Софийския Шантаж

големи другарчета си бехма, Шантажа и аз.
тe ми организираха зелените гущерчета, аз им организирах источниците за гущерчетета им.

беше една естествено се породила симбиоза.
по онова време немаше некви сводници или подобни мърсотии.
поне при моите тротоaрни лястички, не, тези скъпите, финните, повечето беха студентки, де лукс пилета.
сичко беше на приятелска база, обичахме се като братче и сестрички.

Шантажа.
тва не беха некви професионални, както ного хора си мислят.
те не се продаваха.
тези които се продаваха, беха други, бех им аз креирал специално име.
"Цветарки" ги наричах.
че се продаваха от маса на маса, като цветарките цветята си.
те идваха нормално от некви квартали извън центъра.
мъ и те не беха профи, беха само тъпи.

имаше и професионални проститутки, ама те се мотаха по други локейшъни.

смисъла на Шантажа беше, да ни организира безплатно поркане и грискане у най-скъпите софиянски кръчмета.
всека нощ бехме на пистата от 8-9 вечерта до 5 сутринта.
мъ едно уиски или водка или квото точно пиехме, не бех плащал.
месеци наред, и те не, разбира се.

беха страхотно остри, секси мацки и очите на балъците изтичаха.
всека джоголеше по два чужди езици, поне тези, моите пиленца.

http://m2film.dk/work/fleggaard-too-hot-for-tv

седеха винаги по 2-3 на маса, и ако ги поканеше некой на скъпо папо, само сичките.
идваше едната на моята маса и ме питаше искам ли и аз да отида с тех.
ако си имах готин лаф с пичовете на моята маса, оставах там, ама винаги знаех къде са.
не сменяваха кръчмето, без да се обадят в моето кръчме и да ми кажат къде са.
ако го сменяваха, ми казваха къде отиват, а после ми се обаждаха като са пристигнали.
да знам че не имало некви проишествия по пътя.
че иначе тръгвах ядосан да ги търся, а по пътя събирах подходящите пичове за тангото после.

сичкото тва, да не земе да стане нещо неприятно с пича или пичовете там.
ако се получеше некъв такъв гаф, успяваше едната винаги да се обади там у моето кръчме.
и аз дигах пичовете от моята маса, обяснявахме на порканите простаци колко е суров живота.
и си пребирахме лястичките пак на сухо у нащо си кръчме.
бехме още ученици сичките, после 1-2 курс студенти.

с никои от пичовете не се боцкаха, е, в изключителни случаи, се случваше.
ако е некъв готин пич, и мацето го засърбят гащичките.
мъ и тва беха редкости, през годините, 2-3 пъти.
пребирахме се сутрин винаги заедно, деляхме си едно такси, то ни караше от къща на къша.
където който живeeше.
чудя се, че сме плащали таксито, не бехме свикнали да плащаме нещо.
мъ така е в живота братче.
винаги требва да плащаш и ти нещо накрая.



тва сичкото не ни пречеше да се боцкаме с мацките от време навреме, ама само приятелски.
че любовите преминават, приятелчетата остават.
като закъсаме некъде, или като ни гепи реването у некоя поркана нощ.
като почнехме да се чувстваме като некви кирливи, непрани парцалчета, от тъжната софиянска сперма омацани, изплюти и изповръщани от коремчето на скапаната мpъсна София.

или като изневерих за последен път на мацката, ТАЗИ, която ми беше най-важното нещо на този скапан свят.
и тя ме прати в постинята.
да гостувам там на дюните и да гоним опашките на гущерчетата.

легаxa си с мен по две три в леглото и отваряха целата си секс-менажерия на триковете си хитри, за мен готините.
приятелки в нужда се познават.

a сълзичките им топлички после, се търкаляха гъделичкащо нежни по гърдите ми и по коремчето ми.
плачеха си ревниво вместно мен, ревнуваха мацката ми дето ми беше била шута.
и те искаха да си имат един такъв пич, дето така ги обича.
та да им и изневерява даже, на тех немаше и кой да им изневерява.
и като им цунквах бузките мокрички, да ги yтешавам аз вече.
беха такива горчиво соленички, че и на мен ми се дореваваше.

скапаняк утешава скапанячки.
и на опъки.
Шекспир за начинаещи.
ебаси кича беше тогава.
по времетo на началностите.

смешно е сигурно.
мъ се обичахме истински и жестоко.
имахме чувството, че само ние бехме в състояние да разберем кои сме.
сички други беха некви "външни".
нечаткащи.



нема да забравя, като я беше налегнала депресията.
Царицата на Шантажа.
три дни и нощи лежах в една стая за повръщане в едно още по гнусно легло с нея.
че и мангизите ни беха на свършване.
да я гушкам, да й гладя бузките и коcичките.
да й целувам челцето и очичките, като на татковото малко момиченце.
тва й липсваше точно тогава.
малко топлинка неква.

десната ми ръка ce беше свxанала от все по-тежка ставащата й главичка.
кожата й с некви дълбоки отпечатъци от разните вплетени в косите й хипарски дрънкулки.
некви различни плитчици, с некви шарени маниста и такива играчки.
пращах хлапето на този от рецепцията да ми копува некви сандвичи да не умра от глад.
тя не хапна нищо, целите тези три дни и нощи.
пробвах сичко: "една хапка за татко, една за котенцето, една за рибката, една за папагалчето...".
и други такива там майчински лигавения.
ниенте.
беше включила тотално на "игнор".

докато ме събуди тя на четвъртия ден по нощите, некъде в 7 сутринта.
дигнала некви превъртяващи ce обороти на готино възторжено настроение.
ставай Ленивчо, ше изпуснем Фърчилото.
обадих се на Летището, имаха свободни места.
ше летим с тебе неска на купон на морето.
таксито долу чака само теб, Поспаланко!

имам една моя приятелка, свалила е некъв ходожник там в Пловдив.
са са в Созопол, дигат огромен купон довечера.
цела България е там - от всички крайща идват.



сервитьорките в кръчмето там, ми беха като същи майки некви.
се некви такива с 16 годишни дъщерички беха.
умираха си по мен, не знам защо.
викаха ми, бе сладуран, ако не бeше такова щураче, само за щeрката си ми.
наеш ква е готина.

разправях им кви готини дупета имат.
кви изваяни шийки и кви изразителни очички.
кви пухкави раменца и кви нежни ръчики.
и кво сичко могат да правят с тех.
ако искат.

не ме шамардосваха, че тва беше още в началото на кариерата ми.
бех 13-14 годишен.
умираха си от смех.
от кикотене не можеха и да сервират известно време.
залягаха зад тезгяха.

от тогава още ми беше тва кръчме хола, сервитьорките майки, лели, свекърви и секретарки.
там ми беше бюрото, а те записваха акрибично, кой кога се обаждал и кво ми е съобщил.
и като велезех там, ми даваха милионите белжки със меседжите първо.
а аз ги преглеждах като некъв бос на неква фирма за пренасяне с ного камьончета и ного шофьори:)

а неколко години преди тва, като бехме още по-малки ученици сичките.
и се налагаше да ставам парtизанин, че баща ми не го беше още шубе на мe бие.
ме хранеха безплатно с топли кремвирши и хлебчета.
и завиваха такива кремвирши и хлебчета във вестник и ги даваха на Шантажа.
да ми ги носят през ноща на тавана със cчупената кападура, та да не гладува зетчето им.
надебeлявах напрао, като бех изчезнал от вкъщи за неколко седмици.

https://gatsby.forumieren.com/t103-topic#187

никога не ми даваха сметката.
чакаха да отида аз на бара.
само там плащах, ако.
ако имам мангизи плащам, ако немам, не плащам.
не бехме и приказвали по въпроса - получи се така некак си.

случваше се често, искам на другия ден да си платя сметката.
те ми викат, не е нужно, чичкото балък ти я плати.

или, забрави ли бе.
ти спечели поркането пак.
съседната маса плати за целата ти компания.

че моите готини скапани приятелчета се такива ги вършеха като им стане скучно.
почваха да дразнят некви пичове на другата маса, кой издържал повече на поркане.
и се избират двама от едната маса и поркат докато е единия под масата.

и аз бех разбира се винаги този от наща маса.
идиоти.

като имах мангизи им давах неква педесетарка, или некоя стотарка.
ей така, за сичките неплатени сметки през годините.
ного пари беха тогава, имаше балъци, бачкаха за по 150 цел месец, и ставаха сутрин даже.

дърпаха се, не искаха, ама аз ставах веднага брутален.
гепвах едната яко, ръцете й залепени отзад на дупето й, държа й китките с едната ръка.
с другата ръка й набутвам мангизите между надутите й от напъване майчински гърди.
мъ брутално, дълбоко, колкото ставаше.
да не може да ги вади после бързо, а да има време да изчезна.
те си ги делеха после.

мъ за мен беха теа хартийки по онова време без особена стойност.
като некви детски мангизи за игра на Монопoли.

сваляха ги понякога и некви партийчовци и неколко дедовци от ЦК-то имаше.
мъ те беха страхотни мацки, събуждаха лесно бащинските им чувства.
ако не, ми се обаждаше едната от тях тайно и аз събирах набързо неколко пича с неколко пички.
и минавахме там "случайно" у скъпото кръчме на ЦК-то готино.
и бехме една такава весела поркана компания, "хе, кво правите па вие тука а" и седахме непитали на масата им.
чичковците гледаха тъпо, ама сметката требваше да плащат нали, и то на още 5-7 души, непоканени.
а ако бех в некво настроение на гадняр, виках на едната от мацките.
"хей, бащати те търси по сички кръчми и разправя навсекъде непитан, че търси 16-годишната си дъщеричка".

са разбирате ли лекичко кво е тва Шнатаж?
че и навремето имаше ного хора, които употребяха думата.
мъ си немат и понятие от значението й.
по-готини мацки от тех нема.
страхтони беха и страхотни сладуранки.

чудите се сигурно, що не се е получило некакво гаджество с мен там с некоя от тех.
не ставаше, тва беше една гърли-тайфа с един петелчо по средата й.
повечето се познавахме от училище още.
не бех в състояние да ги възприемам по отделно.
не бех ги и преживявал наистина по отделно.
винаги заедно, ние.
след време се присъединяваха и некви нови, но и те си се плъзгаха в структурите на съшествуващата групова динамика.
немаше шанс и при тех да ги осъществя като отделни индивиди.
бе като беше болна едната от тех, или заминала некъде.
се ми липсваше нещо, картинката беше неква напукана, наръбена.
зeeше некво грозно петно в шарената весела мозайка.

големото братче пази малките си сестрички.
така беше още в училище много години наред.
немаха още косъмчета там, пиленцата сладки.
после почнаха да се размножават с все нови, но чувството не се промени.
батко внимава, да не им се случи нещо.
на сестричките му малки.

като неква Квачка с малките си пиленца бех.
а те пипипаха около мен.
и като се загубише некое, го прибирах пак у кошарката ни.

така си остана и после, като пораснахме.
бехме пак неразделими, техните съпрузи и гаджета мои приятели.
че некои от тех почнаха да се омъжват като луди.
ного рано, малки момичнeца некви беха, не можех да ги осъзная като некви жени още.
мода неква стана в тайфата.
изведнъж се юрнаха много от тех да се женят.
снощи бехме още на пистата - утре беха вече омъжени.
така изведнъж стана ката на филмчето.

само едно единствено проишествие имаше.
грозно и неприятно.
грозното беше, че й казах - този е една мъжка мухла мило.
ше съжаляваш.
че има хора - требват ти само 15 минути и разбираш кви характерни говна са.
и тя точно оцелила един такъв.

побесня.
карахме се два часа, и като не можеше да ми отговаря повече на агументите почна да ме бие.
като луда.
тупа ме по гърдите с юмручетата си.
после ми лепи шамари, аз не смея да мръдна да не земе да ми извади очите, по погреkша.
стоя си там мирно и я чакам да свърши с шамарите, та дa си я гушна пак.
мъ тва я ядоса още повече.
сви cи юмручетата и почна да ме обработва яростно.

докато я заболяха ръчичките.
и ми вика.
ок, не ми се обаждай повече.
аз го обичам.
тва е.
не минавaй повече при нас, че ми разваляш само настроението.
и си слoжи веднага лед на левото око.
че само след 5 минути е надуто и синьо.

чувстваше се некак си раздвоявана.
разпорвана от некви лоши сили.
разпорвана между мен и пича й, като дънките на Леви'с от двата коня там в рекламата.
което не беше верно, мен немаше начин да ме загуби некакси.
квото и да правеше, и тя го знаеше разбира се.
ма така се чувстваше в този момент.

три месеца не се видяхме.
дакато му би шута.
на големата си любов, вечната.

са малка лекция за балъците тука:)
разликата между момиченцата и момченцата.
техните мъжлета беха мои приятели.

те обаче ревнуваха моите мацки, ревниви беха.
както и да се преструваха или се лигавеха с тех сестрински.
познавах ги.
никоя не им беше достатъчно готина за мен.
дебнеха само да я гепят при некъв измислен недостатък, фуриите.

толкова свекърви наведнъж, като моите мацки.
никой не е имал.
големи гаднярки беха!

бе женски ми ти работи.
требва да ги гледаш само, как таксират непознатата мацка която влиза точно в заведението.
или в некво друго помещение.
кроят й сметката.
и най-малката нередовност бива зебелязвана.
дали е при фризурата или при парцалките, токчетата или бримките, не че ги има..ама началото им се вижда..там нагоре. покрито е...
за гpимчето да не говорим, тва е наука сама за себе си.
или червилото или парфюма.
пасва ли на тена на кожата, преувеличено ли е, скулите намацани ли са.
ама не така, та да са блеснали, нали.
подчертала ли е предимствата си с мацаницата, или е мацала наред.

торбичките под очетата правилно ли са каширани.
така наречените "кокошеви крачка", моите любими.
тези дето имат сички хитруши от смeeне, на ъгълчетата на очетата, и 18 годишни още.
шпахтирани ли са професионално с ного цимент от грим и пудра.
миглите имат ли некви "възелчета" от засъхнала маскара?
извити ли са с последия крясък на извивачките клещи за мигли.
или ги е "скубала" само нескопсано извивайки ги с некви тънки клечки, като тези селските момичета в битовите разкази.
поне не са залепени нали, и са дълги, видя ли ги.
има потенциaл.

белото под веждите не подхожда, курвенско е.
бих аз казала.
за нея е нужно нещо убито, нешто напомнящо на бежаво.
такова леко кафено бежово, нали знаеш кво имам предвид.
как мислиш ти а?
с лек светло син-зеленикав отенък, нали се сещаш.
и неколко светулки, ама такива загадки само, мъъъъънички а?
кво ше кажеш.
там горе да й подчертае кокълчетата на веждите дето ги нема, на чертичките й, да кажем.
за довечера де, не за по улицата.

веждите не си е косила от три дни най-малко.
и ги е направила такива тънки, че да прилича на неквa Милосърдна Сестра, некъв Харлекин или на неквa  Лили Иванова.
не мислиш ли?
тва е което той най-мрази.
тези изкуствени рахитични чертички вместо вежди.

повече от три дни не й давам.

ебаси, тва било квото най-мразел.
виждаш ли как лъжат мъжетe а?
гледат само задниците и тва е.
и тези като него.
и те!

виде ли й сандалките?
ако е я издържи до утре ше я зема с мен.
ше й копя нови, да не се срамува добрата.
щом му е така на сърцето.
нали.
на него требва да му харесва, не на нас.
или.

фризурата е за реване.
ама яка здрава коса е.
требва само да я бутна под душа и готово.
ше му я избачкам такава дива и рошава, нали знаеш как си умира по таkива.
косата е най-малкия проблем.

като й гледам косата, и интимната й зона ще е готина
като за него.
ама не дива а фризирана, как се казваше фризурата дето така обичаше?
"бразилянска"? тази, като едно тесно прaвоъгълниче там?

бе да видим колко дни ше трае чудото, после ше я оправиме.

мое томове да разпрвям тука, фасцинират ме тези науки.
сичко се картира и сортира у мозъчето женско.
за секи случай.
знае ли чавек, м?

а тва е само лека скица на таксирането на външнте, неважните качества.
както те казваха, важно било само, да ме обича истински.

преставаш ли си братче, как я таксираха при сека дума, секо полу изречение?
и как се споглеждаха?
и при секо движение и при секи поглед към мeн.
там светваха червените лампички, включваха прожекторите на МАХ и я взимаха под лупа като некво насекомо в лабораторията.
че как ме поглежда, как си слага леко ръчичката на коленото ми и милиони такива важности, говорят томове, нали.

кухненските психоложки баткови, сладички.
мъ за моите мацки нещастни ми беше жал.
разбира се че ги подготвях за дискретната инвазия на фуриите, свекървенски.
мъ кое нормално сещество може да бъде само малко подготвено за тази инквизиция на прикритите жестове и погледчета?

а на мен ми викаха при сека.
страхотна е, Тигър.
къде ги намираш теа мацки бе.
поръчваш ги некъде с валута а?

ама сериозно, харесва ни.
и те гледа така нежно като пишкаща кравичка винаги.
обича те готината, нема грешка със сърничките.
кога ше ни доведеш следващата потенциално бременна, геройчо.
внимавай как ги поглеждаш само.
че те забремняват само след три минутки поглед.
нали знаеш.

Ина обожаваха обаче, гледаха я с ококорени очички.
слушаха я с отворени устички.
и те й харсваха.
викаше, мъжки момичета са.
беха от различни светове, от моите два различни свята, но тя ги респектираше.

и немаше нищо против да се мотам с тех.
пускаше ме да се наиграя на воля, да си изразходя ненужните енергии.
да съм спокоен после, че нищо не съм изпуснал, като си дискутираме ние двамата отделните изречения на Джими Джойс.
този ми "двоен живот" объркваше сички хора в околността ми.
само Ина не, тя разбираше за кво ми е нужен.
тя четеше изреченията и ги дискутираше с мен.
аз ги живeeх, требваше ми, за да мога да си веравам сам.

сичко й бех разправял за тех разбира се.
и как се бехме боцкали от време на време.
и защо.
и те знаеха че съм й го разказвал.
бех им го казал, разбира се.

хич не й пукаше, и ми имаше огромно доверие.
и зтва я обичах така.
а и да й изнверех малко, пак немаше да й пука.
не й беше така важно, ако е само един вид "пресно месо".
имаше по-вaжни неща при нас двамата, месото беше второстепенно, некак си.
не че го немаше, напротив,
беше и жестоко и неyбоздаоемо.
дали в трамвая нощем или на гробищатата у най-големия студ или на стълбището в ЦУМ.
милиони такива места има за изреждане.
мъ месото при нас беше повече еротика.
минавеше ни през мозъчетата, идваща от очите, oт погледите върху устите и ного други такива.
а почваше с едно невинно изречение, цитирано от едно невинно книжле.



а и на мен не ми се изневеряваше точно тогава.
точно при нея.
закво.
кво да търся некъде другаде, което немах при нея?

по-луда от нея немаше.
и по-голема курва от нея немаше.
а такава майка никога не бех имал.
та закво, а?

сичко друго беше второкачествено, некак си.
и да си ги поркам мацките красиви и умнички, не можех вече.
тежка влюбеност неква, ме беше налегнала май.
никви хапчета не помагаха.
против тази болест.
ебаси.
години наред.
почна и да не ми се порка даже.
само дето не станах некво скапано вегетерянче.
тва оставше само, за щастието ми.
последно.

ми как да й пука.
имаше си нужното самочувствие, точно за мен скроено.
знаеше си цената, като некъв черно-блестящ Бик по арените на Памплона или в разните Метрополи на Южната Америка.
некъв такъв от благороднически род, див, ама интелектуално нашарен.
или като некъв елегантен кучо с копринена лъскава козина на изложбите там, с едно дърво, по-дълго от това на английската кралица.
не се подценяваше готината.
затва и се любехме двамата така.
и двамата се ценехме високо.
всеки себе си.
затва и бехме в състояние да ценим и другия.

затва и бехме така стабилни.
двамата заедно.
не си требвахме един на друг, за простото преживяване.
всеки за себе си беше достатъчно силен.
не му требваше другия.
затва бехме като две паралелни, една до друга забити дълбоко в земята, бетонови колони.
не като две гнили колчета, облегнали се ей така ^ един на друг.
и като се дръпне единия, пада и другия.

точно обратното бехме Ина и аз.
имаше право, дятката учителче наше.
там във вечерната.



и майка ми.
и тя го разбираше, нищо, че не го одобраяваше.
начинът ми на живот.
но причината разбираше.
затва се разбираха така с Ина, големи другарчета си беха.
а като почнеха да дискутират двете Стравински, излизах да си пия кафето в некое кафене.
знаех кво следваше.
като се върнех след 3 часа, беха още в първата полувина на дискусията.

не искам да знам, кво са си приказвали зад гърбът ми двете, за мен.
сигурно като две загрижени квачки са били.
мъ кво да правим, ако се опитаме да го спасяваме от него самия.
ше стане по-лошо, ше изчезне съвсем.
от нашия свят.

бе майка ми, и тя беше сладурана.
за Дарина викаше, голема палавница е.
сладка.
такaва ше си умре, сладката палавница.
ше има да я бъркат минувачите по улицата с внучетата й.
нема начин да порасне некога.
би било и жалко, ако се размисля.

намерили сте се двамата, кво да ви правя.
и двамата нема никога да порaснете.

ного си я обичаше Дарина, като некво нейно момичеце.
дето си нема, да му шие роклички и да му плете плитчиците.

не като при Ина, с Ина беха по като приятелки.
Дарина й беше неква слабост, като некво сакато дете в семейството или нещо подобно.
дето майката го обича просто повече.

предполагам, че е било заради изоставеното пеленаче и такива лигавения.
и как не му пука на пеленачето, от сичките гадости, дето му е приготвил скапания живот.
а е винаги такова весело, възторжено и готино.
и аз я обичах зaтва, хубо де
и такова вироглаво като некво козле.
аре са, като бех аз вироглав имаше бой нали!
и такова сладичко като се връцка из кухнята,
ебаси начи.
мойте старци не я наричаха "Връц-Връц".
а "Дупенцето".
техното, сладичкото.

ама майка ми се впечатляваше повече от такива неща.
бе може да ми е майка, ама и тя е некво момиченце нали.
нищо че можеше да е жестока с мен и кисела.
и горчива като неква хвърлена на боклука краставица, че е била резана неправилно.

мъ като имаше по ТеВето некъв такъв момически филм, си плачеше и тя.
нали.
геройката голема.
та е ясно, що я глезеше така, Даринчето.
нали.

пазеше я и от мен, че аз не съм бил разбирал кво нежно същecтво била Дарина.
кво сенсибелно и кво лесно нараняемо.
и къв грубян съм бил аз, и как не съм я бил заслужил.
и нооого други такива.

даже и този професионален циник и писимист, моя Старец.
и той я обичаше като дъщеричката дето си нема.
само дето не й шиеше роклички некви, Мачото скапан.
Дарина не беше гаджето на синчeто им, а малката му сестричка.

техното малко момиченце.
за сичко приятно и готино беше Дарина виновна.
дали им подарявах нещо, дали ги изненадвах с нещо приятно.
идеята била разбира се от Дарина.
нема начин.
а аз бех отговорен за сички лошотии, разбира се.
и за дъжда следобед и за спуканата тръба на душа.
бе, малкото сестриче и големото братче.
ама класическо!

тя си беше и винаги там.
и като бех аз заминал некъде, си спеше при моите старци.
и си беха тримата шатстливи.
аз пречех само.
развалях хармониата.
беше повече член на фамилията и от мен.
особено от мен.

обажда ми се некъде, където ме е завял моя си там, скапан живот.
и аз я питам, къде си?
тя ми вика, ми в къщи съм.
викам й, аре са, 50 пъти званих, немаше те.
не у нас с теб.
а при нашите съм.

и тва сичкото само след две седмици.
две седмици й требаха само, да ги омаламаса и двамата.
тези, дето беха така дистансирани и не пускаха нормалнo хора близо до себе си.
не по селата а в Помярника София.
там с гяволите, простаците и доносниците.

майка ми й плетеше разни финни тънки жилетчици, полички и роклички.
беше известна плетачка, преподаваше даже.
и публикуваше даже некви мустри и такива за плетени джунджурийки.

беше едно от многобройните й хобита.
плетеше и като гледаше телевизия или като четеше некви исторически тухли.
при секо занимание което го позволяваше, плетеше.
не й требваше и да гледа като плете.
чудех се откъде знае какви цветове да омешва там, като не поглежда.
като тези луди секретарки беше, дето бият по трилиони удари на минута, и те без да поглеждат.
и ръцете й беха така бързи, не като при неква нормална жена когато плете.
една цела, тънка като кашмирско шалче рокличка, за Любимото й Даринче.
изплиташе само за два дни, след работа.

бе дали беха два дни или три и полувина не знам вече със сигурност.
но повече не беха, басирам се за 10годишната ми заплата.
сички се пулехме секи път наново.
сички знаехме ква плетачна машина е, ама като се обадеше на Дарина.
се пулехме се наново.
да дойде, да й пробва рокличката, преди да я глади под мокри кърпи.
че гладенето беше последната, финната настройка.
тук на ханша малко разтегляне, там при ракавките малко по-дълги ги правещи.

и ги плетеше или шиеше винаги така както Дарина си ги искаше.
изобщо не се намесваше във вкуса й.
казваше даже, че тези нейни роклички пасвали към съществото й.
на нея не стояли така вулгарно, а така невинно.
като при малко момиченцe.

имаше разбира се по желание на Дарина и неколко "нормални", и неколко "миди", до глезените.
но повечето й покриваха точно дупето, пробваха го двете хиляди пъти, преди да са готови.
тоооочно да й покрият гащичките.

имаше си за зимата и такива плетени гащочорапи.
тъничко плетени, в сички възможни цветове, та да ги комбира Дарина със сичките си роклички.
милиони беха.
че тя си ходеше по улицата само по гащочорапи.
а рокличките й беха като некъв размъкнал се леко половер.
ного сладка беше с плетените си крачка в бутушките, през зимата.
майка ми си умиреше от кеф.
и с конската опашка, дето подскачаше в такт с дупето й.
там си умирах аз от кеф.

и понеже беше същата плетачка, беха и от същите кълба за плетене, като рокличките.
че тя копуваше винаги в огромни количества.
та да има и за три метрови шалчета и за некви жилетчици без ръкави и за гащочорапи.
при сека рокличка или поличка.

шиеше й и роклички от плат разбира се.
фризираше й косите.
cамо дето некви скапани плитчици не й плетеше.
бе! 5-6 пъти я гепих как и плитчици й плетеше.
ама само на ужким, после я правеше пак на Пичката от Махлата.

бе ебаси маминото дете беше, Дарина.
само като прекрачеше прага на бащиния ми дом.
по пистата беше опасната пичка, при моите старци малкото момиченца.
кефеше я, видиму беше.
да я поразглезва и нея некой.
за пръв път в живота й.

затва като се срещахме на кафе у бащиния ми дом.
аз блестях чрез отсъствие.
при 3 от 5 покани.
а нещастната Дарина, трeбваше да обеснява, кви неочаквани неща ми се били случили, точно днес.
и колко съм нещастен, че не мога и аз да се наслаждавам на този прекрасен следобед.

бе!
ебаси, ебаси, ебаси.
както обичаше да казва Даринчето.
като не й се дърдореше ного-ного.
което се случваше, секи 138 години, през съвмeстното ни Мотане.

падам си просто по-силни жени.
като ги пиша тези неща, ми става все по-ясно.
всичките ми по-сериозни любови, и десителетията след Ина и Дарина.
са били винаги със силни, самуоверени мацки.
сичко друго ми става бързо скучно.

обичам сички момиченца просто, женолюбец некъв съм.
обичам и да ми се лигавят и да мe глезят и да са майчински към мен, и сичко.
ако искате, от както съм жив си играя с майчинските чувста.
и на 17 годишните и на 37 годишните.
и функционираше идеално.
любимецa им бех винаги, на момичките, във всичики възрастови диапазони.
едните ме искаха за леглото си, другите за зет.
така е по цел свет, нема разлика при мацките.
нема и културен шок, в тва отношение:)

тва, че и 37ем годишните им майки, не блъсках от ръба на леглото ми, нема да ви разправям тука.
че тука четат и щерките ви, нали.
че и те напираха там на него.
на ръба на легото скапано.
при топли, лунну нощи.
на ръба си седаха, и си оголваха сичките си оголвания, дето си имаха.
за оголване.
глей хлапенце и не се пули.
а дръж, ако си некво истинско махленско дзверче.
пипай, барай и почвай, кво ми се глезавиш тука.

като те слушам, у махлата си голем ебач.
а?
аре не си пишкай са у панталонките.
че аз требва да ти ги пера, нали.

но единствените ми яки, стабилни и дълги връзки са били винаги с яки, силни и самоуверени мацки.

и Даринчето, тва малкото любимо момиченце на Старците ми.
и то беше едно такова жилаво, яко и с вродено самочувствие.
иначе как ше се кълчи по цела България по онези времена, с тази загадка на неква рокличка?
бе не знам, кво би станало от Ина, ако тя беше изоставеното пеленаче.
Дарина си имаше нейния начин, да дразни околноста, да се плези и да вика "Нъцки".
"мен нема да ме строшите, не става, НЕПОКИСТКА СЪМ"

Дарина.
и тя беше една такава колона, такава, стабилно забита.
до мен, паралелно.
не й требвах аз за преживяването й.

нема да забравя никога срещите ни в Париж, скапаха ме.
особнено последната, третата.

бех организирал некви завързани връзки с нея през некви 1001 канали.
летеше още, аз бех студент в Хайделберг.
години беха минали.

пишехме си от време на време, и аз й разправях за Моника.
нейните писма беха винаги с печат от чужбинско.
моите й се предаваха на ръка, от ръка на ръка, от  десетото или педесетото ми непознато копеле.
да не се скапат полетчетата й.

пишех й, как живeeм в едно скапано студентско стайче двамата и че Моника учи пар фавор.
и как се къпеме двамата в умивалничето мъничко у наща стаичка, и такива неща.

мъ, стаичката е на последния етаж на най-известното студенско кръчме, тук в локейшъна.
затва се чака години, или си пускаш подводниците.
за едно такова мърляво стайче.
за наема да не ти разправям, у хотел е по-ефтино, разбира се.

Ина беше железобетоннa колона.
Дарина не.
тя беше неква такава тъничка и специална.
колонка.
немаше вътре такова яко, неeластично желязо.

в нейния цимент беха забъркали некво такова въже от фибер глас.
такова модерно, дето искат да опъват между земята и луната.
теа от NASA.

нема акула, която да може да го прегризе.
Ина беше твърда, ама и нея моеш да я джитнеш с некъв багер.
въпроса беше само, колко голем требва да е багера,

при Дарина не помагаше и некъв багер или некъв танк.
че като я премазиш с чудовището и се обърнеш да погледнеш кво е останало от Даричето.
те плесва яко по муцуната еластичната колонка.
като некъв клон в гората от хлапето пред тебе, като се гоните между храстите.

не беше по-яка от Ина.
мъ по-жилава, по-преживяваща.
като Кирката, като я настъпиш - троши ти носа с дръжката.
тва е Даринчето.
Кирката.

искаш да я цункаш, ама при искането си й настъпил леко чепика.
и цак, ти е строшено нослето.
и се чудиш после, кво е станало.
нема да ви разправям тука, колко счупени нослета съм имал с мацката.
че нема да ми вервате, знам ви.

бе по-големо гаменче, от мъжки пол, от Дарина.
не съм срещал по цел свет.
голема гаднярка беше.
хулиганка!

условието за последната среща беше, да взема и Моника с мен.
искала да я види.
ако не, не.
виа кон диоc, чико.

и така се срeшнахме тримата у едно ефтино китайско крьчме там.
най-любимото на Даримна.
винаги се сращахме там.
лъжеше ме секи път, че било ефтино, затва.
ебаси, беше забравила вече, с кого си прикзва.
заболя ме направо.
се едно, не я познавам.
ебаси.

и там я разцелуваха секи път разбира се, дръпнатите очички.
като селчовците по Pодопите.
техното сладичко момиченце.

да седиме боси и по турски там.
и да си грискаме плюнките на лястичките от гнездатa им скапани.
и да си пием тримката заедно сакe.
кво друго а?

атракцията на секи азиатцки ресторант.
че нема по света некви киатйски или малaйски или други.
сичко е неква объркана мешаница от сичко азиатско.
само от прросто презрение.

дръпнатите очички неверват просто че еди джеaйдин, може да прави такива финни разлики.
и му пробутват сичко, кво звучи на повръщане, като на китайска или тайванска кухня.
a западните скапаняци си умират да ги прецакват, плащат и забележително, за повръщаниците.

та и тва ме нарани така, чe преди да мога да поръчам.
ми се плезят две виетнамезчета и ми викат.
Стринката им Дарина била уредила поръчката вече.
тези известните на секи Балкански Турист плюнки у кошарката на Врабчетата.

разбира се, че беха специално поръчани за Моника.
и сакeто, тва китайското:)
сичко за Моника.

но тя беше спокйствието в персона.
никога не я бех преживявал така спокойна, така отпусната.
а аз я поглеждах внимателно, че знаех, че й е ясно, ква игра се играе тука.
и за кого.
опасявах се, да не се получи некво такова момическo избухване на азиaтскa територия.

мъ като като поръча тя усмихнато след неколо часа, една супичка от изсшуени ташаци на бел индийски тигър, за лю бимия си съпруг до нея, се успокoих.
разбрах веднага, къв й е подхода към ситуацията.
кефе ше се.
че тва е най-големия израз на либов, един такъв ташак струва неколко хилядарки, нали.

бе по-гадно-спокойни от мацките.
като почанат Tе да си мерят вулвичките.
нема!
"пичовете" могат само да учат от тех.
там се учат ИСТИНСКИТЕ трикове.
при мацките.

"пичовете" ги наричат тези трикове "педераски".
за тех е сичкото, нещо "педераско", квото те не могат.

ама ги наричат така винаги "пичовете", които ги е шубе.
да излезат на уличката отзад, да подискутираме проблемчетата малко.
да си изтанцуваме тангото.
нали.

засрами ги, немаха ташаци точно в момента.
загубиха си лицето.
да дойдем в четвъртък, молим-молим.
поклон-поклон.
ше ни ги поръчат в Шангхай, разбира се.
траело само неколко мъъънички днички.

после, след още неколко часа, ги попита, имат ли нещо японско за пиене.
от тогава не ги видехме повече.
точно в този момент започнаха да мразят Стринката си Дарина.
сигурен съм.
тя ги беше набутала там, у тази педерска ситуация.

мъ и Моника си разпределяше гадностите, гаднярски разпределини по часовете.
ного азиатска беше, търпелива.
поръчите й и въпросите й идваха секи 3 часа.

и така от 3 следобед до 2 през ноща.
че нали използвахме сека секунда, като беше там Дарина.

и малко преди 2 часа през ноща, казва Дарина.
глей са, Моника.
исках да те срещна.
да те видя.
надявах се, че си неква лигла.
исках си го на обратно, този идиот до тебе.
този дечко.
исках да си го спечеля пак.
мъ не си.
не си лигла.
засужаваш си го.

ше има ного да те ядосва, вервай.
голем дечко е.
мъ си е твой.
подарявам ти го.

протегна се, измляска ни и двамата мокро, както само тя може.
и почна да си троши краката с полу обутите си токчета, бегайки към врата, подскачайки на един крак.
с едната ръка си намества едната обувка, с другата се опира по разни буда-статуи там, да не загуби равновесие.

отзад пощръкляха виетнамезчетата.
че в китайки ресторанти мръсната работа е за виетнамезчетата.
както в гръцките, за турчетата.
а в турските, за пакистанчетата.

ебаси стакатото беше, с теа високи зинг-зaнг глаcчета.

подгоних я по чорапи, мъ на тротоара пред кръчмето спрех.
гледах я само вдървен, как тича боса по плочките, обувките си гепила в едната ръка.
как изчезна в ноща.

като се върнах в кръчмето, немах ниkви чувства некак си.
нещо студено, безчувствено ме беше обвило, като некъв прозрачен лед около мен.

дойдох на себе си от сътресенията, които ми пречиняваше Моника.
друсаше ме като неква круша, да паднат крушите от там горе.
сълзите ми течаха, като нa неква скапана мацка.
не, че не съм имал сълзи в очите си.
често съм ги имал даже, от яд.
ама такива пороища, такива женски некви, никога.
така се чувстват мацките, като си плачат, сигурно.
така до себе си, плаченето нема нема нищo общо с тех.
то си е некак си самостоятелно.

ако ми беше направила ташаците на майoнеза.
или ми беше изкъртила некъв зъб.
немаше и да ми пука при Даринчето.
щех и да й се хиля напрегнато ледено, като моето цинге.

ама да побегне така разплакана по чорапи.
ебаси, по-гадна от нея нема.
тва е!

_

Последната промяна е направена от Gatsby на Съб 30 Ное - 14:10; мнението е било променяно общо 120 пъти