Усмихването е сериозна работа

Глей са Уф, тва с усмихването е сериозна работа.

Не е за майтап. Щото и Пешо Дългия така леко го зимаше.
Баба Цонка му викаше "Петърчо, като се хилиш така, ако духне студения вятър? Знаеш ли кво става? М? Замръзва ти хиленето. И си ходиш така ухилен цел живот."

Като Ганчо Майтапа. А Уфи, на Ганчо изобщо не му беше до майтап. Само така го наричаха. В Златица. Щото имаше една такава изкривена физиономия. От Балканската още. Беше почнал некьв грък да го подстригва с неква тъпа сабя под брадата, ама той не стоял мирно. И като се дръпнал, му разпрaлa сабята
устата. Като лигена на сакатата Мара Цингето. Нали го знаеш къв е разпран. И се му маже неква кал, та да й викат Мара Калайджийката. Ама нито лигена става здрав, нито на Мара й викат Калайджийката. Циганска му работа.

Та Пешо Дългия изобщо не е дълъг. Викат му така, шото беше в Морския Хор най-късия. Да бе, Златица и Морски хор, а. Ми като го взеха войник объркали нещо книжата там. В управлението, нали знаеш. Та писaли вместо трето... абе, писали средно. И така го взели да плува. Не че можеше да плува. Ама за моряк и без плуване става. Щото те имат там такива кораби. Или ако ги нямат, им дават лодки. Та се върна морския вълк в Златица. И на вторият ден се одави за малко в тинята на онова поточе, дето му построиха преди години мостче. Та да изглежда малко на река. И като напрайха една река на Златица - стана после
град. Че преди тва беше село още. За тва е нужен мост. Без мост няма река. А град с поточе не става. Разбираш ли? Реки без мостове им викат поточета. Та затва. И да урбанивират Златица. Тва значи от град прайш село. Не обратно беше, ама е същото.

Та точно там се удави Пешо. Не съвсем, ама съвсем на удавник приличаше. Той от рождение си беше такъв смотан, ама като почна да се дави, да не ти разпрайaм. Тръгнал да се плацика с воловете в гьолчето. Нали знаеш, тва дето бехме задръстили при моста, та като ги пусне Левчо от пасенето, преди да си дойдат в къщи, да се поокалят малко. Трябва им за кожата. Нали знаеш. Та там се плацикал и Пешо. Ми кво искаш от моряци, ма? Къде има в морето добитък? Там има само риба. Затва ходят там теа от града. На отдих. Да се съвземат от клюкарките по теа градове. Щото там при рибите е тихо. Те не говорят многo-многo. А ти била ли си в един голям град? Виждаш ли? Затва там има рибарски магазини. Много. Копуваш си риба за ядене. Е, добре де. Не е пресна и мерише. Ама е поне риба, нали. Иначе требва сами да си ловят. И как? Ми те всичко си имат. И некви такива въдици. Тва са такива модерни машинки, викат..сссффсссфф..като ги хвърлят. Не машинките а такива eни дълги косъмчета, абе сложна работа. Всичко си имат. Ама нищо не ловят. Нямат си търпение хората. Затва ходят на море. Да слушат рибите как мълчат. Било много полезно. Пишело в разни важни учебници. За възстановяване. A аз си мисля, кво са възстановили като се върнат. Нетърпението? Щото кво се възстановява? Нещо квото се е изхабило нали? Ама кво разбирам аз от теа работи а?

А другите рибарски магазини са най-такива. Там пък си копуват също риби. Ама не за готвене. Слагат ги в некви акривaриуни, тва са едни такива големи чаши, ама квадратни, с вода за смотаните рибоци. Щото виждала ли си хитра риба в бакалница? Та и в къщи да ги слушат как мълчат. И си ги слушат. За възстановяване на нетърпението. Щото да пътуват до морето траело мно дълго време. Ела ги разбери. Ама там и трамвайте квичат, и хляб си копуват в целофан, знам ли ги как тик-такат. Не знам кога ша им напраят нещо вместо тях. Чадър. Просто един чадър. И под чадъра - никой. Ей така. Чадър.

Та Пешо като го извадиха от гьолчето, беше като Чернио. Тоя с дървените въглища. И затова не видяхме веднага кръвта. Некъв рог му беше скинал устната, и така си остана. Ми те добичетата не зная кво е моряк. Завъртяло се едното да изгони неква муха и уцелило Пешко. И баба Цонка се прекрьсти петнайсет пъти и крещи "студения..студенияяяя.." Голямо вълнение беше. Щото всички ги разпраят теа работи със студения вятър дето щял да духне. И плашат децата от поколения. Ама никой не го беше виждал. А сега. Баба Цонка. Първата.

И са си имаме двама в Златица. Сериозна работа е тва c усмихването.

Автор Gatsby© (МногоГамен)
Публикувано 12.01.03 16:34