за теб Sweety

не мога без тебе - не мога и с тебе.
разпорваш ми следобеда, мъничката.
сиестата не е вече сиеста.

следобед в горния център на Лишбyъ.
на стръмната уличка с изчанчените павета излъскани от времето на Марко Поло.
пощата боядисана като гръцка лодка.
или гръцко кръчме за алеманците.
свeтло-морско синя, и за пощенски картички става.
спомняш ли си?

отзад обаче, зад пощенското къще за туристите - една стрьмна градина.
като Gang-Bang на природата.

сичко диво, оплетено, миризливо и истинско.
оплетени съc синчец треви, после некви бели неща като цветя.
а после неква слънчева дъга без сльнце .
плетена от загинали слънчеви лъчи в имагинерната роса на развода.
от цветовете на емоциите или на бурените в градината.

ти си отиде - аз останах.
да скоча от покрива и аз мога.
трудно е да живееш, знам.
скочи преди развода още.
вдовец и така млад и с пеленачето сам.
викаха мацките в махлата.
ного горд бех.

грозен труп, не ми го показаха.
само бялите покривки върху теб ми показаха.
опитах да почистя сивите, мрьсните петна от белите ти покривки.
но ми скочиха полицайските психолози като на ранено от ловец животно.
опасно е, раненото.  
и полицайските снимки не ми позволиха да гледам.  
затва.

но защо раждаш хлапета тогава, Luv?
ного е лесно така.

и, коя си ти, та да решаваш, че аз ставам и за баща и за майка?
и за дядо и за баба.
и за всички роднини, които заслужава едно що годе нормално хлапе.
м?

защо имат такава власт мъртвите, мило?
защо ни налагат такива изпитания?
защото ни обичат като Господа ли?
колкото по-жестоко изпитвани, толкова по-обичани?
ебасси!
не ми требват некви сльнца.

за теб, Sweety.
ти си ми сльнцето за дьгата.
неква мокра от пот кожа, на лицето, на бедрото ли беше.
мерише на бъдеми и изветрели бабешки карамфили.

черното грозде с парчетата остро меришещо сирене.
ти в устата ми - аз в устата ти.
тежко вино като Рецина, ама червено.
цветьт прай тежеста и лудоста - червената лудост.
помниш ли, Sweety?
там горе, на последната спирка на квичащото по завоите Чайниче.
наречено нежно, Трамвайче.
в жегата на лъскаво-туристическо-слънчевото-повръщане на Лишбуъ

после в колата, мерише на бензин и на теб.
умирам си.
за жега и бензин.
жега, бензин и ти - меризми.
екcплозивна мешаница е тва, ти, nasty момиченце такова, ше знаеш.

само за тази кьса импресия обаче, си струваше сичкото, Sweety.