на тази възраст беше, като на снимката.
+/-.
по памперси само бягаше.
бягаше ми редовно, там у жегата,
секи ден по 2-3 пъти го гонех там по каменистите улички.
бос!
наеш как боли калдаръма, а!
за тва се сетих сега,
и аз незнам защо, ама карай.
голямия Памперсен-Могли.
по стръмните улички на поредното тосканско селце.
дето татко му си реставрираше некви разрушени кащурки.
еми, няма кво да си прави с мангизите.
бяха нормалните италиански коментари по онова време.
а не е некъв турист, знае как тича зайчето тука, нали.
ама е некъв романтичен идиалист, не го ли виждате?
а бабетата и лелките си умираха по него.
ного го обичаха.
тяхното си сладко детенце било.
еми те си седяха цел ден на столчетата на улицата.
пред вратата.
нищо не им убегваше.
от време на време скачаха, като мине той покрай тях.
и го гепваха, та да ми помагат, ама не секи път, само понякога.
нормално, ми гледаха само сеира.
кви им бяха критериите да ми помагат, или не.
и до днес незнам.
а егати гушките бяха като като успееха го гепят.
а и мляските и лигавенията.
то си е наше бе, детенцето.
тук е израстнало.
а може ли да приказва и алеманцки, а.
не вярвам.
ми и Гетсби си е наш, или?
коя е майкатз на детенцето му, никой не знае.
а!
щом Гетсби не я е довел и нея тука.
през сичките тези години.
е всичко ясно, нали.
сам баща с детенце.
разбирате ли!
и Деннис си ги чувства кат некви роднини.
кат родните му бабички и лелки.
дето си няма вече.
и до днес.
много такива селца бяха през годините.
нали го мъкнех се със себе си.
ама само три са останали.
там се чувства наистина у дома си.
при тези лелки и бабета,
и той ги обича много.
а те му знаят и любимите му манджи.
отива винаги там, да се наяде на корем.
като при мама.
сещаш ли са?
Последната промяна е направена от Gatsby на Вто 30 Авг - 16:35; мнението е било променяно общо 12 пъти
