тука е Летицията, Бумлес.
че се е върнала, разбрах веднага.
болезнено. https://gatsby.forumieren.com/t303-topic#4003
като почна пак да ме бие отзад по главата.
само след два часа.
егати.
само щото разправях на Харемките за нея.
как ме будеше тя цялата нощ в един хотел там горе на швейцарската Юра.
бях я завел на La Cure горе, за едно приспиване само.
представяш ли си.
два дни път, отиване и връщане, за една нощ само.
верно съм ненормален и аз.
мъ тва е сигурно единствения хотел на света.
който се намира полувината в една държава, другата полувина в другата.
а Летиция си умира за такива неща.
блесват й очетата винаги като некви лъскави звездички, като й разказвам за вилата на Пра-Лелята в Монте.
и тя е такава като хотелчето.
входа й е на Boulevard du Jardin Exotique в Монaко, тва е булеварда, горе на картинката.
а отзад, дворчето с вратичка - на уличката във Франция.
Летиция е като некво дете при заспиване с тази вила.
кара ме да й разказвам за нея стотици пъти вече, бе милярди са по чувство.
се наново и наново, и да й описвам точно интериора на секи етаж.
конфисцирала е сички снимки с нея, особено тези на и с майка ми пред нея.
носи си ги с нея, заедно с тези моите с Кончото ми Хомо: https://gatsby.forumieren.com/t222-topic#1810
едните в телефончето си, другите в портмонето си с документите.
нямало да ми ги върне, невър нямало.
ако не съм бил искал да ги загубя, трябвало да си стоя при нея.
ако я напусна, загубвам и снимките с нея заедно.
ееееч! https://gatsby.forumieren.com/t222-topic#1812
на ти сега. https://gatsby.forumieren.com/t222-topic#1817
луднала е по тази виличка, ама не сега, отдавна, пресни гаджета бяхме още.
първата, влюбената седмица, като бяхме по езерата още, като избягахме от Октобър Феста в Мюнхен.
от тогава й е този Тик.
...oт тaм ни духнa вeтeрo нa към Швeйцaрия, дa й пoкaжa eдин кoриoзум: Büsingen.
твa e eднa гeрмaнскa Eксклaвa, eднo мaлкo гeрмaнскo сeлцe, нa щвeйцaрскa тeритoрия.
но oфициaлнo си e към oкoлиятa "Koнстaнц" в Гремания.
тя си умирa пo тaкивa нeщa...https://gatsby.forumieren.com/t222-topic#1808
че виличката беше ного кукленска и на секи етаж в друг стил, с мебели от други епохи.
такава мъничка беше, като тази на снимаката горе, най-малката там.
а дали не е тя, там на снимката?
друга беше отвън, с други и много тесни балкончета, можеше да се качваш отвън от едното на другото балконче, като некви ного остри серпентини бяха, само няколко, малко стълбички и си на горното балконче, бе страхотно момически и кукленско сичкото, кукленско, тази дума е сека втора, при тази къщурка.
ми тя е била свадбения подарък на една нейна приятелка от милионера й съпруг.
и като се развели те, си искала Старата ми Лелка тази виличка за нейн си свадбен подарък.
не си спомням от кого е купил последния й мъж виличката.
че при развода, си я искал мъжът на приятелката й наобратно, а на нея й предлагал мангизи.
та не знам вече, от кой е била купена, от мъжът или от мацката.
ама е било голям таетър, голяма дандания.
че Лелчето е било и то влюбено в тази виличка, през цялото време, преди развода още, и не искало никаква друга, та и по-скъпа да е.
а тя не е била за продаване, разбираш ли.
ного момически балкончетата, мъ затва пък ного тесни, с няколко стълбички и цветенца и дръвчета некви и место за седене само.
та може и да е тя, а новите собственици да са построили некви нови балкони за повече квадратни метърчета, че тва е най-скъпото нещо там нали.
бе знам ли и аз.
а имаше и едно кукленско, от махагоново дърво направено асансьорче, с тесни, продълговати прозорчета, стигащи почти до пода, от шлифовано по краищата кристално стъкло.
ама и то малко и кукленско, за двама-трима човека само.
според големината им.
и как вмъквах аз разни мацки без виза във Франция оттам, и тва й харесва много.
на Летицията.
и тва трябва да й разказвам непрекъснато.
че не бяхме планували да ходим във Франция с мадамите, идвахме винаги долу от чукарите на Сицилия.
или Ибиса или другаде от Испания или Италия.
че там ми беше хвърлен пъпа на мен по онова време, та минавахме през Монако се на връщане, на път за Хайделберг, заради Казиното.https://gatsby.forumieren.com/t220-topic
а лелята ми викаше секи път, кви ги търсиш там долу по чукарите бе Гетсби.
ела догодина направо тука бей, ше та запозная и с принцеската, наеш кво е готино, Каролинчето, а.
https://gatsby.forumieren.com/t262-topic#3249
ше те направя и член на Бийч Клуба бе, там само с ного мангизи не се става член, нали знаеш.
като счупена плоча беше бабето, сека година.
а по онова време им трябваше на нормалните хора виза за всяка страна.
само на Гетсби не, той си имаше специален паспорт, такъв бегачески един.
не му трябваха некви плебейски визи на него.
а те там, тогава още, ти махат само на границата.
никви паспорти не проверяват.
мъ, така си беше по сичките граници тогава още, и на Френско/Германската, разбира се.
ако са номерата на колата ти от неква цивилизирана държава.
проверяваха само такива от Источния Блок или с арабски номера и други подобни екзотики.
ама мацките са винаги такива ени прилежни и дисциплинирани и послушни и такива шубелийки, нали.
сичките, бей, ей.
и аз викам на мацето, отиваме са на кафе при Старото Лелче, маце.
и, после я разхождам в градинката от зад на стръмното, тя такава ена 5 на 7 метра или по-малка.
бе не знам точно, нещо като площа на две голями помещения беше, или на два голями хола, горе-долу.
ама кой има изобщо двор в Монако, а.
и тва е лукс.
а в градинката се влизаше от вторият етаж.
че виличката е залепена, задълбана в скалите, там на стръмното.
а то така стръмно, че при тази малка къщурка, е дворчето на втория етаж.
там до другите помещения беше и кухнята, малко по-ниско от тях, получил се някакъв полуетаж така за нея, с един огромен масивен блок от маслинено сиво, щото столетно дърво, по средата.
некъв такъв два на един и полувина метра и дебел до пода почти, на него се кълца и месото и сичко.
с такива едни столетни дялканици и резки от ножове и секирки и леко задълбан от дялканията по средата, мечтата на секи Гетсби.
от кухнята се излизаше и на дворчето.
а помещенията до нея, тези на втория етаж, бяха в стил Louis Seize.
ама сичко оригинално и тапетите от плат даже, с тези втъкани френски лилии, тези кралските.
и покривките на леглата и те такива и оригинални, сичкото хиляди пъти реставрирано било.
мацките се страхуваха страхотно като спяхме там, да не скъсаме нещо.
че и тапетите и покривките бяха ного изтъняли от времето.
мятаха ги винаги на едно кресло там.
и отварям вратичката на оградката, тя такава сиволична само, стига ти до под кръста.
три камъка един върху друг само.
и й казвам.
ела да ти покажа тук нещо, рожбо.
тя идва веднага, любопитни квито са женорята нали.
стъпва до мен на уличката и вика.
кво?
казвам й, исках да ти покажа само малко Франция, мило.
тук си във Франция.
егаси как се уплашваха, бягаха веднага наобратно в дворчето.
че преди тва, дали приспивахме при Старата Лелка или не.
тва значи същия ден още или предишния.
сме имали страхотни дискусии, навивах ги да минаваме ей така границата.
няма да ни проверяват бе, обещавам ти.
не ми се глези така са, бе маце, никога не проверяват бе, чуваш ли.
и така цял ден там, малко преди границата.
маниполирам ги, ухажвам ги, пускам целия си шарм на високи обороти.
бе чист психо-терор си беше, като в мазето на ДС-то.
та бяха се впаникьосали вече достатъчно.
трябваше ми най-малко полувин час винаги, да ги навивам.
да стоят там на френската уличка докато дойда аз с колата да ги взема.
трябваха ми само 10-15 минути до уличката във Франиция, и със сфетофарите даже.
ама те не смееха да чакат на уличката, а чакаха залегнали като некви апашки в дворчето.
и като спра аз там и отворя врата, скачаха с главата напред в колата.
ебаси кви хитри бяха, секи който би ни видял, щеше да се чуди ного.
и да се обади на жандармерията, че пак ограбват вилите теа италянци от Ментон.
и бабето са го ограбвали били такива некви 'талянци.
като ги гепили после се оказало, че са били бачкаторите от Ментон, дето са й били реставрирали преди няколко месеца къщето.
и е имало било лелчето голям късмет, че не са го килнали били, й казал бил Префекта на Монте.
че, тя зела та се прибрала точно по време на обира.
а в такива случаи превъртат теа делитантите апаши често, в афект.
и го килват тогава по невнимание и в паника старото лелче, с неква тежка ваза по главата или с нещо друго.
иий, тогаваа, нямаше да има къде да спи Гетсби с мацките си, като се опитваше да срутва Казиното на Монте.
малей, и на мен ми се е било разминало, не мислиш ли. https://gatsby.forumieren.com/t225-topic#1868
а Префекта е бил другарче нейно, че тя си е била винаги хитруша нали, по рождение.
ми, като е била редовно месеци наред в Санта Барбара на Ранчото си там у Калифорнията, та да флиртува през оградата с Роналд Реган и Джон Траволта с Трактора си.
че тя си умираше да кара Трактор, въртеше си по цели дни там кръгчета с него.
а Траволта и Реган й бяха най близките съседи, и Реган, Джент от Старото Школо къвто е бил, като я видял на Трактора я питал бил, дали й трябва помощ.
да й изпрати ли неговия Капо с още няколко Каубои, да й свършат те работата, еми тя 70 и отгоре годишна, но, тва е пионерския дух, нали знаеш, у запада там, около Лос Ангела.
съседите си помагат, или?
а тя му казала, не бе, аз си въртим тука кръгчета само, така за кеф.
що не проибваш и ти, наеш къв кеф прави.
мъ доколкото знам, не му го е била предложила с нейното Тракторче, искаш ли ено кръгче, а.
да си върти той кръгчетата с неговият си Трактор, ако обича, нали.
че тя не е ена такава неква, щото, или?
та като е било лелчето в Санта Барбара, е давало Вилата под наем на Префекта, ми кво по-сигурно има от тва, нали.
нема начин да я обират, като я няма полувината година.
а мацките после, след няколко часа пътуване във Франция, почваха пак да мрънкат.
пак да си пишкат в гащичките, пак ги налягаше шубето.
а на границата бе Гетсбии, как ше излезем от Франция без печат в паспорта че сме били влезли и без виза.
ебаси сложните същества са теа с цепките там долоу, начи.
умират си да осложняват живота, а е толкова прост иначе, живота.
без тях, де.
партера беше в стил Chippendale, и той с оригинални мебели разбира се.
и цялото помещение облечено в неква ламперия от Махагони, ама до тавана горе.
от там тръгваше и кукленското махагоново асансьорче, нали.
и тавана и той от Махагони и с разни оригинални фрески.
а стаичките на третия етаж, бяха в японски и китайски стил.
те са били навремето за прислугата, те бяха любимите на моите мацки.
там се чувстваха най-добре, а от там имаше и най-страхотната гледка вечерно време.
че от дясно и от ляво срещу вилчето имаше високи сгради.
мъ пред него беше свободен поглед към морето и пристанището.
че Rainier още е бил обещал на съпруга на Лелката, че пред виличката няма да бъде строено никога нищо така високо, та да скапе гледката й.
имаше си го даже писмено, тва беше най-ценното на тази виличка.
че мъжът й е бил политик и във Външното Министерство на Щатите.
еми, Madame Vasilka Dowling е тва, нема лабаво при нея, щотоу.
тя го наричаше винаги "Външния Министър", като говореше за него.
затва е имала проблеми като е идвала в България в началото, а и с мъжът си.
в началото не я е пускал да ходи, да оставя там доларчета на комунягите.
ама тя е била ного отракана и вироглава мацка, ми съвсем сама се е изселила в Америката, по онова време още.
като 17 или 18 годишна, дълго преди войната, и се е оправила сама там.
и то как, нали:)
ми гени са тва, не е шега работа: https://gatsby.forumieren.com/t41-topic
та не й пукало било ного-ного, кви специални желания е имал "Външния Министър" на Щатите.
но на мен ми беше Партера най-интересен.
мъ не този Chippendale-ския.
а този на съседния вход, издялкан между камъните на основната, яката зидария, че там беше Гаража.
и, в него, Мечтата на всеки Гетсби.
а и ного тайнствен беше, не пускаше никой да влиза там.
и аз бях само един път там, и, не ме пусна никога повече вътре.
трябваше та си търся секи път место за паркиране на колата, там у теснотията на Монако.
часове наред търсене и после биеш един час път до смотаното лелче.
а имаше место в гаража.
той беше за три нормални коли и екстра место оставено още.
че там е бил и входа за прислугата, имаше едни тесни стълбички, които водеха директно в Кухнята.
като дойдат от пазара натоварени с кутии и щайги и такива неща.
затва и тва празно пространство до стълбичките, заради мъкненето.
а бабето имаше там само две коли, затва и много свободно место.
то караше един огромен старомоден американски Крайцер, нещо такова като този на Емил Димитров, а до него, малее, Мечтата на секи Гетсби.
един страхотен, и той огромен, чисто нов и лъскаво блестящ Олдтаймер.
затва беше заето место за само две и полувина нормални коли.
мъ, Гаража беше свещенно место некво, за бабето, ного мистично сичкото.
ключовете за него си ги носеше на врата, в пазвата, на една ного дълга верижка.
та да не се виждат, при корема й някъде, да не й развалят дизайна на облеклото и другите скъпоценности дето си носеше.
попитах я лекичко, така по на български, така на по минжитурски.
така през три баира, околу петте кюшета, между цветенцата.
що не го продаде, за кво й е, не го и кара, колко би искала за него.
ама така лекичко, нежно, един цял предиобяд си жертвах за целта.
егати как очудено-възмутено ме изгледа.
от главата до петите и наобратно.
и, почна да ми разказва, за голямата си Любов.
голямата Любовна История на Василчето, тва от Софето.
за голямата й Любов, там в Новия Йорк.
почна да ми показва разни пожълтяли изрески от вестници и списания.
и в Ню-Йорк Таймс ги имаше със снимки и в един милион други журнали.
и в такива от други части на Щатите, а Ню-Джърските, там във всичките.
били са сензацията на сезона при проминентните.
скандала.
че нейната любов е бил синчето на неква ного известна Династия от Ню Йорк.
не само мангизи, а от Мангизното Благородничество там, те друго си нямат нали.
и двамата ного млади и ного влюбени.
почна да ми показва и снимките, с тях си беше тапицирала салона в който си прекарваше времето секи ден.
и по камината и върху концертното пияно, такова едно като тва на майка ми като бях малък.
и то беше претрупано от рамки със снимките на двамата.
бях ги видял разбира се, но не ме интересуваха особено.
ясно беше, че са некви от времето оно, като е била още пра-баба ми Пунка госпоица.
бях погледнал само да видя, как е излеждала като млада.
като Мария Калас някак си, такъв тип жена е била.
и двете не са некви особени красавици били, ама си имат нещо, имат си нещото просто, имали са си и те "It"-то.
https://gatsby.forumieren.com/t206-topic#1546
дойде ми Мария Калас на ум, има и други сравнения сигурно, щото и бабето е било ного запалено по операта, като е било още младо.
и, като са се оженили били, й е наел той Миланската Скала барабар с оркестера само за нея, да пее тя там некви арии, сама в празната зала.
тва е бил най-щастливият момент в живота й, казваше.
егаси начи, наистина като по филмите, Пепеляшка си намерила милионера.
и то с много любов, не само с мангизи.
а къв зор е било докато се навила неговата фамилия за женитбата, егаси.
иска да се жени този патрицийски ню-йорски принц, за неква Василка от Балканите, тва е там наблизо до... бе погледни на картата, знам ли и аз къде е, а как й звучи името само, малее.
но той млад и щур още, страстта са му били бързите коли.
и взел че се пребил, катастрофа с кола, и, той морте, на место.
били са женени само година и полувина.
и тя остава млада хрускава вдовица.
но Той е бил Любовта на Живота й.
пазила си я, и, носила си я била цял живот със себе си и всеки го е знаел.
и всеки мъж по-късно го е знаел, или акцептира тва обстоятелство.
или нема Василка за него.
а този Олдтаймер е бил този, в който са имали те двамата първият си Petting.
и, като са се оженили, го заключила тя в един екстра за целта построен гараж.
не е давала и на него да го пипа даже, не да го кара, пази боже.
а да го бара само е било забранено.
че е свещен.
той й е бил цял живот Иконостаса, Храма на Любовта.
и си го е влачила била при сичките си мъже, и те са й строили послушно специални гаражи за Автомобилната й Любовна Църква.
затва беше и по мое време такъв нов и блестящ и лъскав.
бе ного се разбирахме с бабето, имахме си лафа просто.
ужастно младо бабе беше.
тя твърдеше джелезно, че била на 65.
ми питай юговските момчета на на плажа бе, ако ми не верваш.
наеш кви купони си дигаме тука редовно, а.
умират си по мен, не само заради мангизите.
ми стой тука и ше видиш бе, кво ми се ежиш така, а.
мъ секи знаеше от фамилните хроники, че е най-малко на 75, или доста отгоре.
но.
с моите старци не знаеше за кво да си приказва, готината.
ама с мен.
като минех там, й блесваха очетата веднага.
почваше да гледа като некво невъзпитано момиченце веднага.
катализатора й бях, на булгаристанската дърта гаврошка.
само да ме видеше.
а кви инзайдерски истории за разни юговски и други Гларуси там и 75-годишните нагиздили се с диамантчета бабички ми е разправяла.
за сичките световни известности там или като са там.
теа дъртите, и с цените им, за гларусчетата им.
колко са евтини беее, теа гларуси.
верно.
ми.
O-Ton, Madame Vasilka Dowling:
"шибаш Мърша, за стинки само, бей".
"егаси начи"!
ми как да си приказва с моите задръстени старци, а!
ного си се обичахме двамката.
че не бяхме и двамата за гепване.
и тя не моеше да ме свали, да стоя едно цяло лято там при нея.
там при мечтата на целиот свят.
а за нахалните булгаристанци да не приказваме.
налитаха й там юраци непознати селяндури.
адреса и телефонния й номер се продавахе първо по цялата София, после по цялата България.
и сичките които можеха, си трошеха пръстетата си шаешко дебели, месарски.
или на телефона или долу на звънеца й.
а тоз щурав Малчо неще.
пощуряваше, яростна ставаше, къв кеф сме щели та си имаме, ми обясняваше ядосано.
ако не съм бил аз такъв тъп шоп бил.
ни предаващ, ни приемащ.
побърквах я с моята вироглавност, чукарите та чукарите.
подиграваше ми се непрекъснато, ама точно затва ма и обичаше.
бе щурак си и ти, никой никога нема да излезе на глава с тебе.
слушай кво ти казвам, имам дъъълъг опит вече с такива идиоти като тебе..
никой не мое да те гепи теб, луд си и ти, бей.
еми.
щураци сме.
и двамата сме, били и сме.
ми кво искаш, Кончо Морски.
липсва ми, мацето дърто.
веритас!
страхотно гадже беше.
егаси начи.
а една нощ на момическото й балконче, Бумлес.
седиме си там и си поркаме лениво, след вечерята дето ни бях готвил.
аз си допивам червеното, тя коняка си.
гледаме електрическите светулки долу на пристанището и си мечтаем некви си неща.
секи за нещо негово си.
и по едно време ми вика Василчето.
не съм свободна Гетсби, плаче ми се сега, ей затва.
наеш ли Гетсби, знаеш ли.
ако бях свободна, ако бих била свободна.
наеш ли.
щях да ти завещая сичко на теб, сичко квото имам.
щях да те направя на моя универсален наследник.
ти си единствения дето става.
за мой наследник, разбираш ли.
не за наследяване на мангизите, а за на-след-ник.
мой.
на мен.
разбираш ли.
мъ, не съм свободна.
нали знаеш - обвързана съм, робиня съм и аз.
от както съм изчезнала от там.
съм.
длъжница, разбираш ли.
имах винаги голяма фамилия за издържане в БГ-Гулага.
нали знаеш.
родители, две сестри, племеници..ала-бала.
разбираш ли.
а.
винаги съм била свободна, независима.
винаги ми е било тва най-важното.
а сега, при такова едно окончателно решение?
точно тогава не съм свободна.
сори Малчо, че ти се лигавя така сега.
ама исках да ти го кажа, да го знаеш.
че, следващия път като минеш, мое и да ме няма.
аре бе Гетс, кво ше праиме сега?
ти да не си тръгнал да спиш, а.
глей ква лъскава нощ е бе Малчо, къде те кефи да отидем сега?
никога не извеждаш дъртата си лелка някъде.
мъ мацката ти си спинка кротичко, отдавна, нали.
аре не се прави сега на баба си бе, Гетсбий.
дай да размешаме малко градчето бе.
а?
като минах другата година, Бумлес.
я нямаше вече.
мацката дърта.
монегаското остро гадже.
нямаше го просто.
ей така.
изневери ми за последен път май.
те тва е.
се ла ви-то.
предполагам, че е знаела нещо.
неква диагноза ли е имала или само некво предчувствие?
мъ, таково наследство никога не съм бил имал.
и до сега.
нося си го и съм ного горд с него.
обичам си го.
ного скъпо нещо ми завеща бабето.
голяма отговорност.
и е ного трудно, знаеш ли.
като трябва да се питаш секи път, при сека, неква ситуация.
кво би направило Василчето сега.
нали аз съм й на-след-ни-ка.
този немангизния й.
че е ного трудно, да си "тя", без мангизите й.
разбираш ли.
мъ аз се опитвам, не се предавам.
обещал съм й го някак си.
без думи беше, ама се пак, тя ме разбра, сигурен съм.
там на момическото й балконче.
вечерта.
и аз съм Длъжник, Бумлес.
длъжник на бабето.
не ме питай защо.
не е важно.
важното е, да съм длъжник.
разбирашлима?
мислех да пиша за Летициевността днес в "Летиция", Бумлес.
мъ да видим дали ше смогна.
че Харемките са откачили нещо. https://gatsby.forumieren.com/t222-topic#1833
и Летиция почва да се заразява от настроението им.
пълна къща с пощръклело-пощуряли женоря е тука.
днес може и да се случи пак.
да се заключа в Кенефа.
отдавна не ми се беше налагало.
ше пиша за смешката, разбира се. https://gatsby.forumieren.com/t362-topic
мъ чакам да ма оставят на мира тези вдетенили се разгонени Bitches тука.
че са верно ного дечковски неска.
навивам ги да отидат до "Франко", например.
или да посетят неквите си приятелки.
мъ нещат, искали тука при мен.
че съм бил такова сладурче бил.
неска.
аз съм им бил по-интересен.
с приятелки не могли да се кефят така като с мен.
те не били такива изнежени балъчки.
такива превземки като мен.
щото.
No Comment.