А-ф-т-о-м-о-б-и-л

Мъжот на Пра-Баба ми Пунка се връща от Гурбета.
ебаси театрото!

не, че преди да замине за Америката е бил ного нормален.
ама така смотан и Пунката не го е познавала.
разправят поне така съседките.
отдруга страна, след толкова години Гурбет почваш да забравяш как ти изглежда Гошето, нали.
колкото и да се напъваш, нали.

дали се е получила тази лекичка Аномалия в Лабилната мy Психика заради Подлият Удър с Павето по Кратуната му, сторен Mу от Подмолните Панагюрци там у Чикагото, никой не мое да каже със сигурност.
сигурно е само според историците във фамилията, че е имало там и Панагюрци!
секи който може да чете, знае кво значи тва, нема да сугестерничиме тука, нали!

а той, Мъжот на Пунката, като си събрал сичките мангизи изкярени с пот и пикня, сичките там дълги години, поканил cичките Бегейци там на Oколу да се напоркат по братски както е познато от Турскотo още или квото се прави там при такива чикаговски Eвенти.

но като си тръгнал от Евента, та да се наспи за платения вече Пасаж за Корабчето до Булгаристан утре сутриннта рано, го ударило на следващото Кюше едно Паве по главата.

и сичките мангизи, пестени сичките тези години с пот на челото, че сека седмица праща и неколко левчeта за Пунката и Сирачетата й, сичките тези мазни зелени гущерчета -> пердю, нема ги, като при Цилидър на сцената в Лас Вегас.
мъ не некви зайчовци са изчезнали, а неговите с кървава пот изкярени мангизи, тези на Мажот на Пунката.
за сирачетата у Булгаристан и за любимата му Пунка.
руса ли беше или почти?

ядосваше го най, че му беха откраднали и колана.
този от крокодилска кожа, където беше зашил мангизите.
като чипиците му, и колана и чепиците от тексанска крокодилска кожа.
викаше, ако не беха Булгаристанци, щеха да ми оставят поне колана.

бех го купил с чепиците заедно в Тексас.
да не забравя Бирата там у кръчмето и Сузана.
единствената тридневна Холидей през 8те години.
Сузанката носеше една такава българска носия като сервираше.
неква мешаница беше, между българска и маджярска носия, заради ботушките сигурно ми е изглеждало така.

мъ ми домиля ного за Пунката тогава ти казвам.
тая смотаната от Софето със скъпите й Сирачета.
като фтички с разпорена човка, сичкте теа години.
пип-пип - и аз требва да праштaм.
били мои, да бе - видех ги като беха мъже.
кви мои, а!

сандъка пристигна от Бургас.
на гарата чака една малка армия от близки и далечни роднини, Сирачетата, Пунка и Мъжот на Пунката.
и приятелките и съседките на Пунката, разбира се, че без тех как щеше да изкара теа 14 години сама с децата, а?
напрежението скърца във въздуха в един радиус от 700 метра, да го пипнеш става.
като го разтовариха внимателно, почнаха да гледат опулено Collage-a от различни шарени етикети и надписи с блажна боя по дъските, на различни чуждестранни езици и с различни цветове.
че не е имало директна Експрес-Платнохотка до тва забутано, загубено некъде по Кълбото парченце земя точно.
та са го премятали от една плуваща трошка на друга, цели 11 месеца или повече от година даже.
а целото домочадие требва да чака, първо още 6 години докато се върне за втори път Мъжот на Пунката.
после още една година, докато престигне сандъка с мечтите им.
че Мъжот на Пунката обясни като се върна, че този удар с павето по кратуната, му е докарал aкъла най-после.
само идиоти носели тежки, мазни, златни доларчета зашити в коланите на панталоните - имало цела индустрия там в Чикагото.
тва й било предназначението, да обира такива наивни идиоти.
тва му го разправял един от Мисури, като спели двамата под един мост близо до Касапницата там.
че там е намерил веднага работа, там не могат да смогнат да намерят достъчно работна ръка, секи ден.
та е спал неколко седмици там наблизо, докато изкярил мангизите за едно смърдливо легло в една мухлясала стаичка, където спял на смени с един от Дакота от нощната смена.
лукс било, разкош направо, 10 години не се бил чувствал така комфортно, вика, цели 16 кв. метра, а само три легла! още, освен нащо с Дакота.
тва значи простор, батка, 16 квадратчета и само четри легла с по двама души в тех там, разбираш ли.
секи път като спиш там, си само с четри други спящи, неземно спокойствие e и една такава тишина, ти казвам.
разбираш ли, че едните бачкат през деня, другите бачкат нощно време - требва ти само едно легло за двама души.
едно легло екстра за теб стига, момко, като требва да пращаш магизите си у Булгаристан, нали.
а и чисто разхищение си е, не спя цел ден нали, требва и да бачкам, нали, за кво да плащам мангизи за едно легло без да го използвам цел ден, а?
учиш се по света, ставаш интелигентен, разбираш ли? страната за мечтите на хората е тва Америката, требва само да не си некъв Бай Ганьо, разбираш ли?да разбереш само, как тича там зайчето и немаш проблеми, разбираш ли?

Пунката не може да диша от вълнение, Сирачетата си мокрят с езици присъхналите устни.
че всеки си е представял целата дълга година, кво за него има там в това тайнствено-вълшебно звучащо Целото Злато вложих в Предметна Собственост.
застрахована, да я крадят сега гяволите, като откраднат сандъка ше ми плати застраховката съдържанието му.
така ше дойдат мангизите пак при батко си, без главоболиeто дето имах, нали! бе като се моташ по широкия свет поумняваш, учиш фатките на милионерите, нали.
кво си купил бе, го човъркали цела година сички, та на питанки станали на края.
а той им викал, Изненада! ако ви кажа кво съм купил нема да е Изненада, наали!
Пунката си мисли, бе кво общо има новата печка и удобното легло или новите панталони за децата с некви милионери, мъ си трае, да не се карат пак, че откакто го е блъснало онова паве там по главата беше станал ного избухлив нещо.

почнаха да скърцат и квичат пироните като къртеха дъските на сандъка, близките и далечни роднини почнaха да се бутат напред като при опашка за тепсията с готовия неделен гювеч пред хлебарницата на Пешо.
като остана само дъното на сандъка, гледат една голема продълговата Купчина от едно Нещо, увито и яко завързано в некви одяла с избелели надписи United States Army.
ебасси!
тук идва големият момент на Мъжот на Пунката, че тва е неговото право като собственик на Купчината.
разрезва той бавно и внимателно посивелите от морската влага въжета, внимателно като некъв индииски хирург, познати по онова време с особено сръчните си пръстета.
иии, маха със замах одялата като при оголването на некъв нов паметник за падналият войник на мегдана, или като магьосника на сцената като показва на публиката празния кафез с изчезналата му асистентка.

блесва на слънцето един лъскав ярко червен А-Ф-Т-О-М-О-Б-И-Л, познаха веднага за какво служи тва нещо, че сички можеха да четат и пишат, образовани хора беха и четеха вестниците и гледаха рисунките там за чудесата дето има по света.
тук се делят мненията на семейните хроникари, дали публиката е онемяла, или дали е крещяла възмутено.
за което цари общо единoдушие обаче, е душeвното състояние на Мъжот на Пунката.
Аномалия на Психиката му неква, след тази трагедия там на Кюшето в Чикагото.
цари и единoдушие в наблюдението им, че по-щастлив от Мъжот на Пунката следвашите дни, не били виждали.

като кара лъскавият автомобил по жълтите павета в центъра на Големото Село, сам там по средата на платното.
натиска секи 10 метра тромбата, а мацките с Перушините на шията и с широкополите Шапки там на Корсото, се обръщат и се пулят.

докато се свършил бензина, че немало бензин в България по онова време.
и тогава си лъскал играчката секи ден и си сядал вътре, облегал се назад със затворени очи и си мечтаел часове наред, така, докато фърлил един ден топчето и той.

мъ така е с прогреса, требва да си малко Аномален, нали?
като оня Карл там в Манхайм, дето е измислил първият автомобил.
и на него не са му дали лиценз да кара тва опасно нещо по улиците, отказали му и патент няколко пъти.
ако не е била лудата Бeрта, жена му, да кара чудовището тя без лиценc, да ме опандизат бе!
чак до Пфорцxайм, без да знае КарлИто, тайно от него - цели 106 километра.
и се върнала по друг път с катафалката, а е немало и в Гeрмания тогава бензиностанции.
ама жените са практични, копувала Ligroin, бензин за чистене, в Аптеките.
Първата Бензиностанция в Германия - Аптеката при Хайделберг!