Партизани

Приказка за Майната - мноСпешъл
Автор Gatsby© (МногоГамен)
Публикувано 24.09.01 05:54



Начи майна, пак си вися у паяжината тук, като неква нощна пеперудка. Увехнала и оплетена у пайжината като писоарска пастърва у черничев кокон. Три нощи не съм спал и си мислех, днес ша ма оставят намира. Убави мисли си имат човеците, почти като пайжини, и така заплтени, че на Фритьоф Капра свет ша му се завие /са нема се кокориш, ангелче, нема, питай Новагодин за инфо/ама кой ги чува? Глупав въпрос нали.

Като си помислих, че въпроса е глупав, се сетих веднага за теб. Ми за кого? М?
Говориме си за шкембе чорба, партизани, ятаци...и тем подобни. Само дето майната не знае за к'о си говорим нали?

Ша те светна, МГ-то!

Начи. Партизанин ставаш, когато стане напечено в къщи. Или като си мече по-голем, и се случи, че требва да докажеш на старио, че си физически на нивото. И в двата случая се налага да партизанстваш. За тази цел, майна, са нужни и битаци, както секо пловдиско гадже знае. Тва са разни приятелчета, псевдо-приятелчета и подобни от махлата, които се грижат за кулинарните ти изисквания. Гореупоменатите лакумства, както и до Филибето сигурно се е разпростанило, се съхраняваха навремето у хладилниците на техните родители. Затва не беше нужно да си поръчваш некви Пици по Телефончето. А по домофончето. Защо по домофончето? Ми щото партизанчетата живеят по-таванчетата, нали? При което да не забравяма лизачите. Тук лизачите влизат в елемента си. Нема по-готини битаци от лизачите. Носят ти лакомства, преди да се сетиш, че ги има. За всеки случай. После мое и да се сети партизанина, след две години или и половина...ако ми се ядоса..знае ли човек, накъде духа ветреро? Мно ги обичкам. Вкуксни работи организираха.

Като стана дума за таванчета. По онова време, секи който държеше на името си /б.а. имидж/ си имаше таванче. Там се правеше малко миндерче, ако земе неква мачка да те напада, и ти земеш да се предаваш. За всеки случай просто. Ежедневието беше малко по-сиво. Щото нормално си се събирахме там да се лъжем радостно, кой кво е шибал. АмаХа. Мно интересно беше - ама като пушат пет души на 2х1 метер става опушено, което има за последствие един такъв синкаво сив цвят. Сигурен съм, че от там идва израза.

Та партизанин си са! И кво? Ми нищо. Всички ти се възхищават, ама ти треперушкаш. Шото по онова време нищо не се хвърляше на буклука. Което за партизанина означаваше, че аленато одялце /тва го откраднах от една друга майна, цууун за което/ имаше спецялни отвори за острите коленца на героя партизанин. Тва требва така да си го представиш - аленото одялце стигаше две педи под колената, както и да го разтягаш. Целото с некви огромни дупки, в които ти се засукват колената. И тези сички упражнения, разбира се винаги само зимно време. От както съм се родил, ако го сметна, полувината живот съм бил в къщи, другата полувина партизанин. Ама, мамка му..един, ама нито един път не е имало партизанство през лятото, или поне пролетно време. Затва казват сигурно психилозите, че слънцето е толкова важно за доброто настроение на родителите, като дружбата ни със Съюза. Затва аз си млатя хлапето само летно време. Мно самоконтрола изисква тва мероприятие. Особено зимно време. Шото е мноо тъмно.

Нема да забравя една година околу келеда. Таваните се налага да се сменят често. Щото врага не спи. Прай кьсо с некви родители, тези праят проверки..ко да ти разпраям, стрес. Тогава я немаше тая думичка, затва викахме пак го чешат по ташаците. Партизанина. Всеки знаеше кво значи тва. И като се разчуе по махлата /тва беше като пушечните сигнали на апачите, никой не пуши..ама дима си летиии/, е ясно че е нужно ново таванче. Ама по тва време беха скривалишата вече на свършване. Мноо пренасяния имаше. Бех даже в едно такова помещение за детски колички, партер. Баси. Аз си падам по таваните. Там си се чувстваш свободен. Като лятстовичка. А у тва джезве - като некво канарче. И се мъчиш да спиш у неква количка, а тя се залита напред или ..баси от тогава чаткам сички бебета. Нищо че изглеждат като червени червейчета. Ооо ко е садичкооо. Като татко. Взело му лицето. Баси идиотите - и татко се усмихва като още по-големо идиотче. То отмъщението по-кьснбо идва. Като порасне червейчето.

Та, в сравнение с количката беше сичко друго, най-малко "Копитото". Боровец беше вече завладян от властта. И следващият таван? Баси бараката. Капандурата нема стъкло. Вратата пада като кихне некьв случайно минаващ плъх. Тези недостатъци обаче се компенсираха от дебелия слой прах, който омекотяваше падането от 20см широката "кушетка", която се подпираше на два крака и две тухли...което улесняваша ремонта й по време на спане, щото се сротваше три-четери пъти на нощ. А кой си ляга с трион и бичмета за попарваки на некви кушетки? Затва беше с тухлите мноо гот.

Та, сичко друго не беше проблем. Амабалажна хартия на капандурата..и не валеше вече директо в суитата. Ама течеше. Което имаше мноо убав звук. Като камбанки. Щото аз гепвах чаши от кръчметата, нали бех там от както отворят - докато затворят...топло, поркане, папкане, сервитьорките майчински загрижени...за мацките не споменавам, шото тва стана малко бизнес там, у тва тежко полужение...та поставям всички чашки там под капките. И като почнат цела нощ "пинк- пи-ту-ти" или как звучи написано. Ама тва с 10-13 чаши. Такива хубави нощи и такава коледа не съм имал. Нема и да имам. Щото откъде капките. А Коледата беше с царицата на софийският шанташ /ама и тва не занеш кво е, майна,а?

ОК, са зачести бачкането. Баси хАмериканците, се по нощите стават. Затва ги мрази Джейни така. Са и аз.

В следващия брой ша ти разказвам, колко е тежко да се издържаш от шантажа като партизанин. Не е лесно, майна...тежко детство е тва, кУрав живот...затва на хапки...да не те секне нещо, като Оро в банята със съпунчето_:о))_