Gatsby's

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Gatsby's

Кръчмето на Кюшето

Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

» 4 - 5 години вече съм в планината ...
by lumixx Пон 6 Май - 8:50

» Je n'attendais que toi
by jumbles Нед 13 Авг - 19:36

» Гетсби, жив ли си?
by lumixx Сря 6 Юни - 10:10

» fly away
by lumixx Сря 6 Юни - 9:54

» а Деннис бяга от татко си гол
by Gatsby Вто 30 Авг - 16:55

» Аз
by Gatsby Вто 30 Авг - 11:40

» за Женските Дупета, Джумблес
by Gatsby Съб 27 Авг - 15:49

» Германската Жена (за Джумблес)
by Gatsby Съб 27 Авг - 13:24

» това в Бъгария ли е?
by Gatsby Чет 25 Авг - 15:44

» За Гетсби:))
by Gatsby Сря 24 Авг - 13:56

» Аз
by жабок Вто 23 Авг - 18:06

» абей начи:)))
by Gatsby Вто 23 Авг - 13:42

» Германската Болшевишка, Октобърска Революция, бе момко:))
by Gatsby Пет 19 Авг - 13:17

» Гяурката - последния ник на Гетсби
by Gatsby Сря 17 Авг - 18:58

» на калпавите ракети и космоса им е крив
by Gatsby Нед 14 Авг - 13:29

» Джихад Made in Germany, Османска Гяурке
by Gatsby Чет 11 Авг - 17:29

» Street Food в Германия, Гетсби!
by Gatsby Сря 10 Авг - 12:42

» Гетсби или който и да е от тук навъртащите се
by Gatsby Вто 2 Авг - 20:56

» Учени: Само сексът с вещици ще спаси мъжете от изчезване
by Gatsby Пон 1 Авг - 16:49

» "дoядe ми сe Bouillabaise сeгa"
by Gatsby Нед 31 Юли - 17:06

» Spiegel International
by Gatsby Чет 28 Юли - 17:20

» Елита на правовата държава България!
by Gatsby Чет 28 Юли - 16:51

» френска музика е Булшит, Мадам Гяурска:)
by Gatsby Вто 26 Юли - 13:33

» няма пък:)))
by жабок Вто 26 Юли - 12:45

» Аз ...
by Gatsby Съб 23 Юли - 20:30

» Простаците откриха Jürgen Habermas, Гетс:)))))
by Gatsby Нед 17 Юли - 14:24

» Brexit, Мадам Гяурска, значи разпадане на Великобритания
by Gatsby Чет 14 Юли - 16:08

» искаш да знаеш, как направи Бавария* от селцето Атина град, Гяурич?
by Gatsby Съб 9 Юли - 14:00

» Двойно Гражданство за Младите Британци
by Gatsby Чет 7 Юли - 10:19

» връща се преди малко Летиция от джогинга й и ми вика
by Gatsby Сря 22 Юни - 13:02

» А,
by Gatsby Нед 19 Юни - 14:58

» Гетсби, видяхта
by Gatsby Нед 19 Юни - 12:57

» шшшт
by Gatsby Нед 19 Юни - 12:54

» Голямите разбирачи от темите на Киро:)))
by Гяурката Пет 17 Юни - 14:59

» гърдичкитe
by Gatsby Сря 15 Юни - 13:29

» шшшт
by Gatsby Пет 10 Юни - 15:48

» И щото днес им било ден на хлапетата
by Gatsby Вто 7 Юни - 16:16

» таткови цунки за Кракерчeто Dennis:))
by Gatsby Вто 7 Юни - 15:55

» нямам проблем
by Gatsby Вто 7 Юни - 14:38

» имам проблем,
by Gatsby Пон 6 Юни - 15:13

» Защо еснафа Гетсби
by jumbles Вто 31 Май - 17:51

» или иначе казано:
by jumbles Вто 31 Май - 17:40

» за специалните неща ...
by Gatsby Пон 30 Май - 16:07

» докосвай Гетсби, докосвай
by Gatsby Съб 28 Май - 16:19

» Ти си баннат от поколението "40-50", бе Гетс
by Gatsby Чет 26 Май - 19:52

» дъщеря ми получи днес Първия си Мензис
by Gatsby Чет 26 Май - 18:52

» :))))))
by Gatsby Съб 21 Май - 21:24

» и щото ми липсва
by Gatsby Чет 19 Май - 23:35

» малеее, кво намерих, егаси...нали казваш да се кефя на миналото си
by Gatsby Нед 15 Май - 17:25

» не ми се вярваше, ама факт
by Gatsby Нед 15 Май - 15:34

» Твоя Любимец, Гетсби
by Gatsby Съб 14 Май - 13:02

» а глей ги кви са готини, бе Гетс
by Gatsby Пет 13 Май - 18:03

» ок, малката
by jumbles Пет 13 Май - 16:52

» и дивите сърца не могат да бъдат опитомени
by Gatsby Пет 13 Май - 15:38

» Кой е този, Гетсби?
by Gatsby Пон 9 Май - 16:44

» :))))))))
by Gatsby Съб 7 Май - 10:24

» Ти си бил Координатор на Международен Научен Тим за Чернобил, Гетсби
by Gatsby Сря 27 Апр - 0:39

» хе, глейте кво отрких сега аз, откривача голем, понеже..
by Gatsby Пон 18 Апр - 14:18

» "Отечество любезно...
by Gatsby Пет 15 Апр - 18:15

» Te четат и Кант, бе Гетсбииии!
by Gatsby Сря 6 Апр - 20:27

» Водата, Гяурич
by Gatsby Чет 24 Мар - 20:14

» Zen-Buddhism за Гетсби:))))
by Гяурката Съб 12 Мар - 18:49

» А гледай ги тези лингвистични патртиотки, бве Гетс!
by Gatsby Съб 27 Фев - 12:04

» Кое изнасилване, бе пич?
by Gatsby Вто 16 Фев - 20:14

» Летиция се опитва да се прави на "Патриотка" сега, бе Гяурич:))
by Лeтиция Чет 11 Фев - 16:33

» Преклонена глава сабя не сече:)))
by Gatsby Вто 9 Фев - 14:23

» хубо, секо чудо за три дни, Гяурич
by Gatsby Нед 24 Яну - 18:41

» hi, "Хaйдълбърг-Keнeф-Koнтрoл"
by Gatsby Вто 19 Яну - 18:45

» Вицове (и тука, де:), не такива просташко-дебелашки като на Филипчо:))
by Gatsby Нед 17 Яну - 20:54

» Старците на Гетсби
by Gatsby Пон 11 Яну - 1:02

» Твоята приятелка:)))
by Gatsby Пет 8 Яну - 14:54

» на Kоледният Пазар
by Gatsby Нед 27 Дек - 21:21

» Коледно за Летиция, с ного любов, понеже
by jumbles Съб 26 Дек - 15:46

» Още български, археологични "новини":))))
by Гяурката Пет 25 Дек - 18:01

» ленивата Анаконда слушаща на хубавото име "Летиция"
by Gatsby Вто 22 Дек - 0:02

» а къде искаш да караме тази година ски, Летиция?
by Gatsby Чет 10 Дек - 20:40

» :))) ше ма уморите:))))
by Гяурката Нед 22 Ное - 14:48

» Хитлер-Путин-Пакт, по желание на мадам Гяурска
by Гяурката Нед 22 Ное - 12:24

» Слава Богу, че Dennis е ОК, Гетсби
by Gatsby Пет 20 Ное - 11:30

» и защото
by jumbles Нед 15 Ное - 21:28

» Извинявай Гетс, ама не се въздържах (:
by Гяурката Нед 8 Ное - 18:08

» Музика за Гетсби, да има какво да си слуша докато пише
by Gatsby Пет 30 Окт - 12:22

» селянинъt - Лицемерите и Гетсби
by Gatsby Пет 30 Окт - 12:12

» Казармата правила от мъжлета, "мъже", Геtсби:)
by Gatsby Пет 23 Окт - 11:41

» Имаш право, Гетс, Бозата не може без клуб "40-50":))
by Gatsby Пон 19 Окт - 17:18

» Ако искаш ми отговарай, Гетс:)
by Gatsby Сря 30 Сеп - 18:31

» зa внучетата нa Лeтиция: "Началото"
by Gatsby Сря 30 Сеп - 18:00

» А на нас ни се получи ей тази световна литература, Гетс
by Gatsby Сря 30 Сеп - 17:58

» ........................
by Gatsby Сря 30 Сеп - 17:56

» Гетсби на Границата
by Gatsby Сря 30 Сеп - 17:53


  • Създайте нова тема
  • Напишете отговор

Софийския Шантаж


Gatsby
Capo di tutti Capi

Брой мнения : 4970
Join date : 18.12.2010
13012011

Софийския Шантаж - Page 3 Empty Софийския Шантаж

Писане by Gatsby

големи другарчета си бехма, Шантажа и аз.
тe ми организираха зелените гущерчета, аз им организирах источниците за гущерчетета им.

беше една естествено се породила симбиоза.
по онова време немаше некви сводници или подобни мърсотии.
поне при моите тротоaрни лястички, не, тези скъпите, финните, повечето беха студентки, де лукс пилета.
сичко беше на приятелска база, обичахме се като братче и сестрички.

Шантажа.
тва не беха некви професионални, както ного хора си мислят.
те не се продаваха.
тези които се продаваха, беха други, бех им аз креирал специално име.
"Цветарки" ги наричах.
че се продаваха от маса на маса, като цветарките цветята си.
те идваха нормално от некви квартали извън центъра.
мъ и те не беха профи, беха само тъпи.

имаше и професионални проститутки, ама те се мотаха по други локейшъни.

смисъла на Шантажа беше, да ни организира безплатно поркане и грискане у най-скъпите софиянски кръчмета.
всека нощ бехме на пистата от 8-9 вечерта до 5 сутринта.
мъ едно уиски или водка или квото точно пиехме, не бех плащал.
месеци наред, и те не, разбира се.

беха страхотно остри, секси мацки и очите на балъците изтичаха.
всека джоголеше по два чужди езици, поне тези, моите пиленца.

http://m2film.dk/work/fleggaard-too-hot-for-tv

седеха винаги по 2-3 на маса, и ако ги поканеше некой на скъпо папо, само сичките.
идваше едната на моята маса и ме питаше искам ли и аз да отида с тех.
ако си имах готин лаф с пичовете на моята маса, оставах там, ама винаги знаех къде са.
не сменяваха кръчмето, без да се обадят в моето кръчме и да ми кажат къде са.
ако го сменяваха, ми казваха къде отиват, а после ми се обаждаха като са пристигнали.
да знам че не имало некви проишествия по пътя.
че иначе тръгвах ядосан да ги търся, а по пътя събирах подходящите пичове за тангото после.

сичкото тва, да не земе да стане нещо неприятно с пича или пичовете там.
ако се получеше некъв такъв гаф, успяваше едната винаги да се обади там у моето кръчме.
и аз дигах пичовете от моята маса, обяснявахме на порканите простаци колко е суров живота.
и си пребирахме лястичките пак на сухо у нащо си кръчме.
бехме още ученици сичките, после 1-2 курс студенти.

с никои от пичовете не се боцкаха, е, в изключителни случаи, се случваше.
ако е некъв готин пич, и мацето го засърбят гащичките.
мъ и тва беха редкости, през годините, 2-3 пъти.
пребирахме се сутрин винаги заедно, деляхме си едно такси, то ни караше от къща на къша.
където който живeeше.
чудя се, че сме плащали таксито, не бехме свикнали да плащаме нещо.
мъ така е в живота братче.
винаги требва да плащаш и ти нещо накрая.



тва сичкото не ни пречеше да се боцкаме с мацките от време навреме, ама само приятелски.
че любовите преминават, приятелчетата остават.
като закъсаме некъде, или като ни гепи реването у некоя поркана нощ.
като почнехме да се чувстваме като некви кирливи, непрани парцалчета, от тъжната софиянска сперма омацани, изплюти и изповръщани от коремчето на скапаната мpъсна София.

или като изневерих за последен път на мацката, ТАЗИ, която ми беше най-важното нещо на този скапан свят.
и тя ме прати в постинята.
да гостувам там на дюните и да гоним опашките на гущерчетата.

легаxa си с мен по две три в леглото и отваряха целата си секс-менажерия на триковете си хитри, за мен готините.
приятелки в нужда се познават.

a сълзичките им топлички после, се търкаляха гъделичкащо нежни по гърдите ми и по коремчето ми.
плачеха си ревниво вместно мен, ревнуваха мацката ми дето ми беше била шута.
и те искаха да си имат един такъв пич, дето така ги обича.
та да им и изневерява даже, на тех немаше и кой да им изневерява.
и като им цунквах бузките мокрички, да ги yтешавам аз вече.
беха такива горчиво соленички, че и на мен ми се дореваваше.

скапаняк утешава скапанячки.
и на опъки.
Шекспир за начинаещи.
ебаси кича беше тогава.
по времетo на началностите.

смешно е сигурно.
мъ се обичахме истински и жестоко.
имахме чувството, че само ние бехме в състояние да разберем кои сме.
сички други беха некви "външни".
нечаткащи.




нема да забравя, като я беше налегнала депресията.
Царицата на Шантажа.
три дни и нощи лежах в една стая за повръщане в едно още по гнусно легло с нея.
че и мангизите ни беха на свършване.
да я гушкам, да й гладя бузките и коcичките.
да й целувам челцето и очичките, като на татковото малко момиченце.
тва й липсваше точно тогава.
малко топлинка неква.

десната ми ръка ce беше свxанала от все по-тежка ставащата й главичка.
кожата й с некви дълбоки отпечатъци от разните вплетени в косите й хипарски дрънкулки.
некви различни плитчици, с некви шарени маниста и такива играчки.
пращах хлапето на този от рецепцията да ми копува некви сандвичи да не умра от глад.
тя не хапна нищо, целите тези три дни и нощи.
пробвах сичко: "една хапка за татко, една за котенцето, една за рибката, една за папагалчето...".
и други такива там майчински лигавения.
ниенте.
беше включила тотално на "игнор".

докато ме събуди тя на четвъртия ден по нощите, некъде в 7 сутринта.
дигнала некви превъртяващи ce обороти на готино възторжено настроение.
ставай Ленивчо, ше изпуснем Фърчилото.
обадих се на Летището, имаха свободни места.
ше летим с тебе неска на купон на морето.
таксито долу чака само теб, Поспаланко!

имам една моя приятелка, свалила е некъв ходожник там в Пловдив.
са са в Созопол, дигат огромен купон довечера.
цела България е там - от всички крайща идват.



сервитьорките в кръчмето там, ми беха като същи майки некви.
се некви такива с 16 годишни дъщерички беха.
умираха си по мен, не знам защо.
викаха ми, бе сладуран, ако не бeше такова щураче, само за щeрката си ми.
наеш ква е готина.

разправях им кви готини дупета имат.
кви изваяни шийки и кви изразителни очички.
кви пухкави раменца и кви нежни ръчики.
и кво сичко могат да правят с тех.
ако искат.

не ме шамардосваха, че тва беше още в началото на кариерата ми.
бех 13-14 годишен.
умираха си от смех.
от кикотене не можеха и да сервират известно време.
залягаха зад тезгяха.

от тогава още ми беше тва кръчме хола, сервитьорките майки, лели, свекърви и секретарки.
там ми беше бюрото, а те записваха акрибично, кой кога се обаждал и кво ми е съобщил.
и като велезех там, ми даваха милионите белжки със меседжите първо.
а аз ги преглеждах като некъв бос на неква фирма за пренасяне с ного камьончета и ного шофьори:)

а неколко години преди тва, като бехме още по-малки ученици сичките.
и се налагаше да ставам парtизанин, че баща ми не го беше още шубе на мe бие.
ме хранеха безплатно с топли кремвирши и хлебчета.
и завиваха такива кремвирши и хлебчета във вестник и ги даваха на Шантажа.
да ми ги носят през ноща на тавана със cчупената кападура, та да не гладува зетчето им.
надебeлявах напрао, като бех изчезнал от вкъщи за неколко седмици.

https://gatsby.forumieren.com/t103-topic#187

никога не ми даваха сметката.
чакаха да отида аз на бара.
само там плащах, ако.
ако имам мангизи плащам, ако немам, не плащам.
не бехме и приказвали по въпроса - получи се така некак си.

случваше се често, искам на другия ден да си платя сметката.
те ми викат, не е нужно, чичкото балък ти я плати.

или, забрави ли бе.
ти спечели поркането пак.
съседната маса плати за целата ти компания.

че моите готини скапани приятелчета се такива ги вършеха като им стане скучно.
почваха да дразнят некви пичове на другата маса, кой издържал повече на поркане.
и се избират двама от едната маса и поркат докато е единия под масата.

и аз бех разбира се винаги този от наща маса.
идиоти.

като имах мангизи им давах неква педесетарка, или некоя стотарка.
ей така, за сичките неплатени сметки през годините.
ного пари беха тогава, имаше балъци, бачкаха за по 150 цел месец, и ставаха сутрин даже.

дърпаха се, не искаха, ама аз ставах веднага брутален.
гепвах едната яко, ръцете й залепени отзад на дупето й, държа й китките с едната ръка.
с другата ръка й набутвам мангизите между надутите й от напъване майчински гърди.
мъ брутално, дълбоко, колкото ставаше.
да не може да ги вади после бързо, а да има време да изчезна.
те си ги делеха после.

мъ за мен беха теа хартийки по онова време без особена стойност.
като некви детски мангизи за игра на Монопoли.

сваляха ги понякога и некви партийчовци и неколко дедовци от ЦК-то имаше.
мъ те беха страхотни мацки, събуждаха лесно бащинските им чувства.
ако не, ми се обаждаше едната от тях тайно и аз събирах набързо неколко пича с неколко пички.
и минавахме там "случайно" у скъпото кръчме на ЦК-то готино.
и бехме една такава весела поркана компания, "хе, кво правите па вие тука а" и седахме непитали на масата им.
чичковците гледаха тъпо, ама сметката требваше да плащат нали, и то на още 5-7 души, непоканени.
а ако бех в некво настроение на гадняр, виках на едната от мацките.
"хей, бащати те търси по сички кръчми и разправя навсекъде непитан, че търси 16-годишната си дъщеричка".

са разбирате ли лекичко кво е тва Шнатаж?
че и навремето имаше ного хора, които употребяха думата.
мъ си немат и понятие от значението й.
по-готини мацки от тех нема.
страхтони беха и страхотни сладуранки.

чудите се сигурно, що не се е получило некакво гаджество с мен там с некоя от тех.
не ставаше, тва беше една гърли-тайфа с един петелчо по средата й.
повечето се познавахме от училище още.
не бех в състояние да ги възприемам по отделно.
не бех ги и преживявал наистина по отделно.
винаги заедно, ние.
след време се присъединяваха и некви нови, но и те си се плъзгаха в структурите на съшествуващата групова динамика.
немаше шанс и при тех да ги осъществя като отделни индивиди.
бе като беше болна едната от тех, или заминала некъде.
се ми липсваше нещо, картинката беше неква напукана, наръбена.
зeeше некво грозно петно в шарената весела мозайка.

големото братче пази малките си сестрички.
така беше още в училище много години наред.
немаха още косъмчета там, пиленцата сладки.
после почнаха да се размножават с все нови, но чувството не се промени.
батко внимава, да не им се случи нещо.
на сестричките му малки.

като неква Квачка с малките си пиленца бех.
а те пипипаха около мен.
и като се загубише некое, го прибирах пак у кошарката ни.

така си остана и после, като пораснахме.
бехме пак неразделими, техните съпрузи и гаджета мои приятели.
че некои от тех почнаха да се омъжват като луди.
ного рано, малки момичнeца некви беха, не можех да ги осъзная като некви жени още.
мода неква стана в тайфата.
изведнъж се юрнаха много от тех да се женят.
снощи бехме още на пистата - утре беха вече омъжени.
така изведнъж стана ката на филмчето.

само едно единствено проишествие имаше.
грозно и неприятно.
грозното беше, че й казах - този е една мъжка мухла мило.
ше съжаляваш.
че има хора - требват ти само 15 минути и разбираш кви характерни говна са.
и тя точно оцелила един такъв.

побесня.
карахме се два часа, и като не можеше да ми отговаря повече на агументите почна да ме бие.
като луда.
тупа ме по гърдите с юмручетата си.
после ми лепи шамари, аз не смея да мръдна да не земе да ми извади очите, по погреkша.
стоя си там мирно и я чакам да свърши с шамарите, та дa си я гушна пак.
мъ тва я ядоса още повече.
сви cи юмручетата и почна да ме обработва яростно.

докато я заболяха ръчичките.
и ми вика.
ок, не ми се обаждай повече.
аз го обичам.
тва е.
не минавaй повече при нас, че ми разваляш само настроението.
и си слoжи веднага лед на левото око.
че само след 5 минути е надуто и синьо.

чувстваше се некак си раздвоявана.
разпорвана от некви лоши сили.
разпорвана между мен и пича й, като дънките на Леви'с от двата коня там в рекламата.
което не беше верно, мен немаше начин да ме загуби некакси.
квото и да правеше, и тя го знаеше разбира се.
ма така се чувстваше в този момент.

три месеца не се видяхме.
дакато му би шута.
на големата си любов, вечната.

са малка лекция за балъците тука:)
разликата между момиченцата и момченцата.
техните мъжлета беха мои приятели.

те обаче ревнуваха моите мацки, ревниви беха.
както и да се преструваха или се лигавеха с тех сестрински.
познавах ги.
никоя не им беше достатъчно готина за мен.
дебнеха само да я гепят при некъв измислен недостатък, фуриите.

толкова свекърви наведнъж, като моите мацки.
никой не е имал.
големи гаднярки беха!

бе женски ми ти работи.
требва да ги гледаш само, как таксират непознатата мацка която влиза точно в заведението.
или в некво друго помещение.
кроят й сметката.
и най-малката нередовност бива зебелязвана.
дали е при фризурата или при парцалките, токчетата или бримките, не че ги има..ама началото им се вижда..там нагоре. покрито е...
за гpимчето да не говорим, тва е наука сама за себе си.
или червилото или парфюма.
пасва ли на тена на кожата, преувеличено ли е, скулите намацани ли са.
ама не така, та да са блеснали, нали.
подчертала ли е предимствата си с мацаницата, или е мацала наред.

торбичките под очетата правилно ли са каширани.
така наречените "кокошеви крачка", моите любими.
тези дето имат сички хитруши от смeeне, на ъгълчетата на очетата, и 18 годишни още.
шпахтирани ли са професионално с ного цимент от грим и пудра.
миглите имат ли некви "възелчета" от засъхнала маскара?
извити ли са с последия крясък на извивачките клещи за мигли.
или ги е "скубала" само нескопсано извивайки ги с некви тънки клечки, като тези селските момичета в битовите разкази.
поне не са залепени нали, и са дълги, видя ли ги.
има потенциaл.

белото под веждите не подхожда, курвенско е.
бих аз казала.
за нея е нужно нещо убито, нешто напомнящо на бежаво.
такова леко кафено бежово, нали знаеш кво имам предвид.
как мислиш ти а?
с лек светло син-зеленикав отенък, нали се сещаш.
и неколко светулки, ама такива загадки само, мъъъъънички а?
кво ше кажеш.
там горе да й подчертае кокълчетата на веждите дето ги нема, на чертичките й, да кажем.
за довечера де, не за по улицата.

веждите не си е косила от три дни най-малко.
и ги е направила такива тънки, че да прилича на неквa Милосърдна Сестра, некъв Харлекин или на неквa  Лили Иванова.
не мислиш ли?
тва е което той най-мрази.
тези изкуствени рахитични чертички вместо вежди.

повече от три дни не й давам.

ебаси, тва било квото най-мразел.
виждаш ли как лъжат мъжетe а?
гледат само задниците и тва е.
и тези като него.
и те!

виде ли й сандалките?
ако е я издържи до утре ше я зема с мен.
ше й копя нови, да не се срамува добрата.
щом му е така на сърцето.
нали.
на него требва да му харесва, не на нас.
или.

фризурата е за реване.
ама яка здрава коса е.
требва само да я бутна под душа и готово.
ше му я избачкам такава дива и рошава, нали знаеш как си умира по таkива.
косата е най-малкия проблем.

като й гледам косата, и интимната й зона ще е готина
като за него.
ама не дива а фризирана, как се казваше фризурата дето така обичаше?
"бразилянска"? тази, като едно тесно прaвоъгълниче там?

бе да видим колко дни ше трае чудото, после ше я оправиме.

мое томове да разпрвям тука, фасцинират ме тези науки.
сичко се картира и сортира у мозъчето женско.
за секи случай.
знае ли чавек, м?

а тва е само лека скица на таксирането на външнте, неважните качества.
както те казваха, важно било само, да ме обича истински.

преставаш ли си братче, как я таксираха при сека дума, секо полу изречение?
и как се споглеждаха?
и при секо движение и при секи поглед към мeн.
там светваха червените лампички, включваха прожекторите на МАХ и я взимаха под лупа като некво насекомо в лабораторията.
че как ме поглежда, как си слага леко ръчичката на коленото ми и милиони такива важности, говорят томове, нали.

кухненските психоложки баткови, сладички.
мъ за моите мацки нещастни ми беше жал.
разбира се че ги подготвях за дискретната инвазия на фуриите, свекървенски.
мъ кое нормално сещество може да бъде само малко подготвено за тази инквизиция на прикритите жестове и погледчета?

а на мен ми викаха при сека.
страхотна е, Тигър.
къде ги намираш теа мацки бе.
поръчваш ги некъде с валута а?

ама сериозно, харесва ни.
и те гледа така нежно като пишкаща кравичка винаги.
обича те готината, нема грешка със сърничките.
кога ше ни доведеш следващата потенциално бременна, геройчо.
внимавай как ги поглеждаш само.
че те забремняват само след три минутки поглед.
нали знаеш.

Ина обожаваха обаче, гледаха я с ококорени очички.
слушаха я с отворени устички.
и те й харсваха.
викаше, мъжки момичета са.
беха от различни светове, от моите два различни свята, но тя ги респектираше.

и немаше нищо против да се мотам с тех.
пускаше ме да се наиграя на воля, да си изразходя ненужните енергии.
да съм спокоен после, че нищо не съм изпуснал, като си дискутираме ние двамата отделните изречения на Джими Джойс.
този ми "двоен живот" объркваше сички хора в околността ми.
само Ина не, тя разбираше за кво ми е нужен.
тя четеше изреченията и ги дискутираше с мен.
аз ги живeeх, требваше ми, за да мога да си веравам сам.

сичко й бех разправял за тех разбира се.
и как се бехме боцкали от време на време.
и защо.
и те знаеха че съм й го разказвал.
бех им го казал, разбира се.

хич не й пукаше, и ми имаше огромно доверие.
и зтва я обичах така.
а и да й изнверех малко, пак немаше да й пука.
не й беше така важно, ако е само един вид "пресно месо".
имаше по-вaжни неща при нас двамата, месото беше второстепенно, некак си.
не че го немаше, напротив,
беше и жестоко и неyбоздаоемо.
дали в трамвая нощем или на гробищатата у най-големия студ или на стълбището в ЦУМ.
милиони такива места има за изреждане.
мъ месото при нас беше повече еротика.
минавеше ни през мозъчетата, идваща от очите, oт погледите върху устите и ного други такива.
а почваше с едно невинно изречение, цитирано от едно невинно книжле.



а и на мен не ми се изневеряваше точно тогава.
точно при нея.
закво.
кво да търся некъде другаде, което немах при нея?

по-луда от нея немаше.
и по-голема курва от нея немаше.
а такава майка никога не бех имал.
та закво, а?

сичко друго беше второкачествено, некак си.
и да си ги поркам мацките красиви и умнички, не можех вече.
тежка влюбеност неква, ме беше налегнала май.
никви хапчета не помагаха.
против тази болест.
ебаси.
години наред.
почна и да не ми се порка даже.
само дето не станах некво скапано вегетерянче.
тва оставше само, за щастието ми.
последно.

ми как да й пука.
имаше си нужното самочувствие, точно за мен скроено.
знаеше си цената, като некъв черно-блестящ Бик по арените на Памплона или в разните Метрополи на Южната Америка.
некъв такъв от благороднически род, див, ама интелектуално нашарен.
или като некъв елегантен кучо с копринена лъскава козина на изложбите там, с едно дърво, по-дълго от това на английската кралица.
не се подценяваше готината.
затва и се любехме двамата така.
и двамата се ценехме високо.
всеки себе си.
затва и бехме в състояние да ценим и другия.

затва и бехме така стабилни.
двамата заедно.
не си требвахме един на друг, за простото преживяване.
всеки за себе си беше достатъчно силен.
не му требваше другия.
затва бехме като две паралелни, една до друга забити дълбоко в земята, бетонови колони.
не като две гнили колчета, облегнали се ей така ^ един на друг.
и като се дръпне единия, пада и другия.

точно обратното бехме Ина и аз.
имаше право, дятката учителче наше.
там във вечерната.



и майка ми.
и тя го разбираше, нищо, че не го одобраяваше.
начинът ми на живот.
но причината разбираше.
затва се разбираха така с Ина, големи другарчета си беха.
а като почнеха да дискутират двете Стравински, излизах да си пия кафето в некое кафене.
знаех кво следваше.
като се върнех след 3 часа, беха още в първата полувина на дискусията.

не искам да знам, кво са си приказвали зад гърбът ми двете, за мен.
сигурно като две загрижени квачки са били.
мъ кво да правим, ако се опитаме да го спасяваме от него самия.
ше стане по-лошо, ше изчезне съвсем.
от нашия свят.

бе майка ми, и тя беше сладурана.
за Дарина викаше, голема палавница е.
сладка.
такaва ше си умре, сладката палавница.
ше има да я бъркат минувачите по улицата с внучетата й.
нема начин да порасне некога.
би било и жалко, ако се размисля.

намерили сте се двамата, кво да ви правя.
и двамата нема никога да порaснете.

ного си я обичаше Дарина, като некво нейно момичеце.
дето си нема, да му шие роклички и да му плете плитчиците.

не като при Ина, с Ина беха по като приятелки.
Дарина й беше неква слабост, като некво сакато дете в семейството или нещо подобно.
дето майката го обича просто повече.

предполагам, че е било заради изоставеното пеленаче и такива лигавения.
и как не му пука на пеленачето, от сичките гадости, дето му е приготвил скапания живот.
а е винаги такова весело, възторжено и готино.
и аз я обичах зaтва, хубо де
и такова вироглаво като некво козле.
аре са, като бех аз вироглав имаше бой нали!
и такова сладичко като се връцка из кухнята,
ебаси начи.
мойте старци не я наричаха "Връц-Връц".
а "Дупенцето".
техното, сладичкото.

ама майка ми се впечатляваше повече от такива неща.
бе може да ми е майка, ама и тя е некво момиченце нали.
нищо че можеше да е жестока с мен и кисела.
и горчива като неква хвърлена на боклука краставица, че е била резана неправилно.

мъ като имаше по ТеВето некъв такъв момически филм, си плачеше и тя.
нали.
геройката голема.
та е ясно, що я глезеше така, Даринчето.
нали.

пазеше я и от мен, че аз не съм бил разбирал кво нежно същecтво била Дарина.
кво сенсибелно и кво лесно нараняемо.
и къв грубян съм бил аз, и как не съм я бил заслужил.
и нооого други такива.

даже и този професионален циник и писимист, моя Старец.
и той я обичаше като дъщеричката дето си нема.
само дето не й шиеше роклички некви, Мачото скапан.
Дарина не беше гаджето на синчeто им, а малката му сестричка.

техното малко момиченце.
за сичко приятно и готино беше Дарина виновна.
дали им подарявах нещо, дали ги изненадвах с нещо приятно.
идеята била разбира се от Дарина.
нема начин.
а аз бех отговорен за сички лошотии, разбира се.
и за дъжда следобед и за спуканата тръба на душа.
бе, малкото сестриче и големото братче.
ама класическо!

тя си беше и винаги там.
и като бех аз заминал некъде, си спеше при моите старци.
и си беха тримата шатстливи.
аз пречех само.
развалях хармониата.
беше повече член на фамилията и от мен.
особено от мен.

обажда ми се некъде, където ме е завял моя си там, скапан живот.
и аз я питам, къде си?
тя ми вика, ми в къщи съм.
викам й, аре са, 50 пъти званих, немаше те.
не у нас с теб.
а при нашите съм.

и тва сичкото само след две седмици.
две седмици й требаха само, да ги омаламаса и двамата.
тези, дето беха така дистансирани и не пускаха нормалнo хора близо до себе си.
не по селата а в Помярника София.
там с гяволите, простаците и доносниците.

майка ми й плетеше разни финни тънки жилетчици, полички и роклички.
беше известна плетачка, преподаваше даже.
и публикуваше даже некви мустри и такива за плетени джунджурийки.

беше едно от многобройните й хобита.
плетеше и като гледаше телевизия или като четеше некви исторически тухли.
при секо занимание което го позволяваше, плетеше.
не й требваше и да гледа като плете.
чудех се откъде знае какви цветове да омешва там, като не поглежда.
като тези луди секретарки беше, дето бият по трилиони удари на минута, и те без да поглеждат.
и ръцете й беха така бързи, не като при неква нормална жена когато плете.
една цела, тънка като кашмирско шалче рокличка, за Любимото й Даринче.
изплиташе само за два дни, след работа.

бе дали беха два дни или три и полувина не знам вече със сигурност.
но повече не беха, басирам се за 10годишната ми заплата.
сички се пулехме секи път наново.
сички знаехме ква плетачна машина е, ама като се обадеше на Дарина.
се пулехме се наново.
да дойде, да й пробва рокличката, преди да я глади под мокри кърпи.
че гладенето беше последната, финната настройка.
тук на ханша малко разтегляне, там при ракавките малко по-дълги ги правещи.

и ги плетеше или шиеше винаги така както Дарина си ги искаше.
изобщо не се намесваше във вкуса й.
казваше даже, че тези нейни роклички пасвали към съществото й.
на нея не стояли така вулгарно, а така невинно.
като при малко момиченцe.

имаше разбира се по желание на Дарина и неколко "нормални", и неколко "миди", до глезените.
но повечето й покриваха точно дупето, пробваха го двете хиляди пъти, преди да са готови.
тоооочно да й покрият гащичките.

имаше си за зимата и такива плетени гащочорапи.
тъничко плетени, в сички възможни цветове, та да ги комбира Дарина със сичките си роклички.
милиони беха.
че тя си ходеше по улицата само по гащочорапи.
а рокличките й беха като некъв размъкнал се леко половер.
ного сладка беше с плетените си крачка в бутушките, през зимата.
майка ми си умиреше от кеф.
и с конската опашка, дето подскачаше в такт с дупето й.
там си умирах аз от кеф.

и понеже беше същата плетачка, беха и от същите кълба за плетене, като рокличките.
че тя копуваше винаги в огромни количества.
та да има и за три метрови шалчета и за некви жилетчици без ръкави и за гащочорапи.
при сека рокличка или поличка.

шиеше й и роклички от плат разбира се.
фризираше й косите.
cамо дето некви скапани плитчици не й плетеше.
бе! 5-6 пъти я гепих как и плитчици й плетеше.
ама само на ужким, после я правеше пак на Пичката от Махлата.

бе ебаси маминото дете беше, Дарина.
само като прекрачеше прага на бащиния ми дом.
по пистата беше опасната пичка, при моите старци малкото момиченца.
кефеше я, видиму беше.
да я поразглезва и нея некой.
за пръв път в живота й.

затва като се срещахме на кафе у бащиния ми дом.
аз блестях чрез отсъствие.
при 3 от 5 покани.
а нещастната Дарина, трeбваше да обеснява, кви неочаквани неща ми се били случили, точно днес.
и колко съм нещастен, че не мога и аз да се наслаждавам на този прекрасен следобед.

бе!
ебаси, ебаси, ебаси.
както обичаше да казва Даринчето.
като не й се дърдореше ного-ного.
което се случваше, секи 138 години, през съвмeстното ни Мотане.

падам си просто по-силни жени.
като ги пиша тези неща, ми става все по-ясно.
всичките ми по-сериозни любови, и десителетията след Ина и Дарина.
са били винаги със силни, самуоверени мацки.
сичко друго ми става бързо скучно.

обичам сички момиченца просто, женолюбец некъв съм.
обичам и да ми се лигавят и да мe глезят и да са майчински към мен, и сичко.
ако искате, от както съм жив си играя с майчинските чувста.
и на 17 годишните и на 37 годишните.
и функционираше идеално.
любимецa им бех винаги, на момичките, във всичики възрастови диапазони.
едните ме искаха за леглото си, другите за зет.
така е по цел свет, нема разлика при мацките.
нема и културен шок, в тва отношение:)

тва, че и 37ем годишните им майки, не блъсках от ръба на леглото ми, нема да ви разправям тука.
че тука четат и щерките ви, нали.
че и те напираха там на него.
на ръба на легото скапано.
при топли, лунну нощи.
на ръба си седаха, и си оголваха сичките си оголвания, дето си имаха.
за оголване.
глей хлапенце и не се пули.
а дръж, ако си некво истинско махленско дзверче.
пипай, барай и почвай, кво ми се глезавиш тука.

като те слушам, у махлата си голем ебач.
а?
аре не си пишкай са у панталонките.
че аз требва да ти ги пера, нали.

но единствените ми яки, стабилни и дълги връзки са били винаги с яки, силни и самоуверени мацки.

и Даринчето, тва малкото любимо момиченце на Старците ми.
и то беше едно такова жилаво, яко и с вродено самочувствие.
иначе как ше се кълчи по цела България по онези времена, с тази загадка на неква рокличка?
бе не знам, кво би станало от Ина, ако тя беше изоставеното пеленаче.
Дарина си имаше нейния начин, да дразни околноста, да се плези и да вика "Нъцки".
"мен нема да ме строшите, не става, НЕПОКИСТКА СЪМ"

Дарина.
и тя беше една такава колона, такава, стабилно забита.
до мен, паралелно.
не й требвах аз за преживяването й.

нема да забравя никога срещите ни в Париж, скапаха ме.
особнено последната, третата.

бех организирал некви завързани връзки с нея през некви 1001 канали.
летеше още, аз бех студент в Хайделберг.
години беха минали.

пишехме си от време на време, и аз й разправях за Моника.
нейните писма беха винаги с печат от чужбинско.
моите й се предаваха на ръка, от ръка на ръка, от  десетото или педесетото ми непознато копеле.
да не се скапат полетчетата й.

пишех й, как живeeм в едно скапано студентско стайче двамата и че Моника учи пар фавор.
и как се къпеме двамата в умивалничето мъничко у наща стаичка, и такива неща.

мъ, стаичката е на последния етаж на най-известното студенско кръчме, тук в локейшъна.
затва се чака години, или си пускаш подводниците.
за едно такова мърляво стайче.
за наема да не ти разправям, у хотел е по-ефтино, разбира се.

Ина беше железобетоннa колона.
Дарина не.
тя беше неква такава тъничка и специална.
колонка.
немаше вътре такова яко, неeластично желязо.

в нейния цимент беха забъркали некво такова въже от фибер глас.
такова модерно, дето искат да опъват между земята и луната.
теа от NASA.

нема акула, която да може да го прегризе.
Ина беше твърда, ама и нея моеш да я джитнеш с некъв багер.
въпроса беше само, колко голем требва да е багера,

при Дарина не помагаше и некъв багер или некъв танк.
че като я премазиш с чудовището и се обърнеш да погледнеш кво е останало от Даричето.
те плесва яко по муцуната еластичната колонка.
като некъв клон в гората от хлапето пред тебе, като се гоните между храстите.

не беше по-яка от Ина.
мъ по-жилава, по-преживяваща.
като Кирката, като я настъпиш - троши ти носа с дръжката.
тва е Даринчето.
Кирката.

искаш да я цункаш, ама при искането си й настъпил леко чепика.
и цак, ти е строшено нослето.
и се чудиш после, кво е станало.
нема да ви разправям тука, колко счупени нослета съм имал с мацката.
че нема да ми вервате, знам ви.

бе по-големо гаменче, от мъжки пол, от Дарина.
не съм срещал по цел свет.
голема гаднярка беше.
хулиганка!

условието за последната среща беше, да взема и Моника с мен.
искала да я види.
ако не, не.
виа кон диоc, чико.

и така се срeшнахме тримата у едно ефтино китайско крьчме там.
най-любимото на Даримна.
винаги се сращахме там.
лъжеше ме секи път, че било ефтино, затва.
ебаси, беше забравила вече, с кого си прикзва.
заболя ме направо.
се едно, не я познавам.
ебаси.

и там я разцелуваха секи път разбира се, дръпнатите очички.
като селчовците по Pодопите.
техното сладичко момиченце.

да седиме боси и по турски там.
и да си грискаме плюнките на лястичките от гнездатa им скапани.
и да си пием тримката заедно сакe.
кво друго а?

атракцията на секи азиатцки ресторант.
че нема по света некви киатйски или малaйски или други.
сичко е неква объркана мешаница от сичко азиатско.
само от прросто презрение.

дръпнатите очички неверват просто че еди джеaйдин, може да прави такива финни разлики.
и му пробутват сичко, кво звучи на повръщане, като на китайска или тайванска кухня.
a западните скапаняци си умират да ги прецакват, плащат и забележително, за повръщаниците.

та и тва ме нарани така, чe преди да мога да поръчам.
ми се плезят две виетнамезчета и ми викат.
Стринката им Дарина била уредила поръчката вече.
тези известните на секи Балкански Турист плюнки у кошарката на Врабчетата.

разбира се, че беха специално поръчани за Моника.
и сакeто, тва китайското:)
сичко за Моника.

но тя беше спокйствието в персона.
никога не я бех преживявал така спокойна, така отпусната.
а аз я поглеждах внимателно, че знаех, че й е ясно, ква игра се играе тука.
и за кого.
опасявах се, да не се получи некво такова момическo избухване на азиaтскa територия.

мъ като като поръча тя усмихнато след неколо часа, една супичка от изсшуени ташаци на бел индийски тигър, за лю бимия си съпруг до нея, се успокoих.
разбрах веднага, къв й е подхода към ситуацията.
кефе ше се.
че тва е най-големия израз на либов, един такъв ташак струва неколко хилядарки, нали.

бе по-гадно-спокойни от мацките.
като почанат Tе да си мерят вулвичките.
нема!
"пичовете" могат само да учат от тех.
там се учат ИСТИНСКИТЕ трикове.
при мацките.

"пичовете" ги наричат тези трикове "педераски".
за тех е сичкото, нещо "педераско", квото те не могат.

ама ги наричат така винаги "пичовете", които ги е шубе.
да излезат на уличката отзад, да подискутираме проблемчетата малко.
да си изтанцуваме тангото.
нали.

засрами ги, немаха ташаци точно в момента.
загубиха си лицето.
да дойдем в четвъртък, молим-молим.
поклон-поклон.
ше ни ги поръчат в Шангхай, разбира се.
траело само неколко мъъънички днички.

после, след още неколко часа, ги попита, имат ли нещо японско за пиене.
от тогава не ги видехме повече.
точно в този момент започнаха да мразят Стринката си Дарина.
сигурен съм.
тя ги беше набутала там, у тази педерска ситуация.

мъ и Моника си разпределяше гадностите, гаднярски разпределини по часовете.
ного азиатска беше, търпелива.
поръчите й и въпросите й идваха секи 3 часа.

и така от 3 следобед до 2 през ноща.
че нали използвахме сека секунда, като беше там Дарина.

и малко преди 2 часа през ноща, казва Дарина.
глей са, Моника.
исках да те срещна.
да те видя.
надявах се, че си неква лигла.
исках си го на обратно, този идиот до тебе.
този дечко.
исках да си го спечеля пак.
мъ не си.
не си лигла.
засужаваш си го.

ше има ного да те ядосва, вервай.
голем дечко е.
мъ си е твой.
подарявам ти го.

протегна се, измляска ни и двамата мокро, както само тя може.
и почна да си троши краката с полу обутите си токчета, бегайки към врата, подскачайки на един крак.
с едната ръка си намества едната обувка, с другата се опира по разни буда-статуи там, да не загуби равновесие.

отзад пощръкляха виетнамезчетата.
че в китайки ресторанти мръсната работа е за виетнамезчетата.
както в гръцките, за турчетата.
а в турските, за пакистанчетата.

ебаси стакатото беше, с теа високи зинг-зaнг глаcчета.

подгоних я по чорапи, мъ на тротоара пред кръчмето спрех.
гледах я само вдървен, как тича боса по плочките, обувките си гепила в едната ръка.
как изчезна в ноща.

като се върнах в кръчмето, немах ниkви чувства некак си.
нещо студено, безчувствено ме беше обвило, като некъв прозрачен лед около мен.

дойдох на себе си от сътресенията, които ми пречиняваше Моника.
друсаше ме като неква круша, да паднат крушите от там горе.
сълзите ми течаха, като нa неква скапана мацка.
не, че не съм имал сълзи в очите си.
често съм ги имал даже, от яд.
ама такива пороища, такива женски некви, никога.
така се чувстват мацките, като си плачат, сигурно.
така до себе си, плаченето нема нема нищo общо с тех.
то си е некак си самостоятелно.

ако ми беше направила ташаците на майoнеза.
или ми беше изкъртила некъв зъб.
немаше и да ми пука при Даринчето.
щех и да й се хиля напрегнато ледено, като моето цинге.

ама да побегне така разплакана по чорапи.
ебаси, по-гадна от нея нема.
тва е!

_


Последната промяна е направена от Gatsby на Съб 30 Ное - 14:10; мнението е било променяно общо 120 пъти
Share this post on: reddit

Писане Съб 20 Юни - 16:20 by Gatsby

обичам та ма, Летицио смотана, чуваш ли!



прошка си получих, щотоу?
а, мааа!
ти!
да, ти!

нищо че та манипурирам така брутално винаги, понеже.
за твое добро е, щото, питай Гяурката ти.
ако ти стиска.
сещаш ли се.
дай ми цунка сега, и сме квит.

шото ти никога не си била ма манипулирала.
за мое добро.
с целта да ма напраиш щастлив.
нещастен бях с теб сичките тез години.
че дебелото ти дупе беше сичките тез години така мързеливо. 
та да земе да ма маниполира.
по някакъв динамичен начин, ако ма разбираш, де.
ти ма разбираш, любов моя.
знам.

Лигло смотана.
порнографска.
щотоу!????

Писане Съб 20 Юни - 17:12 by Лeтиция

Знам, че и ти ма разбираш, Пишленце Мамино.
Нали.

Няма кво да се лъжеме, нали.
Ти им гъделичкаш майчинските чуства.
И моите, да, признаваам си го.
И аз почвам да те заобичвам, понякога.
Е ми, много сладък щурак си по някога.....

А като започнеш с дупетата, егаси.
Много си примитивен.
Знаеш ли как е досадно на жените, м?

Егаси женопознавача си, Изчвъргача на мама.
"Аре у лево, бе".
Ти се сещаш?

Писане Нед 21 Юни - 10:58 by Gatsby

навремето като ме имитираше.
не можех да позная аз ли съм писал или ти.
а сега?
егаси имитаторския боклук, начи.
стегни са ма.
___________________

и!
направете си пак ваши пароли.
или една ваша.
не използвайте моята, щото си ги забрявята вашите, чувате ли.
кокошки без главви.
че като пишете от моя Комп и "Летиция" е влизала за последно.
влизам и аз с нейния ник, без да го забележа.
същата парола, нали.
a не е нужно да пиша и парола, аз съм си винаги регнат.
така е и при вас, и вие сте си винаги регнати, нали така искахте.
и като си влизала с "Летиция" от моя Комп или Лаптоп.
си остава този ник регнат.
и аз почвам да пиша без да погледна, мисля че пиша с моя ник.

трябва да изтриете после Интернет-Следите.
сещаш ли са.
и тогава го забелязвам, тогава трябва да се регна наново.
ясно сега?
или не използвайте моите уреди повече.
само тогава става мешаницата на никовете.

преди малко пиша и забелязвам че пиша с нейния ник, чак като изстрелях поста.
трих го и трябваше да пиша нов.
егаси смотанячките.

а, какво да си мислят хората, м!!
затва го пиша тук публично!

Писане Пон 22 Юни - 16:39 by Гяурката

Нама вече:)))
Егаси какъв си, бееее!!!!
Обаче, знам как мразиш тези ми линкове!

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=forty&Number=1953815408&page=0&view=collapsed&sb=5&part=

Ама, слезни и ти до нас, плебса, смили се.
Много ми е интересно мнението ти.
Нали си такъв един голям Кучо-Шепновач, нали.
И един ден през живота си не си бил без куче, или?
И то, винаги, с такива вироглави от тази побъркана раса на Айриш Сетер, нали.

Кажи сега, как да се справи snowprincess с това животно, а!
Чакам:)))
Кучовски Спецо.

Писане Пон 22 Юни - 17:19 by Gatsby

такива например, обичам даже:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=forty&Number=1952968112&page=0&view=collapsed&sb=5

ама стават все по-рядки.
при теб?

а кучовската тема ше погледна малко по-късно.
за тва чудовищно животно.
ако та разбирам правилно.
пак искаш да ма прецакаш, знам.

ама карай.
дай ми на мен Кучовци, тва ти е сега цаката, нали.
няма лошо.
____________________

а иначе, нали знаеш как та обичкам, бе дупенце хлапаческо, ама затва, така батково?
или искаш да са дракаш пак с мен, война ли искаш пак с мем.
еми, глей тука ма, рошло смотана.



искаш ли.
неискаш ли.
кажи!
чакам те.

Писане Пон 22 Юни - 21:13 by Гяурката

Е ми ще питам майка,  тя ще ти се обадии ще ти каже:)))

Знаеш ли как се чувствам сега? А? Знаеш ли!!
М???

Ей така се чувствам Гетсби, разбираш ли?



Чувствам се сега като едно голямо нищо.
Разбираш ли!
Заради теб, разбира се.
А и клипа ти отградах, абе, за нищо не ставам аз.
Защо го правиш, бе Гетсби?

Защо се опитваш всичко да ми вземеш?
Защо, Гетсби?

Писане Пон 22 Юни - 21:48 by Gatsby

Писане Вто 23 Юни - 16:16 by Гяурката

Нали си голям Готвач и още по-голям Разбирач.
Какво ще кажеш за това нещо?

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=forty&Number=1953817719&page=0&view=collapsed&sb=5&part=
Gatsby

Писане Вто 23 Юни - 19:10 by Gatsby

какви са смешни:))
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=forty&Number=1953817907&page=0&view=collapsed&sb=5&part=
нито една българска дума няма.
у изреченито понеже.
даже и в късото им заглавие.
еми, нали им раказваш от години, че приказват предино турски и немски.

без да го забелзват, защото са така тъпи.

Перипетии с бойлерен шалтер. 
Автор Phillip (Швайнщайгер)няма.


ми да:))
Gatsby

Писане Чет 25 Юни - 13:16 by Gatsby

за разлика от вас.
ние правиме красиви трупове.
ние, от Гетсбиевата Етност, теа от гетбийския народ.
живееме и умираме бързо, ама красиви и задоволени.
ние не приживявяме, ей така, та да не умрем.
за разлика от вас,.
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=forty&Number=1953817756&page=0&view=collapsed&sb=5
а до известна степен се определя качеството на живота и от качеството на продуктите,  които грискаме.
и от качественото им приготвяне.
моето впечатление обаче е, че българската домакиня или домакин.
си нямат понятие от правилно готвене.

еми вие, нито качествените продукти си имате.
(на прилична цена).
нито моженето да ги приготвяте.
и да земе да ви ги подари някой.
те тва ви е положението, лелчетата ми.
няма що да си кривим сега душата, или?



а за качествен живот у мафиотскта ви държавица, да не приказваме.
ама, да оставим политиката.

за вас, например, е мъж на 50 години в критична възраст.
май.
оле, мамо:)))
тук беше така преди 30есе години.
сега, 70 годишен е така витален, а и на външен вид.
както беше един 50 годишен преди 30есе години.

а за женските ви старости, мисления и коментари.
не ми се приказва изобщо.
гнусно ми става, ако ми се наложи да ги чета.
а знаеш ного добре, Гяурич, че нормално не съм така гнуслив, нали:)
при фритирани боболечки или змии.
грискам ви и панираните ви клиторчета, ако се нложи, при китаеца на кюшето.
но проблемос.
понеже.
нали ма знаеш къв съм.
ама, сори.
при четенето ви оставам.
много сори, понеже.

еми, 50 годишен е тук в силата на годините си.
знам, че не ми вярвате, ама тва си е ваш проблем.
има много научни писания по въпроса.
търсете си ги сами, обаче.

мъ, да се върнем на темата.
Картошки.
не Котлетьй, както викат руснаците на кюфтетата правени в обилна мазнина.
и те като българите, полувината им език е немски, ама винаги грешен немски.
разбрали, недоразбрали.
котлети са месенца с кокъл, бе мужици, не са мляно месо, кайма.
егаси сладурите, начи.
писал съм за тях, мислеха, че чуждите научници , ше почнат да припадат.
ного горди бяха с тях, дежурните на етажа.
а като ги вземеш от "щанда" на чинията си, тече мазнина.
не тече, а поройща се получават.

защо ги споменавам?
еми, защото е същото и с българските пишман-готвачки.
и те напояват картошките си с мазнина така, както братушките им.
Котлетите си без кокъл, тези от Кайма направените.

и аз правя и обичам много млади картофчета, пролетни.
такива мънички и цяли.
задушени в масло, но тва е нещо друго.
искано е така било:)
да са с масълце обилно и калорично напоени и загорели лекичко.
нарочно е искано.
еми, което дупе иска.
да надебелява.
което не иска, да не гриска.

щото нито моето надебелява.
нито Летициевото, понеже.
гени са тва, щото.
сещаш ли са?
никой не гриска по-яко от комбайнера Летиция.
и нищо не й става.
на по дупето й, де.

еми, не се поврежда така лесно туй стегнато, хамалско дупенце.
че тя гриска със запретнати ръкави и с пот на челото и лютиво и сичко, що й падне.
в огромни количества като некъв марсилийски хамалин там на пристанището.
а е ена такава нежничка и ено такова миньонче, като майка си.
и такова ено вироглаво и инатско същество като нея, ти казвам.
абе, голяма работа ми създават двете щури пички.
да ги опитомявам малко, съвсем не става, никога няма да стане понеже.
секо дете в Монпарнас го знае, оттдавна.
ама не само по децки инатски, а! железна воля има.

абе, като майка ми са и двете.
и тя беше едно такова тъничко миньонче.
ама никога през живота си не е била болна.
егати жилавата жена, ти казвам.
а какво сичко е приживяла в България била.
ама, джелезна!
няма мъж с такива джелезни нерви.
или така жилав.
като стане напечено.
и, сега не казвайте, че си търся майката в жените.
нищо подобно.
тва са универсални, обективни качества.
за мен важни винаги били.
дали при жени или при мъже.
полът не играе никва роля.
затва си я обичам така, Летицията ми, а и.
дадена дума - хвърлен камък, няма увъртания при нея.
бе, истинска пичка.
еми, тя няма нищо от баща си, затва мога да я обичам.
тя е досущ майка си, не си го признава само, брани се като тигрица.
"мразят" се двете, понеже:)
щото са такива еднакви?
сладурани.

но, и двете са яки пички, слушай кво ти казвам.
а баща й, този пълен с мангизи Пейзан, най-известното Парвеню в Париж.
а произлиза от един от най-старите френски родове, и в Нормандия и в Париж.
ама, си е просташко парвеню, как го е постигнал, и аз не знам.
двуметров дебелашки простак с огромен задник и още по-огромно шкембе.
с груби, тежки, селяндурски кокали, китката му е по-дебела от бедрото на Летиция.
повръщ!
като го напсувах една вечер на по каруцарцки в една дискотека там.
дето слушаше "тут Пари" на съседните маси.
че ми беше писнало да се ежи сека нощ с магизите си.
и да разправя, че жените имали само некви путки.
а путките били на пазара.

където и да сме с Летиция.
като влезе с харема си и ни види.
идва непоканен на наща маса.
размества яростно столовете и си залепва дебелият задни на един от тях.
и мадамите му и те, разбира се.
сто пъти съм му казвал, че ни смущава.
казвам му понякога, че имаме сериозен разговор, омитайте се.
а той се хили и ми вика, еми, нямате ли си жилище за сериозни разговори бе.
да ви купя ли едно?
и се оглежда кой го е чул бил, намига на харема си и се смее дебелашки.
ебаси простака, ама ми е най-мъчно за Летиция в такива моменти.
знам как се срамува.

а на другия ден казал на Летиция по телефона, абе тоа Гетсби е пич.
Тойтонец, ама мое да псува на чист френски.
дръж си го, че няма ного като него на пазара в последно време.
на измиране са вече.
застрашени от изчезване животни, точно като мен.
и след мен няма да има такива като мен, слушай татко си, момиче.
еми, игрички на некъв френски Чалгаджия.
а, знае ме от деситилетия вече, знае и какво приказвам за него.
дъъълго преди да бях заедно с щерката му.
заради синът му прииказвах за него.
заради Доминик.
знаеше го винаги.
ама като му го каже някой, вика, кой е тоя бе.
не го познавам.
има ли мангизи?
лигльо.

виж, брат му е друго нещо.
а са само една година по възраст един от друг.
много фин човек, много го уважавам и си имаме лафа с него.
често сме дискутирали нощи наред с него, голяма наслада е.
а статурата му е същата и на него, ама само физически.
тва са Нормандските гени на фамилията понеже.
иначе са различни като ноща и деня.

но, егати чудото е тая момичка, начи. 
познавам я от малка, гледах я как порасва.
ама не преставам да й се чуда.
че като беше малка, егаси ква злояда беше.
ние трябваше да я анимираме да си изяде закуската.
преди да отиде на училище, че често спеше цялата малхла при Маман.
като спеше при нея Гетсби, щото не ставаше другаде по некви причини.
и дигахме купоните у нейното огромно жилище, нея не я претеснявахме.
че там можеш да се загубиш, без пътеводител.
еми и сега, след толкова деситилетия, като съм разсеян влизам редовно в грешното помещение.
не в това за което съм тръгнал.
а съм там у дома си от повече от триесе години.
и ключ си имам от 15-20 години врче.
и, пичовете, поркани като казаци, приспиваха тогава "при мен".
случваше се понякога даже, цяла седмица спеше цялата махла в махмурлука си потънала.
"при мен".
 
абе, страхотна пичка е Маман.
така я нарича цял Монпарнас, "Маман".
Майката на Махлата.
Летиция има право май.
липсваше й синчето й, и си осинови цялата махла.
сичките смотаняци там си осинови, готината.
най-любимото й синче е Гетсби, този щурак, шур е като нейния син.
между тях двамата няма никаква разлика, казва винаги.
виждала ме била пред вътрешното си око, какъв калпазанин съм бил 5 годишен.
не било нужно да ме е виждала, сеща се само какъв е бил Доминик на тази възраст.
и готово.
този в Мароко, дето няма никога повече да стъпи на европейска земя.
после идва Ален, а след него Жан-Мари и тънъ по скалата й за любовите.
а понася и това "женско идиотче" Клодин даже.
пуска я и да влиза в жилището, ама само с Гетсби, сама никога.
че даже и Гетсби спи често при нея.
та толкова смотана няма да е, нищо че е женска.

бе раздава си любовите селективно и на порции, като неква КЦ-Надзирателка е.
мъ не, Квачка е, както баба ми Мими беше за хлапетата в махлата на Лозенец.
за тва я обича така сичкото Монпарнас.
и ще я, докато предаде и тя лъжичката.
апропо, обещала ми е и ми го казва секи път.
че ако ще предава неква лъжичка, само тази от Гетсби.
че преди две години й подарих за РД една златна лъжичка от Картие.
за да ми обещае, че няма да я предава така бързо.
наеш ква е скъпа ма, рошло, а! й викам.
оттогава показва на всички Лъжиката на Гетсби сложена на симса на Камината и вика.
еми, няма а го разочаровам копелето, толко мангизи е хвърлил бил.
бе, обичам си го.
заради него нема да пуквам, пък.
само заради него.

а смотаняците от Монпарнас, като й додат.
често от другия край на света, я питат.
къде е лъжичката на Гетсби, Маман.
покажи ни я.
чзакаме-
нарицателно е станала вече.

а и, няма да остане никога самотна, нищо че децата й не са отдавна във Франция.
ние ще хфръкнем веднага разбира се, ако й се случи нещо.
ама докато стигнем?
затва сме така спокойни, тя си има махлата, наште приятели.
15-20 човека са санали вече, с потомците:) еми, сега и децата им, "внучетата" й.
а таковците им, всичките преуспяли хитреци, и с връзки, че във Франция без подводници нищо не става.
и те са луди по нея, "внучетата"..
еми, тя ги е отгледала, махленските внучета - бейбиситер не е правилно.
тя беше Детска Градина, за сичките дечурлига на махлата през последните години.
ебаси страхотната жена, като умре някога, ще стане там Държавно Погребения, сигурен съм.
с хиляди хора, не само от Монпарнас, от цял свят ще се върнат.
само за Маман.
Маман на цял Монпарнас, е Летиция.
пиша го съвсем сериозно и с огромно уважение за тази жена.
псувай ме по другите пасажи на текста, нали знаеш как ме кефи, давай.
ама за тва тука, нема а ми се лигавиш, чуваш ли.
като я загубиш, ше чатнеш и ти, ама е късно.
ше има да слушам и аз, какво сичко не си успяла, кво още би й била казала.

та батковците от махлата, махмурлии сутрин, трябваше да омаламасват злоядото идиотче.
да си изпие млекото с какао.
егаси как го мразехме тва момическо дребосъче, начи!
теб ти се цепи главата, устата ти пресъхнала, а Маман те тегли от леглото!
ставайте, пишльорковци, трябвате ми.
да, сега.
точно сега, в момента!
ми кво да праиме, че майка й беше страхотна пичка, сичките я обичахме ного.
та, помагахме и при хлапето Летиция, да хапне нещо и то.
беше в 5ти или 6ти клас още, злоядото смотаняче.
ного ни лазеше по нервите, еми, имахме си други неща за правене, нали.

а сега, като сме някъде в Ю-Америката, е винаги атракцията там.
сички местни се чудят и й се възхищават, таа не е неква туристка, бе.
не може да бъде.
мен ма познават отдавна, ама тая с него?
да си я шиба у Европа бе, само заради дупето й е с нея.
не виждате ли.
така се започваше винаги. 
ама после се блещеха на по индиоски, понеже.

и я питат винаги къде е родена, емигрантка неква сигурноу си?
егати къв съм горд там с нея винаги, напуйчвам се напрау.
еми, моето ми момиченце е тва, или!
че те познават от десетилетия милиони туристи там, нали.
мъ, те да хапнат малко само от техните манджи, и получават дриснята.
в Германия й се вика на таз дрисня, "Отмъщението на Монтецума".
през 1950те, беше креирал някой тоз лаф.
абе.
за мен е родено детето, бе.
ти казвам!
еми, за тва си я избрах точно нея от цял Монпарнас.
че имаше и много други кандидатки, дето сваляха "Уличната Легенда Гетсби," там по улиците монпартнаски.

обаче, нея си заплювнах, щото е малката сестричка на брат си.
на Доминик.
че той й е преподавал бил предмета "живот" през ваканциите й в Пустините на Мароко.
а то се е учило прилежно било, малкото момиченце с немирните плитчици.
и, затва си имаме лафа с нея, не само в леглото.
тя ма разбира винаги, когато другите се чудат къв съм ненормален.
или като изчезна без предупреждение за Джунглата или за Пустинята.
и не се обаждам месеци наред.
тя е единствената спокойна тогава сред познатите ми.
вика им, споко бе.
като се наиграе на Джунгла ше се върне пак.
скоро ще му омръзне, знам си го аз него.
Гетсби без Европа не може дълго, най-много три месеца.
и си го имате пак, нема страшно.
еми!!!!затва е родено за мен добичето.
ти разбираш?

а картофите са едни от най-полезните.
пълни с редки витамини и минерали.
И!!!!!
най-ама-най-Безкалоричните.
само царевицата е по.
вервайте на Инките, че без тях нямаше да има и домати и чушки и картофи.
и повечето продукти, които вие си грискате така небрежно-неграмотно, понеже.
нямаше да има и Шопска Салата без тях, тази дето искате да я правите на българска.
патентирана:)))
не се виждате, кви сте смешни отстрани.

а, ако земат да направят чиленците например, лиценз за домати, чушки, картофи и подправки.
или другите там държави, цяла Ю-Америка е наслена с потомците на Инките.
и трябва за всека чушка да им плащате - кво ше стане с "българската  ви кухня" бе.
или турците и гърците ви искат лиценз за всека манджа.
за всеко кюфте или кебабче.
еми вижте само как се казват манджите ви бе, сичките са с турки имена.
освен Мусака, там трябва да плащате лицензи на гърците.
ама гърците трябва да плащат линценз на турците тогава.
че и Мусаката е стигнала през Турско на Балканите.
сложно става тогава, става за вас.
не моете да си плащате манджите после.
нема и манджаре, че и италянците ше ви дигнат лиценз.
за думата "манджаре".
или за думата "Пикаре", пикая.

а, ако почнат и германските и турските бабаити така.
си оставате без език, бе.
писмен.
като циганите, и те си нямат писмен език.
затва им е традицията така важна, така си предават историята.
като вас,
затва е и за вас така важна, традицията, колкото и да е изостанала.
не, че го разбирате, прост рефлекс е само.
и вие, като циганетата.
от поколение на поколение.
без писменост.
че и вие си нямате собствена, нали.
писменост.
крадете само, от интелигетните народи.
думичките им, дето не моете сами да си ги измислите.
понеже.
традицията ви е така важна, поради което.
изостаналата, ама наша.
чувствана, бе,  ние сме страхотните, понеже.
традицията ни е чуждестранска, еми, кво толко.
хитри бастарди сме, бе копеуе.

ама на вас ви е се тая.
че вие имате некъв език, от 3-4 културми езици.
не ваши, разбира се.
краднати са.
нещо ваше обаче, си нямате.
тапанари с голями претенции.
сте.
ама, голема уста си имате.
няма спор.

еми, само Пуканките са по-здравословни и безкалорични.
от картофите.
ако искате да знаете.
питайте Инките или днешните Индиоси, ако ми не вервате.
познавам жени, които правят Пукански Диети.
и са под лекарски контрол, нищо не им липсва при изхранването.
всички нужни витамини и минерални вещества си получават.
само от едно единствено папо, от Пуканките.
еми и аз познавам смотанячки, кво са.
абе, сички жени са плем-плем, освен моята ми Лтиция, понеже.
с нея си имаме поне лафа, тя ма разбира мен.
а аз й рабирам на нея дупето.
еми кво искаш повече, бе лелче.
хармония неземна е тва нашето.
не мислиш ли?

но най-лесните диети са с нетлъсто месо, с мръвки , бе.
мръвките освободени от сланината.
печени без мазнина, на грил, или на котлона в тиган.
или във фурната, няма значение.
или нежно варени, правя често такива.
не варени а в невряша вода с подправки.
стават крехки като от масло.
бланширани са, както се бланшират зеленчуици.
зелен фасул, например, в некипяща вода.
и после го слагаш в съд с вода и лед, късо само.
та да си запази тучно зеления си цвят.
и, картофи и салати без мазнина, разбира се.
салатата приготвена с лимонен сок само, например.
картофите варени или печени.
еми, и аз, Неадерталеца, бих могъл да ги преживея, нали.
тез диети, егаси, но проблемос.
и смъкват няколко килограмчета за няколко месеца, без да се мъчат и терзаят.

абе, Никое Женско Дупе не е било надебелявало било от Картофи.
никога!
тва са Химери некви от тъпи, нищо неразбиращи, Селски Лелки.
еми, ако си грискаш само Варени Картофи.
или печени.
нищо не се получава на/върху селското ти Менопаузово Дупе.
нищо не му се лепи, на сладкото ти любимо дупе, понеже.
бе Стринке, слушай кво ти казвам.
напротив, и против старческата ти Остеоропороза помага.
нема а се лъжем сега, нали.

дебелите ви, смъкнати, прабългаски задници не идват от картофите.
бе, момета.
идват от олиото, от мазнината, с които ги напоявате така щедро.
те идват от неможенеето ви.
да приготвяте Pommes Frites.
а си нямате и нужните уреди за фритирането нормално, нали.
толко е просто, бе Ленчетатa ми.

а кога си яла при мен напоени с олио Pommes Frites, бе Гяурич?
виж, тиквичите дето ги обичаме така и двамата.
те ти правят задника тлъст, бе мацо, знаеш го.
тези надълго рязаните, и "панираните", оваляни в брашно.
те са напояват с олиото, смучат го като некви гъбички.
така е и с патладжаните, само, че, 10х по-лошо:)
напоените с мазнина тиквичи, сервирани в чиния с кисело мляко.
а знаеш ли колко мазнина и калории има само в киселото млеко?
и с ноооого размачкан в хаванче с оливено олио и груба морска сол чесън.
и Летиция припада редовно, нали я знаеш.
ебаси Тлъстия Задник, е станала таз Летиция.
заради Сукините с Чесън:))

ебаси Дебелогъзата, начи, ти казвам!
ама, на Backgammon в леглото я бия редовно.
щото тя му вика на негоу Tavli.
щото нали е учила била старогръцки.
у Момическия си Католически Манастир там, дето е така скъпо, нали.
еми, тя могла да си чете името и тука, казваше в началтото на блога ми.
че кирилицата било изчанчана гръцка азбука.
не било пробем да я разчита, понеже.
не раазбирала, ама могла да я чете.
ебаси лудата.
еми, затва губи редовно.
щото батко й си е плащал бил наема години наред, като студент.
от кяра при некви Backgammon-Турнири. 
голяма мода беше.
и с покер 4три дни и нощи.
на седмица.
тва ми бяха доходите, години наред.

ама откъде да го знае Мацата с Дебелото Дупе, а.
https://gatsby.forumieren.com/t101p50-topic#7957
няма си представа с кого си плува сега така кротичко, май.
в тихото заливче.
и, са се прави на такава ена женоряческа, бе и аз незнам вече, каква.
ми да го скапе бее, плуването наше.
шом иска толко.
ебаси, начи.

еми, разбирам я, тя беше се влюбила в мен, чак като стана 14 годишна.
и цял Монпартнас беше в хола на майка й.
всеки втори ден, понеже.
амаа, късно е било сигурноу, да чатне, май.
кой е тоз Гет6си.

да бе, ми да се влюбва тогава 8годишна бей, щом й трябва толкова много време.
за чаткане.
в бъдеще.
понеже.


Последната промяна е направена от Gatsby на Пет 24 Юли - 13:27; мнението е било променяно общо 121 пъти
Лeтиция

Писане Чет 25 Юни - 17:08 by Лeтиция

Щом казваш.
Много Дебело Дупе имам!
И, разбира се, ще се влюбя в тебе, 8годишна Пък, пак, ако искаш да знаш.

А, какво общо имам с Картофите ти, Муцке?
да не съм била мляскала некви Белгийски, най-омразните на Французите, картофи, Гетс, а!, а!
знам че ме дразниш само.
белгийскитзе картофи и дебелото дупе на Летиция.
идиот.
кой ти вярва в Монпарнас, още, бе скапаяк?
тут Пари гриска вече белгийски картофи.
ти си Минало,  бе Гетсби.
Груфти си отдавна, бе!!!.
За това те обича Монпарнаса.
и Ален и брат ми, дето нбикога няма дса с евърне.
жсамо теб те акцеппира там цв Мартокото му.
без да е е виждал.
евалла, копеле.
Gatsby

Писане Съб 27 Юни - 14:40 by Gatsby

щото не можах да се позная на другия ден, шери.
дребнав, изхвъргачески, повръща ми се.
абе, с една дума просташки, или, чалгарски.
пост от мен.
избирай си ти.
а знаеш, че не съм такъв, нали.

понякога ме язди метлата мен, вместо аз нея.
нали знаеш как лесно се обръщат отношенията.
тези, Ти <-> Метлата.
нали!

сори.

пп: пиша сега в горния пост, допълвам, погледни после..
ама, нали знаеш, аз бачкам едновременно, на другия джам:)
че в другия джам си изкарвам мангизите за наема на пентхауза.
а знаеш кви огромни мангизи са, нали.
нема лабаво.

еми, аз не съм така богат като сите хленчести булгаристанци.
сичките са собственици на къщурки или панелски апартаменчета.
а тука мнозинството живее под наем, и си дава една огромна част от мангизите само за няема.
еми, не са ги учили майките им мили.
май.
да хленчат като българите.
тва им е проблема, европейски.

абе, и мен не ме е учила така.
майката ми булгаристанска.
ама, тя самата не е била възпитана от булгаристанци, понеже.
сигурно затва, а?
Gatsby

Писане Съб 27 Юни - 16:12 by Gatsby

а, ако Гяурката е била на кормилото, и, е писала пак с една ръка, егаси лудите сте.
и двете!!!
Пак!!

и знаете много добре за какво приказвам.
не ви е за пръв път.

еми, не искам да идвам в Моргата.
за да ви индентифицирам.

много ми е серйозно, не е майтап.
ай сиктир, бе!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
децки лайнярки.
Лeтиция

Писане Пон 29 Юни - 17:52 by Лeтиция

Помниш ли.
Кефете си се двамата, на мен не ми пука.
Остави ме на мира, Гетсби.

Като бях малка, те обичах.
Сега те мразя само!
Gatsby

Писане Чет 2 Юли - 21:13 by Gatsby

ного гореща ставаш тогава, понеже.
https://www.youtube.com/watch?v=cy8gKWxnKlM
давай, ако обичаш.
че като отворя хладилника, егаси, начи.
не знам и аз, за кво става дума, понеже.

jumbles

Писане Пет 3 Юли - 8:34 by jumbles

пссс ...

Gatsby

Писане Пет 3 Юли - 17:09 by Gatsby

Летиция.

Дебело Дупе.
и.
Голяма Уста.
друго не се сещам за нея.

Лeтиция

Писане Нед 5 Юли - 11:52 by Лeтиция

"та батковците от махлата, махмурлии сутрин, трябваше да омаламасват злоядото идиотче.
да си изпие млекото с како.
егаси как го мразехме тва момическо дребосъче, начи!
теб ти се цепи главата, устата ти пресъхнала, а Маман те тегли от леглото!
ставайте, пишльорковци, трябвате ми.
да, сега.
точно сега, в момента!
ми кво да праиме, че майка й беше страхотна пичка, сичките я обичахме ного.
та, помагахме и при хлапето Летиция, да хапне нещо и то.
беше в 5ти или 6ти клас още, злоядото смотаняче.
ного ни лазеше по нервите, еми, имахме си други неща за правене, нали.
"брз

без глвни букви, та да си го знаеш, де
Gatsby

Писане Пон 13 Юли - 13:04 by Gatsby

като станеш така безпомощна.
и почнеш да риташ панически около себе си.

боли ме.
вярвай,
много ме боли.
Лeтиция

Писане Сря 15 Юли - 13:47 by Лeтиция

Абе, страхотна пичка е Маман.

така я нарича цял Монпарнас, "Маман".
Майката на Махлата.
Летиция има право май.
липсваше й синчето й, и си осинови цялата махла.
сичките смотаняци там си осинови, готината.
най-любимото й синче е Гетсби, този щурак, шур е като нейния син.
между тях двамата няма никаква разлика, казва винаги.
виждала ме била пред вътрешното си око, какъв калпазанин съм бил 5 годишен.
не било нужно да ме е виждала, сеща се само какъв е бил Доминик на тази възраст.
и готово.
този в Мароко, дето няма никога повече да стъпи на европейска земя.
после идва Ален, а след него Жан-Мари и тънъ по скалата й за любовите.
а понася и това женско идиотче Клодин даже.
пуска я и да влиза в жилището, ама само с Гетсби, сама никога.
че даже и Гетсби спи често при нея.
та толкова смотана няма да е, нищо че е женска.
бе раздава си любовите селективно и на порции, като неква КЦ-Надзирателка е.
мъ не, Квачка е, както баба ми Мими беше за хлапетата в махлата на Лозенец.


Преместваш се.
И!!!

Ти си живееш с нея, имаш си най-после мамата си.
и си щастлив.
Стаа ли?
А аз се премествам в Студиото ми в Париж.
и си телефонираме.
Гаджета сме си, все пак, нали.

+++++

А защо научавам чак тука, че си имал ключовете, Гетс.
Защо!


Последната промяна е направена от Лeтиция на Сря 15 Юли - 14:14; мнението е било променяно общо 6 пъти (Reason for editing : я)
Gatsby

Писане Сря 15 Юли - 14:39 by Gatsby

ти я мразиш, нали.
и ключовете й даже.
мразиш.
или ставаш сега ревнива?

ама сериозно.
сега се сетих за тях, бяха забравени.
незнам и къде са по неквите ми чекмеджета.
търси ги ти.
нали обичаш така да се ровиш по чекмежжетата ми.

не са ми трябвали никога.
затва не съм ги бил споменавал.

Маман си е винаги в къщи, като й дода.
не ми трябват некви ключове.
и, никога не са били с мен, не ми трябват.

два пъти само я нямаше, през деситилетията.
а Concierge-ката ма познава от малка още, даваах и бомбонки навремето.
че те са в трето поколение вече, Concierge-и там.
та ми отключваше и ма пускаше милостиво на стълбището.

най-ного, полувин час, трябваше да я чакам.
знам я къде беше, нали.
а един път отидох на пазара и я намерих действително, представяш ли си.
в тази тарапана там.
ного ми се зарадва, мъкнах й чантите понеже.
вика ми, хе, Житан, кво пазаруваш сега?
точно на време та срещам, много ми трябваш, и ми ми подава чантите.
как си, как е тва женското ти, Летиция, де!
мляс-мляс три пъти от всяка страна, изпра ма напрао, обилно и мокро, тази луда жена, и ми вика.
аре стига си се лигавил тука на улицата, бе, за срам ше стана на стари години, чуваш ли.
абе, и майката е досущ щерката, тва женското, тази Грешка на Природата.
и при двете е винаги Гетсби виновен, винаги, без изключение.
за всичко което те прават, евала, беее!
ебаси манипулаторките, начи, а разправят навсякъде, какъв манипулатор съм бил аз.
и като ги погна в спор, почват да обясняват, че не съм чак таакъв маниполатор, ама Катализатор.
Дразнитетел.
аз съм ги подкокоросвал бил не само с държанието ми.
а с Присъствието си само.
Виновен е, бе!

та, закво са ми некви ключове, съкровище мое?


Последната промяна е направена от Gatsby на Пет 31 Юли - 13:58; мнението е било променяно общо 5 пъти
Gatsby

Писане Сря 15 Юли - 15:43 by Gatsby

давай.

аз нямам твоите проблеми.

ми давай да ти се кефиме.
като на Булгаристниятз на Гяуркатза ти.
тва е Бананова Республика бе, маце.
глей тука, ако ти се гледа изобщо де.

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=forty&Number=1953837297&page=0&view=collapsed&sb=5

"Сипали са й нещо в питието - приспивателно. Любим номер на всеки начинаещ сводник, да речем, взет на въоръжение от враговете й. Заспива и става удобно да бъде снимана, а после и публикувана."

приказват си за Министър в Булгаристания, ако ме рарзбираш, де.
сичко ясно?

кво има да търсят тези Бананови Республики в ЕС?
да та попитам, понеже.
___________________

ps: в този ред на новини
Софийския Шантаж - Page 3 Image-873431-galleryV9-vtop

щерката на убития в края на февруари пред вратите на Кремл Немцов е избягала в Германия.
след като е получавала много заплашвания, че и тя ще бъде скоро ликвидирана.
журналистка е понеже.
и не внимава какво пише.
ще живее в бъдеще в Германия.

http://www.spiegel.de/politik/ausland/mordfall-boris-nemzow-tochter-schanna-flieht-nach-deutschland-a-1044036.html

надяваме се, да не станем и ние свидетели, и тук.
на плутонийумово убийство.
че квото могат в Англия - го могат и в Германия.
щото.


Последната промяна е направена от Gatsby на Пет 17 Юли - 11:53; мнението е било променяно общо 2 пъти (Reason for editing : вам се)
Gatsby

Писане Съб 18 Юли - 14:37 by Gatsby

Софийския Шантаж - Page 3 Image-874179-galleryV9-irvz

https://gatsby.forumieren.com/t615-topic#7695
Gatsby

Писане Съб 18 Юли - 15:13 by Gatsby

Weiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiberrrrrr!!
не ти ли харесвам аз - не ми харесваш и ти.
чуваш ли.

абе, женорята.
о май, о май.
сещаш ли се Летицио смотана?



ше ти преведа няколко неща после, Бумлесита.
то си е било винаги за превеждане, де.
че и германците не им рабират диалекта.

тук са най-готини двамата, за мен поне:)
как се закачат, че що се люби, то се драка.
нали!
стара немска поговорка е, хилядолетна.

а, чуваш ли го времето, Летиция?
как преминава.
как се рине.



далече, далече си от мен, шери.
пораснала вече си.
толкова си далече от мен.
разбираш ли.
омръзващо далече.
печена пичка си вече, щото.
еми, мой си проблем е.
не твой.

ше си го решавам по моему, тогава.
jumbles

Писане Съб 18 Юли - 17:26 by jumbles

нека си отива преходно влюбване, време е за обичане, Гетаби
Gatsby

Писане Съб 18 Юли - 18:04 by Gatsby

в бъдеще ще се влюбва в мен 8 годишна.
казва, понеже.
Летицията ти любима.
та да има време влюбването ни да стане на обичане.

а не 14годишна, да се влюбва така късно, нали я четеш, ужким?
а!!!!
и нищо да не разбира, за кво си приказваме.
че била такава ена малка още, понеже!
сещаш ли са?



ебаси курвите са жените, сичките, ти казвам.
и тези дето ги обичам.
и те са курви.
секо дете го знае.

единствената разлика е, че аз го знам.
другите идиоти не искат да го знаят.
тех ги оправяте тогава.
за по на себе си.

праите ги щастливи против волята им.
понеже.
че те не знаят кво е добро за тях.
трябва да им го покажем ние, или?
курвите.


Последната промяна е направена от Gatsby на Съб 18 Юли - 18:29; мнението е било променяно общо 1 път (Reason for editing : т ТИ:)
jumbles

Писане Съб 18 Юли - 18:46 by jumbles

може и така да е, но може и да не е така, ти си я знаеш, само не поддавай на стереотипи, че си "леко" склонен ...
Gatsby

Писане Нед 19 Юли - 17:29 by Gatsby

обичаш ли да ходиш на Опера Бумлес?
https://gatsby.forumieren.com/t312-topic#4307
jumbles

Писане Пон 20 Юли - 17:04 by jumbles

никак, обаче незнайно как съм се озовала баш на опера и идея нямам къде е изхода за да си тръгна
Абе все ми се наърисат тия опери, много са нахални, да знаеш
Gatsby

Писане Пон 20 Юли - 19:11 by Gatsby

и изтичаш.
тва ти е изхода, бе смотанячке.
ама не ти стиска, нали.
че тогава не си и течна даже.
никоя си.
jumbles

Писане Вто 21 Юли - 7:45 by jumbles

то хубаво ... само да открия и щепсела сега ...
Гяурката

Писане Сря 22 Юли - 15:08 by Гяурката

Не знаеш какви сте сладки и тримата отстрани.
Сладури!

А ти си най-щастливият Мрънкач, който познавам.

...мен ма използват безсрамно само.
нали!
и двете, разбира се.
сека за нейните си цели....


Много се радвам за теб, Гетсби, много. И за Летиция, разбира се.
Маман познавам само бегло, един път ме заведе там само. Но от това което пишеш за нея, егаси.
А Летиция казва, че си много точен при описанията.

Ама и тримата сте щастливи един с друг. Евала.
А Родителите ми казват, гледай и се учи.
Ей такова нещо ти пожелаvaме и на теб, създай си нещо такова:)
Че то е концерт по желание, нали:)))
Лeтиция

Писане Пет 24 Юли - 13:50 by Лeтиция

"абе.
за мен е родено детето, бе.
ти казвам!
еми, за тва си я избрах точно нея от цял Монпарнас.
че имаше и много други кандидатки, дето сваляха "Уличната Легенда Гетсби," там по улиците монпартнаски.

обаче, нея си заплювнах, щото е малката сестричка на брат си.
на Доминик.
че той й е преподавал бил предмета "живот" през ваканциите й в Пустините на Мароко.
а то се е учило прилежно било, малкото момиченце с немирните плитчици.
и, затва си имаме лафа с нея, не само в леглото.
тя ма разбира винаги, когато другите се чудат къв съм ненормален.
или като изчезна без предупреждение за Джунглата или за Пустинята.
и не се обаждам месеци наред.
тя е единствената спокойна тогава сред познатите ми.
вика им, споко бе.
като се наиграе на Джунгла ше се върне пак.
скоро ще му омръзне, знам си го аз него.
Гетсби без Европа не може дълго, най-много три месеца.
и си го имате пак, нема страшно.
еми!!!!затва е родено за мен добичето.
ти разбираш?
"

Мерси Гетсби, че ми го обясни. Знаеш, че обожавам Доминик. И си мислех, моя пич трябва да е като него. А Гетсби е като него, писала съм ти го тука. Това ретур ли е?

Сега ще си направя един Доминик-Иконостас в старата стая на Деннис. И ще му паля всеки ден нови свещички. Че ако не беше той, нямаше да ме заплюе, този Голям Махленски Гетсби.

Доволен сега?

++++++

ПС: Ще закача и една твоя снимка до Иконостаса, двамата Светци на Летиция!!!
Gatsby

Писане Пет 24 Юли - 16:47 by Gatsby

би казал Доминик, ако би разбирал бил езика ти.
знаеш си го и ти ного добре.
или?

____________

не ми минава тоа номер.
или два Иконостаса.
или та връщам наобратно.
при на майката ти.
опаковам те нежно, и те нося на гишето.
пощенско.
пращам та наобратно на майка ти, ма.
тази с дето се обичате така горещо.
ти ма разбираш, дупенце надървено?
не плащам и пощенските, заради което!
да ги плаща тя!!!
"получателя плаща", има такава опция.
ако иска да плаща за теб, ако не иска да не плаща.
ваша си работа.

ако не плати, оставаш собственост на пощата?
тва ли ти е проблема?
ми и аз не знам.
не ме и интересува.
важното е, че аз се оттървах от теб.
не мислиш ли, Монпарнас-Гърли смотано?



спомни си от къде идваме, и двамата сме от улицата.
откъде познаваш ти Гетсби?
а!
защо е "Легенда" там?
заради улиците на Монпарнас, малката, нали.
заради игричките му с колата с полицията и с жандармите.

а кой те тренира теб така, като беше още малка.
месеци наред!
та да можеш да запушиш ти така при жълто, преди мъжете, а!
а тогава си имах други приоритети, нали.
наеш ли, колко остри пички изпуснах заради теб.
а!
та да те тренирам.
а по онова време беше шибането най-важното, нали знаеш.
та, за кво си приказваме тука, Гърли Смотано?

и, кой ми плака тука, че мрази фамилното си име?
ама знае, че нямаше да има Галерия.
без името.
че без него нямаше да те пуснат никъде.
където можеш да си продаваш картинките.
но може да те бъркам с някоя друга Летиция.
напълно е възможно.

а тва бяха твоите думи, Чикита!
аз ги цитирам само.

нема а ми се лигавиш са.
и двамата сме уличници.
във вените ни тече бензин, непомниш ли.
затва те обичам така, както никоя друга не съм бил.
ти си ми пасажира, ти си ми закона, ти ми казваш за на Къде да те возя.
и, тогава, за натам завивим, веднага, както си ти казала.


а
Лeтиция

Писане Пет 24 Юли - 20:53 by Лeтиция

Знаеш ли какво ми отговори?

Е, ми, Гетсби умира бавно, ама красиво.
Не го ли знаеш?
на френски звучи много по-жестоко, нали знаеш!

Ама е пич:)))
Още!
Казва Деннис.

Не мога да му кракна нещата вече.
Егаси железния е станал, от последния път.

Евала Папа!
Горд ма правиш!!
А уж нищо не праиш, казваш винаги.
Пич си бе Папа, обичам те, бе.
Ми как да не те обичам, като почнат да ми се оплакват хакерите и кракерите от цял свят.
че тоа старец им бил срутил порталите, беееее.
Е ми, егаси. Аз съм виновен, знам.
Аз ги насъсках против теб, с атаките.
знам.
Ама си пич бе, много съм горд с теб.
Всичките хакери ми викаха, кой е тоя бе.
дай линк за кракерски форум дето се мота тоа.

Къв му е ника? кой е бе, копеле'?
Че той използва и наште никове, и моя.
чете ни тука, ясно е.

Аз им викам, баща ми е, а те се смеят само.
кажи ни ника на кракера, бе!
Лeтиция

Писане Съб 25 Юли - 14:39 by Лeтиция

Да те светна.

Не ставам собственост на пощата, мечтай си ти...
Връщат ме опакована както съм си на "Подателя".
Това си ти, ако се нелъжа.

И трябва да ме носиш целия път от пощата, ако не си бил в къщи.
И да ме разопаковаш пак внимателно.
И да ме цункваш, и да ме молиш за прошка.
И да трябва да слушам, какъв нещастен си бил.
Без мен.
Само заради детското ти спонтанно реагиране.
Плач-Плач!

Няма оттърване от Летиция.
Не си ли го разбрал вече?
Докога ще риташ около себе си, бе дечко.
Предай се най-после, бе.
И си имаш спокойствието.
Нужно ти е на тези години, старец!
Gatsby

Писане Нед 26 Юли - 13:29 by Gatsby

Софийския Шантаж - Page 3 Dennic10

еми, вие сами си ги срутихте хитрите ви кракерски портали, бе лайненце татково.
лайненце се родило, говненце станало, като било пораснало.
щото.
и аз та обичам, бе, нема лабаво.
такива балъци обича всеки.
като теб.

еми, как ставаха атаките по на мен, а?
DOS-атаки, нали.
с ваще Роботи*.
нали!!!

ообаче, тва е Медал с Две Страни, бе Пишленце Татково.
ако земат да станат разсеяни, пуберчетата баткови, не мислиш ли?
аз пък използвах вашите Роботи, та да ви срутят Вашите Форумчета.
че ви познавах децката ви програнмка, нали, знаеше го и ти.
еми, ние си спим, ама и си бдим.
омаламасваме само смотаните хлапета така, докато ни забравят, нас.
спящите стари кучовци.
търпеливи сме, щото.
праиме старчески фишинг с неопитни рибоци, ти разбираш ме?
и, като ви приспим достатъчно, тогава, се получава големото ви "Пеееенг".
нали.
изхвъргачи с големи пуберски усти.
сте, бе!
ние си траеме само и изчакваме.
понеже.
а вие се пулите после, "кой е тоа, бе"
еми, нищо ново под слънцето, лайненце татково.
от както те познавам, ти казвам.
да не събуждате старите заспали кучета, нали.
да не им дърпате опашката при сиестата им.
и кво?
насрахте се.
ПУБЛИЧНО, ИНТЕРНАЦИОНАЛНО:)
с ваще инструментчета.
големи сте спецове.
нема що.
честито да ви е.

еми, вие им казвате да атакират "Gatsby's"
а те атакират вас, кеф, а.
манипулирани Роботчета си имахте, понеже:)

а най-готиното беше.
че не ми струваше и много работа.
повече от полувин час не беше.
трябваше да манипулирам само малко неща.
и, готово.
балъци!
_____________________

* за Летиция:
"Роботи", тва са такива балъци като теб или Джумблес и милиони такива нормални като вас Интернет Потребители.
дето са си гепили некъв такъв вирус (т.н. Троянчо) в некви посещавани от тях странички, и не го знаят.
той нищо не прави, не го забелязваш.
и като се почне атаката, се включва и твоя Комп в нея.
почва да изпраща сигнали на една определена страница или портал.
да "кликва" там.
а ти не го забелязваш, изобщо не знаеш кво ти бачка Компа през цялото време.
и така много милиони Компове-Роботи.
докато се претовари сървера и ти се срути страницата или портала.
затва се започнаха тези номера с разните размазани кодове.
и тук е така, ако не си регнат.
трябва да преписваш некви смотани цифри и размазани буквички.
с пръстетата, сещаш ли са?
абе, не стават с Роботи теа работи.
а и Пиандетата не влизат вече, че не ги уцелват, като са поркани.
тва значи, тук имат достъп само Регнати Пиандета.
ако ма разбираш, де.

и Джумблес е участвала в Атаката против мен, сигурен съм.
че "по-отворена" в Нета, няма от нея.
тя е пълна с Троянчовци, и се включва милиони пъти на ден и сега.
при DOS-Атаките против милиони невинни хора по цял свят.
Роботката Бумлес.
и Летиция и Гяурката биха били, и те са нормални потребителки.
ного ми се ежиха преди тва.
ама си имат Гетсби за целта, сканирах им комповете и лептопчетата, и им ги показах.
Троянците им.
онемяха.

сега са джелезни обаче:)
те поне, няма да станат никога Роботки:)
че сканирането е непрекъснато, нема лабаво.
а сега, да си ходят навсякъде със смъкнати гащички, много обичат понеже.
с включени Куки и Джава, спецки са по Троянците понеже.
ама сега, като се върнат, биват сканирани.
като на опашката на Летището.
забавят им се и Комповете.
еми, нема лабово вече, при путките смотани.
ти казвам.
щом им е така мъчно сами да се пазят.
ше се пазим ние.
ОТ ТЯХ!
но, тва не е никво Хакерско изкувство, маса е само, секо дете го може.
такива програмки си сваляш от всякъде безплатно.

а, Деннис е можач, иначе.
аз го ядосвам само, заради тези му детищини.
и, с право е така известен по света на Софта.
ама, това е нещо съвсем друго.
имаше си 12 годишен още Софт-Фирма и правеше готини мангизи.
можеше да пише много стегнати и ефективни програмки.
аз трябваше да подписвам книжата, че беше малолетен още.)
затва ме разочарова така.
с теа глупости, DOS-Атаки некви.
непораснало Лайненце!

пусни му и за тука линк, да си го прочете.
Пак!
аз у вашия форум не влизам вече.
нали знаеш.
да не ти преча да се лигавиш там с Доминик.
ама, не искам и да ги чета.
лигавенията ти.
Gatsby

Писане Нед 26 Юли - 19:51 by Gatsby

ела, спаси ме.
на стари години.
или от старостта?
ме спаси ако можеш.
еми, давай.

ела, кажи ми.
кво е добре за мен.
и какво, не.
на тези години.
помагай.
мола ти се прилежно, понеже.

да седя всеки ден в кухнята при теб.
и да не пътувам повече.
тва ли ти се мярка, сладур.
кажи, не боли.
кажи, ма!
Гяурката

Писане Вто 28 Юли - 15:06 by Гяурката

Знам колко ти е важно пътуването и затова си мислиш винаги, че за него намеквам. Нямах това предвид, Гетсби, чиста закачка си беше, бе Команданте:)

Обаче като се сетя, как ви обърна кануто едно крокодилско чудовище в Амазонията, настръхваам и аз. Като ти отиде багажа на дъното на реката с всичките ти документи. И трябваше да чакаш да ти издаде посолството нов паспорт, не беше ли така!

Знаеш какво доверие имам в теб, Гетс. Преживявала съм те и в Джунглата и в Пустинята често при напечени ситуации. Не се претеснявам никога за теб. Знам те. Или в голямите градове като любимия ти гангстерски Каракас. С човеците нямаш проблеми знам, оправяш се и с тези главорези там, любимеца на гангстерите ставаш за часове само, егаси. Била съм често свидетелка на такива "побратимявания":) Е ми, уличен житан си и ти дълбоко в душата си, сродни идиоти сте всичките, подущвате се отдалече, в това отмошение има право Маман, признавам.

Но, не си на 25 години вече, Компадре, нали, като си във водата с Крокодилите. Или мислиш, че имаш светкавичните си рефлекси на 25 годишен още. Абе, те си закусват и с 25 годишни често, нали ги знаеш какви са невъзпитани. Но това е опасното при теб, Гетсби, че в главата си на 25-30 години, и, продължаваш с лудостите и не спираш. Това имам предвид в такива случаи.

А иначе, пътешествай си по дивотията, никой не те спира, аз ти се радвам даже.
И, ти го знаеш много добре.
Та, не ми се лигави сега ти, чуваш ли!

+++++++

П.С: Линка беше вече във форума.
Деннис го прочете и ми се хили.
Казва, еми БАВНО умира този старец, не ти ли го казах!


Последната промяна е направена от Гяурката на Вто 28 Юли - 15:22; мнението е било променяно общо 1 път
Gatsby

Писане Вто 28 Юли - 16:42 by Gatsby

проишествието беше Амазонско.
не Нилско:)
по Нил не се возиме на Канута, нали знаеш.

има Крокодили в реката Нил.
Нилски Крокодили.
им се вика в Децките Читанки, на Бумлес, знам.

в цяла Южна Америка, няма нито един Крокодил.
Бумлески.

а ти го знаеш, МНОГО добре, нали.
подвеждаш я само.
та да й го зачукаш после!
(или по-точно Преводачката ти?)
егаси токсичните пички сте сичките, бей, ей.

не й се връзвай, Джумблес.
в Америката има само Каймани.
не Крокодили.
а, по-сладки от Кайманчовците няма, слушай кво ти казвам, нали ма познаваш.
Софийския Шантаж - Page 3 Image-531003-galleryV9-ecrx


много обичам да си играйкам с тях, много са плашливи, ама са и много игриви.
е, от 30, само 2-3 бабаитчета има, другите бягат.
ама, като уцелиш ено такова бабаитче, не спираш да си играеш с него.
че кой знае кога ше срешнеш следващото, нали.
и си плувам с тях, и си се кефиме.
захапвали са ме често, не в реката, те са диви и плашливи, а в една такава там научна ферма.
с много кайманчовци.

наеш ли как е?
еми се едно си играеш с кученце или котенце, абе по-лоши от хапенето, бяха драсканията им с "Ноктите".
представи си, как те е драскало некво коте било.
ама, с некви куки такива, такива ени полувин санимтрови на широчина бразди, ти е тетовирало било, тва смотано и ухилено добиче.
от страх само.
че те изглеждат винаги така ухилени за човеците, нали.
не нарочно, но като искаха да се "хванат" за мен.
имаха страх, да не се изхлузят от толкова високо.
като ги дигна над водата.

че зъбетата им не са направени за късане на месо изобщо.
зъбетата им са като некви кърфички, ако земат да та грискат при играта.
не, като на прасетата, например.
еми, знаеш ли от какво се изхранват, сладурчетата, а?
от насекоми и от микроспопично малки рачета, дето ти не ги виждаш с просто око, и такива други неща.
и стават около 1,5 метър голями.
малко преди да умрат.
сладуранчета са, бей, ей.
не ги бъркай обаче с Алигаторите във Флорида или от Мисисипи. мола ти са!

моите кайманчовци не са такива хищници като кучовците ми.
а, иначе,  ми напомняха повече на кученца, щото мачките са зли, нали ги знаеш.
и те ме хапеха при играта, ама зъбетата им потреперваха, точно като при кучовците.
като не искат да ти причинят болка.
за разлика от мачките!
Лeтиция

Писане Сря 29 Юли - 16:07 by Лeтиция



А откъде си така сигурен, че вместо Кайманче, няма да те гризне едно Алигаторче за закуска.
Играч си Гетс, много обичаш да залагаш живота си.
Не обичаш да скучаеш, знам. За това търсиш винаги приключенията, опастността.
Като на ски по Алпите със Симон, нали, като луди карате не по пистите, а по каманяците.
Щото тракали така готино ските по леда и по оголените каманяци, разбирам ви, разбира се.
И не можете да ходите после, че мускулите ви отказват, закиселяли се били. Казваш винаги.
Ама ти признаваш само такива пичове, дето "гледали били смъртта в очите".
Поглеждате се само и знаете, кой, кой е, малее!
Че той е алпинист от 8годишен, нали.
Не било нужно да приказвате, на него можеш да си сложиш живота в ръцете му.
Не защото те обича като мен, а защото го може, за разлика от мен.
Рефлекс му е само, и те спасява, без да те познава.
Нали така беше, помня аз всичко.

Играйкай си с Акулите, бе Гетсби.
Те поне няма да ти сторят нищо лошо, знаеш го.
Време ти е, бе Чико.
Дойде ти и на теб времето за Акулките.
Знаеш го, не си глупав.
avatar

Писане Сря 29 Юли - 18:03 by Ace..

имаш лек, папа, оправи си го
забеляза го преди малко, нали

ако не го намериш, да ми свирне Летиция
ше й дам линк за софта ти

цун:)
Gatsby

Писане Сря 29 Юли - 18:42 by Gatsby

ама няма да го барам, лек е, да!
че ако го запуша, подстригвам много неща на Потребителите.
става неуютно тука, сещаш ли са.

затва, трай си, не го разпространявай.
стаа ли?
Gatsby

Писане Пет 31 Юли - 14:04 by Gatsby

допълних горе, ей тва.
да не ми се караш пак, мола ти са!

"ти я мразиш, нали.
и ключовете й даже.
мразиш.
или ставаш сега ревнива?

ама сериозно.
сега се сетих за тях, бяха забравени.
незнам и къде са по неквите ми чекмеджета.
търси ги ти.
нали обичаш така да се ровиш по чекмежжетата ми.

не са ми трябвали никога.
затва не съм ги бил споменавал.

Маман си е винаги в къщи, като й дода.
не ми трябват некви ключове.
и, никога не са били с мен, не ми трябват.

два пъти само я нямаше, през деситилетията.
а Concierge-ката ма познава от малка още, даваах и бомбонки навремето.
че те са в трето поколение вече, Concierge-и там.
та ми отключваше и ма пускаше милостиво на стълбището.

най-ного, полувин час, трябваше да я чакам.
знам я къде беше, нали.
а един път отидох на пазара и я намерих действително, представяш ли си.
в тази тарапана там.
ного ми се зарадва, мъкнах й чантите понеже.
вика ми, хе, Житан, кво пазаруваш сега?
точно на време та срещам, много ми трябваш, и ми ми подава чантите.
как си, как е тва женското ти, Летиция, де!
мляс-мляс три пъти от всяка страна, изпра ма напрао, обилно и мокро, тази луда жена, и ми вика.
аре стига си се лигавил тука на улицата, бе, за срам ше стана на стари години, чуваш ли.
абе, и майката е досущ щерката, тва женското, тази Грешка на Природата.
и при двете е винаги Гетсби виновен, винаги, без изключение.
за всичко което те прават, евала, беее!
ебаси манипулаторките, начи, а разправят навсякъде, какъв манипулатор съм бил аз.
и като ги погна в спор, почват да обясняват, че не съм чак таакъв маниполатор, ама Катализатор.
Дразнитетел.
аз съм ги подкокоросвал бил не само с държанието ми.
а с Присъствието си само.
Виновен е, бе!

та, закво са ми некви ключове, съкровище мое?"
Gatsby

Писане Пет 31 Юли - 15:40 by Gatsby

и такава смотанячка като тебе, може да различава.
Кайман от Алигатор.
или?

ако се е бил заблудил там некъв Алигатор, изобщо.
не го изключвам, ама е много рядко явление, нали.
и тогава не си играеш с него, нали.

ок,  Глечерите.
това ми беше стара страст.
20сетина години беше забравена.
и се събуди пак:)
а ти искаше да ме напускаш, като си точех новите кантове на ските.
че другите бяха изтъркани на прах, от последния "шус".
затва бях завинтил чисто нови, раницатаа ми беше пълна с тях:)
за следващото пускане на по Ледника:)))

знам, че е опасно.
ама!
колко пъти си чувала, да се е бил пребил там някой.
там има можачи само, не некви изхвъргачи.
изхвъргачите не смеят.
затва няма и много трупове, нали.

три месеца бяхме само Симон и аз там на Глечера, нали.
"двамата луди".
после казваха долу в хижата, че и един друг видяли били.
като неква черна точица там на върха, ама доло никой не го бил срещал.
никой не го бил видял кой е.
изчезнал бил.
Дух.

нещо да ни е стананало било?
и драскотинка си нямахме даже, от залягането при завоите, например.
3-4 пъти на ден.
в продължение на три месеца, не беше ли така?

еми, за разлика от тинейджерските премятания.
на Деннис и Со.
дето ходят да се премятат във въздуха като луди.
аз бях редовно там, ама само да ги гледам.
не правех такива глупости с тях.
после, Апре-Ски на винце, си философствахме с тях.
иначе, без мен, децки щуротии.

и да закарам Деннис веднага при някой приятел лекар.
ако стане нещо.
че, знаеш ли, колко приятели има той на колелца.
със счупени гръбнаци?

а акулите, бяха ми интересни в началото, да.
егаси кравичките, начи.
не ми го дигат вече, отдавна.
обичам ги много, нали знаеш.
ама като некви скутни кученца са.
ного са сладки.
ама за момиченца като тебе.
знам каква си им Фенка.

ама, колко години ти трябваха, докато се престраши и ти.
да ги галиш по главичката, геройке.
радвам ви се.
ама сте ми скучни.
кравички и ти и те.
сори.
кравичка си играйка с кравички.
понеже.
Лeтиция

Писане Пет 31 Юли - 17:52 by Лeтиция

Е ми, точно такъв си бе, Гетсби, точно такъв!
Ти си виновен винаги, да!
Не се прави на Невинен сега, чуваш ли!!!

Ама как я описваш Маман, евала.
Особено на пазара с мляските й.
И с това, твоето, женското ти, как се казваше, беее, то.

Точно такава е, бе, Гетс.
И тя те срещнала била съвсем случайно на пазара, не ти нея.

За това те обича така, щото с нея не спориш никога, нали.
Както с мен!
Тя ти е любимката.
Ти си й любимеца.
Летиция е женската смотанячка за вас, нали.
Грешката на Природата.

Тя си искаше второто си момченце, добре де.
А, как е с теб, шери.
Какво искаш ти?
____

П.С.: Знаеш, как го обичам Симон отдавна. Щурак като теб!
Не, той е по-голям Щурак, даже.
Ама, и дватата сте ненормални, и теб те обичам нали.
Това не ми пречи обаче, да мога да мисля, все още.
Gatsby

Писане Пет 31 Юли - 19:46 by Gatsby

дойде в моята стая и ме хвана за гушата.
отзад на мене ми, бе.
гепила ме е отзад в смъртна хватка.
дясната й ръка през сладката ми гушка.
с лявата е стиснала китката на дясната си ръка и надига стискането.
ако се опитам да гъкна само.

ми кой, Летиция разбира се, друга не пускам тука, или?
дискутира отгоре през главата ми с мен, или по-скоро със себе си.
че аз не мога и гък да кажа.
задава ми въпроси, и си отговаря сама.
и все в мой ощръб, разбира се.
се получават отговорите й.

и ми вика, "не е ли така, а, кажи"!
"писнало ми от теб, чуваш ли"
и ма стиска все по-яко, а аз издавам некви хъркащи звуци само, накрая на дискусията й.
с мен, понеже.
че, друго не мога.
не ми се получава.

накрая се разбрахме, тва значи, тя ма разбра.
накара ме.
да напиша следното (и го пиша разбира се, под удушващ натиск):

"кво ми пукат некви статистики, бе Гетсби.
да има й само един труп, в твоята статистика, ми е достатъчно.
ако е твоя.
още един път, и та напускам наистиа, пробвай, ако не ми вярваш."

ок, сега го написах.
че, тя си изменяше текста секи две минути.
ама сега каза, тва било.
повече не била имала за казване.

с две думи ми казвала била:

или Глечера.
или Летиция.

избирай си ти!

тва било валидно и за смотаняка Симон, да му го преведа, ако искам.
или да му го кажа, че нали сме телефонирали били по хиляди пъти на ден.
бе с нея никога не съм телефонирал така често, ама със Симон.
и той да си избира.
и другият идиот.

или Глечера.
или Летиция!

Пеенг!
ебаси лудата!
Gatsby

Писане Съб 1 Авг - 14:43 by Gatsby

преди малко ми се обади, понеже.
разпраих му, кви ги дърдориш тука.
с какви заплахи ни заплашваш и двамата.

вика ми.
и какво казва лекаря?
беше ли на лекар изобщо?
ей, с такива работи не трябва да се шегувате, бе Гетс.
нали я обичаш ужким, а!
заведи я на специалист, бе батка, че знае ли човек, а.
чуваш ли, тва нейното не е за майтап.

абе, що не земе да се гръмне, бе, егаси вещицата е станала.
а кво разумно момиче беше, помниш ли.
затва си я обичахме така и двамата нали.
като некво момченце беше и сичко разбираше.
помниш ли!
и така кара ски бе, като момче, егаси какъв агресивен стил има.

а, сега?
тва да не е онова физиологическо женско състояние и при нея бе, пич, а?
ама тя е още млада за такива състояния, или?
или е бременна?
егаси, що не кажете бе.
нали знаеш, как обичам хлапета.
малее, как звучи само: Кръстника Симон!
не намираш ли?
Лeтиция

Писане Съб 1 Авг - 15:14 by Лeтиция

Не ме интересува какво е казал.
И, върни му ключовете от смотаното му огромно Chalet. Няма да стъпя повече там. Чувш ли.
Дали е той там, или не.
Ходи си без мен там. Твоя си работа.

Ама ключовете даде на мен, не на теб, помниш ли. Върни му ги от мен, аз не искам да го виждам повече, ще чета само никролога му, ако го публикуват, де.
И ТВОЯ!

Върни му ги, а той да ти ги даде на ТЕБ. Аз не искам да имам нищо общо със самоубийци.
Извън играта съм.
Еми, може и да съм станала от момченце на жена, знае ли човек?
Gatsby

Писане Съб 1 Авг - 15:45 by Gatsby

имаш още три безбожно скъпи при него нали, от 10 месеца.
да си ги закачва той в различните стаи и да си мисли, коя е следващата за коуване.
на боклука ли да ги хвърли?
на си ти парцалките, дай си ми кукличките.

аре стига си се цупила като некво малко женско гаврошче, ма.
егаси.
не забелязваш ли, колко си смешна.

а, каква слабост ти е Симон, знае секи, даже и аз.
и двамата изкуствоведи, и двамата... братче и сестриче по дух.

еми, възрастни хора сме и тримата, или.
остави ни да си чупиме кратуните, щом мислиш, че това искаме.
ама престани да се правиш на нещо особено, молим ти са прилежно.

че ние сме така тъпи, само ти си голямата чаткачка.
ти ги разбирааш теа работи, понеже.
откога, ма?
батко ти си е трошил главата по Глечерите, като си била ти още малка.
като си пишкала била още права под масата на шумка.
и е жив още.
а Симон е висял със сини премръзнали пръсти през симата на скаите горе и си е мислил "тва беше, копеле, дълго не издържаш".
от 8 годишен още, а наеш ли колко пъти го е прижвявал бил тва "тва беше, копеле".

и?
двамата сме живи още, или си чела никролозите ни някъде.
аре запри се малко, бе малката.
незнам, кво те е налегнало в последно време.
ама нервиш.

ти пишеш и дърдориш.
за некролози и за самоубийци.
а, ние сме живи.
на кого ги пишеш тез ти умности.
на никролозите ни ли?

ай сектир, бе.
ние сме ти го доказали стократно.
че сме живи.
или!

а ти си фантазираш само.
за смъртта ни.
не го ли забелязваш.

или си станала тайно от мен.
неква некрофилка и се надяваш тайно?
тва ли е.
да ти направя кефа следващият път, ли искаш?
Лeтиция

Писане Съб 1 Авг - 16:17 by Лeтиция

Когато поискаш. Не е нужно да ми го доказваш.
Гадняр!!!
Gatsby

Писане Съб 1 Авг - 18:34 by Gatsby

и при Маман ревнуваш, и при Симон.

колко пъти искаш да ти казвам, че само теб обичам.
или, фишинг фор комплиментс?

нито Симон обича мен, нито аз него обичам.
обяснявал съм ти го надълго и нашироко.
не ми се търси линка сега.

ние не се обичаме.
ние се респектираме.
знаеме, кой, кой е.
кво можеш да очакваш от него.
и си се кефиме заедно, толко е просто.
имаме си Лафа на Глечера, например.

или като беше тоа Снежен Човек с мен в Пустинята, разбираш ли.
там се учеше, ама като профи, не се лигавеше като некъв турист.
не се срамуваше как изглежда отстрани, правеше сичко квото му казвах без да мрънка.
за три седмици само научи сичко, бе пич е, и тва е.
щото другите идиоти се хилят само, за некви "дребни неща", смешно било.
дребнавости, Гетсби се ежел само.
да, дребнавости са, ако сте 7-10 човека в група.
ама ако си сам или сте само двама, ти костват живота тогава.
тва беше професионалното при Симон, нямаше си понятие от Пустинята.
за пръв път беше там, и, само заради мен, не го интересуваше просто.
но профи, чатна веднага, какво имам предвид.
че и горе в дивата планина, решават често такива дребни неща.
ще оживееш ли, или не.
затва стана само за три седмици спец, ще преживее там и сам да отиде.
сигурен съм.

стига си се правила на Лигла, бе момичке.
на нас не ни е нужно да са обичаме, не чаткаш ли.
ваште момически лигавения са ни чужди, не разбираш ли.
еми, никой не ви пречи да се обичате, бе, с дружките ти.
обичайте се.

ама не ми се лигави на мен, ако обичаш.
че като го срешнеш пича за пръв път в Джунглата.
при неква напечена ситуация.
и, не го познаваш.
ама си помагате един на друг, че иначе ви няма и двамата.
а ако е некъв неопитен лигльо, дето те обича така?
любов от пръв поглед?

еми, нямаше да ме има отдавна, момиченце.

обичай си ти дружките от скъпия ви интернат.
и.
не се мешай у живота на батко си.
стаа ли?

Симон е пич, нищо друго не е.
питай го и него за мен, ако искаш.
нищо друго няма и той да ти каже, за мен.
знам го, защото след 3 години си приказвахме и с него за такива неща.
с неговото скъпо винце пред камината, вечерта, като те нямаше.
като беше ти с Мария при майка й, помниш ли?

никой никого не обича, бе малката.
имаме си кефа само.
двамцата.
повече не искаме, един от друг.
сещаш ли са?

имам чувството, че не ме разбираш някакси.
ти го обичаш, знам, ама вие трябва винаги да обичате, нали.
както обичаш и Клодин, приятелите са за обичане при вас, нали.
абе, вие обичате, или мразите.
ако ви кефи някой, го обичате, веднага.
егаси инфлацията на чувствата е тва.

еми, аз обичам само теб, а ти не си ми приятелка само, нали.
затва мога да те обичам, разбираш ли.
други хора не обичам, приятни са ми, уважяавам ги и тънъ.
ама, тва не е любов, тва е междучовеческо отношение.
не е нужно да си хабя любовта за тях, нея я пазя за теб, Цялата.

глей сега.
така може и да разбереш, какво се опитвам да ти кажа.
ако Симон земе да си счупи крака, точно като съм тръгнал на там.
тогава сторнирам пътуването, разбира се.
за кво да отивам?
обаждам му се и му викам, абе ти турист некъв ли си бе.
развали ми отпуската, бе скапаняк.
нарочно си строши крака, нали.
идиот.

оправяй се сега сам.
ако не можеш, си за оплакване.
като ти махнат гипса ми свирни.
да дойда.
ако можеш да свириш, де.

мека пишка си, швейцарска, егаси!

а сега си помисли, какво би направила ти.
как би му се лигавила, трябва ли му помощ, етц.
наеш ли как дразнят такива майчински лигавения, а.
ти няма да си сторнираш пътуването, не, ти ще заминеш специално, само с тази цел.
да се грижиш за него, да му правиш чайчета от билки и омлетчета некви.
и да го галиш по квадратната му дебела главичка? да не земе да се разциври?
че неговия "Замък" е на десетки километри от следващото селце.
ще умре от глад без теб, нали.
абе, той може да кара ски на един крак километри наред, и аз го мога от дете, нали знаеш.
и ти го можеш на къси отсечки, или?
а с гипс да кара Джипа, може секо дете, нали.
абе, егаси, ти нямаш уважение, бе девойко.
много сте досадни момичките, като станете загрижени.
много!
и, няма отърване от вас тогава, егаси!

еми, той не е некво ранено пиленце или котенце, бе милосърдната ни сестро.
може сам да си се справя, ти му досаждаш само с такива лигавения.
вервай ми.
той се е справял с много по-опасни неща, горе на Тибет, например.
съвсем сам там в снега, между лавините.
не само крака му е бил счупен, а и дясната ръка на две места.
че го е премятала жестоко била една лавина, и се е изровил сам от 2 метра дълбочина.
със счупена ръка.
и се е довлякъл след три дни в базисния лагер долу, без нечия помощ.
той не приказва за такива неща, тва ми го разказа един Шерпа там.
като стана дума, че познавам Симон.

еми, ти го обичаш.
аз го уважавам.
респектирам го.
незнам, дали разбираш разликата.


Последната промяна е направена от Gatsby на Нед 2 Авг - 16:49; мнението е било променяно общо 3 пъти
Лeтиция

Писане Съб 1 Авг - 20:02 by Лeтиция

не е нужно да си хабя любовта за тях, нея я пазя за теб, Цялата.

Голям си хитрец, малее, егаси сваляча си! Ама кефи, признавам си.

еми, ти го обичаш.
аз го уважавам.


Вярно е, ама има и различни начини на обичане, не знаеш ли?
Теб те обичам по един начин, него по друг.
Вашият проблем е, този на мъжоците, че сте така дюс при чувствата ви, такива първобитни.
Научете се да обичате по различни начини, и, нямате проблеми.
На теб ли да ти го обяснявам, не вярвах, че е нужно.
Gatsby

Писане Съб 1 Авг - 21:10 by Gatsby

ти да не си бременна наистина?
прецака ли ме, нали искаше винаги бебенце, а!

и така да е.
не съм ти ядосан.
ама кажи, ей, не можеш да го криеш до....
кажи бе момиче, като сме двама е по-готино.
има за какво да си мечтаеме, или.

момиченце?
знаеш ли вече?

Симон ми вика, той искал момиченце.
че Деннис бил голем пич, ного го обичал бил.
и правили страхотна музика у мазето му.

ама, не бил момиченце.
не можел да му дърпа плитките, понеже.
разбираш ли!

кажи сега.
кво ми се е паднало, а.
чуваш ли!

не искаш ли да ми подариш едно сладко момиченце, ма смотанячке.
добре де, ти си моето сладко момиченце, нали знаеш.
ама, до кога.
не си играй с мен, бе шантаж.
нали знаеш кво мое да ти стане?
изневиделица.



ако не мислиш за мен.
мисли за Симон.
че той е на път за откачване.
чуваш ли.
казвай!
той си иска момиченце.
добре.
ама няма и нищо против момченце.
та, не се пуаши.
казвай, признай си, ма!
кво е детето?
а!
ена мъъничка Мишел?

не моеш а се криеш повече, нали знаеш.
ми, давай тогава!
Gatsby

Писане Нед 2 Авг - 15:49 by Gatsby

"а сега си помисли, какво би направила ти.
как би му се лигавила, трябва ли му помощ, етц.
наеш ли как дразнят такива майчински лигавения, а.
ти няма да си сторнираш пътуването, не, ти ще заминеш специално, само с тази цел.
да се грижиш за него, да му правиш чайчета от билки и омлетчета некви.
и да го галиш по квадратната му дебела главичка? да не земе да се разциври?
че неговия "Замък" е на десетки километри от следващото селце.
ще умре от глад без теб, нали.
абе, той може да кара ски на един крак километри наред, и аз го мога от дете, нали знаеш.
и ти го можеш на къси отсечки, или?
а с гипс да кара Джипа, може секо дете, нали.
абе, егаси, ти нямаш уважение, бе девойко.
много сте досадни момичките, като станете загрижени.
много!
и, няма отърване от вас тогава, егаси!

еми, той не е некво ранено пиленце или котенце, бе милосърдната ни сестро.
може сам да си се справя, ти му досаждаш само с такива лигавения.
вервай ми.
той се е справял с много по-опасни неща, горе на Тибет, например.
съвсем сам там в снега, между лавините.
не само крака му е бил счупен, а и дясната ръка на две места.
че го е премятала жестоко била една лавина, и се е изровил сам от 2 метра дълбочина.
със счупена ръка.
a знаеш ли, как разбираш като си заровен, къде е горе и къде долу?
еми много лесно, плюваш и готово, трябва само да не изпадаш в паника.
и се е довлякъл след три дни в базисния лагер долу, без нечия помощ.
той не приказва за такива неща, тва ми го разказа един Шерпа там.
като стана дума, че познавам Симон."


Последната промяна е направена от Gatsby на Пет 7 Авг - 13:20; мнението е било променяно общо 2 пъти
Gatsby

Писане Нед 2 Авг - 16:50 by Gatsby

"или като беше тоа Снежен Човек с мен в Пустинята, разбираш ли.
там се учеше, ама като профи, не се лигавеше като некъв турист.
не се срамуваше как изглежда отстрани, правеше сичко квото му казвах без да мрънка.
за три седмици само научи сичко, бе пич е, и тва е.
щото другите идиоти се хилят само, за некви "дребни неща", смешно било.
дребнавости, Гетсби се ежел само.
да, дребнавости са, ако сте 7-10 човека в група.
ама ако си сам или сте само двама, ти костват живота тогава.
тва беше професионалното при Симон, нямаше си понятие от Пустинята.
за пръв път беше там, и, само заради мен, не го интересуваше просто.
но профи, чатна веднага, какво имам предвид.
че и горе в дивата планина, решават често такива дребни неща.
ще оживееш ли, или не.
затва стана само за три седмици спец, ще преживее там и сам да отиде.
сигурен съм."
Лeтиция

Писане Нед 2 Авг - 17:38 by Лeтиция

Idiot!

https://gatsby.forumieren.com/t101p100-topic#8048

Както винаги!
Gatsby

Писане Нед 2 Авг - 19:32 by Gatsby

(Летиция беше преди малко в моята стая, понеже)

така се получи, така се разви текста, споменах Симон в Пустинята.
с респект, как се държа там, нали.

а горе в планината е той Спеца, там аз го слушам, винаги.
без да мрънкам.
виж, по пистите или глечерите сме равностойни.
ама у дивата планина?

аз съм израсъл така, от малък, ама с него не мога да се сравнявам.
щото съм израсъл в София, не на планината.
пътувам от бебе на там горе, ама съм си гражданче.
сещаш ли са?
Софийския Шантаж - Page 3 Pampor10
там са се запознали моите старци, и там горе съм направен май.
затва ми е хвърлен там пъпа, сигурноу:)
ама, в Джунглата не са били никога, а и там ми е хвърлен пъпа, или!
или в Пуистинята.
ела го разбери, тоз Гетсби, ако можеш.
Софийския Шантаж - Page 3 Madnoo10

а, той си е роден там у дивотията.
не се обърквай с огромното му Шале и многото му мангизи, тва ви е проблема на всичките.
родителите му богати били, а той е утроил, най-малко, наследството си.
ама, не го подценявайте.
той не е некъв изнежен богаташки лигльо, иначе нямаше да си живее там целогодишно.
у дивотията, или?

абе, планината, дивата, тя му е махлата на него, нея си я обича.
там никой не го надминава, няма начин.
еми, кво значение е имало, какви са родителите на Гетсби били?
и че е израснал в центъра на София, на Любен Каравелов, а преди тва на Оборище.
еми, моташе се по цяла София, и в Коньовица и в Циганската и в Сливница и на Хиподрума.
там си търсихме подходящите за нас биячи.
сичко асоциални квартали, нали.
не подхождат за тва дете от "добра къща", нали.
детето от сой:)
Софийския Шантаж - Page 3 Dyanda10

та не мешай интериора на Шалето и Кисията му, с него, молим ти са.
Симон не е тва, което изглежда за туристите там, на теб ли да ти го обяснявам?
той е Алпийски Гаврош, ма.
той ще преживее и при Клошарите в Париж, вярвай ми.
ше ги организира даже и ше превземат Бастилиата, моли се само.
да не му скимне един ден, ей така за кеф само, че му е било скучно, да се пресели под некъв мост на Сена.

че тогава й се е ебало майката, на Гран Насион.
слушай кво ти казвам, че аз го познавам наистина.
за разлика от теб.

хубо, сега да си додем на думата.
изхвъргал съм се бил.
ти Адвокатката на Симон ли си?
да го питам ли, дали ти е дал мандата?
Адвокатско Чедо съм, бе малката, нали знаеш.
чел съм Римското Право от библиотеката на баща ми, преди да си чела ти била Пипи.
сещаш ли са.
или си му голямата полу-сестра, или мащехата му?

като ме заведе някъде, дето не е стъпвал бил кракът на някъв от долините бил.
или още по-готино, дето никой човек още не е бил.
и той не!
че знае, как ме кефят такива неща.

за три - четри дни и нощи.
и трябва да се заравяме там у снега, като некви ескимоси.
за спинкане.

и, почне неква буря, неква снежна виелица.
няма време да мислиш, бе, копеле.
реагираш само спонтанно.
светкавично.

затва, се съсредоточавам тогава само в устатата му, като некъв глух.
опитвам се да разбера, кво ми крещи против снежната вихрушка.
че и устните са му станали твърди, и косите са му замръзнали, а и пишката му сигурно.
ама, като си мисля, че съм разбрал нещо, го правя веднагически.
квото той ми е крещял бил.
няма време за дискусии, нали.
и, съм жив още, щото Симом познава Стихиите там:)
не аз.
Gatsby

Писане Пет 7 Авг - 13:35 by Gatsby

ако не знаят за кого си приказваме:)

https://gatsby.forumieren.com/t225-topic#1882

Писане  by Sponsored content

  • Създайте нова тема
  • Напишете отговор

В момента е: Нед 19 Май - 7:42