Мачерун

най-известния Mачарок в цел свят.
Лозенец!
него го хранех със захарчета напоени с валериан.
та да си фърчи така свободно над бюфетите и печката в кухнята на Мими.
свободен кат фтичка.
получаваше сичкото Bалерян останал от кокошките на Мими.
че тех ги хранех с хлебчета напоени с допа.
да се клатушкат по двора като самнамбулни самолетчета, а крилата си използваха за стабилизатори.
влачеха ги по земята, ту едното-ту другото.
като тези помощните колелца на задната ос на велосипедчетата за малки деца.

Мачерун идваше дневно време само ако аз съм там, и си иска пак трипа от батко.
че дядо ми го мразеше ного.
се му се мотаеше между краката - и той му биеше шутове, по-злобно от Стоичков.
и така го псуваше, ама откъде да знае котарака, що е тва Стоичков?

опитваше се да се оттърве от него, ама с Мачерун не стават тези играчки.
даде го на един шофьор на ТИР-ски камьон - и този го ихвърлил на 300-400 км от София.
след 3-4 дни - Мачерун пак в Лозенец, умилква ми се и иска валериан.
пак го дал на некъф шофьор, но този път в човал, стегнато вързан.
да не може да се ориенира по звездите, астронома му ниедни, котешки.
пак пристигна - и дядо ми го призна за пич.
мачка, ама пичка.
а и Мими беше започнала да се развежда - та и малко Макиавели се беше намърдал у Лозенеца май.
а Лозенец беше по онова време още като некво cелце.
близко до центъра, ама идилия с ливадки, изгреби и ного други Том-Сойерщини.
зад задния двор с кокошките на Мими - царевицa - ставашe идеално за криене.
Трепетлика - асфалтирана чрез натъпкване от ходещи човеци с една глина, от която се печат нормално само тухли.
и такива места имаше - правеха тухли на слънцето, че глината си беше там.
и улицата ставаше идеално за пpофи-игра на топчета.
най-малката плочка беше 5 стотинки.
накрая на дена, при лоша форма - имах най-малко две кутии цигари изкярени.
начи, отзад царевицата.
от едната страна един строеж, започнат преди години и поради липса на мангизи никога не продължен.
през улицата една друга къща с градинка на Ловеца.
приятел на Мими и мъжот й - а внучето му, мой приятел.
неколко ловни кучета, неколко кокошки и диверзни мачки.
Мачарун по цели нощи гонеше мачките на Ловеца, което на Ловеца му беше през онази работа.
което не му беше през онази работа, беше, че Мачарунчо му грискаше яйцата.
кокошките снасяха като отличнички на соц. труд, ама на другия ден намираше Ловеца само нежно отворени черупки от бивши яйца.

а Мачерун звънеше нощно време да го пусне Мими в кухнята.
cкачаше на мазилката до звънеца, виси си там и звъни докато някой се събуди и му отвори.
без прекъсване - лапичката залепена на копчето.
и като му отвориш - ти се хили зверски неква муцунка като от напуканата охра на Караваджио.
така се е мазал с яйцата, че и миглите и веждите с напукано жълто.
като плъх в брашно, ама лепливо и засъхнало.

една нощ се събудих и срещам Мими в кухнята.
искала да си прави топло млеко.
казва.
няколко минути по-късно леля ми, щерката на Мими.
за кенефа била тръгнала.
само мен никой не ме пита, кво правя аз по нощите.
че те нали сичко знaят.
пакости - кво друго?

и така 3-4 нощи.
околу 3 часА през ноща - тарапана по коридорите у Лозенец.
като влаковете на Сточна гара при ранжиране.
че Мачерун звънеше винаги в 3 часа през ноща.
не в три без пет или малко след три.
винаги точно в Три.
да си сверяваш часовника с добичето.
ама сичките тези нощи немаше Мчерун.
немаше звънец, немаше псувни, че ни буди по нощите.

тъpсене големо беше - седмици наред.
нищо.
следа няма от него.
а сичкото Лозенец го познаваше - ного известен беше.
ниенте.
нищо.

примирихме се, че е сменил суитата си - писнали сме му сигурно.
с ногото критики на еженощието му.
дебела глава беше.

а имаше и други приключения.
на строежа до къщурката на Мими, почнаха да въртят филм.
ФИЛМ.
ебаси вълнението.
и хлапетата от Лозенец - СТАТИСТИ.
Падам-Падам, представяш ли си:)



некви страхотни нелегални истории, както му е реда.
известен млад артист, мечтата на всека комсомолка.
количките с камерите на релси и на кранчета, съскат като ядосани змийчета по целото полузастроено место до Миминото.
дечурлигата облечени в разпрани парцалчета и маскирани на гаврошовци.
мацки като леля ми, с къси роклички, други с ласцивно разкъсани мокри парцалчета, от сцените за изнасилстването.
и аз там.
по средата.
къде да гледаш първо.

едните си оправят сутиените, другите си оправят гащичките дърпайки ги надолу и подскачайки в некъв имагинерен такт.
другите си мият калта от лицето и крачетата до там горе, че идва друга сцена.
заплеснах се по една лелка, която точно се преобличаше и беше стигнала до там където..
..и чувам некви крясъци.
"Пожар, Пожаррр!!!"
обръщам се, и виждам, крещи хлапето на Ловеца.
"Бегайте, Пажаааррр"

настана голема самотоха, докато чатнахме кво е имал предвид глупака.
преближава ce спокойно и с подходящото за него достойнство един кенефски камьон.
огромна цистерна с милиони дебели като комини маркучи.
наръбени като баджаците на дебела селска лелка или по-скоро като рекламното човече на "Мишлен".
никъв пожар.
продукцията на филма за нелегалните се обадила на фирмата.
че филмовите звезди се оплаквали как вони една яма там.
правена от работниците навремето.
че са немали кенеф.

и почнаха там да изтеглят изпражненията, маркучите смучат ли смучат.
мойте лелки се разбягаха, изпокриха се заради миризмата.
хлапетата на ръба на ямата - такова интересно нещо не се пропуска.
егати техниката, начи.
ако си имаш такава смукалка, кво може да прайш с нея...почнаха мечтите..
по едно време иска единя от работниците некъв уред като берачка за круши.
пусна го долу в ямата - и вади с една щипка с 6-8 щипалки нещо мокро, сплъстено, омазано в лайна.
удариха му неколко яки струи вода с маркуча - и 'то' блесна.
като злато.
ама на раета.
злато на жици.
ебаси.
като престанахме да се пулим, погледнахме по-внимателно.
разпознах го веднага.
Мачерун.
увит с медни жици - като бобина.
през четирите лапички и около шийката.
равномерно, с любов работено.
вижда се.

ебаси.
Мими беше веднага сигурна че е Ловеца.
полека-лека, верваше цел Лозенец че е Ловеца.
само доказателства нямахме.
ебаси, баш па Ловеца правил бобина от мачка.
този дето от ток и електричество и понятие си немаше.
понеже аз бех известен там, че изобратявам разни радиоапарти, ме пита.
с какъв кабел за ток да си включи батерията на транзистора, та да бачка.
баси профана.

и до днес се знае в Лозенец - само Ловеца може да е така жесток с животинките.
бог да не го прости.
разбира се че беше Мачерун голем калпазанин.
ама на никой мачарок не бих желал такава мъчителна смърт.
даже и на мачката долу в града не.
тя беше в мазето, там където живeeха онези белоруски благородници.
появи се просто там.
изведнъж.
слизаш в мазето и ти скакача некъв виещ звер на главата и почва да ти вади очите.
тъмно беше, че крушката беше или открадната или строшена.
ебаси ужаса беше - седмици наред.

а хората обичаха котките там.
в двора на кооперацията имаше една строшена барачка под стария кестен с наща къщурка там горе.
вътре гъмжеше от котки.
сички раси, подраси, цветове и мешаници.
сичко що е котка в Cофия се е мешало там.
и ги хранеха - на никого не пречеха и никого не смущаваха.
даже заключиха терасата на покрива да не хъърляме ние котенцата от петия етаж.
че ние бехме ного горди, че винаги падат на краката си - секи имаше 2-3.
и ги тремирахме редовно - хвърляш ги нагоре - та да правят повече лупинги.
сичко е тренинг, че ако им се наложи някога през живота да скачат от петия етаж.
и не са тренирани.
м?
може и да си счупят нещо.
или по-лошо.

а тази мачка ли беше, мачарок или беше, никой не знаеше.
и как изглежда не знаехме.
ебаси звера, гаден.
ама и на нея не бих пожелал такъв край.
като на Мачерун.