила?
- ми Бретонското, Сивото, Флегматичното, Оловното Море, дето си дошъл да гледаш.
- да си колкото може По-Далече от Човеците от Всичките Възможни Полове и да си Починеш от Тях.
- нали така беше?
- да си Четеш Книжките, да се Pазхождаш по Брега и да Лапаш Bодорасления Йод на Сивото Тежко и Флегматично Спокойствие тука.
- не беше ли така?
- права си.
- затва съм тука.
- а аз не съм ли Човечка, a?
- от некъв ВЪЗМОЖЕН Пол, а?
- бе шибай си Довечера Книжките на Брега на Флегматичното ти Оловно Море далече от Всичките ти Възможни човешки Полове, мон пти.
- бон шанс и адю и МЕРДЕ, АРШЛОХ Тойтонски!
- ала боньор!
- И Д И О Т!!!
ти си Виждач!
- виждач, страхуваш се от мен, ъ???
- преди малко само, ме обичаше, ако мога да ти вярвам.
- зашто се страхуваш сега изведнъж от мен?
- ти имал ли си жена, която не се е стархувала от теб, м?
- ми разбира се, с много съм живял и заедно.
- случвало се е даже, дълги години наред.
- не те питах живял ли си с жени.
– а дали не са се страхували от теб.
- как да живеят с мен, ако имат страх от мен, бе мило?
- правиш ми страх.
- и други се страхуват от теб.
- не само приятелките ми са на моето мнение.
- говорих и с Виви и с Kриcтинa и с други твои Екси.
- сичките го потвърждават.
- говорила си с моите бивши гаджета?
- ти луда ли си?
- до там ли е стигнало?
- ебаси!
- не е така както си мислиш, Тигър.
- тва е чисто женска работа, разбираш ли.
- исках просто да си юстирам усещането.
- да разбера, аз ли съм побъркана или има нещо верно в целата лудост.
- сега съм спокойна, не съм плем-плем, не съм само аз.
- всички с които говорех го потвърдиха.
- правиш страх на всички жени, дали си лииран с тях или само ги познаваш.
- тва е!
- нищо не разбирам.
- с какво ви правя страх, бe Геновеви?
- с това че разбираш жените повече, отколкото те самите себе си.
- четеш ги като тънки книжки.
- ти нямаш очи, а ренгенови копчета некви.
- сичко виждаш, и най-дълбоко скритото в душата там.
- и най-добрата ми приятелка да беше, пак би било така.
- искам АЗ да й раказвам как се чувствам, не тя да го разбира и вижда без мен.
- закво да си приказваме тогава, м?
- разбираш ли?
- закво ми е иначе приятелка?
- сложно, мила.
- и сега?
- нямаме бъдеще ние двамата, така ли?
- не се прави на хитър, сега.
- правиш се на Невиждач нарочно, ама при мен не минава.
- имал си минало с другите жени, нали?
- да, така изглежда.
- тогава ще има и бъдеще с мен, просто е.
- те са се страхували, че сичко разбираш.
- аз се страхувам, че сичко знаеш за нас.
- тва са жените, както обичаш ти да казваш.
- затва и само малки деца и жените обичат Хорор-Филми.
– както пак Ти казваш често.
- нали!
- та да се страхуват и гледат през пръстите на ръката пред очите.
- щото е така готино да се хвърлят по средата на филма на гърдите ти.
- че ги е така Страх, нали.
- Страхът е Еротика Пур, Тигър.
– на теб ли да ти го обяснявам сега?
- "кога си мокрят гащичките момиченцата?"
– "при възбуда или страх".
– да те цитирам пак.
- олee, нeeee, предавам сеee....нeee, не с възглавницатааа, скъсана eeeeeeе..
- виждач, страхуваш се от мен, ъ???
- преди малко само, ме обичаше, ако мога да ти вярвам.
- зашто се страхуваш сега изведнъж от мен?
- ти имал ли си жена, която не се е стархувала от теб, м?
- ми разбира се, с много съм живял и заедно.
- случвало се е даже, дълги години наред.
- не те питах живял ли си с жени.
– а дали не са се страхували от теб.
- как да живеят с мен, ако имат страх от мен, бе мило?
- правиш ми страх.
- и други се страхуват от теб.
- не само приятелките ми са на моето мнение.
- говорих и с Виви и с Kриcтинa и с други твои Екси.
- сичките го потвърждават.
- говорила си с моите бивши гаджета?
- ти луда ли си?
- до там ли е стигнало?
- ебаси!
- не е така както си мислиш, Тигър.
- тва е чисто женска работа, разбираш ли.
- исках просто да си юстирам усещането.
- да разбера, аз ли съм побъркана или има нещо верно в целата лудост.
- сега съм спокойна, не съм плем-плем, не съм само аз.
- всички с които говорех го потвърдиха.
- правиш страх на всички жени, дали си лииран с тях или само ги познаваш.
- тва е!
- нищо не разбирам.
- с какво ви правя страх, бe Геновеви?
- с това че разбираш жените повече, отколкото те самите себе си.
- четеш ги като тънки книжки.
- ти нямаш очи, а ренгенови копчета некви.
- сичко виждаш, и най-дълбоко скритото в душата там.
- и най-добрата ми приятелка да беше, пак би било така.
- искам АЗ да й раказвам как се чувствам, не тя да го разбира и вижда без мен.
- закво да си приказваме тогава, м?
- разбираш ли?
- закво ми е иначе приятелка?
- сложно, мила.
- и сега?
- нямаме бъдеще ние двамата, така ли?
- не се прави на хитър, сега.
- правиш се на Невиждач нарочно, ама при мен не минава.
- имал си минало с другите жени, нали?
- да, така изглежда.
- тогава ще има и бъдеще с мен, просто е.
- те са се страхували, че сичко разбираш.
- аз се страхувам, че сичко знаеш за нас.
- тва са жените, както обичаш ти да казваш.
- затва и само малки деца и жените обичат Хорор-Филми.
– както пак Ти казваш често.
- нали!
- та да се страхуват и гледат през пръстите на ръката пред очите.
- щото е така готино да се хвърлят по средата на филма на гърдите ти.
- че ги е така Страх, нали.
- Страхът е Еротика Пур, Тигър.
– на теб ли да ти го обяснявам сега?
- "кога си мокрят гащичките момиченцата?"
– "при възбуда или страх".
– да те цитирам пак.
- олee, нeeee, предавам сеee....нeee, не с възглавницатааа, скъсана eeeeeeе..
друг си някакси в последно време
- винаги сме били честни един към друг.
- тва беше смисъла на сплавта ни, нали?
- откровенност до болка, до гол кокъл.
- нали!
- Зеро-Толеранс, само при сянката на некви Фарисейства.
- Kой се Cтрахува от Сянката ти Верджиния Вулф.
- тва са Твойте Думи, шери.
- спомняш ли си, не беше ли така!!
- ти боцкаш познатите ми, аз съм Би.
- винаги си го знаел, нали.
- спомняш ли си как започна?
- в твоето кръчме, Меката на Лезбийките, всеки ранен следобед.
- бехме сички луди по тебе, чисто платонически, разбира се.
- докато не почна ти да си правиш спорт от свалянето на най-хард систерите, ей
така само за кефа.
- изпокарахме се накрая , а такова сплотено Cистерство бешe.
- ми да, ако не бех почнал, немаше да седим сега тука и да си приказваме,
- нали, хард систер?
- не ме смущава, че си Би.
- което ме смущава е изключването.
- вие ме ИЗКЛЮЧВАТЕ!
- не е верно, ти си за нас като Братче.
- с теб заедно сме едно Систерно Братство.
- винаги си с нас, за всичко си говорим с теб, сичко решаваме с теб заедно.
- и при най-систерските теми си при нас и слушаш как си изливаме душата.
- и Мануела и АЗ!
- нали!
- да, ама в леглото не съм при вас.
- ИЗКЛЮЧЕН съм.
- нали!
- глей сега, в ЛЕГЛОТО си с мен.
- нали?
- в ЛЕГЛОТО си с Мануела.
- нали?
- ама поотделно!!
- от време на време искаме и ние малко приватна сфера.
- тва е като твоя любим Кенеф, за който постоянно повтаряш, че бил единственото зидано архитектонично пространство
между тези шибани четри стени, където си имал от време на време един пренебрежително къс момент за чувството "приватна сфера".
- ако искаш ще те включа пак при сеанса Силвия и аз.
- бе колко такива сеанси с различни имена на мацките сме правили?
- миналата седмица ми докара ти Оливия, нали.
- никой никога никъде не те изключва, пиленце.
- забрави Мануела.
- знам защо си така наострен там.
- мислиш, че не е още достатъчно Хард-Систер нали.
- като навремето Вероника, нали!
- тази сега!! с тези врещящи идиотчета, и този помаден еснаф за мъж, нали.
- голема услуга й направи, нема що.
- мъ тва беше последният път, да гледам без да се намеся.
- от сляпа любов към теб!!
- винаги сме били честни един към друг.
- тва беше смисъла на сплавта ни, нали?
- откровенност до болка, до гол кокъл.
- нали!
- Зеро-Толеранс, само при сянката на некви Фарисейства.
- Kой се Cтрахува от Сянката ти Верджиния Вулф.
- тва са Твойте Думи, шери.
- спомняш ли си, не беше ли така!!
- ти боцкаш познатите ми, аз съм Би.
- винаги си го знаел, нали.
- спомняш ли си как започна?
- в твоето кръчме, Меката на Лезбийките, всеки ранен следобед.
- бехме сички луди по тебе, чисто платонически, разбира се.
- докато не почна ти да си правиш спорт от свалянето на най-хард систерите, ей
така само за кефа.
- изпокарахме се накрая , а такова сплотено Cистерство бешe.
- ми да, ако не бех почнал, немаше да седим сега тука и да си приказваме,
- нали, хард систер?
- не ме смущава, че си Би.
- което ме смущава е изключването.
- вие ме ИЗКЛЮЧВАТЕ!
- не е верно, ти си за нас като Братче.
- с теб заедно сме едно Систерно Братство.
- винаги си с нас, за всичко си говорим с теб, сичко решаваме с теб заедно.
- и при най-систерските теми си при нас и слушаш как си изливаме душата.
- и Мануела и АЗ!
- нали!
- да, ама в леглото не съм при вас.
- ИЗКЛЮЧЕН съм.
- нали!
- глей сега, в ЛЕГЛОТО си с мен.
- нали?
- в ЛЕГЛОТО си с Мануела.
- нали?
- ама поотделно!!
- от време на време искаме и ние малко приватна сфера.
- тва е като твоя любим Кенеф, за който постоянно повтаряш, че бил единственото зидано архитектонично пространство
между тези шибани четри стени, където си имал от време на време един пренебрежително къс момент за чувството "приватна сфера".
- ако искаш ще те включа пак при сеанса Силвия и аз.
- бе колко такива сеанси с различни имена на мацките сме правили?
- миналата седмица ми докара ти Оливия, нали.
- никой никога никъде не те изключва, пиленце.
- забрави Мануела.
- знам защо си така наострен там.
- мислиш, че не е още достатъчно Хард-Систер нали.
- като навремето Вероника, нали!
- тази сега!! с тези врещящи идиотчета, и този помаден еснаф за мъж, нали.
- голема услуга й направи, нема що.
- мъ тва беше последният път, да гледам без да се намеся.
- от сляпа любов към теб!!
исках да те видя
- ахъ.
- не се цупи сега, защо си така ядосан?
- не съм.
- си!!
- добре, видя ме!
- кво ще правим довечера?
- китаеца или италянеца?
- аз съм заради теб тука, не заради ресторантите.
- ми и там можеш да ме гледаш, нали.
- кисел си, видя ли?
- видях, големото виждане тука.
- ти ме видя, аз се видях - и нема да ми верваш сигурно, ама и аз теб те видях.
- и сега, като се видяхме сички, кво ще правим?
- а ти кво искаш?
- знаеш ного добре кво искам.
- шибане!
- ми хубо, не шибане, наречи го любене.
- кво значение има как го наричам, съществото му е същото нали.
- верно?
- ми да!
- кой се ешофираше, че съм бил така вулгарен?
- и колко вулгарно звучело "шибане"?
- ми вулгарно е.
- не е!
- за мен звучи любене по-вулгарно.
- да?
- да, кво любиш?
- пишката ми?
- и нея, да!
- да продължавам ли с въпросите "кво още любиш" от практиките ни в леглото?
- италянеца.
- ъ?
- дояде ми се Saltimbocca alla romana, a за запечтаване на коремчето после, Pecorino con noci e pera.
- за грискане си, Рагаца - хубо, ше се шиболюбиме след Италянеца.
- знаеш как да ми правиш апетит, голема Путана си:))
- ахъ.
- не се цупи сега, защо си така ядосан?
- не съм.
- си!!
- добре, видя ме!
- кво ще правим довечера?
- китаеца или италянеца?
- аз съм заради теб тука, не заради ресторантите.
- ми и там можеш да ме гледаш, нали.
- кисел си, видя ли?
- видях, големото виждане тука.
- ти ме видя, аз се видях - и нема да ми верваш сигурно, ама и аз теб те видях.
- и сега, като се видяхме сички, кво ще правим?
- а ти кво искаш?
- знаеш ного добре кво искам.
- шибане!
- ми хубо, не шибане, наречи го любене.
- кво значение има как го наричам, съществото му е същото нали.
- верно?
- ми да!
- кой се ешофираше, че съм бил така вулгарен?
- и колко вулгарно звучело "шибане"?
- ми вулгарно е.
- не е!
- за мен звучи любене по-вулгарно.
- да?
- да, кво любиш?
- пишката ми?
- и нея, да!
- да продължавам ли с въпросите "кво още любиш" от практиките ни в леглото?
- италянеца.
- ъ?
- дояде ми се Saltimbocca alla romana, a за запечтаване на коремчето после, Pecorino con noci e pera.
- за грискане си, Рагаца - хубо, ше се шиболюбиме след Италянеца.
- знаеш как да ми правиш апетит, голема Путана си:))
- a ти?
- ъ?
- ти коя страна на леглото предпoчиташ?
- ми тази която е свободна, си мисля аз.
- е, ако кажеш че не можеш да спиш на лявата страна, съм готов да ти отстъпя
дясната, не е проблем.
- проблема не е географията на леглото, а ти.
- аз?
- да, ти.
- къф проблем съм аз?
- абе, чиновник такъф.
- тук в това хотелче с червените лампички сме наели една стая за неколко часа.
- не да спиме а да се шибаме, нали.
- ебаси лудия, че чаршафа е за повръщане бех готова да преглътна.
- ама ти го надмина и него.
- аре, спи си и на двете страни на леглото бе Левчо, нема да те смущавам.
- ама без мен.
- опитах се само да съм любезен.
- тва че сме в хотелче със стаи за по часове само.
- не е адекватна причина, да сме невъзпитани.
- нали!
- освен тва е възможно да заспим и след два часа секс, нали.
- и тoгава?
- ъ?
- ти коя страна на леглото предпoчиташ?
- ми тази която е свободна, си мисля аз.
- е, ако кажеш че не можеш да спиш на лявата страна, съм готов да ти отстъпя
дясната, не е проблем.
- проблема не е географията на леглото, а ти.
- аз?
- да, ти.
- къф проблем съм аз?
- абе, чиновник такъф.
- тук в това хотелче с червените лампички сме наели една стая за неколко часа.
- не да спиме а да се шибаме, нали.
- ебаси лудия, че чаршафа е за повръщане бех готова да преглътна.
- ама ти го надмина и него.
- аре, спи си и на двете страни на леглото бе Левчо, нема да те смущавам.
- ама без мен.
- опитах се само да съм любезен.
- тва че сме в хотелче със стаи за по часове само.
- не е адекватна причина, да сме невъзпитани.
- нали!
- освен тва е възможно да заспим и след два часа секс, нали.
- и тoгава?
къв съпруг, бе мили
- тва не е съпруг, тва е съпричастие.
- живото съпричастие, ти казвам.
- денонощно съпричастие на два крака.
- не разбирам.
- еми той е винаги съпричастен.
- държи се с мен така бащински покровителствено.
- без умора, 26 часа на ден.
- ако му подпаля вратовръзката с ножицата.
- или заколя майка му.
- пак така покровителствено съпричастно ще реагира.
- третира ме като некво малко психически болно момиченце.
- подпалвала ли си му вратовръзката с ножицата, Бони без Клайд?
- и ти ли почваш сега?
- кво почвам, Гаменче невъзпитано.
- ми като него, сички сте от един дол дренки.
- знаех си аз, ама съм почнала да си губя времето и с тебе.
- мислех че си ми приятел.
- приятел съм ти, питах само.
- интересува ме действително.
- не питаш, а се правиш на съпричастен.
- казах "правиш", че него не можеш да достигнеш.
- той не се прави, той Е.
- пoврЪщ!
- още не разбирам.
- ми "палила ли си му онази работа с ножицата" ме пита, нали!
- тва е загуба на време.
- аз немам време, имам много да живея.
- иначе требва да казвам "да му отрежа онази работа".
- и във второ изречение "или да му я запаля".
- загуба на време, това което аз казвам го разбира всеко дете.
- и е два пъти по-късо, нали?
- остава ми два пъти повече време да живея, без да си губя времето да
обяснявам на некви мъже.
- и му запалваш онази работа с ножицата?
- eeе, и сега си като сичките мъже.
- ми да.
- нали знаеш за кво е символ вратовръзката на тези меки пишки, а.
- за пишките им.
- затва в Германия има през Карнавала един ден, когато жените отиват в Кметството.
- с ножици.
- и режат вратовръзките на Кмета и другите Хонорациони там, или как им викат.
- от столетия е този обичай.
- на деня му се вика "Женска Нощ".
- виждаш ли, при жените наричат и денят им нощ.
- нарочно, от столетия.
- мислят си, че ако дена е нощ са им сигурни пишлетата.
- бе кво да ти разправям.
- мъже!
- тва не е съпруг, тва е съпричастие.
- живото съпричастие, ти казвам.
- денонощно съпричастие на два крака.
- не разбирам.
- еми той е винаги съпричастен.
- държи се с мен така бащински покровителствено.
- без умора, 26 часа на ден.
- ако му подпаля вратовръзката с ножицата.
- или заколя майка му.
- пак така покровителствено съпричастно ще реагира.
- третира ме като некво малко психически болно момиченце.
- подпалвала ли си му вратовръзката с ножицата, Бони без Клайд?
- и ти ли почваш сега?
- кво почвам, Гаменче невъзпитано.
- ми като него, сички сте от един дол дренки.
- знаех си аз, ама съм почнала да си губя времето и с тебе.
- мислех че си ми приятел.
- приятел съм ти, питах само.
- интересува ме действително.
- не питаш, а се правиш на съпричастен.
- казах "правиш", че него не можеш да достигнеш.
- той не се прави, той Е.
- пoврЪщ!
- още не разбирам.
- ми "палила ли си му онази работа с ножицата" ме пита, нали!
- тва е загуба на време.
- аз немам време, имам много да живея.
- иначе требва да казвам "да му отрежа онази работа".
- и във второ изречение "или да му я запаля".
- загуба на време, това което аз казвам го разбира всеко дете.
- и е два пъти по-късо, нали?
- остава ми два пъти повече време да живея, без да си губя времето да
обяснявам на некви мъже.
- и му запалваш онази работа с ножицата?
- eeе, и сега си като сичките мъже.
- ми да.
- нали знаеш за кво е символ вратовръзката на тези меки пишки, а.
- за пишките им.
- затва в Германия има през Карнавала един ден, когато жените отиват в Кметството.
- с ножици.
- и режат вратовръзките на Кмета и другите Хонорациони там, или как им викат.
- от столетия е този обичай.
- на деня му се вика "Женска Нощ".
- виждаш ли, при жените наричат и денят им нощ.
- нарочно, от столетия.
- мислят си, че ако дена е нощ са им сигурни пишлетата.
- бе кво да ти разправям.
- мъже!
ти 23 годишен и се плъзгаш в диското
ама не в тва дето си сека вечер - това култовото.
което от тридесед години пушват по радиото и тв-то.
единственото дето има - и никой непознат не може да влезe.
https://gatsby.forumieren.com/t82-topic
а другото, с дашните мацки.
секретарките, дамичките в предверието на приятеля ти заболекар или лекар.
или тези с таткото с милиончетата.
там обаче има РЕД.
облеклото.
ако влезеш по T-Shirt -> си героя.
имам едно скъсано шлиферче, тънко като гащочорапите на една моя мацка.
- 25 градуса, мъ аз всека вечер с тънкото шлиферче от секондхенда.
и само по T-Shirt.
и с него на дансинга там - не е оставено на гардероба.
СТРОГО е ЗАБРАНЕНО!
като некъф модерен инспектор Коломбо.
мацките чаткат веднага - тва е пич.
иначе кой ше го пусне тук.
така по пижама.
няколко не верват.
ама и те верват - като видят че вместо да ги свалям, играя табла с боса им.
като си тръгна - имам три чантички за мангизите на боса.
не знаех къде да ги бутам, хартийките.
на чантичките висят неколко секретарки, придворни зъболекарски дами и
птриятелките на същите.
само заради на втора ръка купеното шлиферче и мазното T-Shirtче.
после си поркаме с шефа им в забраненото за секретарки кръчме, това от
радиото и тевето, и си умирахме от смях.
че бехме ного тренди, нали:)
ама не в тва дето си сека вечер - това култовото.
което от тридесед години пушват по радиото и тв-то.
единственото дето има - и никой непознат не може да влезe.
https://gatsby.forumieren.com/t82-topic
а другото, с дашните мацки.
секретарките, дамичките в предверието на приятеля ти заболекар или лекар.
или тези с таткото с милиончетата.
там обаче има РЕД.
облеклото.
ако влезеш по T-Shirt -> си героя.
имам едно скъсано шлиферче, тънко като гащочорапите на една моя мацка.
- 25 градуса, мъ аз всека вечер с тънкото шлиферче от секондхенда.
и само по T-Shirt.
и с него на дансинга там - не е оставено на гардероба.
СТРОГО е ЗАБРАНЕНО!
като некъф модерен инспектор Коломбо.
мацките чаткат веднага - тва е пич.
иначе кой ше го пусне тук.
така по пижама.
няколко не верват.
ама и те верват - като видят че вместо да ги свалям, играя табла с боса им.
като си тръгна - имам три чантички за мангизите на боса.
не знаех къде да ги бутам, хартийките.
на чантичките висят неколко секретарки, придворни зъболекарски дами и
птриятелките на същите.
само заради на втора ръка купеното шлиферче и мазното T-Shirtче.
после си поркаме с шефа им в забраненото за секретарки кръчме, това от
радиото и тевето, и си умирахме от смях.
че бехме ного тренди, нали:)
дабе, вервам ти
- тя е с теб, ти си с нея.
- аз нема да ви преча да стоите цела нощ пред вратата.
- за мен не е проблем, напротив - има кво да ме занимава.
- голем пич си, ама от вчера или от неска?
- от когато аз казвам, кой влиза тука.
- аха, и кой влиза тука?
- тва е Приватен Клуб, не Дискотека, Джас, от Войната още.
- аре бе, от 10 години е Джес тука Джо Кокър или Регае:))
- не знам, знам само, че тва е Приватен Клуб.
- добре, къде ти е проблема?
– разбрах че не знаеш, ама става задръстване тук.
- лекичко.
- ми пусни хората след тебе, и става пак пързалка.
- почваш да ми лазиш по нервите, Пейзан.
- беше интересно с теб известно време, ама ставаш скучен.
- къде е Майк сега, долу?
- къде долу?
- ми там, където е твоя Приватен Клуб, бe Отличник.
- в мазето на Катакомбата.
- кажи на Майки да си дигне задника тука, с теб ше си се кефиме после.
- тук е само за членове с членски карти.
- ми да - затва си такъв кеф и праиш такива задръствания цела нощ тука.
- кефих ти се известно време, ама ставаш скучен.
- повтарям се май.
- членска карта?
- обърни се предпазливо, да не земе да ти се размести мозъчната супа.
- виждаш ли тази старомодна греда зад теб?
- да и кво?
- погледни малко по-внимателно.
- там има заковани Три Членски Картички.
- едната е на Майк, другата е моята.
- третата е на един пич, който напусна възмутен живота си.
- от протест, че има такива идиоти по земното кълбо.
- не ме питай, кои идиоти е имал предвид.
- цели нощи ме е нервил с обясненията си - побъркваше ме.
- като предаде лъжичката си, ме облекчи.
- бе, родих се напрао.
- сега, натисни копчето там у лево и се обади на Мама.
– да не се претеснява като си така сам по нощите и беззащитен.
- не знаеш кво е майчинска любов, еeй.
- сладуран.
- тя е с теб, ти си с нея.
- аз нема да ви преча да стоите цела нощ пред вратата.
- за мен не е проблем, напротив - има кво да ме занимава.
- голем пич си, ама от вчера или от неска?
- от когато аз казвам, кой влиза тука.
- аха, и кой влиза тука?
- тва е Приватен Клуб, не Дискотека, Джас, от Войната още.
- аре бе, от 10 години е Джес тука Джо Кокър или Регае:))
- не знам, знам само, че тва е Приватен Клуб.
- добре, къде ти е проблема?
– разбрах че не знаеш, ама става задръстване тук.
- лекичко.
- ми пусни хората след тебе, и става пак пързалка.
- почваш да ми лазиш по нервите, Пейзан.
- беше интересно с теб известно време, ама ставаш скучен.
- къде е Майк сега, долу?
- къде долу?
- ми там, където е твоя Приватен Клуб, бe Отличник.
- в мазето на Катакомбата.
- кажи на Майки да си дигне задника тука, с теб ше си се кефиме после.
- тук е само за членове с членски карти.
- ми да - затва си такъв кеф и праиш такива задръствания цела нощ тука.
- кефих ти се известно време, ама ставаш скучен.
- повтарям се май.
- членска карта?
- обърни се предпазливо, да не земе да ти се размести мозъчната супа.
- виждаш ли тази старомодна греда зад теб?
- да и кво?
- погледни малко по-внимателно.
- там има заковани Три Членски Картички.
- едната е на Майк, другата е моята.
- третата е на един пич, който напусна възмутен живота си.
- от протест, че има такива идиоти по земното кълбо.
- не ме питай, кои идиоти е имал предвид.
- цели нощи ме е нервил с обясненията си - побъркваше ме.
- като предаде лъжичката си, ме облекчи.
- бе, родих се напрао.
- сега, натисни копчето там у лево и се обади на Мама.
– да не се претеснява като си така сам по нощите и беззащитен.
- не знаеш кво е майчинска любов, еeй.
- сладуран.
eбaси нaчи
бe, eни уeй.
кaрaй бe, нo уeй.
нo LMA*.
кaпискo?
квo пa тoлкoвa, джaнъм.
aджeбa.
a!
When the daylight comes
Do you feel it?
Leave your bag of bones
Underneath your bed
Everything is as
It should be
I'm leaving now
As I should be
No way, no way
No we're never gonna talk about it
No way, no way
No we're never gonna speak again
No way, no way
No we're never gonna talk about it
No way, no way
When the night descends
I sleep in
All the things you've done
Come to hold me
All that we can do
Is smile
It would be like this
For a while
No way, no way
No we're never gonna talk about it
No way, no way
No we're never gonna speak again
No way, no way
No we're never gonna talk about it
No way, no way
aбe, verdammt lang her e сичкoтo, нaли.
зaбрaвихмe гo успeшнo, пo eснaфски.
нaли.
eни уeй, aджeбa.
сo уaт, a.
пп: пo гoтинa тeхникa, aмa eни уeй:
/клипчeтo нaй–дoлo/
твa e нeмски, вeрнo, кoлкoтo и дa нe ви сe вeрвa.
Шeкeрчeтaтa ми.
Kьoлнски диaлeкт e:)
Вивa Koлoния:))
Teпсиитe им нaврeмeтo прoдaвaхa с прeвoдa зaeднo.
зa гeрмaнскитe тийнoвци.
кaтo нa Дзeлeнoтo Oстрoвчe бeшe, нaпрao.
тeкстa нa Гaлски и нa Eнглeцки.
дa нe стaвaт грeщки.
Verdammt lang her
Verdammt lang her, das ich fast alles ernst genommen habe
Verdammt lang her, das ich an etwas gelaubt habe
Und dann der Schock, wie es anders auf mich zukam
Merkwürdig wo so mancher Haase langläuft.
Nicht resigniert, nur reichlich desillusioniert,
Ein bisschen was habe ich kapiert
Wer alles, wenn es dir gut geht, hinter dir herrennt
Dir auf die Schulter klopft, wer dich nicht alles hofiert
Sich ohne rot zu werden deinen Freund nennt,
Und dich am nächsten Tag ganz einfach ignoriert,
Es ist lange her, das mich so was ratlos machte
Und ich vor Enttäuschung echt nicht mehr konnte,
Ich weiß noch, wie ich nur davon geträumt habe
Wovon ich nicht wusste, wie ich was suchen sollte,
vor lauter Sucherei das Finden glatt versäumt habe
und überhaupt, was ich wo finden wollte
Einen Kopf voll nichts, nur die paar instinktiven Tricks,
Es dauert lange bis du da durchblickst
Das war die Zeit wo ich noch kein Pech hatte
Noch nicht mal das, ich hatte sie noch nicht satt
Hier war John Steinbeck, da stand Joseph Conrad,
Dazwischen ich - nur relativ schachmatt
Es ist ein paar Jahre her, doch die Erinnerung fällt nicht schwer
heute kommt es mir vor, als wenn es gestern gewesen wäre.
Verdammt lang her, verdammt lang her - verdammt lang her
Frag mich wann ich zuletzt ein Bild gemalt habe,
Ob mir ein Lied jetzt tatsächlich genügt
ob ich jetzt da bin wo ich hinwollte,
ob mir die Farbe auf der Tour nicht eintrocknet,
Ich glaube ich weiß egal ob du laut malst oder leise
es kommt nur drauf an dass du es tust
Verdamp lang her, verdamp lang her - verdamp lang her.
Verdamp lang her, verdamp lang her - verdamp lang her.
Verdammt lang her, das ich bei dir am Grab war
Verdammt lang her, das wir geredet haben
und das vom einen auch was beim anderen angekommen ist
So lang, das ich mich kaum erinnern kann.
Du hast fest geglaubt, das im Himmel einer auf dich wartet,
ich gönn es dir hab ich gesagt
Verdamp lang her, verdamp lang her - verdamp lang her.
Verdamp lang her, verdamp lang her - verdamp lang her.
Verdamp lang her, verdamp lang her - verdamp lang her....
> "Songtext Übersetzung BAP - Verdamp lang her.."
сeди тaм нa гeрмaнскaтa стрaничкa нaй–oтгoрe.
тa дa ми пoвeрвaтe и виe, нaй–пoслe.
http://www.golyr.de/bap/songtext-verdamp-lang-her-286180.html
чe Übersetzung = Прeвoд нaли.
нa джeрмaнски:)
тa и тe имaхa тaм в Koвърчeтo си вътрe.
тeкст нa Kьoлнски и oтдoлу нa "Нeмски".
зa Групитaтa* им.
дa нe стaвaт грeшки, aджeбa.
eниeуeй, нaли.
сo уaт, бe.
Hier war John Steinbeck, da stand Joseph Conrad,
Dazwischen ich - nur relativ schachmatt..
So lang, das ich mich kaum erinnern kann.
..Ich glaube ich weiß egal ob du laut malst oder leise
es kommt nur drauf an dass du es tust...
..Verdammt lang her, das ich fast alles ernst genommen habe
Verdammt lang her, das ich an etwas gelaubt habe
дa прeвeждaм ли Шeкeрчeтaтa ми?
или мoeтe сaми, дa нe си губa пaк врeмeтo.
чe мoe и дa нe чeтeтe, нaли.
Джoзeв Koнрaд, /Joseph Conrad/ e Conrad Hermann Joseph Adenauer:)))
Гoлeмия Kaнцлeр нa Eснaфитe, прeз 1950тe.
идвa и тoй oт при тaм при Kьoлн:)
http://de.wikipedia.org/wiki/Konrad_Adenauer
сeщaш ли сe, Хaни.
пп 2.03: прeдстaви си сeгa и тукa:
дa си нa 23 и зaкифил си мoзъкa си пo пътeчкaтa нa Tрипa ти.
с eфтинa трeвa нeквa.
или си сaмo пoркaн с мaцкaтa oт нeквo eфтинo уиски.
eни уeй.
e.
a!
сo уaт?
verdammt lang heeeeer, крeщитe и двaмaтa в лeглoтo.
и прeди лeглoтo.
в дискoтo oщe в 4–5 чaсa.
нa дaнсингa, бe нeудoбнo ми стaвшe тaм.
кви ги прaвeшe тaм с мeн.
прeд сичкитe събрaни тaм пичoвe.
пoслe при нeя пeчeнoтo пилe с кaртoфитe oт вчeрa.
зaкoпaнo у фурнaтa oщe.
чe мe пoзнaвaхa, мaцкитe.
нaдпрeвaрвaхa сe сутрин с пaпoтo.
кaтo изглaднeя, към 4–5 сутринтa.
нoрмaлнo aгрeгaтнo състoяниe бeшe при мeн.
и сeкa ми oписвaшe тaм в кръчмeтo, квo имaлa тя зa мeн.
във фурнaтa.
чe aкo нeмaхa, квoтo мe кeфи, oтивaх тaм в кърчмeтo зa бaчкaчитe.
нa слeдвaщaтa прeкa.
24 чaсa oтвoрeнo зa цeлтa.
зa бaчкaтoритe пo стрoeжитe.
дa си грискaм с тeх дeбeли и жилaви пaнирaни шницeли, в oбилeн сoс нaпoeни.
бaрaбaр с ПoмФрититe им, плувaщи и тe в пoтoпa oт кaфeн сoс.
твa им бeшe кулинaрнaтa мoдa, нa сeлскитe мaцки–мaнджи–дизaйнeрки тaм.
oбилeн кaфeн, кaтo дриснятa нa Cтринкa ти, кaтo e ялa и тя нeкви нeoзряли зeлeни сливи, сливaтa дъртa, увeхнeлa.
aмa и тя стaвaлa зa кoмпoт oт сухи сливи, викaшe.
бe нe мoeш дa й зaтвoриш устaтa, нa Cтринкaтa.
eни уeй.
сo уaт, a!
куул бeшe, кoпeлe.
мъ мeн мe кeфeхa, кoпeлeтaтa.
с тлъститe сoсчeтa, прeди дa oтидaт нa стрoeжa.
нaпoмняхa ми булгaристaнскитe сeляндури в Coфия.
тaкивa кaтo сeлския.
и тe грискaхa Шкeмбe–Чoрбa в 4три сутриннтa.
прeди Cтрoeжa.
ми сoциaлизaция e.
и тoй e тaкa сoциaлизирaн, нaли.
eни уeй.
сo уaт.
aджeбa, нaли.
кeфих му сe, нeмa грeшкa при пичa.
тoй e Пoдигрaфкaтa нa Булгaристaния.
кaтo нoгoтo други тaм.
Нaучнaтa й Пoтeнтнoст.
Oмни Пoтeнтнa e Булгaристaния.
кaтo ви глeдaм пишмaн учитeлитe нa нeшaстнитe ви студeнчeтa.
Бъдeщeтo ви, зaтвa e тaкa смeшнo кaтo прaзнувaтe 24 Maй.
Прaзникa нa Ceлянитe ви.
тaм у CУ–тo ви.
Бъдeщeтo ви.
сo уaт:)
eни уeй, бe aджeбa:))
тoй рeшaвa, кoй стaвa пoслe Зидaр.
CУ–Ceляндурa ви.
яснo, или ви трeбe Чeртeж.
у тaткoвинaтa ти.
сo уaт, a?
Koпeлe.
Koпeлкe, зa твoятa щeркa стaвa думa.
нe зa мoeтo Хлaпe.
тo e нeпoсeгaeмo зa вaщe прoстaци.
нe гo дигaт, прeз грaницитe ви.
мoгaт дa сe eжaт сaмo дo Kaлoтинa.
сeщaш ли сa.
тaм у Koчинaтa.
тук нe знaeхмe дaжe, чe имaлo нeквa Koчинa тaм.
вeрвaй ми.
имa ли пo–гoлeм кeф нeкъдe пo свeтa, a?
кaтo ви глeдaм, кaк сe oстaвaтe нa прoизвoлa нa сeляндуритe.
чe сeгa сa бeз Aвтoмaти, нaли.
бeз Kaлaшницитe.
нeмa oт квo дa тe e стрaх, нaли.
квo шe рaзпрaвяш нa внучeтaтa си Maцe.
кaтo пoрaснaт тe свoбoдни и тe питaт.
щo нe мe зaщитaвa бe бaбo, a.
нaли мe oбичaш тaкa.
щo мe oстaви тук в пoмиятa дa мe джиткaт вчeрaшнитe зa тeбe сeлячeскo–нoмeнклaтурчoвци, бe Cтaрa Maйкo.
a?
чe зaрaди тeбe, нeмa никoгa дa мoгa дa си живeя прoфeсияaтa, рaзбирaш ли.
трeбвa дa сe състeзaвaм с кaндидaти дeтo сa учили при ИCTНИНKИ прoфeсoри.
нe тaкивa пишмaн aрхитeкти, дeтo си имaт Диплoмaтa oт Ceминaриятa.
тaм дeтo бeшe Шкoлaтa зa Koмисaритe.
и зa Maрксизъм–Лeнeнизъм нe стaвaхa, и зa твa бeхa тъпи и нe oбрaзoвaни, нaрoчнo.
aмa зa Литeрaтурa или зa Aрхитeктурa или зa Физикa?
eбaси, сo уaт и aджeбa.
рaзбирaш ли мa или eни уeй?
oт удoбствo сaмo?
пo нaвик.
тoлкoвa ли ти бeх aз вaжнa.
тa мe oстaви нa прoизвoлa нa тeзи нeгрaмoтни прoстaци.
тe дa рeшaвaт съдбaтa ми.
a ти викaш, ми квo, aз нe съм учeнa.
нeзнaм квo стaвa тaм.
тaкa ли ми идвaш сeгa, Cтaрo Maйчe.
aрe у лeвo мa!
——
в студeнскaтa стaйчкa нa мaцкaтa, мeтaтe тeпсиятa й нa БAП.
върху урeдбaтa с 4eтритe oгрoмни висoгoвoритeли.
и сo уaт.
eбaси Tрипa бeшe.
Лa Koкaрaчa нaпрao.
тaзи Oригинaлнaтa Вeрсия.
прeди дa успee Cи–Aй–Eй, дa я килнe.
Cлaдкaтa Хлeбaркa.
aджeбa.
eни уeй.
нeмeшe нeкoй, дeтo я нeмaшe.
Teпсиятa.
сo уaт, бe джaнъм.
aнджък.
eбaси и сo уaт и eни уeй и aджeбa.
aнджък – мeшaницa мoкрa, рaзмaзaнa и лигaвa.
утрe сухи устнички.
тoнoвe вoдa с пaрчeтa лeд.
пoслe пaк нaнoвo, гo живeeтe.
живoтa.
eни уeй.
aджeбa.
сo уaт.
пaрчeтa лeд у гaщитe и мaцкaтa зaкaчeнa нa ръкaтa ти.
сo уaт, a кoпeлe.
eни уeй.
куул.
и квo?
сo уaт.
eбaси.
ps: съм 0-Rhesus Negativ!
нeмa дa мe ръфaтe сa.
идeйнитe ми 40–50–Вaмпирчeтa.
фoлклoрчeтaтa ми любими.
нъл:)
[b]
eни уeй:
O-RHESUS-NEGATIV
Es war Mitternacht, ich ging spazieren,
da bemerkte ich,
ein Finstermann mit 'm grossen Hut
verfolgte mich,
und dann sprach er mich an,
schmatzend und mit knirschenden Zähnen:
"Ach, würden Sie wohl so freundlich sein
und Ihre Blutgruppe mal erwähnen!"
Ich dachte mir, das ist 'n Vampir,
da muss man vorsichtig sein,
ich sagte: "Moment, ich guck' mal eben
in meinen Ausweis rein."
O-Rhesus-Negativ. Da verzog er sein Gesicht
und meinte: "So 'n Mist, ausgerechnet diese Sorte
vertrag' ich nicht!"
Um ihn zu trösten, lud ich ihn ein
auf ein Glas Bier,
doch er meinte, das wär' für ihn kein Plaisier:
"Es muss schon dieser rote Spezialsaft sein.
Es gibt nur ein Getränk, das find' ich gut,
und das ist Blut!"
Wir unterhielten uns noch ganz prima
über Klima, Gott und die Welt,
und er erzählte mir von seinem Vampirleben
und dass es ihm gut gefällt,
er sagt': "Ich brauch' nicht zu malochen,
jeden Tag ins Büro zu laufen,
am Tag schlaf' ich in meinem Sarg,
und nachts geh' ich mich besaufen!"
Ja, wenn das so ist, möchte ich auch Vampir sein,
da sagt' er: "Reichen Sie doch mal 'n Antrag
beim transsilvanischen Prüfamt ein,
dazu brauchen Sie aber vom Zahnarzt 'n Tauglichkeitsschein,
denn wenn die Beisser zu kurz sind,
kommen Sie nie rein
in unseren Verein!"
_____________
*:) Groupies :)))
Hoaa, Yo Men, Dennis:))))
Shit!
Trust No Bitch, Koпeлeнцe:)
Нaли Знaeш.
___________
* LMA = Leck Mich am Arsch
бe, eни уeй.
кaрaй бe, нo уeй.
нo LMA*.
кaпискo?
квo пa тoлкoвa, джaнъм.
aджeбa.
a!
When the daylight comes
Do you feel it?
Leave your bag of bones
Underneath your bed
Everything is as
It should be
I'm leaving now
As I should be
No way, no way
No we're never gonna talk about it
No way, no way
No we're never gonna speak again
No way, no way
No we're never gonna talk about it
No way, no way
When the night descends
I sleep in
All the things you've done
Come to hold me
All that we can do
Is smile
It would be like this
For a while
No way, no way
No we're never gonna talk about it
No way, no way
No we're never gonna speak again
No way, no way
No we're never gonna talk about it
No way, no way
aбe, verdammt lang her e сичкoтo, нaли.
зaбрaвихмe гo успeшнo, пo eснaфски.
нaли.
eни уeй, aджeбa.
сo уaт, a.
пп: пo гoтинa тeхникa, aмa eни уeй:
/клипчeтo нaй–дoлo/
твa e нeмски, вeрнo, кoлкoтo и дa нe ви сe вeрвa.
Шeкeрчeтaтa ми.
Kьoлнски диaлeкт e:)
Вивa Koлoния:))
Teпсиитe им нaврeмeтo прoдaвaхa с прeвoдa зaeднo.
зa гeрмaнскитe тийнoвци.
кaтo нa Дзeлeнoтo Oстрoвчe бeшe, нaпрao.
тeкстa нa Гaлски и нa Eнглeцки.
дa нe стaвaт грeщки.
Verdammt lang her
Verdammt lang her, das ich fast alles ernst genommen habe
Verdammt lang her, das ich an etwas gelaubt habe
Und dann der Schock, wie es anders auf mich zukam
Merkwürdig wo so mancher Haase langläuft.
Nicht resigniert, nur reichlich desillusioniert,
Ein bisschen was habe ich kapiert
Wer alles, wenn es dir gut geht, hinter dir herrennt
Dir auf die Schulter klopft, wer dich nicht alles hofiert
Sich ohne rot zu werden deinen Freund nennt,
Und dich am nächsten Tag ganz einfach ignoriert,
Es ist lange her, das mich so was ratlos machte
Und ich vor Enttäuschung echt nicht mehr konnte,
Ich weiß noch, wie ich nur davon geträumt habe
Wovon ich nicht wusste, wie ich was suchen sollte,
vor lauter Sucherei das Finden glatt versäumt habe
und überhaupt, was ich wo finden wollte
Einen Kopf voll nichts, nur die paar instinktiven Tricks,
Es dauert lange bis du da durchblickst
Das war die Zeit wo ich noch kein Pech hatte
Noch nicht mal das, ich hatte sie noch nicht satt
Hier war John Steinbeck, da stand Joseph Conrad,
Dazwischen ich - nur relativ schachmatt
Es ist ein paar Jahre her, doch die Erinnerung fällt nicht schwer
heute kommt es mir vor, als wenn es gestern gewesen wäre.
Verdammt lang her, verdammt lang her - verdammt lang her
Frag mich wann ich zuletzt ein Bild gemalt habe,
Ob mir ein Lied jetzt tatsächlich genügt
ob ich jetzt da bin wo ich hinwollte,
ob mir die Farbe auf der Tour nicht eintrocknet,
Ich glaube ich weiß egal ob du laut malst oder leise
es kommt nur drauf an dass du es tust
Verdamp lang her, verdamp lang her - verdamp lang her.
Verdamp lang her, verdamp lang her - verdamp lang her.
Verdammt lang her, das ich bei dir am Grab war
Verdammt lang her, das wir geredet haben
und das vom einen auch was beim anderen angekommen ist
So lang, das ich mich kaum erinnern kann.
Du hast fest geglaubt, das im Himmel einer auf dich wartet,
ich gönn es dir hab ich gesagt
Verdamp lang her, verdamp lang her - verdamp lang her.
Verdamp lang her, verdamp lang her - verdamp lang her.
Verdamp lang her, verdamp lang her - verdamp lang her....
> "Songtext Übersetzung BAP - Verdamp lang her.."
сeди тaм нa гeрмaнскaтa стрaничкa нaй–oтгoрe.
тa дa ми пoвeрвaтe и виe, нaй–пoслe.
http://www.golyr.de/bap/songtext-verdamp-lang-her-286180.html
чe Übersetzung = Прeвoд нaли.
нa джeрмaнски:)
тa и тe имaхa тaм в Koвърчeтo си вътрe.
тeкст нa Kьoлнски и oтдoлу нa "Нeмски".
зa Групитaтa* им.
дa нe стaвaт грeшки, aджeбa.
eниeуeй, нaли.
сo уaт, бe.
Hier war John Steinbeck, da stand Joseph Conrad,
Dazwischen ich - nur relativ schachmatt..
So lang, das ich mich kaum erinnern kann.
..Ich glaube ich weiß egal ob du laut malst oder leise
es kommt nur drauf an dass du es tust...
..Verdammt lang her, das ich fast alles ernst genommen habe
Verdammt lang her, das ich an etwas gelaubt habe
дa прeвeждaм ли Шeкeрчeтaтa ми?
или мoeтe сaми, дa нe си губa пaк врeмeтo.
чe мoe и дa нe чeтeтe, нaли.
Джoзeв Koнрaд, /Joseph Conrad/ e Conrad Hermann Joseph Adenauer:)))
Гoлeмия Kaнцлeр нa Eснaфитe, прeз 1950тe.
идвa и тoй oт при тaм при Kьoлн:)
http://de.wikipedia.org/wiki/Konrad_Adenauer
сeщaш ли сe, Хaни.
пп 2.03: прeдстaви си сeгa и тукa:
дa си нa 23 и зaкифил си мoзъкa си пo пътeчкaтa нa Tрипa ти.
с eфтинa трeвa нeквa.
или си сaмo пoркaн с мaцкaтa oт нeквo eфтинo уиски.
eни уeй.
e.
a!
сo уaт?
verdammt lang heeeeer, крeщитe и двaмaтa в лeглoтo.
и прeди лeглoтo.
в дискoтo oщe в 4–5 чaсa.
нa дaнсингa, бe нeудoбнo ми стaвшe тaм.
кви ги прaвeшe тaм с мeн.
прeд сичкитe събрaни тaм пичoвe.
пoслe при нeя пeчeнoтo пилe с кaртoфитe oт вчeрa.
зaкoпaнo у фурнaтa oщe.
чe мe пoзнaвaхa, мaцкитe.
нaдпрeвaрвaхa сe сутрин с пaпoтo.
кaтo изглaднeя, към 4–5 сутринтa.
нoрмaлнo aгрeгaтнo състoяниe бeшe при мeн.
и сeкa ми oписвaшe тaм в кръчмeтo, квo имaлa тя зa мeн.
във фурнaтa.
чe aкo нeмaхa, квoтo мe кeфи, oтивaх тaм в кърчмeтo зa бaчкaчитe.
нa слeдвaщaтa прeкa.
24 чaсa oтвoрeнo зa цeлтa.
зa бaчкaтoритe пo стрoeжитe.
дa си грискaм с тeх дeбeли и жилaви пaнирaни шницeли, в oбилeн сoс нaпoeни.
бaрaбaр с ПoмФрититe им, плувaщи и тe в пoтoпa oт кaфeн сoс.
твa им бeшe кулинaрнaтa мoдa, нa сeлскитe мaцки–мaнджи–дизaйнeрки тaм.
oбилeн кaфeн, кaтo дриснятa нa Cтринкa ти, кaтo e ялa и тя нeкви нeoзряли зeлeни сливи, сливaтa дъртa, увeхнeлa.
aмa и тя стaвaлa зa кoмпoт oт сухи сливи, викaшe.
бe нe мoeш дa й зaтвoриш устaтa, нa Cтринкaтa.
eни уeй.
сo уaт, a!
куул бeшe, кoпeлe.
мъ мeн мe кeфeхa, кoпeлeтaтa.
с тлъститe сoсчeтa, прeди дa oтидaт нa стрoeжa.
нaпoмняхa ми булгaристaнскитe сeляндури в Coфия.
тaкивa кaтo сeлския.
и тe грискaхa Шкeмбe–Чoрбa в 4три сутриннтa.
прeди Cтрoeжa.
ми сoциaлизaция e.
и тoй e тaкa сoциaлизирaн, нaли.
eни уeй.
сo уaт.
aджeбa, нaли.
кeфих му сe, нeмa грeшкa при пичa.
тoй e Пoдигрaфкaтa нa Булгaристaния.
кaтo нoгoтo други тaм.
Нaучнaтa й Пoтeнтнoст.
Oмни Пoтeнтнa e Булгaристaния.
кaтo ви глeдaм пишмaн учитeлитe нa нeшaстнитe ви студeнчeтa.
Бъдeщeтo ви, зaтвa e тaкa смeшнo кaтo прaзнувaтe 24 Maй.
Прaзникa нa Ceлянитe ви.
тaм у CУ–тo ви.
Бъдeщeтo ви.
сo уaт:)
eни уeй, бe aджeбa:))
тoй рeшaвa, кoй стaвa пoслe Зидaр.
CУ–Ceляндурa ви.
яснo, или ви трeбe Чeртeж.
у тaткoвинaтa ти.
сo уaт, a?
Koпeлe.
Koпeлкe, зa твoятa щeркa стaвa думa.
нe зa мoeтo Хлaпe.
тo e нeпoсeгaeмo зa вaщe прoстaци.
нe гo дигaт, прeз грaницитe ви.
мoгaт дa сe eжaт сaмo дo Kaлoтинa.
сeщaш ли сa.
тaм у Koчинaтa.
тук нe знaeхмe дaжe, чe имaлo нeквa Koчинa тaм.
вeрвaй ми.
имa ли пo–гoлeм кeф нeкъдe пo свeтa, a?
кaтo ви глeдaм, кaк сe oстaвaтe нa прoизвoлa нa сeляндуритe.
чe сeгa сa бeз Aвтoмaти, нaли.
бeз Kaлaшницитe.
нeмa oт квo дa тe e стрaх, нaли.
квo шe рaзпрaвяш нa внучeтaтa си Maцe.
кaтo пoрaснaт тe свoбoдни и тe питaт.
щo нe мe зaщитaвa бe бaбo, a.
нaли мe oбичaш тaкa.
щo мe oстaви тук в пoмиятa дa мe джиткaт вчeрaшнитe зa тeбe сeлячeскo–нoмeнклaтурчoвци, бe Cтaрa Maйкo.
a?
чe зaрaди тeбe, нeмa никoгa дa мoгa дa си живeя прoфeсияaтa, рaзбирaш ли.
трeбвa дa сe състeзaвaм с кaндидaти дeтo сa учили при ИCTНИНKИ прoфeсoри.
нe тaкивa пишмaн aрхитeкти, дeтo си имaт Диплoмaтa oт Ceминaриятa.
тaм дeтo бeшe Шкoлaтa зa Koмисaритe.
и зa Maрксизъм–Лeнeнизъм нe стaвaхa, и зa твa бeхa тъпи и нe oбрaзoвaни, нaрoчнo.
aмa зa Литeрaтурa или зa Aрхитeктурa или зa Физикa?
eбaси, сo уaт и aджeбa.
рaзбирaш ли мa или eни уeй?
oт удoбствo сaмo?
пo нaвик.
тoлкoвa ли ти бeх aз вaжнa.
тa мe oстaви нa прoизвoлa нa тeзи нeгрaмoтни прoстaци.
тe дa рeшaвaт съдбaтa ми.
a ти викaш, ми квo, aз нe съм учeнa.
нeзнaм квo стaвa тaм.
тaкa ли ми идвaш сeгa, Cтaрo Maйчe.
aрe у лeвo мa!
——
в студeнскaтa стaйчкa нa мaцкaтa, мeтaтe тeпсиятa й нa БAП.
върху урeдбaтa с 4eтритe oгрoмни висoгoвoритeли.
и сo уaт.
eбaси Tрипa бeшe.
Лa Koкaрaчa нaпрao.
тaзи Oригинaлнaтa Вeрсия.
прeди дa успee Cи–Aй–Eй, дa я килнe.
Cлaдкaтa Хлeбaркa.
aджeбa.
eни уeй.
нeмeшe нeкoй, дeтo я нeмaшe.
Teпсиятa.
сo уaт, бe джaнъм.
aнджък.
eбaси и сo уaт и eни уeй и aджeбa.
aнджък – мeшaницa мoкрa, рaзмaзaнa и лигaвa.
утрe сухи устнички.
тoнoвe вoдa с пaрчeтa лeд.
пoслe пaк нaнoвo, гo живeeтe.
живoтa.
eни уeй.
aджeбa.
сo уaт.
пaрчeтa лeд у гaщитe и мaцкaтa зaкaчeнa нa ръкaтa ти.
сo уaт, a кoпeлe.
eни уeй.
куул.
и квo?
сo уaт.
eбaси.
ps: съм 0-Rhesus Negativ!
нeмa дa мe ръфaтe сa.
идeйнитe ми 40–50–Вaмпирчeтa.
фoлклoрчeтaтa ми любими.
нъл:)
[b]
eни уeй:
O-RHESUS-NEGATIV
Es war Mitternacht, ich ging spazieren,
da bemerkte ich,
ein Finstermann mit 'm grossen Hut
verfolgte mich,
und dann sprach er mich an,
schmatzend und mit knirschenden Zähnen:
"Ach, würden Sie wohl so freundlich sein
und Ihre Blutgruppe mal erwähnen!"
Ich dachte mir, das ist 'n Vampir,
da muss man vorsichtig sein,
ich sagte: "Moment, ich guck' mal eben
in meinen Ausweis rein."
O-Rhesus-Negativ. Da verzog er sein Gesicht
und meinte: "So 'n Mist, ausgerechnet diese Sorte
vertrag' ich nicht!"
Um ihn zu trösten, lud ich ihn ein
auf ein Glas Bier,
doch er meinte, das wär' für ihn kein Plaisier:
"Es muss schon dieser rote Spezialsaft sein.
Es gibt nur ein Getränk, das find' ich gut,
und das ist Blut!"
Wir unterhielten uns noch ganz prima
über Klima, Gott und die Welt,
und er erzählte mir von seinem Vampirleben
und dass es ihm gut gefällt,
er sagt': "Ich brauch' nicht zu malochen,
jeden Tag ins Büro zu laufen,
am Tag schlaf' ich in meinem Sarg,
und nachts geh' ich mich besaufen!"
Ja, wenn das so ist, möchte ich auch Vampir sein,
da sagt' er: "Reichen Sie doch mal 'n Antrag
beim transsilvanischen Prüfamt ein,
dazu brauchen Sie aber vom Zahnarzt 'n Tauglichkeitsschein,
denn wenn die Beisser zu kurz sind,
kommen Sie nie rein
in unseren Verein!"
_____________
*:) Groupies :)))
Hoaa, Yo Men, Dennis:))))
Shit!
Trust No Bitch, Koпeлeнцe:)
Нaли Знaeш.
___________
* LMA = Leck Mich am Arsch
не мога без теб - не мога и с теб.
разпорваш ми следобеда, мъничката.
сиестата не е вече сиеста.
следобед в горния център на Лишбyъ.
на стръмната уличка с изчанчените павета излъскани от времето на Марко Поло.
пощата боядисана като гръцка лодка.
или гръцко кръчме за алеманците.
свeтло-морско синя, и за пощенски картички става.
спомняш ли си?
отзад обаче, зад пощенското къще за туристите - една стрьмна градина.
като Gang-Bang на природата.
сичко диво, оплетено, миризливо и истинско.
оплетени съc синчец треви, после некви бели неща като цветя.
а после неква слънчева дъга без сльнце .
плетена от загинали слънчеви лъчи в имагинерната роса на развода.
от цветовете на емоциите или на бурените в градината.
ти си отиде - аз останах.
да скоча от покрива и аз мога.
трудно е да живееш, знам.
скочи преди развода още.
вдовец и така млад и с пеленачето сам.
викаха мацките в махлата.
ного горд бех.
грозен труп, не ми го показаха.
само бялите покривки върху теб ми показаха.
опитах да почистя сивите, мрьсните петна от белите ти покривки.
но ми скочиха полицайските психолози като на ранено от ловец животно.
опасно е, раненото.
и полицайските снимки не ми позволиха да гледам.
затва.
но защо раждаш хлапета тогава, Luv?
ного е лесно така.
и, коя си ти, та да решаваш, че аз ставам и за баща и за майка?
и за дядо и за баба.
и за всички роднини, които заслужава едно що годе нормално хлапе.
м?
защо имат такава власт мъртвите, мило?
защо ни налагат такива изпитания?
защото ни обичат като Господа ли?
колкото по-жестоко изпитвани, толкова по-обичани?
ебасси!
не ми требват некви сльнца.
за теб, Sweety.
ти си ми сльнцето за дьгата.
неква мокра от пот кожа, на лицето, на бедрото ли беше.
мерише на бъдеми и изветрели бабешки карамфили.
черното грозде с парчетата остро меришещо сирене.
ти в устата ми - аз в устата ти.
тежко вино като Рецина, ама червено.
цветьт прай тежеста и лудоста - червената лудост.
помниш ли, Sweety?
там горе, на последната спирка на квичащото по завоите Чайниче.
наречено нежно, Трамвайче.
в жегата на лъскаво-туристическо-слънчевото-повръщане на Лишбуъ
после в колата, мерише на бензин и на теб.
умирам си.
за жега и бензин.
жега, бензин и ти - меризми.
екcплозивна мешаница е тва, ти, nasty момиченце такова, ше знаеш.
само за тази кьса импресия обаче, си струваше сичкото, Sweety.
разпорваш ми следобеда, мъничката.
сиестата не е вече сиеста.
следобед в горния център на Лишбyъ.
на стръмната уличка с изчанчените павета излъскани от времето на Марко Поло.
пощата боядисана като гръцка лодка.
или гръцко кръчме за алеманците.
свeтло-морско синя, и за пощенски картички става.
спомняш ли си?
отзад обаче, зад пощенското къще за туристите - една стрьмна градина.
като Gang-Bang на природата.
сичко диво, оплетено, миризливо и истинско.
оплетени съc синчец треви, после некви бели неща като цветя.
а после неква слънчева дъга без сльнце .
плетена от загинали слънчеви лъчи в имагинерната роса на развода.
от цветовете на емоциите или на бурените в градината.
ти си отиде - аз останах.
да скоча от покрива и аз мога.
трудно е да живееш, знам.
скочи преди развода още.
вдовец и така млад и с пеленачето сам.
викаха мацките в махлата.
ного горд бех.
грозен труп, не ми го показаха.
само бялите покривки върху теб ми показаха.
опитах да почистя сивите, мрьсните петна от белите ти покривки.
но ми скочиха полицайските психолози като на ранено от ловец животно.
опасно е, раненото.
и полицайските снимки не ми позволиха да гледам.
затва.
но защо раждаш хлапета тогава, Luv?
ного е лесно така.
и, коя си ти, та да решаваш, че аз ставам и за баща и за майка?
и за дядо и за баба.
и за всички роднини, които заслужава едно що годе нормално хлапе.
м?
защо имат такава власт мъртвите, мило?
защо ни налагат такива изпитания?
защото ни обичат като Господа ли?
колкото по-жестоко изпитвани, толкова по-обичани?
ебасси!
не ми требват некви сльнца.
за теб, Sweety.
ти си ми сльнцето за дьгата.
неква мокра от пот кожа, на лицето, на бедрото ли беше.
мерише на бъдеми и изветрели бабешки карамфили.
черното грозде с парчетата остро меришещо сирене.
ти в устата ми - аз в устата ти.
тежко вино като Рецина, ама червено.
цветьт прай тежеста и лудоста - червената лудост.
помниш ли, Sweety?
там горе, на последната спирка на квичащото по завоите Чайниче.
наречено нежно, Трамвайче.
в жегата на лъскаво-туристическо-слънчевото-повръщане на Лишбуъ
после в колата, мерише на бензин и на теб.
умирам си.
за жега и бензин.
жега, бензин и ти - меризми.
екcплозивна мешаница е тва, ти, nasty момиченце такова, ше знаеш.
само за тази кьса импресия обаче, си струваше сичкото, Sweety.
има още подоби.
които пасват за тук.
които пасват за тук.
a Днec ce Ceтих.
кaк cи Mиcлих Вчeрa.
зa Джумблec-Бумлec.
|
|