Gatsby's

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Gatsby's

Кръчмето на Кюшето

Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

» 4 - 5 години вече съм в планината ...
by lumixx Yesterday at 8:50

» Je n'attendais que toi
by jumbles Нед 13 Авг - 19:36

» Гетсби, жив ли си?
by lumixx Сря 6 Юни - 10:10

» fly away
by lumixx Сря 6 Юни - 9:54

» а Деннис бяга от татко си гол
by Gatsby Вто 30 Авг - 16:55

» Аз
by Gatsby Вто 30 Авг - 11:40

» за Женските Дупета, Джумблес
by Gatsby Съб 27 Авг - 15:49

» Германската Жена (за Джумблес)
by Gatsby Съб 27 Авг - 13:24

» това в Бъгария ли е?
by Gatsby Чет 25 Авг - 15:44

» За Гетсби:))
by Gatsby Сря 24 Авг - 13:56

» Аз
by жабок Вто 23 Авг - 18:06

» абей начи:)))
by Gatsby Вто 23 Авг - 13:42

» Германската Болшевишка, Октобърска Революция, бе момко:))
by Gatsby Пет 19 Авг - 13:17

» Гяурката - последния ник на Гетсби
by Gatsby Сря 17 Авг - 18:58

» на калпавите ракети и космоса им е крив
by Gatsby Нед 14 Авг - 13:29

» Джихад Made in Germany, Османска Гяурке
by Gatsby Чет 11 Авг - 17:29

» Street Food в Германия, Гетсби!
by Gatsby Сря 10 Авг - 12:42

» Гетсби или който и да е от тук навъртащите се
by Gatsby Вто 2 Авг - 20:56

» Учени: Само сексът с вещици ще спаси мъжете от изчезване
by Gatsby Пон 1 Авг - 16:49

» "дoядe ми сe Bouillabaise сeгa"
by Gatsby Нед 31 Юли - 17:06

» Spiegel International
by Gatsby Чет 28 Юли - 17:20

» Елита на правовата държава България!
by Gatsby Чет 28 Юли - 16:51

» френска музика е Булшит, Мадам Гяурска:)
by Gatsby Вто 26 Юли - 13:33

» няма пък:)))
by жабок Вто 26 Юли - 12:45

» Аз ...
by Gatsby Съб 23 Юли - 20:30

» Простаците откриха Jürgen Habermas, Гетс:)))))
by Gatsby Нед 17 Юли - 14:24

» Brexit, Мадам Гяурска, значи разпадане на Великобритания
by Gatsby Чет 14 Юли - 16:08

» искаш да знаеш, как направи Бавария* от селцето Атина град, Гяурич?
by Gatsby Съб 9 Юли - 14:00

» Двойно Гражданство за Младите Британци
by Gatsby Чет 7 Юли - 10:19

» връща се преди малко Летиция от джогинга й и ми вика
by Gatsby Сря 22 Юни - 13:02

» А,
by Gatsby Нед 19 Юни - 14:58

» Гетсби, видяхта
by Gatsby Нед 19 Юни - 12:57

» шшшт
by Gatsby Нед 19 Юни - 12:54

» Голямите разбирачи от темите на Киро:)))
by Гяурката Пет 17 Юни - 14:59

» гърдичкитe
by Gatsby Сря 15 Юни - 13:29

» шшшт
by Gatsby Пет 10 Юни - 15:48

» И щото днес им било ден на хлапетата
by Gatsby Вто 7 Юни - 16:16

» таткови цунки за Кракерчeто Dennis:))
by Gatsby Вто 7 Юни - 15:55

» нямам проблем
by Gatsby Вто 7 Юни - 14:38

» имам проблем,
by Gatsby Пон 6 Юни - 15:13

» Защо еснафа Гетсби
by jumbles Вто 31 Май - 17:51

» или иначе казано:
by jumbles Вто 31 Май - 17:40

» за специалните неща ...
by Gatsby Пон 30 Май - 16:07

» докосвай Гетсби, докосвай
by Gatsby Съб 28 Май - 16:19

» Ти си баннат от поколението "40-50", бе Гетс
by Gatsby Чет 26 Май - 19:52

» дъщеря ми получи днес Първия си Мензис
by Gatsby Чет 26 Май - 18:52

» :))))))
by Gatsby Съб 21 Май - 21:24

» и щото ми липсва
by Gatsby Чет 19 Май - 23:35

» малеее, кво намерих, егаси...нали казваш да се кефя на миналото си
by Gatsby Нед 15 Май - 17:25

» не ми се вярваше, ама факт
by Gatsby Нед 15 Май - 15:34

» Твоя Любимец, Гетсби
by Gatsby Съб 14 Май - 13:02

» а глей ги кви са готини, бе Гетс
by Gatsby Пет 13 Май - 18:03

» ок, малката
by jumbles Пет 13 Май - 16:52

» и дивите сърца не могат да бъдат опитомени
by Gatsby Пет 13 Май - 15:38

» Кой е този, Гетсби?
by Gatsby Пон 9 Май - 16:44

» :))))))))
by Gatsby Съб 7 Май - 10:24

» Ти си бил Координатор на Международен Научен Тим за Чернобил, Гетсби
by Gatsby Сря 27 Апр - 0:39

» хе, глейте кво отрких сега аз, откривача голем, понеже..
by Gatsby Пон 18 Апр - 14:18

» "Отечество любезно...
by Gatsby Пет 15 Апр - 18:15

» Te четат и Кант, бе Гетсбииии!
by Gatsby Сря 6 Апр - 20:27

» Водата, Гяурич
by Gatsby Чет 24 Мар - 20:14

» Zen-Buddhism за Гетсби:))))
by Гяурката Съб 12 Мар - 18:49

» А гледай ги тези лингвистични патртиотки, бве Гетс!
by Gatsby Съб 27 Фев - 12:04

» Кое изнасилване, бе пич?
by Gatsby Вто 16 Фев - 20:14

» Летиция се опитва да се прави на "Патриотка" сега, бе Гяурич:))
by Лeтиция Чет 11 Фев - 16:33

» Преклонена глава сабя не сече:)))
by Gatsby Вто 9 Фев - 14:23

» хубо, секо чудо за три дни, Гяурич
by Gatsby Нед 24 Яну - 18:41

» hi, "Хaйдълбърг-Keнeф-Koнтрoл"
by Gatsby Вто 19 Яну - 18:45

» Вицове (и тука, де:), не такива просташко-дебелашки като на Филипчо:))
by Gatsby Нед 17 Яну - 20:54

» Старците на Гетсби
by Gatsby Пон 11 Яну - 1:02

» Твоята приятелка:)))
by Gatsby Пет 8 Яну - 14:54

» на Kоледният Пазар
by Gatsby Нед 27 Дек - 21:21

» Коледно за Летиция, с ного любов, понеже
by jumbles Съб 26 Дек - 15:46

» Още български, археологични "новини":))))
by Гяурката Пет 25 Дек - 18:01

» ленивата Анаконда слушаща на хубавото име "Летиция"
by Gatsby Вто 22 Дек - 0:02

» а къде искаш да караме тази година ски, Летиция?
by Gatsby Чет 10 Дек - 20:40

» :))) ше ма уморите:))))
by Гяурката Нед 22 Ное - 14:48

» Хитлер-Путин-Пакт, по желание на мадам Гяурска
by Гяурката Нед 22 Ное - 12:24

» Слава Богу, че Dennis е ОК, Гетсби
by Gatsby Пет 20 Ное - 11:30

» и защото
by jumbles Нед 15 Ное - 21:28

» Извинявай Гетс, ама не се въздържах (:
by Гяурката Нед 8 Ное - 18:08

» Музика за Гетсби, да има какво да си слуша докато пише
by Gatsby Пет 30 Окт - 12:22

» селянинъt - Лицемерите и Гетсби
by Gatsby Пет 30 Окт - 12:12

» Казармата правила от мъжлета, "мъже", Геtсби:)
by Gatsby Пет 23 Окт - 11:41

» Имаш право, Гетс, Бозата не може без клуб "40-50":))
by Gatsby Пон 19 Окт - 17:18

» Ако искаш ми отговарай, Гетс:)
by Gatsby Сря 30 Сеп - 18:31

» зa внучетата нa Лeтиция: "Началото"
by Gatsby Сря 30 Сеп - 18:00

» А на нас ни се получи ей тази световна литература, Гетс
by Gatsby Сря 30 Сеп - 17:58

» ........................
by Gatsby Сря 30 Сеп - 17:56

» Гетсби на Границата
by Gatsby Сря 30 Сеп - 17:53


  • Създайте нова тема
  • Напишете отговор

Ода за Джуджувката на Джумблес

Gatsby
Gatsby
Capo di tutti Capi

за секс мисли на ден, пъти : 3087
Красавица/Красавец : 136
Местожителство : Homo Heidelbergensis, гриска Мръвки само
Брой мнения : 4970
Join date : 18.12.2010
16052013

Ода за Джуджувката на Джумблес Empty Ода за Джуджувката на Джумблес

Писане by Gatsby

искаш ли да ти разкажа приказката за Ali и Zoe, Летиция?

иска ли момиченцето ми?
иска ли?

ооо, oui, oui, ouiiiii.
mais oui!
искааа тоооо.
Ода за Джуджувката на Джумблес Tumblr_mkvu5cjX121rehyapo1_1280

Али е един 83 годишен наш съгражданин от турски произход, Летиция.
живее в убавия квартал Neukölln, в Берлин, третият по големина турски град след Анкара.
Новият Кьолн и Кройцберг в Берлин, там се говори предимно турски и арабси.
и руски и полски.
имат си и вестници и адвокати и лекари и магазини и туристически бюра и самолетни компании, сичко си имат и сичко на турски.
не ти трябва друг език там от 50 или повече години.
само армия си нямат и външен министър, иначе са си истинска държава.
и студенти, студенти и пак студенти, и панкс и автономни и ученици и с други такива смотанаяци е пълно там.
ного смотани кварталчета са тва, секо едно не по-голямо от Варна или Пловдив.
и тва долу е Neukölln.
Ода за Джуджувката на Джумблес Csi-neukoelln

18-пъти баща е бил през живота си, Али, а колко внучета и правнучета има, кой знае.
не стават за броене сигурно.
Али е междувременно най-култовия Модел в Neukölln, а сцената му е улицата.
за тази му известност е допринесъл неговия автентичен Streetstyle.
има повече от 100 костюма и никога няма да го видиш два пъти в същия Outfit.
не се оставя и да го снимат два пъти в един и същ костюм или друго облекло.
а Zoe е едно австралийско 29 годишно Гърли, дето живее в БЪрлин сега и сервира в едно кръчме в Neukölln.
ено такова Гърли като Летиция, не мислиш ли Клодин, и то такова ено пораснало вече, нъцки пък, като нея.
прави се и тя като Летиция на 34 годишна сигурноу, та да я зимат Малчуганите на улицата насериозно.
а покрай тях и старците като Гетсби, де.
костюмите са му от сички цветове и мустри, сиви, черни, зелени, с цвят на горчица, бе всякакви има, и един винено червен си има.
него е носил бил на 13. Ноември 2012 година, вратовръзката му нашарена с pink-цвят Floralmuster, около врата му се люлее една огромна тежка сребърна верига, на главата една червено-синьо-раирана плетена шапка за ски.
краднал си го е бил от някъде този Style, тва било типично за Али.
си е записала Zoe била, в момическото си тефтерче.



https://www.youtube.com/watch?v=tjgNNKrqEe4

минавал там този дядовски турски мъж по уличката на Zoe, уличката на Café-то й, сека сутрин точно в 9:05 часа.
да си свериш с него часовника ставало, казва.
бил винаги изпъкващо шик облечен, забелязвало се било, че си е мислил бил осторожно, кои дрешки да си облече неска и как да ги комбинира.
има много такива турски дядовци там, все така внимаващи при Аотфита си.
срещаш ги навсякъде там, по няколко на всяка прека.
сички са такива денди'с и с едно такова анадалско достойнство пристъпващи.
като некви Капи ди тути Капи в Палермо.
наистина е пълно с такива гордо стъпващи анадолски глави на семейството там.
такива модни пенсионери не се срещат от другите националности.
ама тоз Али й грабнал бил момическото й, розово на цвят сърчице.
в началото му се усмихвала само била, той й намигал, после си махали с ръка и се поздравявали като минавал той покрай Кафето.
след около 8 седмици го била попитала, би ли й позволил да го фотографира.
или по точно, била му го показала.
че той не владеел английски, а тя приказвала само един ного развален немски.
затва си взела апарата в Кафето на другия ден и му показла така за какво го моли.
въпреки тва са си станали голями приятелчета междувременно.
той й носел и мънички подаръчета редовно, неква ябълка, шоколадче, цветя.
един път били и на излет заедно в околността на Берлин, при беридба на ябълки неква.
ного й бил харесал на Zoe тоз излет.
не могли да си приказват с думички, не моггли да си разменят некви дълбоки мисли.
ама Zoe го чувствала ного на близо, ного близък някак си.
досущ Джумблес-Бумлес неква, с нейният старец Гетсби.
ей ти го тук Блога й, Летиция, да си го гледаш Али, нали обичате и двете с Бумлес да си разглеждате разни картинки.

хехеее:)
"Стареца Гетсби", хихик.
ного си суетен, бе Гетсбийй.
ного бей, ей.
пак си тръгнал на Фишинг-фор-Комплиметс, а:)))

ми старец съм, бе Клодин.
старец.
в сравнение с вас, крехките ми и преснички и стегнати дупенца.
нали.
или по друг начин казано.
и като бях 25 годишен съм бил старец в сравнение с вас.
така се и чувствах, наистина.
така се чувствах и като бях много под 25.
вервай.
каквото аз знаех и бях живял вече до тогава.
няма да го преживеете вие никога, и на 127 години да станете.
тва е тъжната новина за днес, дупенце навирено и батково.
не е важно дали ми вярваш, сладуранке.
нали знаеш, изопщо не е важно за промяната на климата.
или за сексуалната активност на мравчиците или на таралежчетата.
тва последното, беше готината новина за днес.
досети се сама, нали, умничко кво си ми, Клодинчето батково?


вие сте живота, Клодин, вие сте му и мъката.
вас ви живея аз, от както се помня.

ного е запалена по модата май, тази Zoe, а Гетсби?

о не, Летиция, исобщо не е.
казва, че тя самата с мода не знаела кво да започне, кво да захване.
нямала никъв афинитет към модата, нито за мъжка, нито за женска.
не бил и някой от моделите които носел, който и скочили бил в оченцето.
което й било харесвало в началото при Али било обстоятелството.
че не знаела никога, в какъв Аутфит ше мине покрай Кафето на другата сутрин.
изненадата.
с костюм ли или с некъв Freizeitlook.
Ода за Джуджувката на Джумблес Image-478004-galleryV9-pylr

в Denim-Style, в Camouflage-Look или с любимата му Business-Moда.
а и колко ного показвало в този специален случай облеклото за носача му.
този му Тик с модата идва сигурно от неговата Вита, от неговият Berufsleben.
той живеел от 44 години в Берлин.
навремето е бил лекар, а сега станал бил шивач.
много от парцалките си е шил сам.
сега майсторил бил за нея една пола.
а и този негов отпуснат начин, и тва ироничното, разиграното в очите му.
83 годишен, и идва от селата на Анадола, егаси.
Schalk му се било казвало на немски, тва неговото, тва в очите му.
търсила била думата в речника, Zoe, специално, толко й е било важно описанието на очите му.
могла да си представи била, как е флиртувал бил с жените, като е бил млад.
ми, има 18 деца.
ей ви и други картнинки на 83 годишният Али, Летициобумлеските ми сладички, да си ги гледате и тях, рожбичките ми така горещо накъдрени винаги, на студени вълни и двечките.

а и обичал да го фотографира тя.
в началото намерил идеята за секси, а и, както тя си мисли.
бил и малко горд.
междувременно бил той този, който й давал бил указанията.
къде и как искал да позира.
но не се оставял всеки ден да го снима.
понякога не бил в настроение, или не се чувствал добре, или бил леко настинал.
а имало дни, в които не се чувствал добре и с вкус облечен и затва отказвал.
отказвал често и като имал чувството, че тя го е била снимала вече в този или онзи Outfit.
да не се повтаряли били, тва му било винаги ного важно.

а кви са били тези смешки горе на Юрата, Гетс?
така и не ми ги разказа. https://gatsby.forumieren.com/t282-topic#4008
като е бил Гетсби на Границата на Спането бил.
м?

малей, Клодин.
ти си по-опасна и от Летиция бей, ей.
наеш ли, а?
знаеш ли!
вие сичките ли сте такива ени, там от Интерната ви Монастирски, а.
или сте такива само тези, там от Забавачката ви в Монпарнас, онази?


аре бе Гетсби, не се тегли пак като магаренце на мост.
кажи кво искаш беее, да ти се моля ли искаш.
да ти правя реверанс ли искаш сега.
или да правя "молим-молим" с лапички като некво послушно пуделче ли искаш.
тва ли искаш?
разкажи ми ги, а!

не мога да ти кажа кво искам, Клодин.
че ако зема да ти го кажа.
ше почна да ме бие Летиция пак отзад по главата.
и не мога да мисля тогава.
става ми мозъка на неква супа.
на некъв больон с яйца, разбираш ли.
късо само, след като ги е била разбила била с машинката си, яйцата в него.
тази твоята, най-добра ти приятелка, наричана от плебса често на по вулго, Летиция.

е добре де, добре.
не може да се излезе на глава с теб.
знам.
изнасилвач такъв, къвто си.
ше ти дам цунка, така става ли Летиция?
без да го биеш пак момченцето?
е, добре де, две, по сека бузка една.
престани само да ме гледаш така намръщено, Гетсбичко сладичко.
става ли така, Рошло Жестока?
а една лееекичка по нацупените му устнички?
става ли?
такава ена нежна и невинна, така на по систърски само?

ми хубо, неска ме уцели в дашно настроение.
неска съм дашен, и ефтин напрао.
навит съм и за три нищожни цалуфчици само.
бе карай да върви.
"смешки" не е точната дума, Клод.
"скурилности" описва по-точно нещата.
смешки казвам само заради Летиция.
като почне тя да се прави на такова едно малко, разглезено момиченце.
нали я знаеш как обича да ми се лигави така.
чак тогава почвам да си приказвам така с нея.
разбираш ли.

Гетсбийй!
стига си лъгал, бе Компадре.
ти си по-голям лъжец и от Клодин, Омбре.
мерд'!

при кво лъжа бе, фтиченце мокричко.
и недопрано.
а!

"чакай" сега ти "малко", приятелче.
не съм аз токоз заблеяна, както си мислиш ти винаги.
"тва тука познато ли ти е"?
"а от кога е"?
"м"?
и.
вeднaгa cлeд твa, цaк, три гoдишнoтo мoмичeнцe.
нaнoceкунди caмo й трeбвaт зa прeвкючвaнeтo.
aмa нeпoдпрaвeнo - тaкa иcтинcкo, чe бoли.
прaви гo нoгo чecтo, при вceкa възмoжнocт.
чe знae кaк я oбичaм тoгaвa.
умирaм cи зa тaкивa cитуaции, нoгo e гoтинa.
caмo тя гo мoжe така.

https://gatsby.forumieren.com/t233-topic#2207

олелеее.
гепи ме.
егати печеното гадже си, котарачке.
оле-мале.
гепи ма in flagranti напрао, с още пушещ Колт у гащите.
засрами ме, изчервих ли се сега?
посипвам си главата с пепел.
ела да та разцалувам с мокрите ми мляски, бе Животно!
ного си та обичам и такава, верно и наистина.
страхотна си.
Мата Хари трици да яде.
пред моята Летиция!

егати злопаметното същество е тази Летиция.
а, Клодин.
паметта й не е слонска, щото Слонките помнят само хубавите неща.
като Гетсби са, и той забравя само неприятните неща.
никога красивите, хубавите.
не така обаче Летицията му.
тя е отговорна за гаднярствата във фамилията, нали.
ного е важна за преживяването ни.
че аз съм един такъв добряшки балък винаги.
нали ма знаеш.
а така не се преживява.
не, в истинския живот.
тва е ресора на Летиция.
преживяването ни.
аз съм отговорен за кефа ни само.
да не скучае Летиция, докато се грижи за преживяването ни.


за преживяването ни, сред парчетата от счупените огледала на живота.

Идиот!
довечера спиш на кауча в работната ти стая.
да се научиш.
сам.
както те е родила била мамка ти.
сам и без мен.
ако гледам некъв готин филм.
да ми повиши настроението.
може да ти дам и едно мъничко одялце.
а може и да не ти дам.
зависи от програмата.
ми погледни я.
познаваш ми вкуса.
приятни сънища ти желая, арогантен Гъз такъв!



Последната промяна е направена от Gatsby на Чет 30 Май - 10:25; мнението е било променяно общо 5 пъти
Share this post on: reddit

Gatsby

Писане Чет 16 Май - 12:33 by Gatsby

Яна идваше от Полша

говореше развален полски.
той, развален немски.
Яна можеше и да плува, щото идваше от Гданск.
той не можеше.
неговото плуване беше като немския му.
развалено някак си, някъде си.
повредено сигурно в детството му в Анадола.
като е бил пеленаче още бил.
ама при тях там са се казвали не пеленачета май.
а песечнячета сигорноу.
че там са ги заривали в ного фин пясък били.
бебчовците.
вместо пелини.
и са им завързвали майките им нощно време и крачката и ръчичките им.
да не се "отвият" нощно време, да не се изровят от пясъка.
Яна му беше ного ядосана винаги, когато и да се сетеше.
обикновенно, като му копуваше гащи или чифт ефтини чорапи.
ядосана му беше, че той не си знаеше рожденната дата.
не знаеше кога има Рожден Ден просто.
затва не знаеше и Яна, кога да му ги подарява.
гащите и чорапите.
а до Коледа или Нова Година не ставаше да чака.
ного време беше, а те му трябваха, старите му се разпадаха вече.
Яна беше на 23, той на 78.
тя беше стара, той млад.
тя млада остаряла, той сичко изтърпял.



как се казва "kocham cię" на по турски, миличък?
питаше постоянно Яна, като й омръзваше да го пита кога е роден.
кога има Рожден Ден.
кога да му подари новите гащи.
а и чорапите.



Последната промяна е направена от Gatsby на Съб 18 Май - 12:35; мнението е било променяно общо 1 път
Gatsby

Писане Чет 16 Май - 12:37 by Gatsby

като й омръзна на Бумлес да бъде Яна

се сети за едно друго момиченце като нея.
беше чела и за него, Бумлес обича много да чете.
и то беше на морето, но не живееше като нея там.
беше само на почивка.
то пък обичаше да си лови бананови рибки.
мъ не всеки ден, секи ден не ставаше, секо дете го знае.
ставаше само в такива дни, когато беше срещнала тя най-любимият си чичко от гостите в хотела.
нормално в асансьора, там си приказваха с него, чак до доло.
там нямаше такива некви надменни, възрастни мадами да го разсейват.
да го окупират, да го превземат и да й го отвличат.
да не бил скучаел той с децата пак.
в такива дни й казваше той, хубав ден за лов на рибки бананки днес, Бумлес.
не само в асансьора, и на плажа и го казваше често.
а един път и в ресторанта, вечерта, пред родителите й и пред тази смотанячка голямата й сестра й го каза.
като минаваше покрай тяхната маса.
цяла нощ не спа Бумлес, мяташе се в легото, заспи, сънува, събужда се, пак заспива.
щото Гетсби каза, утре.
не днес.
утре е готин ден за рибки бананки.

беше болна после три дни.
заради кошмара.
дето сънува тази нощ между събужданията.
лекаря не можа нищо да диагностицира, и температура нямаше.
ного се бяха уплашили родителите й.
мъ как да им каже ква е причината?
как да им каже, че е сънувала била, че тя е рибка, рибката Бумлес?
а рибката Бублес се била заблудила във ваната на Гетсби.
ми как да им го разкаже, а!
представяш ли кво ще стане?
на кви лекари ще я водят тогава?

но не тва беше кошмарничеството на кошмара.
не, че е рибка или във ваната на Гетсби се заблудила била, не.
ми и така да беше, не е страшно нали.
Гетсби щеше да я извади внимателно без да й поврежда люспичките.
и щеше да я върне пак там от където идват такива рибки.
от аквариума на масата ли, от тоалетната чения или от морето.
сигурна беше, Гетсби е най-готиния чичко от сичкте дето беше срещала досега.
Гетсби може и да си приказва с рибките даже, мъ и тва не го казва Бумлес на никого.
https://gatsby.forumieren.com/t308-topic#4252
че пак ще я водят на лекар, тези глупави възрастни.
кошмарното беше, че като се заблуди във ваната му, се ратвори.
разтвори се във водата.
и понеже беше синя рибка, се разтвори синьо.
син рибочески разтвор някакъв, рибката Бумлес разтворена във ваната.
като мастилото на кака й, като го капеше тя по тетрадките си.
разтвори се първо на тучно синьо, едно такова синьо течение се получи.
после почна да се разрежда се повече във водата, като некъв пушек във въздуха.
почнаха да се образуват некви такива сюрреалистични, движести се картинки.
такива като синя коприна, вееща се и се овръзваща и осукваща, премятяща се на вятъра, после скъсана и парчетата летят като листата есенно време.
ужастнотия ужастностна, ти казвам.


еми.
как да я спаси Гетсби сега?
как да я извади от ваната?
как се вади мастило от вода, а!
е хубо де, той бил научник някакъв нали, казват лелките на плажа.
ама може ли и той да вади мастило от вода?
или трябва да го дестилира като уиски?
дестилирано мастило?

голям страх бра рибката Бумлес, като беше разтворена във ваната.
докато дойде Гетсби най-после.
и я попита, на кво си играе сега.
съвсем спокойно, изобщо не чудещ се.
не я попита на мастило ли си играе, например, толкова глупав не е.
знае той, че шапка не е винаги шапка при децата.
може да е и една ленива Анаконда като Летиция в Джунлата на Амазония.
https://gatsby.forumieren.com/t233-topic#2190
дето е глътнала била един заблеян Гетсби в издутото си тумбаче и си го смила ли смила, спяща.
смила си го почти една година, а отдалече излежда на шапка.
еми, той е единственият възрастен, който не иска да води Бумлес секи път на лекар.
затва си го обича тя така.
само той разбира правилно децата.
ного е умен.
най-умния дето.
затва е научник сигурноу.

обичаш ли да ходиш на Опера Бумлес, я пита той.
защо?
ми, да знам, ако те няма някога тук.
ако водата във ваната ми не е синя един ден.
да знам тогава къде си, да не си правя мисли.
казвам си тогава.
аха!
Бумлес е заплувала пак на към Операта.
и като й се нагледа на Операта, ше си заплува пак наобратно.
на към ваната, връща се пак.
кво толко мъчно за разбиране има, а.
ебаси тъпите въпроси задаваш.
ти да не си зела да си пораснала скришно от мен, а!

да, ама на мен ми омръзна да съм синя, Гетсби.
омръзма ми и да съм течна.
чуваш ли.
направи така, да си стана пак такава, квато си бях.
моля ти се, ако искаш ше те цункам даже.
искаш ли?
е, добре де, ще те цункам като не съм течна вече.
ако искаш да те цункам, трябва да ме направиш нетечна, разбираш ли.
иначе не мога.

розова?
искаш ли да те направя розова?
като тва сапунче горе, така розова.
искаш ли?

да, да, даааа.
давай!

мъ розови рибки не мога.
мога само розови пластмасови патенца.
искаш ли да си патенце?
такова ено сладичко, плуващо във ваната.
и като те стиснат децата, почваш да квичиш така сладичко.

оооо!
никва рибка не можеш?
и най-мъничката да е?
и най-грозната?
и най-глупавата?
сега се насадихме!
Гетсбий!

еми, нали си научник ужким.
измисли нещо.
чети, търси.
няма начин да няма некво решение на проблема ни.
мъ!
не забравяй, ей.
не забравяй, че аз съм във ваната.
чуваш ли.
да не земеш да извадиш щепсела по невнимание.
чуваш ли.
че си изтекох аз тогава през канала и не ме видя повече.
ше има да плачеш тогава.
казвам ти!


Последната промяна е направена от Gatsby на Пон 20 Май - 16:34; мнението е било променяно общо 14 пъти
Gatsby

Писане Чет 16 Май - 12:40 by Gatsby

като тръгна Гетсби пак за на към Джунглата, се напишка Бумлес

у гащата си. https://gatsby.forumieren.com/t308-topic#4275
в тази с ципа, в тази модерната й.
този й отгоре до доло String, с презрамки един такъв.
ама отдолу с раждясали от пикнята й джелезни копчета, че са такива ени за натискане.
нали ги знаеш, щрак-щрак праят за заключване.
бе, с ена раждясала заключалка там отдоло, другите с цип, под мократа й разтревожена вулвичка, раждасялниците се впили така пенетрантно в позеленялата й от ципа вулвичка вече, че тя крещи просто и видимо за инжекция против тетаност.
и с розови презрамки разбира се, цигански.
като банските на баба й от 1950те, тези цялотелесните, ама String, сещаш ли са, копеле.
Ода за Джуджувката на Джумблес CAL_16000_992

и тънички като висулките на пердетата на майка й, там у Варната й, презрамчици.
Body-Кюлоти с Тиранти си облекла за Кенефа, линдата ми Бумлес.
да празнува деня, като е тръгнал бил Гетсби за на към Амазонията пак.
разбираш ли?
знам, че разбираш.

не че й се смъквше гащата, не затва й бяха нужни тирантите.
дупето й беше достатъчно дебело за целта, то си го разпъваше и държеше, String-а й.
ного яко дупе си има готината, хич не е кльощаво, виждал съм й го тайно.
че тя ме пуска да я боцкам само на тъмно, нали я знаеш.
ама един път се направих, че отивам да купя хлебчета за закуската и тръснах външната врата, ама.
така на ужким де, и после погледнах скришом в банята като беше тя под душа.
малее, егати напращялия задник има тази жена, ти казвам, слама да разхвърляш по него.
ма не ми го показва и тва е, не се било правило така, казва винаги.
та.
не затва й бяха нужни презрамките на кюлотите й.
не.
NO PASARÁN!
Ода за Джуджувката на Джумблес Pussy_riot_tolokonnikova_body_r.2166344

мъчи се с тях заради модата само, а те се смъкваха постоянно през рамото й.
тъничките й шарени презрамки, разместваха се винаги така немирно.
едната се смъкнала към рамото й, другата се дигнала при шийката й, третата замръзнала по средата, не знае накъде та тръгне, на къде да се хлъзга.
и се мешаха немирно една с другa, презрамиките й, жал да ти стане за тях.
докато й забраних аз да носи сутиен, ама чак като ми писна да ги гледам, накрая.
еми, такива ени готни и немирни и щръкнали гърдички си има, кво е тръгнала да ги мачка и да ги претиска така жестоко в некви кошнички за бабешки цици, а!.
та останаха накрая само две различни на цвят презрамчици.
тези розовите от Секси-Кюлотите й, тези с цепката точно под цепката й.
и тези на черното й нещо, "малкото черно", тази й черна и тъничка рокличка.
дето става за секи случай.
че преди тва бяха три грозни презрамки там омешани.
на финните й като от прозрачен китайски порцелан от Минг Динстията, изваяни, матово-бяло-розави и пухкави раменца.

финни, ама омацани с некви коньовичарски финтифлюшки.
уча я още, бей, и как да се облича и как да пишка, елегантно, небрежно, с мокри очета дълбоки като черните рилските езера.
черно дълбоки като очите й и така изразително питащи.
тва е хватката, бе Бумлес, тва е трика при мъжете.
да се одавят в кенефа с теб, в теб, в черните ти бездънни, тайни рилските езера.
в тихите води на Бумлеса, тва е смисъла на живота копеле, тихите й дълбоки води ти дават смисъла му.
мъжете са бълъци бе рожбо, безнадежни романтици, разбираш ли.
тва е нашата ни Революсион, Мацо Разрошена, и, непокорна.
там ше ги биеме, там ше ги смачкаме.
там сме ние господарите.
ти и аз.
у Кенафа.
е Вива Ла Револисион, ми линда Бумлесита!



ти си ми Паломата, Чика, аз съм твоя Команданте.
ти си ми Революсинариата, аз твоя Рвулюсинарио.
не, ти си ми цялата Революсион дето има, ми Чикита, ми Мамасита.
ти не знаеш май, с кого си имаш работа, а, малката?
ти чувала ли си била за Славянския Че, а?
или за Славянския Ел Локо?
а!

Ода за Джуджувката на Джумблес Murieta02

твоя Гетсби, ми линда, е бил по-известен бил и oт Joaquin Murrieta тaм.
разбираш ли, в цялата Южна Америка е бил търсен твоя Гетсби бе Рошло недопрана.
във всиките им там държави.
ей ти го правилния линк, рожбоу накъдрена, смених ти го, да престанеш да ми цивриш най-после.
https://gatsby.forumieren.com/t225-topic#1906
по сичките им вестници е била снимката му.
нищо не чаткаш ти, неграмотно кенефско пишкало.
и си смени ципа на гащата най после, чуваш ли.
не мога да те гледам вече, като пикаеш така зелено секи ден.
като крава без сол неква, цел ден немало кво да ближе, готината.
и сега, пикае се дзелено, пак и пак.
чуваш ли.
да не требе да носиш после тъмни очила пак.
и на сянка и вечерно време.
ако зема да ти помогна малко за тях.
ебаси лудите пилета тука, начи, малее.
тръгнал съм и аз лудия, да дискутирам с некви Околовръстнички.

освен тва, загубенячке, тва ми е идинствения друг ник освен "Гетсби".
боен Ник, партизански.
за твое сведение само!
за Наци-Форумите.
първо ги омаламасвам с ника Гетсби хитлеристките им мадами там.
и мъжлетата им, разбира се.
и като са достатъчно влюбени в тва арийско копеле Гетсби.
влизам с ника "Че" или "Че Гевара", да им се гавря.
да им казвам, че Гетсби е мечтата им.
но Че Гевара е действителността.
изчезваха за по седмици там, и женчетата и мъжлетата им.
че ги бях яко прекарвал дни наред, бях им станал Арийския Хиро там:)
и после, малей, абаси срама ги налягаше.

dance with me, Darling.
облечи си неска Малкото Черно и Dance with Me, Бумлес-Мило.
за ипращането на войника, нали знаеш как се прави изпращане на войници.
отивам в казармата, sweety лъскаво.
джунглата е като казарма, знаеш ли.
като Чуждия Легион.
dance with me, а?
молимтисаногопъти.



ела с мен, Бумлесита.
ела с мен, а?
ела да ме спасяваш от предателите от гарнизона, ми Джублесита.
за къде съм без теб, а, ми лока Булгарасита.
наеш ли колко е секси да ме спасяваш ти?
няма друга жена на света, дето да може да ме спасява така като теб.
ми карасон.
така, като моята варненска Мамасита.
идваш ли?
идваш ли да ме оплачеш?
идваш, нали!
никой друг не пускам да ма оплаква.
само теб пускам до мен, ми линда Чикита!
ми карасон.



te quiero en mi cama ahora, ми линда Яна.
kiero ta doro, ми Палома.


Последната промяна е направена от Gatsby на Нед 19 Май - 13:02; мнението е било променяно общо 20 пъти
Gatsby

Писане Чет 16 Май - 13:03 by Gatsby

като се влюби Zoe в Али, си смени името

не веднага.
първо си смени фризурата.
ако би била влизала в некви нетски форуми, би си сменила тогава и цвета на Ника си.
от син на зелен, например, бррр, на зелен.
зелен, най-омразният й цвят за Ника й, не омразен като цват изобщо, не.
а като цвят на Ника й, мрази го просто, затва си прави често Ника зелен.
да Усети и тя най-после Нещо, ако не друго, поне, че е Способна и да Мрази.
да мразиш значи, че си жив, че живееш, че имаш още чувства.
изпитваш чувства към цвета на Ника ти, например, не си умряла още, не си мъртва душа.
щом.
или?
и тва е нещо, в този сив свят, в който й се налага да прибивава.
на нещастната нея.

но, като беше във Фризьорския Салон се сети за една децка приказка.
любима нейна.
каза на фризьора "режи Фигаро, режи" и потъна в света на приказките.
в света на Яна, главната героиня на приказката й.
стана пак на Яна, както в детството си почти секи ден.
момиченцето Яна, тва с немирните плитчици и размъкнатите чорапки.
с тънката си извехтяла жълта рокличка и с бански на лалета под нея.
седнало на най-горното стъпалото на стълбите водещи към плажа.
заради стратегичния, птичи поглед оттам.
гледа си цял ден как минават покрай нея възрастните и си мечтае заблеяно.


като отиде в Кафето до Фризьора, в което я чакаше Али.
му каза: "Яна се казвам, приятно ми е".
и му подаде сериозно намръщена ръката си.
Али не знаеше обаче, че Zoe се е влюбила в него.
затва не можеше да знае, че и Яна е влюбена в него.
а Zoe не беше още решила, дали да му го каже изобщо някога.
най-вероятното беше, да не му го каже никога.
беше се затворила в себе си пак, от страх, страх от себе си.
"щрак" беше направила като неква Аустер-Мида, тези дето трошат пръсти като щракнат.
а тя се сгушила вътре като неква матово блестяща, лесно наранима и ного нежна перличка.
уютно като в коремчето на мама.
а помнеше, как я предупреждаваше винаги голямата й сестра.
да внимава с тези грозни миди.
кака й сичко знаеше щото и си умираше да я командира по цял ден, е, не чак, де.
а като се върнеше от училище.
бе няма ли си тя домашни за утре, а, та е започнала пак мен да ме тормози.
Ода за Джуджувката на Джумблес 907498_673_354

а Яна?
как е с Яна?
тя да му го каже ли?
да поеме ли тя този риск?
и тва не можеше да реши в момента.
ного пресна беше още метаморфозата й.
и, реши да го отложи, решението.
реши го, докато си oправяше полата на седалката.
беше се осукала около едното й бедро, и се мачкаше ли мачкаше.
правеше се сама на плисета.
като си оправи полата, се наведе да си земе чантата от пода.
беше я хвърлила ядосано там, като подаваше намръщено ръка на Али.
и като седна пак прилежно на столчето си и взе чашата със сок от Маракуя в ръката си.
беше взела вече решението окончателно.
решението, да отложи решението.
за по-късно, за утре.
или за другата седмица, не е опряло на кокъл нали.
за кво да бърза, закво да поема такива рискове ненужно?
а, къде е писано било, че като се влюбиш в някого.
трябва непременно да го знае и той?
това си е ного приватно нещо, нали.
чисто мое си влюбване е, или.
кво итересува другите хора?
кой пък ще ме накара да го казвам на някого.
а!
толко загубена не съм и аз.
така си мислеха само момчетата от махлата.
мъ аз съм пораснала вече.
не съм малкото момиченце от тясната уличка с изчанчените павета.
отдавна не съм.

Яна не беше живяла много дълго.
не беше от най-младите момичета вече.
но беше млада, момически млада някак си.
на никого не би дошло наум, да я нарече жена.
тя беше момичето за околният й свят.
не беше живяла дълго, но и тя беше натрупала известен опит.
особено при такива важни неща, като тва с Али сега.
и беше установила, че няма по-добро решение за некво решение.
от отлагането на същото.
отлагаш решението и си имаш спокойствието.
цял следобед.
хубав следобед се получава от него даже на края.
и се прибираш довечера задоволена вкъщи, да си гледаш филмчето.
седнала по турски в леглото, с пет огромни възлавници около и под дупето ти.
две от които натъпкани яростно зад кръста ти, третата стискаш отпред на коремчето ти.
натискаш с нея ритмично стомаха си.
и ено такова леко, и то така ритмично, едновременно с натискането, люшкане на горната част на телото ти.
напред и в кръг, и то ти помага също.
да си събереш по-лесно разпиляните ти през този вълнуващ ден мисли.
и да се съсредоточиш в действието на екрана.
притискането на стомаха е най-важно обаче, там, малко над него.
ако искаме да сме точни, при описанието на финно-биологичните механики на Яните наши.
натискането, там, където те свива винаги така болезнено.
като почнат да се разделят влюбените и в филмчето ти.
така реалистично направено, като в живота на Яна.
и си се наслаждаваш на романтиката на екрана.
тя поне е безопасна, на нея можеш да се отдадеш изцяло.


че Яна взимаше любовта винаги много сериозно, много окончателно.
чувстваше я с всяка пора на нежничкото си телце, любовта на Яна беше телесна
при нея не беше любовта нещо за сърцето само, тя я изпитваше с цялото си тяло, с цялото си същество.
от главта до петите, корените на косите й настръхваха точно така.
както се свиваше и стомаха й, като бръмчеха в него некви пеперудки и самолетчета.
и както изтръпваха или се свиваха и пръстите на краката й, че тя се отдаваше винаги изцяло на любовта си.
затва беше тя така опасна за нея, затва болеше после така непоносимо.
затва я болеше после цялото й тяло, седмици наред я болеше болезнено.
седмици наред се чувстваеше болна, на части, некомплектна, разглобена.
се едно е неспосбна на любов, се едно, е тя виновна била за дизастера на любовта й.
чувстваше се първите три дни винаги като леправа, като изселена на некъв остров за тези с лепра.
като изолирана, като захвърлена в карантината на живота си.
а хората по улицата й бяха такива чужди някак си, като от друга планета.
не, тя беше чуждата, тя беше объркала пак нещата.
затва излизаше и рядко на улицата, имаше чувството винаги, че секи го вижда.
тва й поредно поражение в Битката на Любовта.
се едно си носи неква табелка с надпис около врата си, а главата й е обръсната.
като на тези жени във Франция накрая на войната, дето са имали нещо с неквите германски вайничета.
затва и решенията й следобедни, панически страх я обхващаше по някога.
не винаги, ама се случваше често, точно тогава, когато стане най-хубаво.
отложиш ли решението следобед обаче, можеш да се вживееш във филма пак.
а не да го гледаш с некви примрежени от полу-сълзи очи.
вторачила се в екрана, ама нищо не виждаща, нищо не чуваща.
само щото не си отложила била следобеда тва глупаво решение.
и сега те е гепило шубето пак.

Али не го мъчеха такива мисли.
е, поне не така често като Яна.
той беше господар на мислите си.
стар, печен, свикнал да взима светкавични решения в напечени ситуаций.
Анадолски Вук Единак.
не беше и така на ясно с чувствата си като Яна.
мъ, не му бяха и така важни, чувствата са за жените.
те са разчувствани винаги, могат да си позволяват този лукс.
че си имат мъжът в къщата, той да мисли заради тях.
той да взима решенията, той да се грижи за сичко.
еми, кой разчувстван Али може да анализира ситуацията така хладнокръвно и светкавично.
и да взима още по-светкавично правилните решения като стане напечено?


идваше ли му неква такава мисъл в главата заради Яна.
като тогава с онази й тъничка рокличка дето й се плъзгаше така вулгарно и по дупето и по бедрата й.
като се разхождаха онзи следобед по "Под Липите" в Берлин.
почваше веднага да си мисли за дрешката която лежеше от вчера под шевната му машина.
и чакаше да бъде довършена.
или за внучетата си, как се казваше онова с дългите плитки?
ми как да помниш толко имена бе, Алах да ми дава сили.
и Яна можеше да му бъде внуче, много от тях бяха женени вече.
ама Яна беше нещо друго, при нея му ставаше, тя му го дигаше, дървеше го.
на твоите години Али, не те ли е срам, бе мръсник такъв.
добре че не го знае, девойчето.
в земаята бих потънал от срам.
мъ откъде да го знае, кой ше й го каже, а?
от мен няма да го научи, тва е поне сигурно.
а друг не може да го знае, ми откъде, нали.

____________________________________________________

и ако не са умряли, си живеят двамцата някъде в Берлин още.
тя на единия край, той на другия.
срещат секи трети ден в Центъра, да се разхождат или ако е мрачно.
влизат в едно Кафе и си приказват за шевната му машина, дето й требва малко масълце утре.
или за цветенцата, и за пчеличките и че са на измиране вече, а колко са нужни на човечеството, нали.
измрат ли те, измира и човечеството.
и така си живеят следващите години в двата си паралелни свята.
двете паралелни, неСподелени Любови.


или искаш още, Бумлес?
още, още, още?
още Приказка иска то?
още Приказка за моето малко момиченце?


Последната промяна е направена от Gatsby на Пон 1 Юли - 21:38; мнението е било променяно общо 20 пъти
Gatsby

Писане Чет 16 Май - 20:03 by Gatsby

разкажи ми за Мишлето на Бумлес, а, Гетсби, а?

нали ми каза сега, че Бумлес си имала била, едно ного сладичко Мишленце.
и много си го била обичала, затва си играела била постоянно с него.
и в леглото и в кенефа. https://gatsby.forumieren.com/t313-topic#4317
а то не бяга ли бе Гетсби?

Ода за Джуджувката на Джумблес Images?q=tbn:ANd9GcT4eNWgTymzkZjmwEXQMCHEpTO_htdsHZjT44DgigEmDNWgdv2M

не, малката.
мишленцата на момиченцата са опитомени.
доместицирани са, разбираш ли, в гащичките им.
като кокошките на баба ми Мими. https://gatsby.forumieren.com/t110-topic
помниш ли я, раказвал съм ти за нея.
нейните кокошки бяха опитомени в кокошарника им.
Мишлетата на Маците, са доместицирани в Гащичките им.
преведено значи тва, там им е дома, разбираш ли, та са си у дома.
а, за по-сигурно са и залепени там.
да не бягат.
разбираш ли, не могат да духнат, и ветровито да е времето, не могат.
като неква лошо залепена перука, например, разбираш ли.
та и да почнат да ги бръснат брутално, и тогава не могат да бягат.
щото лепилото с което са залепени е ного яко, жестоко е.
залепени са със сладко от дюли.
разбираш ли сега?
нема мърдане при него.
затава пита и Бумлес винаги мъжете.
къв вкус имала била вулвичката й.
да й го опишат, ако биха така любезни били, де.
молим.
ама, преди да се запознаят още.
че после е късно, нали.
хитруша!

молим-молим та, бей Гетсбийй.
разкажи ми за Мишлето на Бумлес.
а?
нали каза, че трябвало само да ти кажа ква приказка искам.
и ти ми я разказваш тогава, не беше ли така?
е, сега искам:

Приказката за Мишлето на Бумлес

кое Мишле на Бумлес, бе сладката.
тва долу у гащатата й ли?
не, бе.
тя не му вика Мишле на него, бе Летиция.
тя го нарича Котенце, рабираш ли?
Бумлес е Маца с Маца у гащичките си.
пухкавичко и то, ама котенце.
не мишле.
и то сиво, ама не мишочески сиво.
а котешко сиво.
разбираш ли от цветове, ми линда Летиция?
има мишовско светло сиво, например.
или тъмно сиво, и то мишоческо.
така е и при котенцата.
тъмно и светло сиво си имат и те.
а и другите сивочески нюанси си ги имат, разбира се.
мъ при котенцата има и едно такова тъмно сиво.
така тъмно, та е чак черно.
разбираш ли.
такова е и котенцето на Бумлес.
а и не е съвсем питомно още, де, ного е немирно щото.
ено такова игриво и непослушно е.
а, знаеш ли как се познава при голямите момиченца, кво си имат те у гащата си?
а?
котенце или мишленце?
м?

не, не знам!

ми, по гребенчетата им.
толко е просто, Чикита.
разгледаш им гребенчетата и ти е сичко ясно.
мъ, само ако си некъв хитър и печен пич, де.
само тогава.
ако си некво Гоше само.
си сляп тогава.
щастлив, ама сляп. https://gatsby.forumieren.com/t26-topic
че колкото по-малко знаеш, толкова повече щастие, нали.

по гребенчетата им Гетсби?

ми да.
Бумлес например, си реши нейното Котенце с едно самодивско гребенче, издялкано от морска мидичка.
такава ена лъскава и блестяща и шанжираща. https://gatsby.forumieren.com/t282-topic#3906
като тези дето използват за шарениите на Таблите, нали ги знаеш.
реши си тя Котенцето сека сутрин с него като стане.
и сека вечер преди да си легне в леглото, при Гошето си.
ако си имаше Мишле там долу Бумлеската, щеше да си го реши с гребенче издялкано от морска пяна.
такава, от която си правят пиратите лулите, нали ги знаеш.
че мишлетата обичат да бъдат решени с гребенче от морска пяна.
ми секо дете го знае, нали.
виждаш ли колко е просто да ги различаваш момичетата?
коя е с Мишле, коя с Котенце у гащите, тва си е чиста психология, Летиция.
че Мишлето има едно същество, а Котенцето съвсем друга психика.
разбираш ли?
тва е ного важно за разбирането на психиката на жените, Летиция, че те стават понякога самостоятелни.
животинките им.
а ако не знаеш тогава, Котенце ли си има тя там или Мишленце, как да я разбереш тогава?
жената.
бе, шта науча аз, на сичките ми знаенета шта науча.
ше станеш и ти печена пичка, чакай само.

затва се страхуват така жените от мишки, Летиция.
рабираш ли.
и Бумлес я е много страх от мишките.
страхува се да не й се завре некво мишле между краката, като взима некви неща от мазето.
и котенцето й се юрва да гони мишлето.
а тогава, а.
кво става?
не може да го намери там у самотохата между сичките нахвърляни джунджурии.
и по забутаните ъгълчета и по скритите мишочески дупки.
насадила се е тогава, ама как, оле мамо.
остана си без котенце, Бумлес.
представяш ли си, а, жена без котенце.
е хубо де, тя е момиче, не жена.
ама и на нея й трябва некво котенце, нали.
та и рошаво да е, ама котенце да е.
че кво ше каже Гошето в неделя, а?
кво да клати той сека втора седмица тогава?
а тя може да крие загубата си само до неделя.
загубата на котенцето си.
че Гошето й става нежен само в недея.
сека втора.
а миналата неделя не беше се разнежил бил.
тва значи тогава, по простата аритметика на Бумлеската.
че идващата неделя се стига пак до там.
че е тази неделя, три дни са само до тогава.
тази неделя ше бъде водена пак на касапницата.
Бумлес.
че иначе не мисли често за такива неща, Гошето й, като за Котенцето на Бумлес.
само в неделя, сека втора неделя в месеца, точен е като швейцарски часовник.
и така я и клати винаги, като швайцарски часовник, мисионарски и с хъс.
тик-так-тик-так, като шевна машина, като от фабриката "Сингер" неква.

а тя има и малко страх от Гошето, че знаеш ли го къв е един такъв, а.
и като направи няква пакост пак, като оня ден, или й избяга пак котенцето.
"ми що не си внимавала била, ма гевендио смотана, къде си се била мотала пак, а".
почва тогава Бумлес да се кикоти от претеснение и страх, като тези селските дружки.
дето са срешнали били на посред мегдана Ганчо Месарина, този на Мара Мазната.
https://gatsby.forumieren.com/t33-topic#35
оня убавия Ганчо, нали го знаеш, Ганчо Хубавеца.
и вика тя на Минчето, е, тва ша му го кажа на Гошето, пък. https://gatsby.forumieren.com/t313-topic#4325
па и да ма млати тогава, пак ше му го кажа, ма.
тананикам си тогава и не ми пука, тра-ла-ла-ла, тра-та-та.
нали знаеш на ква непокистка мога да се права когато искам, а!
нали знаеш как ги вбесява тва мъжете, нали.
той те млати, а ти си свирукаш, не ти пука просто.
малее, пощуряват тогава, ного им се кефя така на мъжете.
ного са лесни ма, ного, ти казвам.
ного лесно си загубват главата, ного лесно им се късат нервите.
на нищо не издържат, и най-лекичката ирония да е само.


Гошето я млати често.
щото е ного загубена.
кокошка без глава неква.
заблеяна ена такава, търси си главата дни наред.
а е и голема загори тенджера.
отива за минутичка само до леля Светла.
тази от втория етаж, да земе малко сол, че е такава заблеяна гъска винаги.
се забравя кво трябва да купи от магазинчето на кюшето.
щото там има един такъв мазен 'Таляно, дето подрежда регалите.
и тя се заплесва секи път по него, и затва я млати редовно Гошето й.
та, отива тя набързо само до леля Светла.
и се връща чак за "Новите" по телевизията, като се е стъмнило вече.
ама то от пушек не виждаш екрана, стават за слушане само.
новините.
че манджата на печката е така загоряла, хванала вече леки пламъчета.
а Гошето не я пипа, ми да се учи бе.
той я учи още, възпитава я.
а кво по-голямо учене има от тва, да си натрупва тя опит, нали?
да чисти после и печката и запечената тенджера.
да пере и напушилите се пердета и сичко останало в жилището.
дето вуни после една седмица.
да видим, дали пак ше се мота така като кокошка без глава.
бе още не се е научила, от две години я учи така Гошето.
мъ, тя си е дебела глава, чисти после два дни жилището, мъ не променя нищо.
нейната да е, те тва е.
мъ Гошето е търпелив, не се предава, че майка му вика често.
има жени Гоше, требват им 10 години за такива неща.
в постоянството му е майката, момченцето ми, в постоянството.
докато не е почнала да си вее фустата някъде и да земе да си збрави там котенцето.
не е страшно Гоше, човешко е.

голям страх има Булес, да не земе пак да й избяга котенцето.
че Гошето после, а, малее.
като миналата година.
залепи й няколко шамара, така, че й задрънча главата.
бе задрънча ли или забръмча, не й беше съвсем ясно.
и й вика, ми така е бе тъпа кокошко.
така е, като копуваш винаги преоценени продукти.
затва стават тея аварии с котката ти крастава.
така е, като я лепиш с такива евтини и мухлясали от старост конфитюри, ма.
така е.
и после ти мерише путката така на прокиснало.
за повръщане е ма, подига ми се напрао!
при тебе помага само бой ма, пердах е нежна думичка за такива като тебе.
требва ти истински бой на теб, да ти го набие човек у главата.
у тая ти дебела, тъпа кратуна рошава, бал съм те и пачаврата смотана.
мърла, не мое и да лепи като хората, бей.
ми, глей се само, ма, ква си развлечена ма, ква парцалива Развлекана си.
разнищена, на бримки неква такава, на парацали за миене на чениите.
си, ма!
само за тва ставаш.
да си бърше с теб мръсните чинии от вчера, човек.
за тва ставаш, да.
не моеш ли да се облечеш като хората един път, ма.
писнало ми е да те гледам само с теа ти изтъркани дънки.
по цял ден, от сутрин до вечер.
що не спиш с тях ма, а, ми ти за друго не ставаш, нали.
на мен изобщо не ми е важно, не ми пука изобщо с дънки ли си лягаш или с кво.
се тая баница ми е.
такива като теб не пипам, ма, не ги барам.
развлечена, тъпа Парцелана без Глава и Мачка у Гащите си.
за кво си ми ма!
и да готвиш не моеш.
а ако земеш да забършеш прах един път в месеца.
требва да копувам пак нови вази и пепелници.
ай сиктир ма!

Ода за Джуджувката на Джумблес 1263068448_4308_full

затва му избяга Бумлес на Гошето.
ного си го обичаше, Гошето си.
ама, котенцето си обичаше още повче.
затва му духна, Бумлес.
на Гошето си.
заради котенцето си.
да не трябва да бяга само, котенцето й, от него.
само, самичко и самотно, изоставено само на себе си.
разбираш ли Летиция-Малка?
Бумлес си обича наистина котенцето си.
ного си го обича, личи си отдалече, бе погледни й очите само.
грижи си се за него, къпе си го и си го реши секи ден по няколко пъти.
и го подстригва сека седмица, да е винаги ено такова хубавичко и спретнато.
да вижда секи, кво е такова поддържано, а не некво такова занемарено, некво.
има такива жени, ей, верно ги има, слушай кво ти казвам.
нейното е винаги прилежно подкастрено и с любяща ръка поддържано било.
като Гераниите в дворчето на баба й Стефка.

и си играйка с него редовно.
по няколко пъти на ден, където и да е.
когато и да се сети.
за него.
за котенцето си.
казва се "Mademoiselle Jujavka", тва му е официалното име. https://gatsby.forumieren.com/t313-topic#4336
както се казваше моя кучо, "Лорд Байрон", помниш ли.
мъ нейната Джуджавка не идва от Монпарнас, ми не сичките Маци идват от там..
ти кво си мислиш, а?
тя не е монпарнаска Мадмоазелка.
не, тя идва от 8. Arrondissement, че е ного наполитизирана ена такава.
не Бумлес, тя от политика не се интересува, не тя, Мацата й само.
или по-точно, идва от Quartier de la Madeleine там, сещаш ли са ква е такава една?
финна, префърцулена Маца е, с ного високи изисквания към другите половища.
към сичките дето ги има, не е важно с какъв род се били писани, егаси начи Станке, казвам ти маа.
не й пука изопщоу, женячески ли са тези, или мъжачески, сичките са от един дол дренки, ма!
мъ тя е от некъв ного стар аристократичен руски род, щото, затва е и в Париж.

и, затава се занимава така интензивно с котето си Бумлеса.
ми трябва им занимание на животинките, нали.
да не скучаят.
ти куче имала ли си била?
ми, виждаш ли!


Последната промяна е направена от Gatsby на Пон 20 Май - 15:27; мнението е било променяно общо 1 път
Gatsby

Писане Вто 28 Май - 12:44 by Gatsby

моята линда Бумлесита си тръгна през Есента, щото

не беше нужно и да я млатя даже, както си е тя свикнала.
за на изпращане.

еми.
тва й е картинката на стената, на стената ми.
тръгналата си Бумлесита, моята линда Джумблесита.
ми карасон, моята ми най-лична мъка.
че тя имаше тази малка капчица отрова винаги.
в себе си.
Дявола ли направи света, докато Ристо спеше?
и, Бумлеската с негоу заедно, за по-лесно?
та да може и Дявола да си почива така на по гяволски.
като Гошето на Бумлеската?
сека втора неделя.



мъ без ена малка капчица отрова, не става за готино гадже, гаджето ти, пич.
нали знаеш.
тва е солта на земята, бей, ей.
без отровата, без змийчето ти, нямаше да има и библията даже.
а за Клеопатра да не ти разправям.
без капчицата му отрова, на змийчето ти пич, немаше да има и шибане.
слушай кво ти казвам. https://gatsby.forumieren.com/t178-topic



а аз си обичам моето малко местице тук.
с малката му капчица отрова.
никой не го разбира, никой не го чувства.
те се появяват само, за да се шашкат, като по телевидението им.
и там се стряскат така за кеф, при хорор-филчетата им, и там им се мокрят така гащичките.
и, като се появят, ставам съвсем сам, тогава.
затва и изпушвам приятелчетата си до филтера им чак, като почна да се самосъжалявам.
чувствам се обаче много по-чист после, като е валяло било.
ама топъл летен дъжд, не такъв от кисилина женска някаква.
есенна.
Ода за Джуджувката на Джумблес 80669802

пишкат мацките солната си кисилина винаги, като си тръгнат есента.
теа от Варна ги знаят тези работи, те са запознати.
те знаят как стават работите, как търчи зайчето им в такива случаи.
сека есен, или сека втора, нали.
бе кво значение има, как му викаш ти на него, зайче ли, мишле ли, или котенце само, или?
пишкат тогава Каугърлитата така по на каубоски, така, се едно са почнали и на тях да им опадат листата, така на по есенски.
като онзи каубой в триковите филмчета, като онзи смотаняк Lucky Luke.
и те ми пишкат така като него на по бутушките ми, разкрачват се и "Пшшш", на ти пък.
или като онази ми софийска мацка, дето я учех да пишка права със струята си триметрова.
https://gatsby.forumieren.com/t225-topic#1898
разкрачва се тя, дига си рокличката на задната уличка през заспалия треперещо горещ и пуст софийски август.
мята си таза напред и го опъва като неква небесна, почти дъждовна, ама не есенна дъга.
притиска си вулвичката паралелно с пръстетата на едната си ръка и праи "Пшшшшш".
егаси готината кобилка беше, ебаси олимпиониката.
егати гаджето страхотно начи, обикаляхме цялата София с нея, от махла на махла.
да прекарваме там пичовете, кой мое да пишка по-далече от нея, за мангизи разбира се.
като некъв пътуващ народ бяхме двамката, ного беше романтично, тя си умираше по тези неща, щото.
затва ме и обичаше така, сигорноу.
само дето си нямахме каручка с кон неква, а се с некви прозаични, квичащи по завоите траваи се предвижвахме.
Ода за Джуджувката на Джумблес 064346

и я тренирах цели следобеди в махлата, а й и помагах разбира се.
при ученето на новите й хватки за на при вулвичката й.
аз й я разпъвах на страни застанал зад нея, тя я стискаше на по дължина.
докато й станеше като навик някакъв и го можеше само с една ръка, ного щастливи бяхме.
само един път се скарахме, щото стана ного алчна, почна да отказва да пие литрите вода по едно време.
искаше да й нося чак от Графа лимонада, в тая жега, бей, ей, егати.
и то, от малкото ми стинки спечелени с пот на челото при игра на топчета.
егаси алчните, са теа женоря начи, егати кви са префърцулени бе.
еми, кво ше й стане ако пие чиста витошка вода от маркуча на двора, а!
като секи нормален човек?
лимонада!
ебаси модите смотани, егаси женските лигавеници, ебаси начий.
ама, страхотно гадже беше.
ного ми любимо беше.



еми.
изгарят ми винаги каубойските ми ботушки лъскави, теа вироглави кобилки смотани.
а кисилината им пуши ли пуши.
и като ги няма отдавна тях вече, тя си тлее и си пуши.
и капката капнала по невнимание на пода, тази отровната.
тази мъъничката отровна капчица.
капнала до шарените ми лъскави бутушки, и тя пуши на дъските, дни наред.
и прави изгоряла дупка на дървото, до лъскавите ми каубайски шарени ботушки.
тези с токчетата и от Тексас, тези от крокодилска кожа.
а бяха така съпи, копеле.
и после, след месеци вече, като минех пак покрай дупката на дъските.
се сещах разбира се пак, за пишкалницата вироглава, за кобилката ми непокорна.
тази, със солната киселина у жилавото й мехурче.
тази, мъничката отровна капчица.
на живота ми.
китайското ми мъчение.
ама, по-жестоко, по-гадно, по-ефективно.
че китайците са изпозвали били, чисти водни капчици само.
не са били така жестоки като нея.
бръснали са били едно петно на главата на деликвента.
и са му пускали капчици да му капят, по главата.
дни, седмици на ред.
пенг-пинг-трак-чонг.
ама от чиста вода.
не дистилирана, ама чиста.

не така тя.
тя си пуска отровната, мъничка капчица да работи.
вместо нея.
години наред, има си търпението щото.
китайчовците трици да ядат, пред жената!
тя да бачка за нея, малката й отровна, солно-киселотивно-кюлотовски-пареща, отровна капчица.
виси си на вулвичката й, тя, за секи случай самоу.
като ледена висулка през март, така опасна.
като неква каменна круша завързана на неквите римски машинки.
тез машинки на легионите римочески, тогава дето, превземаха Православния Констнтинопол.
помниш ли копеле?
или като неква оловно-джелезна Круша завързана на некъв Кран от руското ви братско производство.
такава ена, люшкаща се в ритама на крушевската си ламбада, там у Софето ви.
там, дето срутва тя, люшкаща се, по на социалистчно градените ви домове.
джитка сивите панелки и си тананика.
тези на стринчетата ви.
ми.
такава си е тя.
по рождение й е, щото.
и се клатушка там така застрашително небрежно.
като чикиите на помаците в ръцете им.
като са ги смъкнали и те така небрежно, долу до шевовете на шаяка им.
мъ, като земе да ти се ядоса само малко, тя, малее братче.
а й е нужно само, да си разклати небрежно таза само, като при Ламбадатата й.
та да капне отровната й сичко изгаряща капка.
и ти се усмихва така по на приятелски през цялото време, копеле.
така ласкаво, като най-влюбената Анаконда, дето има у Джунглата.
а отровната й мъъничка, с горещ пушек разтваряща сека материя капчица.
от солно-киселинното й дзелено и така жилаво мехурче.
си капе ли капе.
години наред.
по каубойските ти лъскави бутушки.
и пуши ли пуши.
кисилината й.
на твоята мъъничка отровна капчица.
доживотна.

да видим, кво ше се поулучи оут тва нещоу, Бумлесита.
че ти не се обаждаш вече, трябва другаде да си търся инспирацията.

пп: еми, почна да става малко нещо, а ЧикиЧикита.
ми шавръклива Бумлеиста.
в началото залепих само мюзиката на Tom Waits тука, без едно изречение само.
и ела гледай кво става после, разбираш ли сега, защо ме кефи така тва децко занимание тука?
така ги правя сичките ми приказки, иначе не ме кефи, става работа неква.
а аз не съм работник некъв, или?
бутнеш му само маята и, цак, то почва да се дига.
дига ли се дига, като хляба на Летиция във фурната, и мирише даже на него.
този за батко й Гетсби:)


края на Приказката го знам вече, разбира се.
Окончанието й е Шоколадовия Ристо, в Образа на Бозата.
https://gatsby.forumieren.com/t31-topic#31
слезла тя по селата, да ощастливява селяните.



апропо, от тогава почна и селянинЪт да побърква останалото селячество там в "40-50".
с неговите селяндурски сънища.
ного ги тормозеше години на ред с тях.
със сънищата си, разказваше им ги по два-три пъти на ден:)
сънищата негови.
а почна.
като прочете моя текст за Бозата.
а и този долоу, бях ги писъл в един ден, щото:)
и двата:)))
ногоу съм гаден веее, субверсивен елемент един такъв.
съм бил, викаше ЛеоС винаги.
затва не ми било нужно и да пцувам, моето било по-лошо било.
от пцувня невинна неква.
питай ДаркСайд, Козле, ако ми не верваш.

https://gatsby.forumieren.com/t23-topic#23

преди тва не сънуваше изопщо, Кореняка наш, Другарчето Нашенско:)
и затва ма мразят така, Дирчовците.
ми Гетсби е виноват пак, нали.
заради Сънищата на Селяндура им, че без мен.
нямаше да ги тормози години наред така със сънищата си, нали.
ай сиктир, бе!

бе и тази писаница ше се получи такава ена Щураческа. https://gatsby.forumieren.com/t7-topic#7
Бумлеса го чувства вече у гащичките си.
а по-прецизно, по-точно чувство от тва в гащичките й.
не е била имала никога била.
ми питай я бе копеуе, питай я!
ако земеш да ми не верваш.
питай я, бей, ей!
егаси.
начий!


Последната промяна е направена от Gatsby на Пон 1 Авг - 16:46; мнението е било променяно общо 1 път
Gatsby

Писане Пон 1 Юли - 9:28 by Gatsby

че тя обича да си я чете.
а е такава загубена гъска.
няма да чатне никога, че "глей сега" продължава.
и на 2ра и на 3та страница.
тъпа е та дрънчи, чак до тук!
Лeтиция

Писане Пет 7 Фев - 15:57 by Лeтиция

обичамта беее!

Писане  by Sponsored content

  • Създайте нова тема
  • Напишете отговор

В момента е: Вто 7 Май - 6:20