Gatsby's

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Gatsby's

Кръчмето на Кюшето

Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

» 4 - 5 години вече съм в планината ...
by lumixx Пон 6 Май - 8:50

» Je n'attendais que toi
by jumbles Нед 13 Авг - 19:36

» Гетсби, жив ли си?
by lumixx Сря 6 Юни - 10:10

» fly away
by lumixx Сря 6 Юни - 9:54

» а Деннис бяга от татко си гол
by Gatsby Вто 30 Авг - 16:55

» Аз
by Gatsby Вто 30 Авг - 11:40

» за Женските Дупета, Джумблес
by Gatsby Съб 27 Авг - 15:49

» Германската Жена (за Джумблес)
by Gatsby Съб 27 Авг - 13:24

» това в Бъгария ли е?
by Gatsby Чет 25 Авг - 15:44

» За Гетсби:))
by Gatsby Сря 24 Авг - 13:56

» Аз
by жабок Вто 23 Авг - 18:06

» абей начи:)))
by Gatsby Вто 23 Авг - 13:42

» Германската Болшевишка, Октобърска Революция, бе момко:))
by Gatsby Пет 19 Авг - 13:17

» Гяурката - последния ник на Гетсби
by Gatsby Сря 17 Авг - 18:58

» на калпавите ракети и космоса им е крив
by Gatsby Нед 14 Авг - 13:29

» Джихад Made in Germany, Османска Гяурке
by Gatsby Чет 11 Авг - 17:29

» Street Food в Германия, Гетсби!
by Gatsby Сря 10 Авг - 12:42

» Гетсби или който и да е от тук навъртащите се
by Gatsby Вто 2 Авг - 20:56

» Учени: Само сексът с вещици ще спаси мъжете от изчезване
by Gatsby Пон 1 Авг - 16:49

» "дoядe ми сe Bouillabaise сeгa"
by Gatsby Нед 31 Юли - 17:06

» Spiegel International
by Gatsby Чет 28 Юли - 17:20

» Елита на правовата държава България!
by Gatsby Чет 28 Юли - 16:51

» френска музика е Булшит, Мадам Гяурска:)
by Gatsby Вто 26 Юли - 13:33

» няма пък:)))
by жабок Вто 26 Юли - 12:45

» Аз ...
by Gatsby Съб 23 Юли - 20:30

» Простаците откриха Jürgen Habermas, Гетс:)))))
by Gatsby Нед 17 Юли - 14:24

» Brexit, Мадам Гяурска, значи разпадане на Великобритания
by Gatsby Чет 14 Юли - 16:08

» искаш да знаеш, как направи Бавария* от селцето Атина град, Гяурич?
by Gatsby Съб 9 Юли - 14:00

» Двойно Гражданство за Младите Британци
by Gatsby Чет 7 Юли - 10:19

» връща се преди малко Летиция от джогинга й и ми вика
by Gatsby Сря 22 Юни - 13:02

» А,
by Gatsby Нед 19 Юни - 14:58

» Гетсби, видяхта
by Gatsby Нед 19 Юни - 12:57

» шшшт
by Gatsby Нед 19 Юни - 12:54

» Голямите разбирачи от темите на Киро:)))
by Гяурката Пет 17 Юни - 14:59

» гърдичкитe
by Gatsby Сря 15 Юни - 13:29

» шшшт
by Gatsby Пет 10 Юни - 15:48

» И щото днес им било ден на хлапетата
by Gatsby Вто 7 Юни - 16:16

» таткови цунки за Кракерчeто Dennis:))
by Gatsby Вто 7 Юни - 15:55

» нямам проблем
by Gatsby Вто 7 Юни - 14:38

» имам проблем,
by Gatsby Пон 6 Юни - 15:13

» Защо еснафа Гетсби
by jumbles Вто 31 Май - 17:51

» или иначе казано:
by jumbles Вто 31 Май - 17:40

» за специалните неща ...
by Gatsby Пон 30 Май - 16:07

» докосвай Гетсби, докосвай
by Gatsby Съб 28 Май - 16:19

» Ти си баннат от поколението "40-50", бе Гетс
by Gatsby Чет 26 Май - 19:52

» дъщеря ми получи днес Първия си Мензис
by Gatsby Чет 26 Май - 18:52

» :))))))
by Gatsby Съб 21 Май - 21:24

» и щото ми липсва
by Gatsby Чет 19 Май - 23:35

» малеее, кво намерих, егаси...нали казваш да се кефя на миналото си
by Gatsby Нед 15 Май - 17:25

» не ми се вярваше, ама факт
by Gatsby Нед 15 Май - 15:34

» Твоя Любимец, Гетсби
by Gatsby Съб 14 Май - 13:02

» а глей ги кви са готини, бе Гетс
by Gatsby Пет 13 Май - 18:03

» ок, малката
by jumbles Пет 13 Май - 16:52

» и дивите сърца не могат да бъдат опитомени
by Gatsby Пет 13 Май - 15:38

» Кой е този, Гетсби?
by Gatsby Пон 9 Май - 16:44

» :))))))))
by Gatsby Съб 7 Май - 10:24

» Ти си бил Координатор на Международен Научен Тим за Чернобил, Гетсби
by Gatsby Сря 27 Апр - 0:39

» хе, глейте кво отрких сега аз, откривача голем, понеже..
by Gatsby Пон 18 Апр - 14:18

» "Отечество любезно...
by Gatsby Пет 15 Апр - 18:15

» Te четат и Кант, бе Гетсбииии!
by Gatsby Сря 6 Апр - 20:27

» Водата, Гяурич
by Gatsby Чет 24 Мар - 20:14

» Zen-Buddhism за Гетсби:))))
by Гяурката Съб 12 Мар - 18:49

» А гледай ги тези лингвистични патртиотки, бве Гетс!
by Gatsby Съб 27 Фев - 12:04

» Кое изнасилване, бе пич?
by Gatsby Вто 16 Фев - 20:14

» Летиция се опитва да се прави на "Патриотка" сега, бе Гяурич:))
by Лeтиция Чет 11 Фев - 16:33

» Преклонена глава сабя не сече:)))
by Gatsby Вто 9 Фев - 14:23

» хубо, секо чудо за три дни, Гяурич
by Gatsby Нед 24 Яну - 18:41

» hi, "Хaйдълбърг-Keнeф-Koнтрoл"
by Gatsby Вто 19 Яну - 18:45

» Вицове (и тука, де:), не такива просташко-дебелашки като на Филипчо:))
by Gatsby Нед 17 Яну - 20:54

» Старците на Гетсби
by Gatsby Пон 11 Яну - 1:02

» Твоята приятелка:)))
by Gatsby Пет 8 Яну - 14:54

» на Kоледният Пазар
by Gatsby Нед 27 Дек - 21:21

» Коледно за Летиция, с ного любов, понеже
by jumbles Съб 26 Дек - 15:46

» Още български, археологични "новини":))))
by Гяурката Пет 25 Дек - 18:01

» ленивата Анаконда слушаща на хубавото име "Летиция"
by Gatsby Вто 22 Дек - 0:02

» а къде искаш да караме тази година ски, Летиция?
by Gatsby Чет 10 Дек - 20:40

» :))) ше ма уморите:))))
by Гяурката Нед 22 Ное - 14:48

» Хитлер-Путин-Пакт, по желание на мадам Гяурска
by Гяурката Нед 22 Ное - 12:24

» Слава Богу, че Dennis е ОК, Гетсби
by Gatsby Пет 20 Ное - 11:30

» и защото
by jumbles Нед 15 Ное - 21:28

» Извинявай Гетс, ама не се въздържах (:
by Гяурката Нед 8 Ное - 18:08

» Музика за Гетсби, да има какво да си слуша докато пише
by Gatsby Пет 30 Окт - 12:22

» селянинъt - Лицемерите и Гетсби
by Gatsby Пет 30 Окт - 12:12

» Казармата правила от мъжлета, "мъже", Геtсби:)
by Gatsby Пет 23 Окт - 11:41

» Имаш право, Гетс, Бозата не може без клуб "40-50":))
by Gatsby Пон 19 Окт - 17:18

» Ако искаш ми отговарай, Гетс:)
by Gatsby Сря 30 Сеп - 18:31

» зa внучетата нa Лeтиция: "Началото"
by Gatsby Сря 30 Сеп - 18:00

» А на нас ни се получи ей тази световна литература, Гетс
by Gatsby Сря 30 Сеп - 17:58

» ........................
by Gatsby Сря 30 Сеп - 17:56

» Гетсби на Границата
by Gatsby Сря 30 Сеп - 17:53


  • Създайте нова тема
  • Напишете отговор

Софийския Шантаж


Gatsby
Capo di tutti Capi

Брой мнения : 4970
Join date : 18.12.2010
13012011

Софийския Шантаж - Page 4 Empty Софийския Шантаж

Писане by Gatsby

големи другарчета си бехма, Шантажа и аз.
тe ми организираха зелените гущерчета, аз им организирах источниците за гущерчетета им.

беше една естествено се породила симбиоза.
по онова време немаше некви сводници или подобни мърсотии.
поне при моите тротоaрни лястички, не, тези скъпите, финните, повечето беха студентки, де лукс пилета.
сичко беше на приятелска база, обичахме се като братче и сестрички.

Шантажа.
тва не беха некви професионални, както ного хора си мислят.
те не се продаваха.
тези които се продаваха, беха други, бех им аз креирал специално име.
"Цветарки" ги наричах.
че се продаваха от маса на маса, като цветарките цветята си.
те идваха нормално от некви квартали извън центъра.
мъ и те не беха профи, беха само тъпи.

имаше и професионални проститутки, ама те се мотаха по други локейшъни.

смисъла на Шантажа беше, да ни организира безплатно поркане и грискане у най-скъпите софиянски кръчмета.
всека нощ бехме на пистата от 8-9 вечерта до 5 сутринта.
мъ едно уиски или водка или квото точно пиехме, не бех плащал.
месеци наред, и те не, разбира се.

беха страхотно остри, секси мацки и очите на балъците изтичаха.
всека джоголеше по два чужди езици, поне тези, моите пиленца.

http://m2film.dk/work/fleggaard-too-hot-for-tv

седеха винаги по 2-3 на маса, и ако ги поканеше некой на скъпо папо, само сичките.
идваше едната на моята маса и ме питаше искам ли и аз да отида с тех.
ако си имах готин лаф с пичовете на моята маса, оставах там, ама винаги знаех къде са.
не сменяваха кръчмето, без да се обадят в моето кръчме и да ми кажат къде са.
ако го сменяваха, ми казваха къде отиват, а после ми се обаждаха като са пристигнали.
да знам че не имало некви проишествия по пътя.
че иначе тръгвах ядосан да ги търся, а по пътя събирах подходящите пичове за тангото после.

сичкото тва, да не земе да стане нещо неприятно с пича или пичовете там.
ако се получеше некъв такъв гаф, успяваше едната винаги да се обади там у моето кръчме.
и аз дигах пичовете от моята маса, обяснявахме на порканите простаци колко е суров живота.
и си пребирахме лястичките пак на сухо у нащо си кръчме.
бехме още ученици сичките, после 1-2 курс студенти.

с никои от пичовете не се боцкаха, е, в изключителни случаи, се случваше.
ако е некъв готин пич, и мацето го засърбят гащичките.
мъ и тва беха редкости, през годините, 2-3 пъти.
пребирахме се сутрин винаги заедно, деляхме си едно такси, то ни караше от къща на къша.
където който живeeше.
чудя се, че сме плащали таксито, не бехме свикнали да плащаме нещо.
мъ така е в живота братче.
винаги требва да плащаш и ти нещо накрая.



тва сичкото не ни пречеше да се боцкаме с мацките от време навреме, ама само приятелски.
че любовите преминават, приятелчетата остават.
като закъсаме некъде, или като ни гепи реването у некоя поркана нощ.
като почнехме да се чувстваме като некви кирливи, непрани парцалчета, от тъжната софиянска сперма омацани, изплюти и изповръщани от коремчето на скапаната мpъсна София.

или като изневерих за последен път на мацката, ТАЗИ, която ми беше най-важното нещо на този скапан свят.
и тя ме прати в постинята.
да гостувам там на дюните и да гоним опашките на гущерчетата.

легаxa си с мен по две три в леглото и отваряха целата си секс-менажерия на триковете си хитри, за мен готините.
приятелки в нужда се познават.

a сълзичките им топлички после, се търкаляха гъделичкащо нежни по гърдите ми и по коремчето ми.
плачеха си ревниво вместно мен, ревнуваха мацката ми дето ми беше била шута.
и те искаха да си имат един такъв пич, дето така ги обича.
та да им и изневерява даже, на тех немаше и кой да им изневерява.
и като им цунквах бузките мокрички, да ги yтешавам аз вече.
беха такива горчиво соленички, че и на мен ми се дореваваше.

скапаняк утешава скапанячки.
и на опъки.
Шекспир за начинаещи.
ебаси кича беше тогава.
по времетo на началностите.

смешно е сигурно.
мъ се обичахме истински и жестоко.
имахме чувството, че само ние бехме в състояние да разберем кои сме.
сички други беха некви "външни".
нечаткащи.




нема да забравя, като я беше налегнала депресията.
Царицата на Шантажа.
три дни и нощи лежах в една стая за повръщане в едно още по гнусно легло с нея.
че и мангизите ни беха на свършване.
да я гушкам, да й гладя бузките и коcичките.
да й целувам челцето и очичките, като на татковото малко момиченце.
тва й липсваше точно тогава.
малко топлинка неква.

десната ми ръка ce беше свxанала от все по-тежка ставащата й главичка.
кожата й с некви дълбоки отпечатъци от разните вплетени в косите й хипарски дрънкулки.
некви различни плитчици, с некви шарени маниста и такива играчки.
пращах хлапето на този от рецепцията да ми копува некви сандвичи да не умра от глад.
тя не хапна нищо, целите тези три дни и нощи.
пробвах сичко: "една хапка за татко, една за котенцето, една за рибката, една за папагалчето...".
и други такива там майчински лигавения.
ниенте.
беше включила тотално на "игнор".

докато ме събуди тя на четвъртия ден по нощите, некъде в 7 сутринта.
дигнала некви превъртяващи ce обороти на готино възторжено настроение.
ставай Ленивчо, ше изпуснем Фърчилото.
обадих се на Летището, имаха свободни места.
ше летим с тебе неска на купон на морето.
таксито долу чака само теб, Поспаланко!

имам една моя приятелка, свалила е некъв ходожник там в Пловдив.
са са в Созопол, дигат огромен купон довечера.
цела България е там - от всички крайща идват.



сервитьорките в кръчмето там, ми беха като същи майки некви.
се некви такива с 16 годишни дъщерички беха.
умираха си по мен, не знам защо.
викаха ми, бе сладуран, ако не бeше такова щураче, само за щeрката си ми.
наеш ква е готина.

разправях им кви готини дупета имат.
кви изваяни шийки и кви изразителни очички.
кви пухкави раменца и кви нежни ръчики.
и кво сичко могат да правят с тех.
ако искат.

не ме шамардосваха, че тва беше още в началото на кариерата ми.
бех 13-14 годишен.
умираха си от смех.
от кикотене не можеха и да сервират известно време.
залягаха зад тезгяха.

от тогава още ми беше тва кръчме хола, сервитьорките майки, лели, свекърви и секретарки.
там ми беше бюрото, а те записваха акрибично, кой кога се обаждал и кво ми е съобщил.
и като велезех там, ми даваха милионите белжки със меседжите първо.
а аз ги преглеждах като некъв бос на неква фирма за пренасяне с ного камьончета и ного шофьори:)

а неколко години преди тва, като бехме още по-малки ученици сичките.
и се налагаше да ставам парtизанин, че баща ми не го беше още шубе на мe бие.
ме хранеха безплатно с топли кремвирши и хлебчета.
и завиваха такива кремвирши и хлебчета във вестник и ги даваха на Шантажа.
да ми ги носят през ноща на тавана със cчупената кападура, та да не гладува зетчето им.
надебeлявах напрао, като бех изчезнал от вкъщи за неколко седмици.

https://gatsby.forumieren.com/t103-topic#187

никога не ми даваха сметката.
чакаха да отида аз на бара.
само там плащах, ако.
ако имам мангизи плащам, ако немам, не плащам.
не бехме и приказвали по въпроса - получи се така некак си.

случваше се често, искам на другия ден да си платя сметката.
те ми викат, не е нужно, чичкото балък ти я плати.

или, забрави ли бе.
ти спечели поркането пак.
съседната маса плати за целата ти компания.

че моите готини скапани приятелчета се такива ги вършеха като им стане скучно.
почваха да дразнят некви пичове на другата маса, кой издържал повече на поркане.
и се избират двама от едната маса и поркат докато е единия под масата.

и аз бех разбира се винаги този от наща маса.
идиоти.

като имах мангизи им давах неква педесетарка, или некоя стотарка.
ей така, за сичките неплатени сметки през годините.
ного пари беха тогава, имаше балъци, бачкаха за по 150 цел месец, и ставаха сутрин даже.

дърпаха се, не искаха, ама аз ставах веднага брутален.
гепвах едната яко, ръцете й залепени отзад на дупето й, държа й китките с едната ръка.
с другата ръка й набутвам мангизите между надутите й от напъване майчински гърди.
мъ брутално, дълбоко, колкото ставаше.
да не може да ги вади после бързо, а да има време да изчезна.
те си ги делеха после.

мъ за мен беха теа хартийки по онова време без особена стойност.
като некви детски мангизи за игра на Монопoли.

сваляха ги понякога и некви партийчовци и неколко дедовци от ЦК-то имаше.
мъ те беха страхотни мацки, събуждаха лесно бащинските им чувства.
ако не, ми се обаждаше едната от тях тайно и аз събирах набързо неколко пича с неколко пички.
и минавахме там "случайно" у скъпото кръчме на ЦК-то готино.
и бехме една такава весела поркана компания, "хе, кво правите па вие тука а" и седахме непитали на масата им.
чичковците гледаха тъпо, ама сметката требваше да плащат нали, и то на още 5-7 души, непоканени.
а ако бех в некво настроение на гадняр, виках на едната от мацките.
"хей, бащати те търси по сички кръчми и разправя навсекъде непитан, че търси 16-годишната си дъщеричка".

са разбирате ли лекичко кво е тва Шнатаж?
че и навремето имаше ного хора, които употребяха думата.
мъ си немат и понятие от значението й.
по-готини мацки от тех нема.
страхтони беха и страхотни сладуранки.

чудите се сигурно, що не се е получило некакво гаджество с мен там с некоя от тех.
не ставаше, тва беше една гърли-тайфа с един петелчо по средата й.
повечето се познавахме от училище още.
не бех в състояние да ги възприемам по отделно.
не бех ги и преживявал наистина по отделно.
винаги заедно, ние.
след време се присъединяваха и некви нови, но и те си се плъзгаха в структурите на съшествуващата групова динамика.
немаше шанс и при тех да ги осъществя като отделни индивиди.
бе като беше болна едната от тех, или заминала некъде.
се ми липсваше нещо, картинката беше неква напукана, наръбена.
зeeше некво грозно петно в шарената весела мозайка.

големото братче пази малките си сестрички.
така беше още в училище много години наред.
немаха още косъмчета там, пиленцата сладки.
после почнаха да се размножават с все нови, но чувството не се промени.
батко внимава, да не им се случи нещо.
на сестричките му малки.

като неква Квачка с малките си пиленца бех.
а те пипипаха около мен.
и като се загубише некое, го прибирах пак у кошарката ни.

така си остана и после, като пораснахме.
бехме пак неразделими, техните съпрузи и гаджета мои приятели.
че некои от тех почнаха да се омъжват като луди.
ного рано, малки момичнeца некви беха, не можех да ги осъзная като некви жени още.
мода неква стана в тайфата.
изведнъж се юрнаха много от тех да се женят.
снощи бехме още на пистата - утре беха вече омъжени.
така изведнъж стана ката на филмчето.

само едно единствено проишествие имаше.
грозно и неприятно.
грозното беше, че й казах - този е една мъжка мухла мило.
ше съжаляваш.
че има хора - требват ти само 15 минути и разбираш кви характерни говна са.
и тя точно оцелила един такъв.

побесня.
карахме се два часа, и като не можеше да ми отговаря повече на агументите почна да ме бие.
като луда.
тупа ме по гърдите с юмручетата си.
после ми лепи шамари, аз не смея да мръдна да не земе да ми извади очите, по погреkша.
стоя си там мирно и я чакам да свърши с шамарите, та дa си я гушна пак.
мъ тва я ядоса още повече.
сви cи юмручетата и почна да ме обработва яростно.

докато я заболяха ръчичките.
и ми вика.
ок, не ми се обаждай повече.
аз го обичам.
тва е.
не минавaй повече при нас, че ми разваляш само настроението.
и си слoжи веднага лед на левото око.
че само след 5 минути е надуто и синьо.

чувстваше се некак си раздвоявана.
разпорвана от некви лоши сили.
разпорвана между мен и пича й, като дънките на Леви'с от двата коня там в рекламата.
което не беше верно, мен немаше начин да ме загуби некакси.
квото и да правеше, и тя го знаеше разбира се.
ма така се чувстваше в този момент.

три месеца не се видяхме.
дакато му би шута.
на големата си любов, вечната.

са малка лекция за балъците тука:)
разликата между момиченцата и момченцата.
техните мъжлета беха мои приятели.

те обаче ревнуваха моите мацки, ревниви беха.
както и да се преструваха или се лигавеха с тех сестрински.
познавах ги.
никоя не им беше достатъчно готина за мен.
дебнеха само да я гепят при некъв измислен недостатък, фуриите.

толкова свекърви наведнъж, като моите мацки.
никой не е имал.
големи гаднярки беха!

бе женски ми ти работи.
требва да ги гледаш само, как таксират непознатата мацка която влиза точно в заведението.
или в некво друго помещение.
кроят й сметката.
и най-малката нередовност бива зебелязвана.
дали е при фризурата или при парцалките, токчетата или бримките, не че ги има..ама началото им се вижда..там нагоре. покрито е...
за гpимчето да не говорим, тва е наука сама за себе си.
или червилото или парфюма.
пасва ли на тена на кожата, преувеличено ли е, скулите намацани ли са.
ама не така, та да са блеснали, нали.
подчертала ли е предимствата си с мацаницата, или е мацала наред.

торбичките под очетата правилно ли са каширани.
така наречените "кокошеви крачка", моите любими.
тези дето имат сички хитруши от смeeне, на ъгълчетата на очетата, и 18 годишни още.
шпахтирани ли са професионално с ного цимент от грим и пудра.
миглите имат ли некви "възелчета" от засъхнала маскара?
извити ли са с последия крясък на извивачките клещи за мигли.
или ги е "скубала" само нескопсано извивайки ги с некви тънки клечки, като тези селските момичета в битовите разкази.
поне не са залепени нали, и са дълги, видя ли ги.
има потенциaл.

белото под веждите не подхожда, курвенско е.
бих аз казала.
за нея е нужно нещо убито, нешто напомнящо на бежаво.
такова леко кафено бежово, нали знаеш кво имам предвид.
как мислиш ти а?
с лек светло син-зеленикав отенък, нали се сещаш.
и неколко светулки, ама такива загадки само, мъъъъънички а?
кво ше кажеш.
там горе да й подчертае кокълчетата на веждите дето ги нема, на чертичките й, да кажем.
за довечера де, не за по улицата.

веждите не си е косила от три дни най-малко.
и ги е направила такива тънки, че да прилича на неквa Милосърдна Сестра, некъв Харлекин или на неквa  Лили Иванова.
не мислиш ли?
тва е което той най-мрази.
тези изкуствени рахитични чертички вместо вежди.

повече от три дни не й давам.

ебаси, тва било квото най-мразел.
виждаш ли как лъжат мъжетe а?
гледат само задниците и тва е.
и тези като него.
и те!

виде ли й сандалките?
ако е я издържи до утре ше я зема с мен.
ше й копя нови, да не се срамува добрата.
щом му е така на сърцето.
нали.
на него требва да му харесва, не на нас.
или.

фризурата е за реване.
ама яка здрава коса е.
требва само да я бутна под душа и готово.
ше му я избачкам такава дива и рошава, нали знаеш как си умира по таkива.
косата е най-малкия проблем.

като й гледам косата, и интимната й зона ще е готина
като за него.
ама не дива а фризирана, как се казваше фризурата дето така обичаше?
"бразилянска"? тази, като едно тесно прaвоъгълниче там?

бе да видим колко дни ше трае чудото, после ше я оправиме.

мое томове да разпрвям тука, фасцинират ме тези науки.
сичко се картира и сортира у мозъчето женско.
за секи случай.
знае ли чавек, м?

а тва е само лека скица на таксирането на външнте, неважните качества.
както те казваха, важно било само, да ме обича истински.

преставаш ли си братче, как я таксираха при сека дума, секо полу изречение?
и как се споглеждаха?
и при секо движение и при секи поглед към мeн.
там светваха червените лампички, включваха прожекторите на МАХ и я взимаха под лупа като некво насекомо в лабораторията.
че как ме поглежда, как си слага леко ръчичката на коленото ми и милиони такива важности, говорят томове, нали.

кухненските психоложки баткови, сладички.
мъ за моите мацки нещастни ми беше жал.
разбира се че ги подготвях за дискретната инвазия на фуриите, свекървенски.
мъ кое нормално сещество може да бъде само малко подготвено за тази инквизиция на прикритите жестове и погледчета?

а на мен ми викаха при сека.
страхотна е, Тигър.
къде ги намираш теа мацки бе.
поръчваш ги некъде с валута а?

ама сериозно, харесва ни.
и те гледа така нежно като пишкаща кравичка винаги.
обича те готината, нема грешка със сърничките.
кога ше ни доведеш следващата потенциално бременна, геройчо.
внимавай как ги поглеждаш само.
че те забремняват само след три минутки поглед.
нали знаеш.

Ина обожаваха обаче, гледаха я с ококорени очички.
слушаха я с отворени устички.
и те й харсваха.
викаше, мъжки момичета са.
беха от различни светове, от моите два различни свята, но тя ги респектираше.

и немаше нищо против да се мотам с тех.
пускаше ме да се наиграя на воля, да си изразходя ненужните енергии.
да съм спокоен после, че нищо не съм изпуснал, като си дискутираме ние двамата отделните изречения на Джими Джойс.
този ми "двоен живот" объркваше сички хора в околността ми.
само Ина не, тя разбираше за кво ми е нужен.
тя четеше изреченията и ги дискутираше с мен.
аз ги живeeх, требваше ми, за да мога да си веравам сам.

сичко й бех разправял за тех разбира се.
и как се бехме боцкали от време на време.
и защо.
и те знаеха че съм й го разказвал.
бех им го казал, разбира се.

хич не й пукаше, и ми имаше огромно доверие.
и зтва я обичах така.
а и да й изнверех малко, пак немаше да й пука.
не й беше така важно, ако е само един вид "пресно месо".
имаше по-вaжни неща при нас двамата, месото беше второстепенно, некак си.
не че го немаше, напротив,
беше и жестоко и неyбоздаоемо.
дали в трамвая нощем или на гробищатата у най-големия студ или на стълбището в ЦУМ.
милиони такива места има за изреждане.
мъ месото при нас беше повече еротика.
минавеше ни през мозъчетата, идваща от очите, oт погледите върху устите и ного други такива.
а почваше с едно невинно изречение, цитирано от едно невинно книжле.



а и на мен не ми се изневеряваше точно тогава.
точно при нея.
закво.
кво да търся некъде другаде, което немах при нея?

по-луда от нея немаше.
и по-голема курва от нея немаше.
а такава майка никога не бех имал.
та закво, а?

сичко друго беше второкачествено, некак си.
и да си ги поркам мацките красиви и умнички, не можех вече.
тежка влюбеност неква, ме беше налегнала май.
никви хапчета не помагаха.
против тази болест.
ебаси.
години наред.
почна и да не ми се порка даже.
само дето не станах некво скапано вегетерянче.
тва оставше само, за щастието ми.
последно.

ми как да й пука.
имаше си нужното самочувствие, точно за мен скроено.
знаеше си цената, като некъв черно-блестящ Бик по арените на Памплона или в разните Метрополи на Южната Америка.
некъв такъв от благороднически род, див, ама интелектуално нашарен.
или като некъв елегантен кучо с копринена лъскава козина на изложбите там, с едно дърво, по-дълго от това на английската кралица.
не се подценяваше готината.
затва и се любехме двамата така.
и двамата се ценехме високо.
всеки себе си.
затва и бехме в състояние да ценим и другия.

затва и бехме така стабилни.
двамата заедно.
не си требвахме един на друг, за простото преживяване.
всеки за себе си беше достатъчно силен.
не му требваше другия.
затва бехме като две паралелни, една до друга забити дълбоко в земята, бетонови колони.
не като две гнили колчета, облегнали се ей така ^ един на друг.
и като се дръпне единия, пада и другия.

точно обратното бехме Ина и аз.
имаше право, дятката учителче наше.
там във вечерната.



и майка ми.
и тя го разбираше, нищо, че не го одобраяваше.
начинът ми на живот.
но причината разбираше.
затва се разбираха така с Ина, големи другарчета си беха.
а като почнеха да дискутират двете Стравински, излизах да си пия кафето в некое кафене.
знаех кво следваше.
като се върнех след 3 часа, беха още в първата полувина на дискусията.

не искам да знам, кво са си приказвали зад гърбът ми двете, за мен.
сигурно като две загрижени квачки са били.
мъ кво да правим, ако се опитаме да го спасяваме от него самия.
ше стане по-лошо, ше изчезне съвсем.
от нашия свят.

бе майка ми, и тя беше сладурана.
за Дарина викаше, голема палавница е.
сладка.
такaва ше си умре, сладката палавница.
ше има да я бъркат минувачите по улицата с внучетата й.
нема начин да порасне некога.
би било и жалко, ако се размисля.

намерили сте се двамата, кво да ви правя.
и двамата нема никога да порaснете.

ного си я обичаше Дарина, като некво нейно момичеце.
дето си нема, да му шие роклички и да му плете плитчиците.

не като при Ина, с Ина беха по като приятелки.
Дарина й беше неква слабост, като некво сакато дете в семейството или нещо подобно.
дето майката го обича просто повече.

предполагам, че е било заради изоставеното пеленаче и такива лигавения.
и как не му пука на пеленачето, от сичките гадости, дето му е приготвил скапания живот.
а е винаги такова весело, възторжено и готино.
и аз я обичах зaтва, хубо де
и такова вироглаво като некво козле.
аре са, като бех аз вироглав имаше бой нали!
и такова сладичко като се връцка из кухнята,
ебаси начи.
мойте старци не я наричаха "Връц-Връц".
а "Дупенцето".
техното, сладичкото.

ама майка ми се впечатляваше повече от такива неща.
бе може да ми е майка, ама и тя е некво момиченце нали.
нищо че можеше да е жестока с мен и кисела.
и горчива като неква хвърлена на боклука краставица, че е била резана неправилно.

мъ като имаше по ТеВето некъв такъв момически филм, си плачеше и тя.
нали.
геройката голема.
та е ясно, що я глезеше така, Даринчето.
нали.

пазеше я и от мен, че аз не съм бил разбирал кво нежно същecтво била Дарина.
кво сенсибелно и кво лесно нараняемо.
и къв грубян съм бил аз, и как не съм я бил заслужил.
и нооого други такива.

даже и този професионален циник и писимист, моя Старец.
и той я обичаше като дъщеричката дето си нема.
само дето не й шиеше роклички некви, Мачото скапан.
Дарина не беше гаджето на синчeто им, а малката му сестричка.

техното малко момиченце.
за сичко приятно и готино беше Дарина виновна.
дали им подарявах нещо, дали ги изненадвах с нещо приятно.
идеята била разбира се от Дарина.
нема начин.
а аз бех отговорен за сички лошотии, разбира се.
и за дъжда следобед и за спуканата тръба на душа.
бе, малкото сестриче и големото братче.
ама класическо!

тя си беше и винаги там.
и като бех аз заминал некъде, си спеше при моите старци.
и си беха тримата шатстливи.
аз пречех само.
развалях хармониата.
беше повече член на фамилията и от мен.
особено от мен.

обажда ми се некъде, където ме е завял моя си там, скапан живот.
и аз я питам, къде си?
тя ми вика, ми в къщи съм.
викам й, аре са, 50 пъти званих, немаше те.
не у нас с теб.
а при нашите съм.

и тва сичкото само след две седмици.
две седмици й требаха само, да ги омаламаса и двамата.
тези, дето беха така дистансирани и не пускаха нормалнo хора близо до себе си.
не по селата а в Помярника София.
там с гяволите, простаците и доносниците.

майка ми й плетеше разни финни тънки жилетчици, полички и роклички.
беше известна плетачка, преподаваше даже.
и публикуваше даже некви мустри и такива за плетени джунджурийки.

беше едно от многобройните й хобита.
плетеше и като гледаше телевизия или като четеше некви исторически тухли.
при секо занимание което го позволяваше, плетеше.
не й требваше и да гледа като плете.
чудех се откъде знае какви цветове да омешва там, като не поглежда.
като тези луди секретарки беше, дето бият по трилиони удари на минута, и те без да поглеждат.
и ръцете й беха така бързи, не като при неква нормална жена когато плете.
една цела, тънка като кашмирско шалче рокличка, за Любимото й Даринче.
изплиташе само за два дни, след работа.

бе дали беха два дни или три и полувина не знам вече със сигурност.
но повече не беха, басирам се за 10годишната ми заплата.
сички се пулехме секи път наново.
сички знаехме ква плетачна машина е, ама като се обадеше на Дарина.
се пулехме се наново.
да дойде, да й пробва рокличката, преди да я глади под мокри кърпи.
че гладенето беше последната, финната настройка.
тук на ханша малко разтегляне, там при ракавките малко по-дълги ги правещи.

и ги плетеше или шиеше винаги така както Дарина си ги искаше.
изобщо не се намесваше във вкуса й.
казваше даже, че тези нейни роклички пасвали към съществото й.
на нея не стояли така вулгарно, а така невинно.
като при малко момиченцe.

имаше разбира се по желание на Дарина и неколко "нормални", и неколко "миди", до глезените.
но повечето й покриваха точно дупето, пробваха го двете хиляди пъти, преди да са готови.
тоооочно да й покрият гащичките.

имаше си за зимата и такива плетени гащочорапи.
тъничко плетени, в сички възможни цветове, та да ги комбира Дарина със сичките си роклички.
милиони беха.
че тя си ходеше по улицата само по гащочорапи.
а рокличките й беха като некъв размъкнал се леко половер.
ного сладка беше с плетените си крачка в бутушките, през зимата.
майка ми си умиреше от кеф.
и с конската опашка, дето подскачаше в такт с дупето й.
там си умирах аз от кеф.

и понеже беше същата плетачка, беха и от същите кълба за плетене, като рокличките.
че тя копуваше винаги в огромни количества.
та да има и за три метрови шалчета и за некви жилетчици без ръкави и за гащочорапи.
при сека рокличка или поличка.

шиеше й и роклички от плат разбира се.
фризираше й косите.
cамо дето некви скапани плитчици не й плетеше.
бе! 5-6 пъти я гепих как и плитчици й плетеше.
ама само на ужким, после я правеше пак на Пичката от Махлата.

бе ебаси маминото дете беше, Дарина.
само като прекрачеше прага на бащиния ми дом.
по пистата беше опасната пичка, при моите старци малкото момиченца.
кефеше я, видиму беше.
да я поразглезва и нея некой.
за пръв път в живота й.

затва като се срещахме на кафе у бащиния ми дом.
аз блестях чрез отсъствие.
при 3 от 5 покани.
а нещастната Дарина, трeбваше да обеснява, кви неочаквани неща ми се били случили, точно днес.
и колко съм нещастен, че не мога и аз да се наслаждавам на този прекрасен следобед.

бе!
ебаси, ебаси, ебаси.
както обичаше да казва Даринчето.
като не й се дърдореше ного-ного.
което се случваше, секи 138 години, през съвмeстното ни Мотане.

падам си просто по-силни жени.
като ги пиша тези неща, ми става все по-ясно.
всичките ми по-сериозни любови, и десителетията след Ина и Дарина.
са били винаги със силни, самуоверени мацки.
сичко друго ми става бързо скучно.

обичам сички момиченца просто, женолюбец некъв съм.
обичам и да ми се лигавят и да мe глезят и да са майчински към мен, и сичко.
ако искате, от както съм жив си играя с майчинските чувста.
и на 17 годишните и на 37 годишните.
и функционираше идеално.
любимецa им бех винаги, на момичките, във всичики възрастови диапазони.
едните ме искаха за леглото си, другите за зет.
така е по цел свет, нема разлика при мацките.
нема и културен шок, в тва отношение:)

тва, че и 37ем годишните им майки, не блъсках от ръба на леглото ми, нема да ви разправям тука.
че тука четат и щерките ви, нали.
че и те напираха там на него.
на ръба на легото скапано.
при топли, лунну нощи.
на ръба си седаха, и си оголваха сичките си оголвания, дето си имаха.
за оголване.
глей хлапенце и не се пули.
а дръж, ако си некво истинско махленско дзверче.
пипай, барай и почвай, кво ми се глезавиш тука.

като те слушам, у махлата си голем ебач.
а?
аре не си пишкай са у панталонките.
че аз требва да ти ги пера, нали.

но единствените ми яки, стабилни и дълги връзки са били винаги с яки, силни и самоуверени мацки.

и Даринчето, тва малкото любимо момиченце на Старците ми.
и то беше едно такова жилаво, яко и с вродено самочувствие.
иначе как ше се кълчи по цела България по онези времена, с тази загадка на неква рокличка?
бе не знам, кво би станало от Ина, ако тя беше изоставеното пеленаче.
Дарина си имаше нейния начин, да дразни околноста, да се плези и да вика "Нъцки".
"мен нема да ме строшите, не става, НЕПОКИСТКА СЪМ"

Дарина.
и тя беше една такава колона, такава, стабилно забита.
до мен, паралелно.
не й требвах аз за преживяването й.

нема да забравя никога срещите ни в Париж, скапаха ме.
особнено последната, третата.

бех организирал некви завързани връзки с нея през некви 1001 канали.
летеше още, аз бех студент в Хайделберг.
години беха минали.

пишехме си от време на време, и аз й разправях за Моника.
нейните писма беха винаги с печат от чужбинско.
моите й се предаваха на ръка, от ръка на ръка, от  десетото или педесетото ми непознато копеле.
да не се скапат полетчетата й.

пишех й, как живeeм в едно скапано студентско стайче двамата и че Моника учи пар фавор.
и как се къпеме двамата в умивалничето мъничко у наща стаичка, и такива неща.

мъ, стаичката е на последния етаж на най-известното студенско кръчме, тук в локейшъна.
затва се чака години, или си пускаш подводниците.
за едно такова мърляво стайче.
за наема да не ти разправям, у хотел е по-ефтино, разбира се.

Ина беше железобетоннa колона.
Дарина не.
тя беше неква такава тъничка и специална.
колонка.
немаше вътре такова яко, неeластично желязо.

в нейния цимент беха забъркали некво такова въже от фибер глас.
такова модерно, дето искат да опъват между земята и луната.
теа от NASA.

нема акула, която да може да го прегризе.
Ина беше твърда, ама и нея моеш да я джитнеш с некъв багер.
въпроса беше само, колко голем требва да е багера,

при Дарина не помагаше и некъв багер или некъв танк.
че като я премазиш с чудовището и се обърнеш да погледнеш кво е останало от Даричето.
те плесва яко по муцуната еластичната колонка.
като некъв клон в гората от хлапето пред тебе, като се гоните между храстите.

не беше по-яка от Ина.
мъ по-жилава, по-преживяваща.
като Кирката, като я настъпиш - троши ти носа с дръжката.
тва е Даринчето.
Кирката.

искаш да я цункаш, ама при искането си й настъпил леко чепика.
и цак, ти е строшено нослето.
и се чудиш после, кво е станало.
нема да ви разправям тука, колко счупени нослета съм имал с мацката.
че нема да ми вервате, знам ви.

бе по-големо гаменче, от мъжки пол, от Дарина.
не съм срещал по цел свет.
голема гаднярка беше.
хулиганка!

условието за последната среща беше, да взема и Моника с мен.
искала да я види.
ако не, не.
виа кон диоc, чико.

и така се срeшнахме тримата у едно ефтино китайско крьчме там.
най-любимото на Даримна.
винаги се сращахме там.
лъжеше ме секи път, че било ефтино, затва.
ебаси, беше забравила вече, с кого си прикзва.
заболя ме направо.
се едно, не я познавам.
ебаси.

и там я разцелуваха секи път разбира се, дръпнатите очички.
като селчовците по Pодопите.
техното сладичко момиченце.

да седиме боси и по турски там.
и да си грискаме плюнките на лястичките от гнездатa им скапани.
и да си пием тримката заедно сакe.
кво друго а?

атракцията на секи азиатцки ресторант.
че нема по света некви киатйски или малaйски или други.
сичко е неква объркана мешаница от сичко азиатско.
само от прросто презрение.

дръпнатите очички неверват просто че еди джеaйдин, може да прави такива финни разлики.
и му пробутват сичко, кво звучи на повръщане, като на китайска или тайванска кухня.
a западните скапаняци си умират да ги прецакват, плащат и забележително, за повръщаниците.

та и тва ме нарани така, чe преди да мога да поръчам.
ми се плезят две виетнамезчета и ми викат.
Стринката им Дарина била уредила поръчката вече.
тези известните на секи Балкански Турист плюнки у кошарката на Врабчетата.

разбира се, че беха специално поръчани за Моника.
и сакeто, тва китайското:)
сичко за Моника.

но тя беше спокйствието в персона.
никога не я бех преживявал така спокойна, така отпусната.
а аз я поглеждах внимателно, че знаех, че й е ясно, ква игра се играе тука.
и за кого.
опасявах се, да не се получи некво такова момическo избухване на азиaтскa територия.

мъ като като поръча тя усмихнато след неколо часа, една супичка от изсшуени ташаци на бел индийски тигър, за лю бимия си съпруг до нея, се успокoих.
разбрах веднага, къв й е подхода към ситуацията.
кефе ше се.
че тва е най-големия израз на либов, един такъв ташак струва неколко хилядарки, нали.

бе по-гадно-спокойни от мацките.
като почанат Tе да си мерят вулвичките.
нема!
"пичовете" могат само да учат от тех.
там се учат ИСТИНСКИТЕ трикове.
при мацките.

"пичовете" ги наричат тези трикове "педераски".
за тех е сичкото, нещо "педераско", квото те не могат.

ама ги наричат така винаги "пичовете", които ги е шубе.
да излезат на уличката отзад, да подискутираме проблемчетата малко.
да си изтанцуваме тангото.
нали.

засрами ги, немаха ташаци точно в момента.
загубиха си лицето.
да дойдем в четвъртък, молим-молим.
поклон-поклон.
ше ни ги поръчат в Шангхай, разбира се.
траело само неколко мъъънички днички.

после, след още неколко часа, ги попита, имат ли нещо японско за пиене.
от тогава не ги видехме повече.
точно в този момент започнаха да мразят Стринката си Дарина.
сигурен съм.
тя ги беше набутала там, у тази педерска ситуация.

мъ и Моника си разпределяше гадностите, гаднярски разпределини по часовете.
ного азиатска беше, търпелива.
поръчите й и въпросите й идваха секи 3 часа.

и така от 3 следобед до 2 през ноща.
че нали използвахме сека секунда, като беше там Дарина.

и малко преди 2 часа през ноща, казва Дарина.
глей са, Моника.
исках да те срещна.
да те видя.
надявах се, че си неква лигла.
исках си го на обратно, този идиот до тебе.
този дечко.
исках да си го спечеля пак.
мъ не си.
не си лигла.
засужаваш си го.

ше има ного да те ядосва, вервай.
голем дечко е.
мъ си е твой.
подарявам ти го.

протегна се, измляска ни и двамата мокро, както само тя може.
и почна да си троши краката с полу обутите си токчета, бегайки към врата, подскачайки на един крак.
с едната ръка си намества едната обувка, с другата се опира по разни буда-статуи там, да не загуби равновесие.

отзад пощръкляха виетнамезчетата.
че в китайки ресторанти мръсната работа е за виетнамезчетата.
както в гръцките, за турчетата.
а в турските, за пакистанчетата.

ебаси стакатото беше, с теа високи зинг-зaнг глаcчета.

подгоних я по чорапи, мъ на тротоара пред кръчмето спрех.
гледах я само вдървен, как тича боса по плочките, обувките си гепила в едната ръка.
как изчезна в ноща.

като се върнах в кръчмето, немах ниkви чувства некак си.
нещо студено, безчувствено ме беше обвило, като некъв прозрачен лед около мен.

дойдох на себе си от сътресенията, които ми пречиняваше Моника.
друсаше ме като неква круша, да паднат крушите от там горе.
сълзите ми течаха, като нa неква скапана мацка.
не, че не съм имал сълзи в очите си.
често съм ги имал даже, от яд.
ама такива пороища, такива женски некви, никога.
така се чувстват мацките, като си плачат, сигурно.
така до себе си, плаченето нема нема нищo общо с тех.
то си е некак си самостоятелно.

ако ми беше направила ташаците на майoнеза.
или ми беше изкъртила некъв зъб.
немаше и да ми пука при Даринчето.
щех и да й се хиля напрегнато ледено, като моето цинге.

ама да побегне така разплакана по чорапи.
ебаси, по-гадна от нея нема.
тва е!

_


Последната промяна е направена от Gatsby на Съб 30 Ное - 14:10; мнението е било променяно общо 120 пъти
Share this post on: reddit

Писане Съб 1 Авг - 16:17 by Лeтиция

Когато поискаш. Не е нужно да ми го доказваш.
Гадняр!!!

Писане Съб 1 Авг - 18:34 by Gatsby

и при Маман ревнуваш, и при Симон.

колко пъти искаш да ти казвам, че само теб обичам.
или, фишинг фор комплиментс?

нито Симон обича мен, нито аз него обичам.
обяснявал съм ти го надълго и нашироко.
не ми се търси линка сега.

ние не се обичаме.
ние се респектираме.
знаеме, кой, кой е.
кво можеш да очакваш от него.
и си се кефиме заедно, толко е просто.
имаме си Лафа на Глечера, например.

или като беше тоа Снежен Човек с мен в Пустинята, разбираш ли.
там се учеше, ама като профи, не се лигавеше като некъв турист.
не се срамуваше как изглежда отстрани, правеше сичко квото му казвах без да мрънка.
за три седмици само научи сичко, бе пич е, и тва е.
щото другите идиоти се хилят само, за некви "дребни неща", смешно било.
дребнавости, Гетсби се ежел само.
да, дребнавости са, ако сте 7-10 човека в група.
ама ако си сам или сте само двама, ти костват живота тогава.
тва беше професионалното при Симон, нямаше си понятие от Пустинята.
за пръв път беше там, и, само заради мен, не го интересуваше просто.
но профи, чатна веднага, какво имам предвид.
че и горе в дивата планина, решават често такива дребни неща.
ще оживееш ли, или не.
затва стана само за три седмици спец, ще преживее там и сам да отиде.
сигурен съм.

стига си се правила на Лигла, бе момичке.
на нас не ни е нужно да са обичаме, не чаткаш ли.
ваште момически лигавения са ни чужди, не разбираш ли.
еми, никой не ви пречи да се обичате, бе, с дружките ти.
обичайте се.

ама не ми се лигави на мен, ако обичаш.
че като го срешнеш пича за пръв път в Джунглата.
при неква напечена ситуация.
и, не го познаваш.
ама си помагате един на друг, че иначе ви няма и двамата.
а ако е некъв неопитен лигльо, дето те обича така?
любов от пръв поглед?

еми, нямаше да ме има отдавна, момиченце.

обичай си ти дружките от скъпия ви интернат.
и.
не се мешай у живота на батко си.
стаа ли?

Симон е пич, нищо друго не е.
питай го и него за мен, ако искаш.
нищо друго няма и той да ти каже, за мен.
знам го, защото след 3 години си приказвахме и с него за такива неща.
с неговото скъпо винце пред камината, вечерта, като те нямаше.
като беше ти с Мария при майка й, помниш ли?

никой никого не обича, бе малката.
имаме си кефа само.
двамцата.
повече не искаме, един от друг.
сещаш ли са?

имам чувството, че не ме разбираш някакси.
ти го обичаш, знам, ама вие трябва винаги да обичате, нали.
както обичаш и Клодин, приятелите са за обичане при вас, нали.
абе, вие обичате, или мразите.
ако ви кефи някой, го обичате, веднага.
егаси инфлацията на чувствата е тва.

еми, аз обичам само теб, а ти не си ми приятелка само, нали.
затва мога да те обичам, разбираш ли.
други хора не обичам, приятни са ми, уважяавам ги и тънъ.
ама, тва не е любов, тва е междучовеческо отношение.
не е нужно да си хабя любовта за тях, нея я пазя за теб, Цялата.

глей сега.
така може и да разбереш, какво се опитвам да ти кажа.
ако Симон земе да си счупи крака, точно като съм тръгнал на там.
тогава сторнирам пътуването, разбира се.
за кво да отивам?
обаждам му се и му викам, абе ти турист некъв ли си бе.
развали ми отпуската, бе скапаняк.
нарочно си строши крака, нали.
идиот.

оправяй се сега сам.
ако не можеш, си за оплакване.
като ти махнат гипса ми свирни.
да дойда.
ако можеш да свириш, де.

мека пишка си, швейцарска, егаси!

а сега си помисли, какво би направила ти.
как би му се лигавила, трябва ли му помощ, етц.
наеш ли как дразнят такива майчински лигавения, а.
ти няма да си сторнираш пътуването, не, ти ще заминеш специално, само с тази цел.
да се грижиш за него, да му правиш чайчета от билки и омлетчета некви.
и да го галиш по квадратната му дебела главичка? да не земе да се разциври?
че неговия "Замък" е на десетки километри от следващото селце.
ще умре от глад без теб, нали.
абе, той може да кара ски на един крак километри наред, и аз го мога от дете, нали знаеш.
и ти го можеш на къси отсечки, или?
а с гипс да кара Джипа, може секо дете, нали.
абе, егаси, ти нямаш уважение, бе девойко.
много сте досадни момичките, като станете загрижени.
много!
и, няма отърване от вас тогава, егаси!

еми, той не е некво ранено пиленце или котенце, бе милосърдната ни сестро.
може сам да си се справя, ти му досаждаш само с такива лигавения.
вервай ми.
той се е справял с много по-опасни неща, горе на Тибет, например.
съвсем сам там в снега, между лавините.
не само крака му е бил счупен, а и дясната ръка на две места.
че го е премятала жестоко била една лавина, и се е изровил сам от 2 метра дълбочина.
със счупена ръка.
и се е довлякъл след три дни в базисния лагер долу, без нечия помощ.
той не приказва за такива неща, тва ми го разказа един Шерпа там.
като стана дума, че познавам Симон.

еми, ти го обичаш.
аз го уважавам.
респектирам го.
незнам, дали разбираш разликата.


Последната промяна е направена от Gatsby на Нед 2 Авг - 16:49; мнението е било променяно общо 3 пъти

Писане Съб 1 Авг - 20:02 by Лeтиция

не е нужно да си хабя любовта за тях, нея я пазя за теб, Цялата.

Голям си хитрец, малее, егаси сваляча си! Ама кефи, признавам си.

еми, ти го обичаш.
аз го уважавам.


Вярно е, ама има и различни начини на обичане, не знаеш ли?
Теб те обичам по един начин, него по друг.
Вашият проблем е, този на мъжоците, че сте така дюс при чувствата ви, такива първобитни.
Научете се да обичате по различни начини, и, нямате проблеми.
На теб ли да ти го обяснявам, не вярвах, че е нужно.

Писане Съб 1 Авг - 21:10 by Gatsby

ти да не си бременна наистина?
прецака ли ме, нали искаше винаги бебенце, а!

и така да е.
не съм ти ядосан.
ама кажи, ей, не можеш да го криеш до....
кажи бе момиче, като сме двама е по-готино.
има за какво да си мечтаеме, или.

момиченце?
знаеш ли вече?

Симон ми вика, той искал момиченце.
че Деннис бил голем пич, ного го обичал бил.
и правили страхотна музика у мазето му.

ама, не бил момиченце.
не можел да му дърпа плитките, понеже.
разбираш ли!

кажи сега.
кво ми се е паднало, а.
чуваш ли!

не искаш ли да ми подариш едно сладко момиченце, ма смотанячке.
добре де, ти си моето сладко момиченце, нали знаеш.
ама, до кога.
не си играй с мен, бе шантаж.
нали знаеш кво мое да ти стане?
изневиделица.



ако не мислиш за мен.
мисли за Симон.
че той е на път за откачване.
чуваш ли.
казвай!
той си иска момиченце.
добре.
ама няма и нищо против момченце.
та, не се пуаши.
казвай, признай си, ма!
кво е детето?
а!
ена мъъничка Мишел?

не моеш а се криеш повече, нали знаеш.
ми, давай тогава!

Писане Нед 2 Авг - 15:49 by Gatsby

"а сега си помисли, какво би направила ти.
как би му се лигавила, трябва ли му помощ, етц.
наеш ли как дразнят такива майчински лигавения, а.
ти няма да си сторнираш пътуването, не, ти ще заминеш специално, само с тази цел.
да се грижиш за него, да му правиш чайчета от билки и омлетчета некви.
и да го галиш по квадратната му дебела главичка? да не земе да се разциври?
че неговия "Замък" е на десетки километри от следващото селце.
ще умре от глад без теб, нали.
абе, той може да кара ски на един крак километри наред, и аз го мога от дете, нали знаеш.
и ти го можеш на къси отсечки, или?
а с гипс да кара Джипа, може секо дете, нали.
абе, егаси, ти нямаш уважение, бе девойко.
много сте досадни момичките, като станете загрижени.
много!
и, няма отърване от вас тогава, егаси!

еми, той не е некво ранено пиленце или котенце, бе милосърдната ни сестро.
може сам да си се справя, ти му досаждаш само с такива лигавения.
вервай ми.
той се е справял с много по-опасни неща, горе на Тибет, например.
съвсем сам там в снега, между лавините.
не само крака му е бил счупен, а и дясната ръка на две места.
че го е премятала жестоко била една лавина, и се е изровил сам от 2 метра дълбочина.
със счупена ръка.
a знаеш ли, как разбираш като си заровен, къде е горе и къде долу?
еми много лесно, плюваш и готово, трябва само да не изпадаш в паника.
и се е довлякъл след три дни в базисния лагер долу, без нечия помощ.
той не приказва за такива неща, тва ми го разказа един Шерпа там.
като стана дума, че познавам Симон."


Последната промяна е направена от Gatsby на Пет 7 Авг - 13:20; мнението е било променяно общо 2 пъти

Писане Нед 2 Авг - 16:50 by Gatsby

"или като беше тоа Снежен Човек с мен в Пустинята, разбираш ли.
там се учеше, ама като профи, не се лигавеше като некъв турист.
не се срамуваше как изглежда отстрани, правеше сичко квото му казвах без да мрънка.
за три седмици само научи сичко, бе пич е, и тва е.
щото другите идиоти се хилят само, за некви "дребни неща", смешно било.
дребнавости, Гетсби се ежел само.
да, дребнавости са, ако сте 7-10 човека в група.
ама ако си сам или сте само двама, ти костват живота тогава.
тва беше професионалното при Симон, нямаше си понятие от Пустинята.
за пръв път беше там, и, само заради мен, не го интересуваше просто.
но профи, чатна веднага, какво имам предвид.
че и горе в дивата планина, решават често такива дребни неща.
ще оживееш ли, или не.
затва стана само за три седмици спец, ще преживее там и сам да отиде.
сигурен съм."

Писане Нед 2 Авг - 17:38 by Лeтиция

Idiot!

https://gatsby.forumieren.com/t101p100-topic#8048

Както винаги!

Писане Нед 2 Авг - 19:32 by Gatsby

(Летиция беше преди малко в моята стая, понеже)

така се получи, така се разви текста, споменах Симон в Пустинята.
с респект, как се държа там, нали.

а горе в планината е той Спеца, там аз го слушам, винаги.
без да мрънкам.
виж, по пистите или глечерите сме равностойни.
ама у дивата планина?

аз съм израсъл така, от малък, ама с него не мога да се сравнявам.
щото съм израсъл в София, не на планината.
пътувам от бебе на там горе, ама съм си гражданче.
сещаш ли са?
Софийския Шантаж - Page 4 Pampor10
там са се запознали моите старци, и там горе съм направен май.
затва ми е хвърлен там пъпа, сигурноу:)
ама, в Джунглата не са били никога, а и там ми е хвърлен пъпа, или!
или в Пуистинята.
ела го разбери, тоз Гетсби, ако можеш.
Софийския Шантаж - Page 4 Madnoo10

а, той си е роден там у дивотията.
не се обърквай с огромното му Шале и многото му мангизи, тва ви е проблема на всичките.
родителите му богати били, а той е утроил, най-малко, наследството си.
ама, не го подценявайте.
той не е некъв изнежен богаташки лигльо, иначе нямаше да си живее там целогодишно.
у дивотията, или?

абе, планината, дивата, тя му е махлата на него, нея си я обича.
там никой не го надминава, няма начин.
еми, кво значение е имало, какви са родителите на Гетсби били?
и че е израснал в центъра на София, на Любен Каравелов, а преди тва на Оборище.
еми, моташе се по цяла София, и в Коньовица и в Циганската и в Сливница и на Хиподрума.
там си търсихме подходящите за нас биячи.
сичко асоциални квартали, нали.
не подхождат за тва дете от "добра къща", нали.
детето от сой:)
Софийския Шантаж - Page 4 Dyanda10

та не мешай интериора на Шалето и Кисията му, с него, молим ти са.
Симон не е тва, което изглежда за туристите там, на теб ли да ти го обяснявам?
той е Алпийски Гаврош, ма.
той ще преживее и при Клошарите в Париж, вярвай ми.
ше ги организира даже и ше превземат Бастилиата, моли се само.
да не му скимне един ден, ей така за кеф само, че му е било скучно, да се пресели под некъв мост на Сена.

че тогава й се е ебало майката, на Гран Насион.
слушай кво ти казвам, че аз го познавам наистина.
за разлика от теб.

хубо, сега да си додем на думата.
изхвъргал съм се бил.
ти Адвокатката на Симон ли си?
да го питам ли, дали ти е дал мандата?
Адвокатско Чедо съм, бе малката, нали знаеш.
чел съм Римското Право от библиотеката на баща ми, преди да си чела ти била Пипи.
сещаш ли са.
или си му голямата полу-сестра, или мащехата му?

като ме заведе някъде, дето не е стъпвал бил кракът на някъв от долините бил.
или още по-готино, дето никой човек още не е бил.
и той не!
че знае, как ме кефят такива неща.

за три - четри дни и нощи.
и трябва да се заравяме там у снега, като некви ескимоси.
за спинкане.

и, почне неква буря, неква снежна виелица.
няма време да мислиш, бе, копеле.
реагираш само спонтанно.
светкавично.

затва, се съсредоточавам тогава само в устатата му, като некъв глух.
опитвам се да разбера, кво ми крещи против снежната вихрушка.
че и устните са му станали твърди, и косите са му замръзнали, а и пишката му сигурно.
ама, като си мисля, че съм разбрал нещо, го правя веднагически.
квото той ми е крещял бил.
няма време за дискусии, нали.
и, съм жив още, щото Симом познава Стихиите там:)
не аз.
Gatsby

Писане Пет 7 Авг - 13:35 by Gatsby

ако не знаят за кого си приказваме:)

https://gatsby.forumieren.com/t225-topic#1882
Gatsby

Писане Чет 13 Авг - 14:35 by Gatsby

ако не знаят още, коя е тази Алпийска Фурия.
не мога да допълвам вече поста ми там, софта вика, ного дълъг бил.
изтрих вече някои неща, ама не става, няма да трия повече.
чети си го тука, ма Летицио смотана.
ако обичаш.

"a и мe ядoca Лeтициятa.
чe нe ми вeрвaшe, чe нoщнo врeмe нa пиcтaтa при пълнoлуниe e пo лecнo зa кaрaнe oт прeз дeня.
чe тoгaвa виждaш и пo–лecнo вълнитe, бaбункитe и дупкитe пo пиcтaтa, пo–яcнo прocтo.
нa луннa cвeтлинa e кoнтрacтa пo–cилeн, cтaвaт рязки ceнки при нeрaвнocтитe, кaтo пaдaт луннитe лъчи кoco.
тa я кaчих тaм дa кaрaмe нa пълнoлуннитe, нoщни cъзтeзaния нa Джeт–Ceтa, дa ce убeди caмa.
пoбъркa ги тaм Плeйбoйчoвцитe, мaлкaтa.
щeхa дa cи изпoтрoшaт врaтлeтaтa, гoтинитe.
ce към нeя глeдaхa, цeлa нoщ тaм пo пиcтaтa, двaмa ce cблъcкaхa дaжe, eдиния ce кaчи върху другия, oтзaд идвaщ.
умрях cи oт кeф:)
тaкoвa мaцe нe бeхa cрeщaли, тaм, нa нaй–oпacнaтa чacт нa пиcтaтa.
caмo бaбaити тaм, eдинcтвeнaтa жeнa – Лeтиция:))

eй ви малка илюстрация, как кара Летиция нормално по дивите писти, точно такава е.
само дето не скача и не се премята така, като тази профи-мацка върху скалите, а ги заобикаля.
точно така агресивно ги пуска, а аз си карам паралелно до нея и си я гледам.
плакна си окото до долу.
каква елегантност притежава снежната й агресия, снежната тигрица на батко.
и да й е посиняло нослето от студеният вятър даже.
и да си стиска зъбетата злобно при некви напечени места.
или да се "хили" озъбено като некъв череп с премръзнали, посиняли устни. 
по трасето.
по-красива от нея няма.
те тва е положението, пич.
бе с пет думи само:
"жената"!
и тогава е елегантна и красива.
слушай кво ти казвам, копеуе.

но иначе е точно такава, та да добиете малко представа, де.
от тва Чудо, дето слуша на убавото име "Летиция".



ми как да не се пуйча с тва женско чудовище, бе, а!
как да не съм горд с нея?
по всичките Алпи сме били вече с нея, многократно.
и Германските и Швейцарските и Френските и Австрийските.
навсякъде ми завиждат пичовете и й се пулят.

ебаси жената, ебаси чудото.
не е чудно, че Симон почна да й припада от самото начало още.
искаше и да ми я отвлича даже.
моето ми гадже.
представяш ли си?
абаси самуобиеца начи!

а на планината е ебаси неженската.
с мен може да дискутира нощи наред.
ама горе на планината, не приказва много-ного.
гепва си ските и се качва там горе.
и пуска "пистата" по нейният си начин.

а пичовете с големите усти у хижата, онемяват.
че 98% от тях го немогат тва, което тя може.
еми, яка пичка е, кво сега.

обичамта ма Летицио смотана, саморъчно написано.
Чуваш ли!!"


Последната промяна е направена от Gatsby на Вто 18 Авг - 14:39; мнението е било променяно общо 1 път
Лeтиция

Писане Чет 13 Авг - 17:24 by Лeтиция

"и да си стиска зъбетата злобно при некви напечени места.
или да се "хили" озъбено като некъв череп с премръзнали, посиняли устни."

Мерси, Гетсби.
Ти ме виждаш правилно, ти ме обичаш наистина.
Благодаря ти!!!

А ще ходиш ли в Чили?
Да не забравиш пак да ми го кажеш, чуваш ли!
Ходи си където ти скимне, ама не ми играйкай пак по нервите.
"Стаа ли"?
Gatsby

Писане Съб 15 Авг - 11:37 by Gatsby

"тaкa прocтo e.
c Лeтиция.
нямa квo дa миcлиш нoгo–нoгo.
cичкo cи e тaм.
нa мяcтo.
инcтиктивнo.
пo–нoрмaлнo oт твa нямa прocтo.
твa e Лeтиция зa мeн.
нaй–нoрмaлнoтo нeщo дeтo cи имaм.
нямa миcли – чувcтвaш гo прocтo.
Лeтиция <–> Инcтинкт.
квo пoвeчe ми трябвa, a.
и ням дa cъм и cляп и глух.
имa ли я Лeтиция, cи e cичкo прocтo.
нoрмaлнo.
нямa квo дa oбяcнявaш, нямa квo дa миcлиш.
нямa квo дa cлушaш или дa глeдaш.
cичкo e прocтo и нoрмaлнo.
тя рaзбирa вcичкo прaвилнo.
бeз пoглeди, бeз думи.
aз ли cъм, тя ли e.
нe знaм вeчe, кoй кoй e.
aз ce рaзбирaм пo–труднo.
oт, тя мeн."
Gatsby

Писане Съб 15 Авг - 16:24 by Gatsby

нали си приказвахме за тез неща.
сега се сетих, че мога да ти ги илюстрирам.
знам, че ма разбра, ама....имам още страх там, при теб.
ного си нехайна.

тва са най-опасните ситуации за всеки бе, геройке.
и за мен, и за всеки.
тези незабелязани от кибиците, неспектакуларни ситуации.
те крещат винаги при скоковете и премятанията, оооох, ааааах.
мъ, те са най-безопасните.
а най-често са спасението, от една напечена ситуация.
дето не можеш да измайсториш.
те не са изкувство, те са изпортване - те са спасението ти.
като стане напечено, почваш да скачаш)
ама кибиците  няма да го чатнат никога.

е, и ние трабва да скачаме често, на девствените писти се налага.
ама не за цирка, а зашото трябва, иначе не става.

при неконтролираемото от теб схлузване, там си винаги много безгрижна, Летиция.
страх имам, щото там нямаш контролата върху ските, те са напряко на склона.
а, накрая си на ръба на скалата.
те те смъкват до там неконтролирани, а ти не можеш да реагираш, нямаш време, в ръцете им си.
не си ТИ госпoдарката им оттам насетне - те си правят квото си искат.
с теб!
а скалата е пред нослето ти, приближава се с огромна скорост, не можеш да я заобиколиш вече.
трябва и ти да скачаш и да се премяташ.
а ние не сме някви циркаджии, нали помниш.
и защото не го искаш, правиш полунвичати работи тогава, у самотохата.
нямаш време за завиване, ама и не скачаш както му е реда, че не е твоя стил.

и тогава.
си имам жена на колелца у дома.
да си я бутам и да си праиме завойчета между кухнята и тоалетната.
сещаш се, нали)

илюстрацията, шери:



не мога да намеря клипчето със смъкването, Летиция.
тука има заченки, ама не съвсем - те ги отрязват винаги, че е изпортване:)
ама ти ще ги забележиш къде са, знам.
колко пъти сме били на St. Anton?
4-5 пъти?
голем кеф, нали.

но тва което приказва пича е верно.
"прави кеф, щото се случва всичко така светкавично и nаведнъж"
" и, никога така, както си мислиш, че ще се случи"
"перманентно приключение, трябва да реагираш за милисекунди"
" това е най-екстремната свобода, която можеш да изживееш"
"да го можеш, е огромна привилегия"

контрола, Летиция, контрола.
знаеш колко е важна.
ти си шефката на ските, не те.
ти контролираш действието, не то теб.
иначе си морте много бързо, нали знаеш.
дали си в Джунглата или в Пустинята.
ти си Шефката винаги, или си пиши тестамента.

и, не ми идвай сега с Конфуций.
верно е, понякога ставам и аз конфуциански, да.
пускам се по поточето на природата, не му се ежа, че няма смисъл.
но!
аз съм го решил, аз го искам, че е стратегически по-добре за мен.
а не защото нямам друг избор и реагирам само като неква овца.
при наводнение.


Последната промяна е направена от Gatsby на Вто 18 Авг - 14:58; мнението е било променяно общо 6 пъти
Gatsby

Писане Съб 15 Авг - 18:13 by Gatsby

което ми е важно, или да кажем, не е маловажно.
Лавините.

и затва се пускам и аз винаги с теб, и тогава, когато не ми е кеф.
тук ми е по-лесно да ти го кажа, не питай защо.
мезнам и аз.
и аз незнам.
мъ, какво значение има?
казвам ти го, и тва е.

ти си нямаш понятие от лавините, бе мацо.
не си изравяла трупове заровени в лавини.
тва ти е проблема на теб.

че така както караме ние двамата по девствените писти.
сме ние тези, дето заработват лавините там.
радвай се, че не ни се е случвало още.
с теб.
ама, тва е страхотна стихия, ма.
няма начин да чатнеш за кво ти приказвам.
знам го вече, ти трябва да го приживееш май.

затва се пързалям така често паралено до теб.
че ти се чувстваш винаги като Снежната Принцеса.
не би се нарекла така, щото е така прозаично, така селско.
така инфалтивно, за теб, май.

но на теб не може да ти се случи никога нещо лошо, нали.
Планината си обича нейната си Принцеска.
или?

еми, затва карам на 200-300 метра паралелно от теб.
първо, да не ти се пречкам, като заобикяаляш препятсдвията.
второ, по-важното:
заради Лавините!
че те не съществуват за теб, май.

а, Лавините са си там.
такива като нас ги забачкват най-често.
по девствените писти.
сещаш ли са?

и като съм там наблизо при теб.
а Лавината не е успяла да гепи и мен.
ти помагам веднага и светкавично да се изровиш сама.
без нечия помощ.
сама, самичка понеже, е жената.
преди да е дошъл скапания Въртолет, дето мразиш така.
с право, ако питаш мен.
или ако ме гепи и мен Лавината, сме един до друг погребани тогава.
като некви Снежни Ромео и Жулиета.
красиви трупове, замразени и млади за следващите 5-10 000 години.
не е ли романтично, а!

непомниш ли как беше последният път:)
Муцке Монпарнаска?
Летиция, Амазонката на Лавините.
Владетелката на Лавините.
ше разправям на внучетата й, ква Йетка си имат за баба.

ама като я изровихме, диша кат некво смотано шаранче на сухо.
трябваше да й дишам у смотаната й уста, понеже.
че аз съм й бил гаджето, щото.
казаха.

аре у лево ма.
Планинска Удавнице.
не ми се диша повече.
в устата ти!
ако ме разбираш, де.
и си мий по-често зъбите, ако стаа.


такава случка ти липсва на теб, планинска козичке смотана.
та да разбереш, как си играеш често с живота си.
че на мен не вярваш, нали.
викаш винаги, да, да, прав си.
и, продължаваш както винаги.
Лeтиция

Писане Вто 18 Авг - 14:22 by Лeтиция

"и тогава.
си имам жена на колелца у дома.
да си я бутам и да си праиме завойчета между кухнята и тоалетната."

Е ми, не е ли гот, Гетсби? Понякога си много романтичен, знаеш ли? И ще си седиш вкъщи, няма да пътуваш повече по Пустините и Джунглите. Ще тренираш завойчетата в Пентхауза с Летиция.
Караш ме да мечтая, шери!

Е ми, романтичен си, какво сега!

"или ако ме гепи и мен Лавината, сме един до друг погребани тогава.
като некви Снежни Ромео и Жулиета.
красиви трупове, замразени и млади за следващите 5-10 000 години.
не е ли романтично, а!"

Сега разбрах, че и ти ме разбра, шери. Това искам Гетсби, точно това. Ти искаш ли го?
Обичаш ли ме достатъчно?
Gatsby

Писане Вто 18 Авг - 15:17 by Gatsby

мислил съм си понякога.
абе, тая смотана момичка да не е по-добра и от мен даже, а!

няколко пъти, винаги в хижата или ресторанта долу.
вечерта.
като си философстваме там с пичовете на греяно вино или уиски.
и изключвам често, няма ме, не ги чувам какво приказват.
че те приказват се едно и също, а тези които нищо не могат.
приказват най-много.

и се облягам назад в креслото и си пускам филмчето.
кво сме правили с теб днес, целия ден си пускам.
и му се радвам.
а понякога и последните два-три дни.

тогава са ми идвали такива мисли, няколко пъти.
знам, че съм по-добър, секи го знае.
но защо?
щото имам двойния опит по глечерите?
тва е въпроса.
ако имах само твоя опит, и тогава ли бих бил по-добър?
разбираш ми мисълта, нали, няма нищо общо с конкуренция неква.
знаеш, че като станеш по-добра от мен, няма да има по-горд от мен.
и затва бачкам неуморно, нали знаеш - мечтата ми е, да ме надминеш.
добър учител е този, на когото учениците стават.
по-добри от него.
или добър родител, например (виж Деннис, и той е по-добър от мен на китарата:)

което искам да кажа, ти се сливаш с пистата, с бабунките и скалите.
едно сте.
приятелчета си ставате.
ти не се бориш с тях, тва е важното.
ти ги разбираш.
ти ги чувсртваш.
тва си мислех и за мен, ама преди да те сряшна.
сега не съм така сигурен.

е, хубо де.
себе си не мога да видя отстрани.
но теб!
такива мисли ми създаваш, малката:)

не знам с какво съм те заслужил, бе мацо.
наистина, не се превземам.
нали ма знаеш.
за мен си родена ма, как успя да ме намериш?
страхотна пичка си.
не само по Алпите.
и в Джунглата и в Пустинята и при гангстерите в Каракас.
ного ма сваляш, ма, ей, бей.

навсякъде си ена такава, и аз не знам.
абе, такава ена като Симон в Пустинята.
писаното за него е се едно, съм писал бил за теб.
ти си винаги "Профи", и когато се учиш си Профи.
евала.
затва си такава яка пичка.
няма друга като тебе.
и така щура!
____

пп: завоите в Пентхауза ше ги въртим с пушещи гуми като ти на Нюрбургринга.
няма спор.
Лeтиция

Писане Вто 18 Авг - 16:09 by Лeтиция

"как успя да ме намериш?"

E ми, питай Маман, тя е спецка, тя ти е любовта вечна. Тя ги разбира тези работи!
Gatsby

Писане Сря 19 Авг - 17:53 by Gatsby

Маман, та, Маман.
ако искаш пак да си приказваш с мен за за Доминик, нема а стане.
еми, в скапаният ви френски форум с Деннис, не влизам отдавно.
точно за тва не влизам отдавна там, нали знаеш.
кефете се без мен, няма лошо.

а, сега се опитваш тука пак?
аре ма, не си така тъпа, на квато се праиш, нали.
да си мислиш, че и аз съм така тъп.
като теб:)
цун:)
jumbles

Писане Нед 23 Авг - 12:14 by jumbles

абе вие да земете и да поразкажете и за пътуванията ви и в себе си, м?
Gatsby

Писане Нед 23 Авг - 14:43 by Gatsby

https://gatsby.forumieren.com/t101p150-topic#8063
jumbles

Писане Нед 23 Авг - 14:53 by jumbles

не се излагай, само толкова ли?

абе ти нещо да не го играеш обиден?
Gatsby

Писане Нед 23 Авг - 15:03 by Gatsby

ти колко повче имаш
в околността ти

аз доволен, така

а ти
доволма?

еми пиши ма, колко си доволна от Гошето ти
вътрешно
няма  банващ Админи тука, нали знаеш
пиши!

много обичам да та чета, нали знаеш
jumbles

Писане Нед 23 Авг - 15:09 by jumbles

айде бе ...  нямаш, дрън дрън:)))) или пак не ме разбра ...
същността ти е безкрайност, съгласен?
и не ми се цупи такъф, ако обичаш
jumbles

Писане Нед 23 Авг - 15:14 by jumbles

кой си ти?
Gatsby

Писане Нед 23 Авг - 15:57 by Gatsby

коя си ти?
еееч!

егаси децката градина си.

"идиот".
"ти си идиот, еееч!"
jumbles

Писане Нед 23 Авг - 16:06 by jumbles

нямам силите да те коткам, като не щеш не щеш ... здраве да е
Gatsby

Писане Нед 23 Авг - 16:50 by Gatsby

че, си безсилна - такова впечатление правиш, понеже
голема уста и нищо отзад
Лeтиция

Писане Нед 23 Авг - 17:39 by Лeтиция

До там ли си стигнал, Гетсби?
евала.
jumbles

Писане Нед 23 Авг - 17:42 by jumbles

е, аз съм си го казала
клоунадите са твой приоритет, бъди така добър и не ме мешай там
и защо ме нападаш ... не разбирам
ще ли ми кажеш защо
Gatsby

Писане Нед 23 Авг - 17:53 by Gatsby

че и стринките ти четат тука:)
разбрах ти мрънкането още в първия ти пост, понеже.
разбрах и какво точно искаш да ми кажеш.
ама кел файда, ако ти отговоря тук на мегдана.

губи се смисъла на коткането.
не мислиш ли.
Мушмурок, Батков?
jumbles

Писане Нед 23 Авг - 18:04 by jumbles

ми ...
не знам какво да кажа
Gatsby

Писане Нед 23 Авг - 18:21 by Gatsby

че не съм така мегдански на по вашему.
не закачам така просташки момите.
ви.
на кладенците им, момински.
jumbles

Писане Нед 23 Авг - 18:28 by jumbles

Софийския Шантаж - Page 4 C083cf784f4b
Gatsby

Писане Чет 27 Авг - 15:20 by Gatsby

https://gatsby.forumieren.com/t368-topic

забрави ли?
Лeтиция

Писане Чет 27 Авг - 18:04 by Лeтиция

Смущава ли те?
Кажи!

И ти си отъпкан, но мен не ме смущава, харесва ми.
Нещо против да имаш?
Gatsby

Писане Пет 28 Авг - 17:07 by Gatsby

https://gatsby.forumieren.com/t349-topic#4732

знам, че те нервя с такива линкове.
ама кво да правя.
кажи ти...


Последната промяна е направена от Gatsby на Пет 28 Авг - 20:41; мнението е било променяно общо 1 път (Reason for editing : .)
Gatsby

Писане Пет 28 Авг - 17:34 by Gatsby

"но мен не ме смущава, харесва ми"

"oбaди ce дoкaтo бeшe ти нa Пaзaрa, Гeтcби.
aкo нe бeшe пoркaл 6 чaca Бaрoлo при Фрaнкo cлeд Пaзaрa.
тa дa дoнeceш cичкитe зaрзaвaти и caлaти зa боклукa.
мaйcтoрcки биo-кoмпocтирaни, кaктo caмo ти гo мoжeш, шeри.
щeшe дa тe гeпи и тeб.
oбaди ce прeди пoлувин чac caмo.
ceгa изхвърлих cичкo, и cинчeцa.
и нeгo нямa дa ce мъчa дa гo cъживявaм.
хaк ти e.
шe ceдиш бeз cинчeц пo cтaитe.
дo cлeдвaщия пaзaр.
a cирeнeтaтa ce бяхa рaзляли пo цялaтa ми чaнтa.
изхвърлих ги и тях бaрaбaр c чaнтaтa.
кaк мoжeш бe Гeтc, в тaзи жeгa - 38 грaдуca ca.
eбacи дeчкoтo cи пoнякoгa.
и мecoтo нe знaм дaли мoгa дa гo cпacя - мих гo пeт пъти в лeдeнa вoдa.
a oт яйцaтa e cтaнaлo мaйoнeзa, рaзбирa ce.
aкo нe бeшe ритaл тaкa чaнтaтa пoд мacaтa, щяхa дa cтaнaт пoнe яйцa нa oчи.
в тaзи жeгa, нaли.
гoлeм мърльo мoжeш дa бъдeш, шeри, нaиcтинa.
нaрoчнo ли гo прaвиш, a?
пoнякoгa cи миcля, чe ги прaвиш нaрoчнo, тeзи щурoтии.
щo нe cи хoдитe дирeктнo при Фрaнкo бe.
cичкитe.
зaщo трябвa винaги дa пaзaрувaтe прeди твa?
тa дa ги хвърлятe пocлe нeщaтa, a!
плeм-плeм cтe cичкитe.
знaм, чe прaви кeф дa пaзaрувaш.
aмa, дa ги пaзaрувeш зa боклукa вceки път.
e пeрвeзнo, Шeцхeн.
питaй кoйтo иcкaш."


https://gatsby.forumieren.com/t361-topic#4832

за грискане си.
горещи цунки имаш и от Г даже:))
Дивачето Батково, Джунглеско.

[/i]
Gatsby

Писане Пет 28 Авг - 19:07 by Gatsby

dobre, ше питам селянките на пазара.

да ти кажа ли после, какво са ми отговорили, сърце мое?
jumbles

Писане Съб 29 Авг - 12:12 by jumbles

верно, че ме нервят и дразнят тия ти линкове, щото не мисля, че можеш да живееш нещо два пъти ... не си от тия хора
и що го правиш, щото те мързи да прифанеш с антенката новото и да го плюйнеш
дай ти да клечиш, като мътеща кокошка в старото
ми така де, кво
Gatsby

Писане Вто 1 Сеп - 16:59 by Gatsby

от 15 години вече.
откакто го има Дира.

такива като вас, не знаете, колко е досадно.
да повтаряте все същите си въпроси 15есе години.
или мисли.
че такива като теб живуркат от преписване и повторение на преписаното.

"и що го правиш, щото те мързи да прифанеш с антенката новото и да го плюйнеш
дай ти да клечиш, като мътеща кокошка в старото"


къде има при теб нещо ново, бе рожбо?
къде имаш ти твои собствени мисли.
какви нови импулси да коментирам при теб?
кво ново да прихвана при теб?
Ошо ли?
Паулу Коелю ли?

бе, вие не можете да се съсредоточите и три клончета само в неква ваша тема.
там, по клубчетата ви.
забравяте просто за кво става дума.
като децата тук в 3ти клас сте.
наистина, имам опит с хлапетата тук, врвай.

еми досадно е, като ме питат години наред, за неща.
които съм им обяснявал лично в хиляди постове.
на тях, питащите.

не е и любезно.
аз си спомням всичко което са писали те преди много години.
показвам им така, че ги ценя като събеседници.

няма нови новости при схващанията ми и мислит ми.
при принципното ми мислене.
мразя да се повтарям.

всеки който се е опитвал да пише малко по-сериозно.
а не да дрънка само некви псевдо, гепени от накъде умности, го знае многп добре
колко е досадно да се повтаяш.
да се "разпишеш" в нечия тема, с глупачеството ти.
еми, от такива като теб Живеят Клубовете ви.

няма лошо.
радвайте си се един на друг.
мъ не замесвай индиректно мен там у вашият помярник.
или казан, или кво е.
стаа ли?

a сега.
дръж ми дръжката.
ако обичаш!



Последната промяна е направена от Gatsby на Вто 1 Сеп - 19:19; мнението е било променяно общо 2 пъти
jumbles

Писане Вто 1 Сеп - 18:30 by jumbles

Драга ущипана Госпоице, найш ли ако те залопам с таз твойта дръжка:)))))
Я се стегни бе:)))))
Gatsby

Писане Вто 1 Сеп - 20:16 by Gatsby

ако не обичаш.
изсъхнала плажна гларуске.
смотана.

Фръц-Фръц, понеже, нали.

Писане  by Sponsored content

  • Създайте нова тема
  • Напишете отговор

В момента е: Нед 19 Май - 11:13