Gatsby e бил в Brooklyn, представяш ли си!

аре стига сте се превземали.
бе Гуспоици баткови.
ше се уморите накрая.

ама има нещо вярно.
Бруклин е нещо много особено.
а кога сте ме чували да наричам некъв Локейшън "особен".
мистично местице е.
във въздуха е, дишаш го тва "нещо".
и да.
сродни души сме, Бруклин и аз.
признавам си го без бой.

разбрахме го още първия ден, Бруклин и аз.
абе, първите няколко часа.
любов от пръв поглед си беше, няма кво да си кривим душата.

шлая се аз по една такава тесна уличка, ама като "главна" някак си.
цял Бруклин тръгнал по нея, като неква пътечка на мравуняк.
и всички весели някак си и ме поздравяват, всички, без изключение.
Хай, Мен.
егаси.
а аз за пръв път през живота ми там - не бях стигал до Бруклин до тогава.

стоя на едно кьоше там и си разсъждавам, на право ли да продължавам по "главната",
или да тръгна напреко на нея, ей така на пук.
като навремето в провинцията на онзи училищен излет.
https://gatsby.forumieren.com/t36-topic
дето си загубих девствеността.
дето ме шиба една текстилна работничка на една пейка в парка.
тя 34 годишна  - аз 12 годишен.
и дето се изпразних, преди да й намеря цепката.
потънах в земята.
такъв срам не съм изпитвал до днес.
егаси лудата, тази жена.
какво е искала с мен и до днес не мога да проумея.

иии, минава покрай мен един Черен като дялкана от африканско черно дърво, Черна дървена Статуя.
блестящо лъскаво отразяваща силните слънчеви лъчи в околността си.
че е полирана била часове наред от умели и неуморни ръце.
а накрая е лъскана била с една кърпа напоена с оливено олио.
така, както си лъскат и доматите и чушките и сукините и другите лакомства на пазара в Маракеш.
в зехтина му е майката, блестят ти доматите после, стринке.
тези Статуи за туристите, дето ги продават такива, бежанците от Африка по мегданите на Малага, Барселона или Кардиф.
или на место, на мегдана в Маракеш.
ама на 180 години, най-малко.
егаси дядката.

хай, мен!
хай!
през рамото едно такова "корито" за пране, дъска за пране.
тези дето ги дрънкат с желези пръсти - той си го дърпаше от време на време пред корема.
и си удряше по няколко такта, и си пееше с този дълбок, пресипнал бас.
дето го имат само Черните Човеци, тези от Делтата на Мисисипи

забравих го пак, като мина покрай мен.
а той се върнал няколко крачки назад и ми вика.

ти си нов тука, а?

мне.
от три часа вече съм тука.

е, тогава....

и се смее проглушително.

викам му.
знаеш ли къде мога да си прислоня довечера уморената ми главичка?
ама неам мангизи.
трябва ми некво срутено хотелче докато избачкам малко кинти.
разбираш ли.
хотелче с разбиране.
нали ги знаеш, има такива навсякъде.
ама тук съм за пръв път, требва да питам докато издъхна.
от хотел на хотел.

хихик, знаех си аз.
не си некъв скапан турист.
затва те заговорих.
ти си за тука.
тука никой няма мангизи.
вървиш още 200-300 метра направо.
и виждаш в дясно едно "хотелче", ебаси хотела начи,
ама той така си го нарича, "хотел", хахахахахаа.
казваш долу на портиера, Онкъл Самсон те праща.
нямаш проблеми, момченце, тук си на правилното место.

до скоро!
с теб ще се видим пак.
сигурен съм:)

влизам аз в хотелчето и премигам като плъх в брашно.
че вънка, и слънцето и температурата, като в Сахара.
а вътре тъмно като под фустата на Стара ми Майка.
Пича ме гледа ококорено, че при него не е влизал некъв "гост" от както е той там.

кво искаш тука, бе?

а ти, кво имаш?

на училище не си ли ходил?
не моеш ли да четеш?

мога.

и какво седи на табелката отпред, а?
"хотел".

ми тва искам.

а мангизи имаш ли.

не.

и?

ше си ги заработя, нема страшно.

аха, а кво можеш?

сичко.

е, тогава нема проблем!

и се залива от смях.
подава ми ключа и вика.
105, на първия етаж.
дамско посещение е позволено, ама само от курви.
в стаите е забранено да се готви, ако немаш мангизи.
ако имаш, готви си.

ми ти имаш само един етаж, или!

ми затва не ти казвам на третия, нали.
не ти ли казах "първия", или съм пак на кокс неска?

и.
така се влюбихме един в друг.
Бруклин и аз.
и така потънах там за мнооого, много месеци.
не ми се пребираше просто.
там бях наистина у дома си:)

егаси кефа си имахме с тази човешка мешаница там.
художници, музиканти, клошари, артисти, поети и писатели.
абе, вторият "the Village" - Greenwich Village в Manhattan.
ама по-автентичен, още тогава, преди 30 години.
Бруклин беше алтернативата, алтернативния "the Village".
по-истински, по-авангарден, по-фрийковски.
Greenwich Village беше вече превзет от туристите - не моеш се размина от тях.
а "бохемите" там се бяха изснобили вече, много от тях се бяха и чупили отдавна.
на тяхно место бяха пристигнали некви юпита и други такива некви същества.
наемите поскъпваха, шарма на махлата беше станал като в некъв Мюзикъл за туристите.
пуснат за хордите европейци в експерименталните Театърчета на источното му Кьоше - Broadway.

а нашто бруклинско кварталче, едно голямо семейство, секи се грижи за всеки.
егаси махлата беше, тази, нашата.
там никой не можеше да пропадне.
дали материално или физически или психически.
една социална мрежа от стотици приятелски ръце беше.
ловеха и най-малката рибка.
нищо не пропадаше през нея.

бяха "авангард", ама пишман.
но по-готини от тях нямаше и няма.
и днес!

първата седмица се мотах с пичовете и пичките от съседните къщи.
поркахме си по цял ден и нощ в милионите барчета там без мангизи.
на кредит.
и като ги свършехме, почвахме пак от начало.
пак в първото барче.

следващата седмица имам Кастинг в НЮ, Джорджи!
нема а се плашиш, чуваш ли.
мангизите ше валят, Систър.
давай - за цялата маса, на моя сметка.
слагаш ми я на сметката, както винаги, нали Джорджина.
не разбирам, къде ти е проблема, Бейби!

като се преместих при едни симпатяги после.
бях вече заказан барман в едно заказано барче.
изпразнихме една стая там при тях.
прашилница неква.
пълна с ненужни неща, и платна и рамки на художника.
абе, нещо като мазето на европейците.

ми викат, тва е твоята стая.
ти си избираш как да я ремонтираме и как да е боядисана.
цялата махла дойде да помага.
около 50 човека се пречкаха там..с милиони хлапета.
"Улица Консервна".
голем евент беше.
и секи ма пита се едно съм некъв Капо на строежа бачкан на черно от работници-бежанци.
че нали аз трябваше да си избирам.

направихме всека стена в друг цвят ама така, че да се "приливат".
аз започнах да си рисувам на моята моите Шагалски фигурки като навремето в Бардака в Прованс.
затва си ги намацах там, да си мисля за Прованс докато съм в Новоя Свят.
другите се развихриха в други стилове, всеки със своя си.
и няколко Комикс-Фигури, разабира се.
имаше и много писания, коментари и съвети за Гетсби.
и трилиони "обичамта" написани от милиони женски ръчички.
до днес се нарича тази стая или "Стаята на Гетсби".
или "Графити-Стая".

проблемите започнаха при мебелите.
купища бяха паркирани преди тва в стаята.
а една красивица ми довлече на всичко отгоре и още едно канапе.
ама се разтеглящо, ставаше много удобно за спане.
сложих ги отдпред на тревата и си направих един нов хол, стая под звездите.
организирах едно огромно полиетиленово платно, голямо колкото целия двор.
седеше си под една пейка там сгънато, докато завалеше.
имах и декоративни огромни каманяци, кръгли, овални или ръбести.
бяха на различно голями купчинки или единични, красота.
казваха се "Морените", понеже.
като завалеше, покривах гостната си и затисках полиетилена с каманяците.
по-щастлив от мен нямаше.
много гот си живурках там, в стаята влизах само за преспиване.
и то само ако валеше, или зимно време.
нормално си спях под звездите.

започнах да се отпускам, мина бачкането, мина преместването, ремонта, стреса.
сега се наслаждавам, почивам си от живота, тук ще си прекарам старините.
грънци.
една седмица беше минала, и, един следобед се появяват некви двама пича.
с некви дълги бяли лостове, некви такива като телескопи и други огромни чували с некви тайнствени неща в тях.

ти ли си Гетсби?
да, защо.
еми, чухме че ти трябвала неква Шатра.
ъ?
еми да не ти вали на Кратуната, толко ли е сложно?

никви такива!
никви Шатри.
омитайте си чукалата, ама веднага.
ебаси лудите.
кой ви праща бе.
кой познава такива идиоти изобщо?
мен ми трябва простор, въздух, пространство.
закво да излизам навън, та да влизам пак между некви стени от плат?
ненормални - лекувайте се.
ама не тука.

споко, бе копеле.
никой нема да те огражда.
отпусни се.
никви стени няма да ти дигаме.
само покрива на Шатрата ше ти сложиме, разбираш ли.
на тва му викаме ние "Шатра", на покрива.
наоколо си имаш простора, само дето не ти вали.
сух простор ше ти напраиме.
ОК?
егаси темперамента имат теа европейци, малеее.
или само ти си такъв Щурак, там зад Голямото Гьолче?

за два часа ми опънаха Балдахина.
ама така ларж, че на пет метра от моите канапета, фотьойли и други мебели.
имаше от всички страни едно огромно сухо пространство като валеше.
много важно беше, заради моите най-добри приятели там.
хлапетата.
те бяха превзели моето най-любимо местице в цял Бруклин от самото начало още.
веднага след закуската бяха там и се прибираха в къщи само за спане.
излизам сутрин, те се излежават по фотьолите и канапетата и си приказват.
изтегнали се там по седалките в различни пози, някои с главата надолу.
ама винаги така, че да могат да си клатушкат ритмично крачката.
като некви човечески метрономчета, по цял ден.
всичките, без изключение.
нищо по-важно няма за децата от тва ритмично клатушкане на крачетата.
по цял свят са такива, и в джунглата даже.

5-7-12 момички и момченца, от всички възрасти между 6 и 12 години.
добрутро, Гетсби.
или се прибирам от някъде, цял ден ме е нямало.
те са си там.
как си, Гетсби?
никога не бях сам, те си живееха там.
а като имах некъв дейт с некво заказано гадже и им виках.
аре омитайте се, публика не ми требва, марш да ви няма.
ми викаха.
ми влезте в стаята ти, бе Гетс.
никой няма да ви закача там, там си имате приватната сфера.
там нема а ви се пречкаме.
егаси нахалните гаменчета начи.

а аз им преподавах живот.
играехме на топчета, тренирах ги часове наред да целят прави от 5 метра.
ама така, че като уцелиш топчето, да се разцепи на две половини.
стар майстпр съм щото.
правех им и прашки ама с яки ластици, понякога с такива от харпуни.
имах проблеми после с родителите им, разбира се.
щото ходехме на лов за врабчета из махлата, а и мачките не бяха сигурни от нас.
цялата банда се ниже след мен, като в онази приказка.
дето онзи със свирката върви отпред, а след него се ниже цялата хорда от плъхчетата на града.

а с тези яки ластици, като бишнеш мачката по главата - е морте, добрата.
моменталически.
знам, че е жестоко, знам че не се прави така.
ама, дете което не е имало прашка и не е гонело врабчета или мачки.
не е имало нормално детство.
не може да се развива нормално по нататък, разбираш ли.
прашката е много важна фаза в развитието на едно нормално хлапе.
слушай кво ти казвам.
егати рефератите съм държал на родителите им - цяли нощи с обилно се леещ алкохол.
"Значението на Прашката за Оптималното Развитие на Детето".
но после нямахме проблеми, защото ходехме на лов само като ги намаше родителите им.
като бяха по работа в НЮ, например.
а другите, комшиите, не ни портеха никога.
та всички бяха задоволени.

но и други такива жизнено необходими в живота неща им преподавах.
бе всичко което бях научил аз из софийските махли или по поляните на Златица.
им преподавах кат некъв софийски Гуро.
страхотни другарчета си бяхме, неразделни.
разделяхме се само за спане.

във всяко дворче имаше зеленчуци, картофи, фасул...бе всичко.
а за сянка, за седене под тях, овошни дръвчета, от всички плодове които ти дойдат на ум.
там никой нищо не пазаруваше, всички се изхранваха от градините си.
или от градините на съседите си - каквото нямаше единия, взимаше от другия.
и обратно.
и тва по средата на милионен град.
егаси кефа, мечта.
някои имаха и по 2-3 или 4 кокошки.
а една пичка си имаше и една бяла козичка даже.

като бях този път там, имаше даже един пич с градинка на колела.
"Pick Up-Ферма" пишеше отстрани на вратите, точно такъв един беше.


отзад напълнен с пръст и в нея си разстят домати, лук, чушки, фасул и други такива неща.
но по-голямата част бяха подправки и билки разни.
Pick Up-а седеше винаги някъде другаде по улиците, в зависимост от тва, къде беше пича точно.
ако си пиеше уискито в некво барче, пред барчето.
и влизат некви човеци или чивечки и му показват кво са си откъснали от камйонската му ферма.
и му даваха няколко стинки.
ама само такива от другите махли.
тези от нашта махла си взимаха сичко квото им трябва без мангизи разбира се.
че и той си взимаше каквото му беше нужно от градинките на другите.

така си се изхранвахме там, единият има тези неща, другият другите.
и ги комбинирахме - мангизи бяха непознати.
беше така ежедневно, че никой не питаше имаш ли това или онова.
влиза в градинката, вика "хай", свършиха ми се доматите, и почва да си бере колкото му трябват.
а някои къщурки с прави покриви, такива като с тераса на покрива, имаха градинки и на покрива.
и ако беше фасула на покрива например, вика съседа.
трябва ми фасул, влиза в къщата, качва се на покрива и си бере там фасула.
после минава покрай собственика който си човърка нещо на двора и му вика.
егати жегата Джими, а!
изтискай си Ти-Шърта, бе ненормалник.
глей ква пот се лее по лехата - ше ти изгори лука, казвам ти.
чао.

Последната промяна е направена от Gatsby на Чет 18 Юни - 15:49; мнението е било променяно общо 6 пъти

Това красиво нещо ще преведа и ще го постна в моя френски форум. Там има много хора, които с били много често в Greenwich Village, нали знаеш. Защо не пишеш такива неща на фреснски, като влезеш при нас, шери? Много сме ти шумни?

Страх ме е обаче, не знам дали  мога ли да запазя атмосферата при превода, фрийковското ти.

"Българския Боб Дилан" те нарича Гяурката винаги. Ясно е защо, нали.
Само ти можеш да пишеш така, а кой е живял така като теб, така интензивно?
И, така космополитно?

Гетсби - Гражданин на Света!

ного гот.
звучи ного готино.
за Епитаф.
на гроба му.
лека му пръст.

на "Гражданина на Света!"

тва е като Оскар за "Цялото му, Житейско Твоpчество".
получиш ли такъв, значи.
че си Минало!

https://gatsby.forumieren.com/t560-topic

нооо, за по-добро разбиране на Летицията ни нежна.
ви пускам ей тва линкче, понеже.

https://gatsby.forumieren.com/t352-topic

..глeдaли ca квo чeтeш.
тa дa рaзбeрaт къв чoвeк cи, cигурнo.
oптимиcти.
тoй caм нe знae.
тук ли e, тaм ли e.
и пoчнaл дa ce пипa.
хeй, дa нe cи пocмял дa cи пипaш пишкaтa, Гeтcби.
чувaш ли!
нe e приличнo...

енджойте, ако обичате.
чувате ли!

такава ена е, ей, бей!
ного я мразя, не ми е безразлична, понеже.
а и щото.
ти ма разбираш, Копеуе?