Варненското Съкровище на Професор Валдемар Бердезински

тук ще продължа скапаната ми чрез финтите на моето най-яко приятелче тема, брадчедки.
там където бях започнал красивата приказка, стана неапетитно бунище.
красивата приказка за Яна, гоято се оказа Грозна Яна, омацва красивите приказки с присъствието си само.
неапетитно бунище стана там, такова ено, за характера на най-доброто приятелче на Гетсби.
бившо.
еми, неапетитен характер си има, голямото приятелче на Гетсби.
https://gatsby.forumieren.com/t521-topic#5283
не е местото за красиви неща, там, при грозния характер на приятелчето Гетсбийско.
или как мислите вие?
а тук мога да си пусна пак и красивата ми мюзика, без да ми се кара Летицията.
че била като перлите за свинете, че се била омацвала била и тя от сочните фонтани на вагините там, с такива отчаяно-яростни, замерващи сичко що си има пишка, струи, като от  цистерните за миене на улиците.
или като тези на полицията при демонстрациите, така стихийно миещи сичко красиво.
сичкото красиво, що им падне под чувствителната им милитантно усещаща и ах, така сенсибелно-фонтанна, вагинална и леко на цинге вуняща струя.
мъ те не мацаха никого, цистерните, под тях се къпехме даже с Даринчето като се връщахме сутрин от наще кръчмета.
че тяхните фонтанни струи бяха от чиста, от прясна, непрокиснала витошка вода.


обаче, жалко че я нямам книгата за Варненското Златно Съкровище, Летиция.
бях си я купил малко след като беше открил Съкровището.
Багериста на Софийския Чукач на jumbles. https://gatsby.forumieren.com/t521-topic#5283
мъ ми я крадна моя смотан Професор навремето.
този първия, дето си правех при него Дипломната.
този мързелив и заспал и смотан Дядка, дето ръководеше Секцията.
Кристалография.
пита ме, имам ли я.
да му я донеса утре да я прочете.
ного му било интересно.
донесох му я.
и не я видях повече.

ебаси капията беше този Проф начи.
той е бил офицер на некъв кораб през Втората Световна.
и ги били паркирали по едно време в пристанището на Варна.
заради Одеса сигурно, забравил съм вече подробностите.
но и в Одеса е бил, не си спомням само преди или след Варна е било.
месеци наред са били там, една цяла вечност за тези трескави военни времена.
7-8 месеца или повече даже, щастливи са били, и в Париж е било по-лошо.
че е имало Résistance нали.
а във Варна само поркане и боцкане.
рай, по средата на Световното Клане.
затва му светнаха така промитите оченца.
затва ми крадна и книжлето сигурно.
че аз го чаках, викам си, той е бавен.
а той се пенсионира накрая, беше вече 75 май, не знам вече точно.
и не се мерна повече.
ядосваше само жена си по цел ден.
ми разправяше един от синовете му.
че тя го мажуваше ного яко преди тва.
не му даваше и стинка джобни само.
та да има с кво да си купи некво хилаво сандвиче човека.
да бил отслабвал.
а той беше един такъв слабичък и хилав дядка.
кво да отслабва при него, ма!
ама имаше едно ного проминентно коремче.
едно такова кръгло и щръкнало напред.
като бременен с мъжко.
не като бременен с момичка.
че тези с мъжките са по щръкнали, нали знаеш.
и му опаковаше винаги некви сухи хлебчета.
хлебчета пур, без нищо.
копуваше ги пресни и ги сушеше една седмица на тавана.
специално за целта.
само тях му беше позволено да си ги хрупка.
хлебните сухарчета.
затва и внимавах аз страхотно, като си бях купил нещо за грискане.
че неговия кабинет беше свързан с моето бюро.
имахме си директна врата, двамката.
и той ми крадеше трошичките непрекъснато.
само да погледна на страни.
протягаше се отзад през рамото ми, не му пукаше изобщо, как се разкрещявах после.
че преди сухите хлебчета, се опитвахме с хапчета.
такива некви апетитоубийци.
беха едни такива огромни бели таблетки, как ги гълташе не знам.
питаше ме винаги, кога ще ходя до банката, та да му донеса и хапчетата.
че Аптеката беше точно до Банката.
имаше там при нас един Филиал на "Дойче Банк".
едно такова провизорно нещичко, беше още, тогава.
за Професорите и за Научниците и Студените от Campus-а, там навън.

там беше и Krebsforschungszentrum-a на майка ми, и Pädagogische Hochschule на баща ми.
тва беше Новия Campus, този с модерните нови сгради за Точните Науки.
че Лабораториите с огромните, тонове тежки Уреди, не ставаха за хилядолетните сгради в грaда.
за разлика от Стария Университет, този с Хуманистичните Науки в Стария Град.
егати готиния живот си имахме там, на две крачки бяха и Плажа и Университетските Тенискортове.
лятно време играех часове на ред теннис, после отивах на плажа да си поплувам.
чак като стане хладно, отивах да си бачкам в Института, до към 11 вечерта.
и после от там директо, се плъзвах по пистата на Стaрия Град, първо при "Франко" и после в "Cave".
https://gatsby.forumieren.com/t351-topic#4765
и, улиците свободни, няма задръстване некво часове наред, нощно време няма Rush Hour.
че за да влезеш в Стария Град на Хайделберг.
или да го пресечеш от север на юг или обратно, трябва да плуваш през Neckar.
а реката има само два моста, единия от които,  "Стария Мост", не се брои.
той става само за мотив на пощенски картички и за снимането на туристите.
че е най-стария мост в Германия,  който е писмено документиран.
тва значи, целия мобилен трафик на Хайделберг, не само коли.
а и трамваи и автобуси минават през един единствен мост.
като през гърлото на бутилка, от всички възможни посоки се събира там движението.
при което се произвеждат километри дълги, тенекиени чакални.
а ние бяхме в северозападната част, навън на ливадите, като на вакация беше там.
до където ти стига погледа, ливади и горички и хълмчета малки.
а сичките сгради бяха 4 етажни, етажите се разнищваха хоризонтално, не вертикално.
затва се объркваха редовно неквите гости там или колеги от други градове.
бяха некви такива овързани, хоризонтални лабиринти, загубваха си ориентацията напълно.
не можеха да намерят и изхода без питане.
щото беше забранено да се строят по-високи сгради, заради природата и птичия поглед от самолетчетата сигирно.

а на втория етаж на всяка от тях имаше винаги едно помещение с душ.
точно по средата на етажите, за по-удобно, вратата му беше между дамския и мъжкия тоалет.
за чистачките, да си махнат прахта после, ако искат, те идваха да чистят след работно време.
имахме с тях постоянно кавги, с тези по-новите от тях, че им беше забранено да чистят хаоса на масата ми.
а нали съм винаги любимеца на дъртите гаджета, носеха ми и борканчета с домашно сладко или некви домашни наденички, че глей са къв си кльощав бей, момченцее.
а наеш ква е готина моята щерка а, само за теб е.
ама трябва да те поогоя малко та да станеш за нея.
и да ги ядеш, да не си посмял да ги хвърлиш после на боклука, чуваш ли, наеш каква работа беше.
и почваха да ми чистят и забърсват масата с яростна майчинска любов, при което ми скапваха редовно целия така акрибчно подреден ред на хаоса.
за постигането на който, са нужни винаги седмици та и месеци даже.
че той се подреждаше сам, както седиментите от морето са се били наслоявали, преди милиони години.
подреждаше се чрез бачкането ми, чрез хронологията му.
имах една огромна маса, специално за мен направена от моите пичове в работилницата.
ама огромна ти казвам, и цялата преливащо претрупана от различни половин метрови купчинки от фотокопирани публикации, источниците за публикациите ми.
и всичките така леко разместени от време на време, при всеко използване за нова публикация, виждаха се просто, поне замен много ясно, слоевете источници от тази или онази публикация.
от поселедните 7-8 месаца, хронологично седементирали се в процеса на бачкане.
намирах всичко със затворени охи, знаех просто коя публикация, кога съм бачкал, по хронологията на времето.
гепвам едното стърчащо ъгълче, и хоп, имах в ръката си търсенето, безпогрешно функционираше, системата ми.
така е и до днес, и сега в къщи, а ми е барнал некой и тука "хаоса", а не съм го килнал, без предупреждение, без много-много приказване.
безпощаден ставам тогава, без милост, без капка съжаление.
а тези разнежели се при кльощавият им любимчо, майчински дъртофелници,
слагаха сичките ми хартиени съкровища на пода, забърсваха ми масата та да блесне.
и, после ги подреждаха на разместени, нови места пак на нея, при което ги пляскаха по ръбовете докато станеха като по конец опънати.
така, че да не се подава и едно ъгълче само, та да не мога аз да намеря нищо повече.
и се изпуйчваха гордо, пак са направили нещо екстра, нещо неплатено им, за техния любимец.
сега ще се роди момченцето ни, сега си има пак реда на масата, маминото, да не се лута и обърква повече в този хаос, къвто беше преди тва.
те идваха сичките с некви дебели Мерцедеси и изглеждаха като некви нагиздени, леко разляти Американки.
с такива некви американско-бетонно построени физури, слезли директно от тв-екрана на следобедните Ами-ТВ-Серии.
бачкаха така покрай другото, да си изкарат допълнителни мангизи за скъпи парцалки или екстри за ваканциата на Майорка.
че Гошетата им изкарваха добри мангизи, некви такива майстори и занаянатчии бяха.
а моето Професорче идваше с една раждясала VW-Käfer-Трошка, малко след войната бачкана май.
Трошката му, позната на моите Любезни Читателки от Америка, под убавото име, VW-Beetle, в модерната й версия.
или често с едно още по-раждясали колело, че многобрoйнте му щерки и синчета му окупираха Трошката редовно.
за него оставаше само раждясалото колело, а живееха на другия край на Хайделберг.
и ние се душвахме там лятно време по 5-8 пъти на ден.
подавахме си дръжката на вратата от ръка в ръка.

и моите старци имаха сметки в този Филиал на "Дойче Банк" и като се върнех от Ниерха.
https://gatsby.forumieren.com/t441-topic
почваха кавгите, че Шефа на Филиала им казал бил, че аз съм пак яко у Червеното.
и то с няколко хилядарки, нямало начин да ги навакса, студентчето.
ебаси банковата тайна начи.
а наште се срамуваха заради мен и превеждаха дефицита веднага.
заради което Гетсби трябваше да плаща скъпи мангизи за обратен превод.
връщаше им мангизите с гневни коментари, писани в полето на формуляра.
дето се попълва "цел" и подобни неща.
при което  заплашваше Шефа на Провизорното-Даойче-Банк-Къще.
че ше го изпорти в Центаралата, как злоупотребява той с банковата тайна на клиентите си.
този Шеф, дето му отпускаше Лимита на на възможния кредит.
само щото Гетсби му викаше, нема проблеми бе.
до 10,000 можеш да даваш сам кредит, нема кво да питаш Централата. 
мен ми трябват само 8 000, ебаси.
къде е проблема.
ама ти получаваш 300 кинта на месец от Унито.
и 870, стипендия за такива некви с извънредна умност.
само наема ти е 750.
а колата и тока и парното и бензина и тънъ.
как искаш да ги изплащаш бе.
мъ ми ги даваха винаги.
и винаги смогвах да ги изплатя.
и аз не знам как, ама ставаше някак си.
моите старци не са плащали и стинка за мен, никога.

Професор Валдемар Бердезински.
имах ключ и за неговия Кабинет.
бе аз имах генерален ключ за Института, като този на Управителя на Сградата.
ного удобен беше, в началото си изчанчавах джовете с една връзка от 20тина ключа.
лятно време не знаех как да ги набутам в джобовете на тесните дънки.
а този един само и отваря сичките врати, и външната и тази на мазето и на Изложбата с Кристалите. 
тази, с Уредбата за Свирукане и директно свързана с Дирекцията на Полицията.
заради която щяха да ме разнищат за малко некви нервни и оплашени полицайчета с автомати.
заради Baader Meinhof (RAF), приличах на един търсен терорист май.
егати смотаната Алармна Уредба беше тва, бяха я точно инсталирали.
и, тя даваше постоянно фалишива аларма, и винаги на Уикенда разбира се.
а аз бачках предимно през Уикенда, че тогава си имах спокойствието от студентите.
а и по пистата беше простия плебс само, прерийните индианци от предгадията.
никой който държеше на реномето си не излизаше в Петък, Събота или Сряда.
това беха дните, в които налитаха посредствениците кръчметата.
Сряда, щото беше средата на седмицата.
че те правят сичко по план, по план се и веселят и плачат и шибат и пишкат.
а Уредбата дигаше фалшивата аларма само и изключително през Уикенда.
тогава ставаше винаги много завързано, че полицията трябваше да се обажда на Фрау Клут в Карлсруе.
понеже тя беше отговорна за Изложбата и само тя имаше ключа за изключване на Пискалото.
егаси, Летиция, помня й още името, малее.
тва да ме беше убила, нямаше да знам че го мога, че го помня.
Фрау Корнелия Клут, егати безформеното и безлично същетво беше тази жена.
и на такова едно нещо му помня името още, егаси паметта.
беше една около 40 годишна стара мома с такива едни безцветно руси коси и вежди.
ама не албино, те не са така безцвети някак си, не са така сиви.
живееше в едно малко апартаментче с майка си в Карлсруе.
беше промовирана и с дебела заплата, ама по цял ден нищо не правеше, нямаше и какво да прави.
от време на време, един път в 6-8 месаца, каталогизираше некви нови минералчета, и тва беше.
с тази й дейност се изчерпваха задълженията й, другото което правеше беше да ни чете коректурите на Paper-ите ни.
но тва беше така, като хоби някак си, не й беше задължение.
че беше ного акуратна и старателна, беше в състояние да чете манускрипта не дума по дума, а буква по буква.
наистина Летиция, такова нещо като нея не съм виждал от тогава никога повече.
този ключ ставаше и за Склада в мазето с милионите минерали от находищата по цял свят.
събирани в продължение на 670 години.
 
но най-важен беше Телефона му, че ние си имахме сички Телефони.
но като искаш да приказваш с Америка или с Франция или Австралия или с Москва.
беше много скъпо по онова време, ти трябваха много обяснения при Телефонната Централа.
защо е непременно нужно, да си приказва Студентчето от Трети Семестър със скъпата Чужбина.
затва, като влезех при него да телефонирам, ми беше съвсем нормалната гледка.
да го няма, няяямааа гоо.
ама само за незнаещите.
аз обаче, светнат къвто съм, знаех къде да го търся с поглед.
в Шкафа му, ми къде другаде, а.
поглеждам в дясно от масата му с телефона и го виждам.
как седи в един Шкаф интегриран в стената.
дясната стена на сички бюра беше тапецирана с такива врати.
секи "шкаф" с две врати отварящи се на ляво и на дясно.
единния беше гардероб за закачване на дрехи, друия пък с чекмеджета за проби и един с умивалник и огледало.
там ми седяха четките за зъби и пастата и други такива неща.
а той седнал в гардероба не директно на пода, а на един стар дървен сандък.
сигурно е бил неговия моряшки "куфар" за парцалките му по времето на кораба.
а имаше едно огромно и страхотно удобно кресло, дето като се облегнеш рязко и яко, облегалкато му полягаше назад, имаше и едно много удобно нещо за врата и главата горе.
мен ми се доспиваше редовно на него, като телефонирах по-дълго.
мъ той не можеше да спи на меко, беше си донесъл този Тик от Войната.
само в свито състояние на некъв сандък или щайга или нещо подобно ставаше при него.
седи си той изчанчен там, като Златните Ковачи на Бумлес в Гробовете им.
и си спинка кротичко.
двете врати на шкафа отворени около ушите му да го пазят от некви имагинерни бури и виелици и от пръсканиците на високите вълни при тежко море.

Последната промяна е направена от Gatsby на Вто 18 Фев - 16:26; мнението е било променяно общо 9 пъти