Дарина

като го срешнах пак, се беха разделили, пътечките наши

окончателно, необратимо някакси. https://gatsby.forumieren.com/t84-topic#101

бех вече студент по "Изследване на Каманяците"
картирахме цела Булгаристания - а Дарина беше станала Стюардеса
по суровите стечения на суровите обстоятелства
и като не печелеше мангизи за КОРЕКОМa с полетчета некви в Странството, та да ми носи некви Дънки или модни сака от Шарл Де Гол.

плуваше с корабчетата въздушни на Бегейската-Фирма-за-Хвърчилата по булгаристанската провинция.
и винаги успяваше да мине за 2 дни там у некво селце забутано у Родопите или Добруджа или където резидирах точно по време на Практиката.
переше ми смърдивите чорапи и покафенелите гащи - че немаше хартия за бърсане.
само шумки некви.

паркирани беха през сезона, Лястичките Балкано-Туристически, гълъбчтата сладки, в един богаташки апартамент във Варна, конфисциран по време оно, за благото на народонаселението.
по две три в стая - според голeмината на стаите.
от там излитаха цело лято, пролет и ранна есен, по цел свят с Фърчилата, лястичките сладки, орелчетата полуостровски.

побеснявах като ми донесеше некво Сако, или, най-скапания Дарински Тик, некви Шампуу'с, и некви Мацаници за косата ми.
тва й беше последния Тик тогава, искаше непременно да са ми косите като на френските копелета.
а мен ме интересуваха само Дънките и най-новите Тепсии.
особено Тепсиите.
че Дънките продавах скъпо под масите във Варшава, Славянка или Унгарския.

Levi's само по порчъка, нали знаеш, кеш е поръчката, пич.
не ми губи времето.
кеш тука на ръка - другата седмица ги имaш.
кеш ли си или мърдаш въздуха само.
ако плащаш с гущерчета, копеле, 10% рабат, нали знаеш.

а Тепсиите беха най-важните, че те се размножаваха.
записвах ги на ролки, ама кристално чиисти записи, на разни обороти, като в студиото на радиото.
от там си имах и уредбата за кристалните записи - една изсортирана от радиото беше.
бех лицензирания доставчик на мюзика на всеки в София, който държеше нещо на себе си.
и цените ми беха ексклузивни, да не земе да стане масова стока неква.
разбира се че имах и милиони други источници, мъ тва не ми пречеше да й се ядосвам на козметическата лястичка.
бе бех си денонощно с един крак у Белене, че и Шантажа ми носеше зелени гущерчета редовно, опасни времена беха.
https://gatsby.forumieren.com/t101-topic#169

егаси щурата мачка беше тази Дарина.
такова нещо не се среща и в 100 години втори път.
носеше все некви къси, прозрачни роклички, мини-рок е огромно преувеличение.
че й стигаха точно до дупето, точно да й покрият гащичките, ама само ако седи мирна.
което беше за нея непознато агрегатно състояние.
в друг аут-фит никой не я беше виждал, дали летно време или зимата при -27 градуса.
връцкаше се по улиците нарочно преувеличено, а рокличката й шляпаше около ушите.

като некъв чадър при силна буря, дето се обърнал на опъки.
нарочно го правеше, и като ходеше по некви учреждения при некви партиици, за некви пасапорти и други такива.
там по коридорите беше и преувеличението особено преувеличено.
Връц-Връц й беше едно от хилядите умалителни именца дето й лепвах.
че всеки ден си измисляше други такива лудусти, обожавах я за тези нешта.
немаше скука с нея - като я немаше 5 минути,  ми ставаше скучно.
а аз не скучая никога със себе си, само без Дарина:)

кафе или чай, Връц-Връц
я питах сутрин.
че тя беше отговорна за сухутиите на закуската.
аз за течностите.

а печените й филийки беха винаги черни като тези неща там дето бачкат коминочистачите за хляба си
но тя беше на мнение, че иначе не имали вкус на "печени", отказваше и да дискутира само за некъв друг цвят на грискането

никога не бех я виждал в лошо наструение, се с щурутии у хубавата си, интелигентна главичка.
мрънкаше преувеличено искуствено в определени ситуации, разбира се.
мъ само щото не искаше да разочарова очакванията на разните мъжлета.
Норма Джейн мрънка, нали.
знаеше, че аз знам.
а аз знаех, че тя знае, че аз знам.
тва беше и големия кик, нали.
беше интелигенческа бестия неква, ама играеше страсно софиянската Норма Джейн.
умираше си да я подценяват - и аз си умирам да ме подценяват.
ама при нея беше вече болно - целта на съществуването й беше станал този тик.

и при физическите упражнения я подценяваха ного.
още първата, влюбената седмица, ми стана ясно каква мачка съм гепил.

че в леглото беше точно обратното на връцкането й по Софията,
едно такова срамежливо, изненадано от обстоятеството, че има и секс на този свят, момиченце.
пипащо, учещо се, откриващо.
ама предпазливо.
като лисичето на Принца там горе, на онази Планета там.
родено за опитомяване просто.
синонима му.
на опитомяването.
дореваваше ми се от умиление.

а и извън леглото, по животиски-невинно същество от нея не съм срещал и до днес.
и по джунглите Южно-Американски некви, не.

стана ми пределно ясно, на олюпената стена в 3 часа през ноща зад едно софиянско кръчме.
Даринчето и аз залепени на стената, пред нас три копелета в деструктивно настроение.
и докато си разсъждавам аз, кой от тримата е "слабото звено" на веригата, и как ше го прескачам него а требва да тегля и Дарина след мен с 15 сантиметровите й токчета.
виждам, как двама от тех си се смъкват кротичко да си полегнат на земята, а третия започнал да ми пee неква ария, гепил се за ташаците и подскача като некъв медицин ман в джунглата на Амазония, при некъв ритуален танц.

беше разбила яйцата им на майoнеза, а третия беше мръднал вече малко, та неговите само на бъркани яйца.
нооооу файииииин, копеуета.
ебати шутовете раздаваше готината с теа дълги крачета закачени на най-готиното дупе дето има.
бе кво дупе, започваха некъде при ушите й, крачетата.
като от юнушеския отбор на Левски беха, шутовете й.

роденото булгаристанско Гърли беше, Дарина.
отдавна още, дълго преди да могат да знаят теа скапани западняци там, що е тва.
"Гърли"!

тя беше измислила и Ламбадата.
ама от къде да го знаят Карибчовците а?
тогава я немаше още Мрeжата c Тубата пo средата й.