знаеш ли, любезна ми Вирджиния Вулф

че ти си пречината, да оценя една немска дума на ново: "zickig".
тва е описанието за жени като теб - предимно от жени не като теб.
казват ти: ти си zickig.
бях на мнение, че инфлацйонират прилагателното, защото го използват за щяло и нещяло.
навремето се използваше предимно при стари моми.

ако теб преживеят - нямат адиектив, онемяват.
няма просто дигане.
оставаш си несравнима в негативността.

надявам се, че не си, или не би станала преподавателка.
ако аз бих бил ти - щяха да cвършват моите лекции само след 15 минути.
поради доказана умствена неспособност на аудиторията.
3х обяснявам и пак не разбират.
дали обяснявам човешки или фелдфебелски - не е тема.
за мен.
дали мога да правя материала интересен като крими - или съм неспоcобен.
не ме интересува.

студентите скучаят в моите лекции - писва им да ги обиждам.
не са мотивирани - аз съм с методиката от 1950те.
фронтално преподаване - сухо, скучно и книжовно.
без катедрата между мен и студентите - съм жалко същество.
тва ми е страхът.

тва е и пречината да съм преподавател.
компенсирам.
че в реала нямам катедра.
да ме пази.
тва е и причината да не напускаш Bloomsbury House:)

ps: запазих ти и адрес, мила Вирджиния, за нетско представяне:
http://www.zickig.net/

Вирджиния Вулф:

печелите този рунд, г-н фитцджералд :))
дистанцията - временно свалена

интелектът най-често върви ръка за ръка с лош характер. поне според личния ми опит. най-умните хора, на които съм попадала - мъже или жени - до един са bitchy.

разбирай трудни, упорити, безкомпромисни. и най-често неразбираеми.

думата ти идва от времето на други полови роли. gender roles неуки, повърхностни жени, които се женят на 16 и основната им функция в живота
е да бъдат достатъчно хубавки и приветливки, за привлекат благосъстоятелен мъж и да му произведат наследници.
старите моми оставали такива, щото не се вписвали в картинката на споменатата
полова идентичност.

нещата днес са доста други, но пък думата е останала.

преподавах известно време. вървеше уж нелошо.
но реших, че няма смисъл. никакво предизвикателство. така или иначе на всеки 50 само двама или трима стават за нещо.

за другото - съчетавам сладка външност с безкомпромисен характер. докато се усетят за второто, повечето хора вече са спечелени от първото.
възползвам се неправомерно и от двете.

Гeтсби:

да ти имах картезианската нагласа, Геновева:)

включваш социалната компетенция - емоционалната изключваш.
поне ако съм готов да следвам конструкцията на мисловната ти архитектоника.
като некво часовниче си - и се разглобяваш според ситуацията.
това зъбно колелце сега - другото после.
гордостта на Descartes  си - един от последните му прототипи на човешки автомат:)

но даже и социалната интелигентност, не минава без, от една страна радостно изживяване на конфликтните оргазми, от друга - споcобността за коопериране, в тим и тънъ.
това са грубо, двата главни и така противоположни белези на социалната компетенция - затва има малко хора, които са дейcтвително социално компетенти - често, тези качества се изключват взаимно.

на теб ти липсва ворото, за съжаление.
а за емоцйонална компетентност, да не говорим.
тук е нужно както собствените, така и чуждите чувства да прецениш правилно - и по този начин да предотвратиш евентуални конфликти, емоционлен стрес и так далee:)

не ти е в гените - не става:)))

Мадмоазел Вулф:

изключвам емоционалната компетентност, защото не е обект на настоящия разговор, или поне до този постинг не беше.

да се пише за абсолютно всек (евентуален) аспект на нещо си не е възможно, а и няма смисъл - стават твърде много приказки.
предпочитам да стоя във фокус и да пиша екслузивно за това, за което преценя, че става дума.

че в общуването има емоционален елемент няма спор. само че зависи дали човек
оценява ситуацията като такава, в която да е нужно да го влага.

вживяването в анонимен форум ми се вижда напълно излишно - от конфликтните оргазми до кооперирането. от какъв зор?
тези неща имат значение в реала, където човеку се нагала да гради и поддържа
взаимоотношения, да се интегрира в някакви групи, да се грижи за престижа си, да получава подкрепа и така нататък. демек да бъде "социално" същество.

обаче:
емоционалната интелигентност, гетсби, включва това да знаеш кога да не
инвестираш чувства - и да си способен да го постигаш.
а кога? когато нямаш намерения да създаваш и поддържаш взаимоотношения. демек, предпочиташ в тази ситуация да си "асоциално" същество (вж. по-горе).

иначе, пътят до другите винаги е чувствен. по друг начин не става.
стига човек да желае изобщо да го изминава.

аз в случая - не.

затова и ничий емоционален стрес нямам намерение да предотвратявам
той си е за сметка на неможещия да се дистанцира.

Гeтсби:

баси безпомощната демагогия:)

"тези неща имат значение в реала, където човеку се нагала да гради и поддържа взаимоотношения, да се интегрира в някакви групи, да се грижи за престижа си, да получава подкрепа и така нататък. демек да бъде 'социално' същество."

отивам с кучо да се изпишкаме в реала - и ти оставям време за консултиране на источници и размисъл.
като се върнем реално изпишкали се - ще те разнищим и виртуално малко по-детайлно:)

за Мадмоазел Веpджиния Вулф, In Love: