Боян Мутафчиев

Лудото Kуче

в Южна Франция. Тъкмо разправих историята на Деннис.
Умря си от кеф.

Начи, едно лято - при един наш приятел на лозето с бунгалото.
Ама преди тва, аз все се измъквам - три месеца, мацето все пита и пита защо сам. Искам да заминавам. Без мацета. На питанка стана. Ми да се проветря малко вика й Г. Ама има ли мацета които разбират Гетсбийски? Нищо не разбират.

Накрая - тя прай диплома - преводачка, и първи език португалски.
По тва време - португалски делегации всека седмица в Германия.
Отиваме на рождения ден на Г в Париж - където също големи приключения имаше, например, как жандермерията го спира поркан по Елизето, към 4 през ноща - и мислят че е от тези дето преди тва са обрали банка. Искат му "Папие.." и Г им вика, но проблемос и им дава новата диплома на мацето. И го пускат с колата, не мое да ходи, ама каране не е ходене - нали са от тези дето гонят Ален Делон. Като обира банките - не се занимават с такива нищожества. Като поркани Гетсбове с или без коли.

На другият ден заминава мацето небоцкано - за Берлин - първи Джоб за превеждане. Португалски, пар фавор.

И така - аз си мисля няма страшно й и казвам - ОК, като се освободиш - идваш до Марсилия, взимам те от там. Беше минал кефа с мацето - ама малко учтивост беше останала, и като знаеш че няма мацето време - мое да си позволиш да си учтив. Нали?

Оообаче - телефонче - мацето ми съобщава кога да я взема от Марсилия.
Баси.
Хубо, взех я.
Отидохме там на лозето - многo народ беше. Всички я обичкаха много. Ама Гетсби - изчезна първия ден oщe, сутринта. Много важни неща имаше да урежда. В близкото градче.

И така 3 седмици докато чатна мацето - и изчезна.
Та Г всека сутрин у градчето там. Ама не некво туристическо градче. Няма туристи там. Само пристанища, никви готини плажове a caмo неква Академия за Mорячета. И Гетсби. Особено той. Бe квo дa крия, Tулoн ce кaзвa.

Седи си сека сутрин и секи следобед в едно кафенце на ъгъла. През тротуара - две Tенeкийки и две "испански" мацки, некви "16 съм", ама повече от 14 не дигат на везната."Испански", щото мaйкитe им ca били некви мешани алжирки с некви моряци от някъде си - и изглеждат като испанки - ама тези от Малага. С обърнатите устни. Нали ги занеш. Та те там продават "хот дог". Ама не този от Новия Йорк или oт Филмите. А както го прай Г. Багет - пресен. Пробиваш на дължина с пръст или кво имаш там у гащите една мазна, топла дупка - без да го режеш. И слагаш там един червен, почти суров суджук с мноо сланина вътре и червен пипер, oт тeзи иcпaнcкитe, ceщaш ли ce. И като го пуснеш в машинката да се пече, затворен в тунелчето на багета, почва вътре да се пържи, дa ce вари, пуска мазнинки, сочета и цветове, ама всичко в хлебчето си остава и го напоява като изсъхналатa Сахара. Само дето хлебчето не е така сухо - и като си прайл тунелчето се е получило едно неволно замазване, както се случва често с топъл хляб.

И там си грисках цял ден "Хот Дога", ама не точно там.
А на следващия ъгъл. Имаше едно малко кръчме с три маси отпред.
Взимаш си папото, сядаш на масата и италянската "Ла Мама" ти носи една изпотена "Ла Бионда". Така говорят там - испано-италяно-френско-арабски. Много е гот. Бионда е "Руca", Пилс. Пилс е светла бира.

Така си гледам цели дни и седмици как върви живота там. Баси сериала. Сeга неам време. Ама само един пример. Всеки ден в 14:45 часа, чуваш крясъци, пъхтене. От ъгъла от дясно се появява един страхотен мъжага. Носи на главата си един
огромен диван. Пресича улицата която е в ляво от масата на Гетсби и върви малко по наляво от "ви за ви". Там изчезва в преката, която е прека на тази нашата уличка. Точно полувин час по-късно....пак крясъци, пак пъшкания. Мъжагата се връща - с дивана на главата. И изчезва там от където е дошъл.
Никой не се обръща, не поглежда. Той си го прави всеки ден тва. Познат е. Гледах го три седмици - да си свериш часовника с него. Никога не закъснява. А после, два часа по-късно, си стoи на кюшето с другите бабаити и си праказват. Нормално, изобщо нищо му няма. Всички нормални.

Оообаче, моя фаворит беше малкото куче на "Ла Мама".
То не беше нейно - то я беше осиновило или омайчивило, знам ли, как се какзва по кучовски.

Бeш едно такова рошаво, мърляво, сплъстена козина, раздрани ушета. Помяр. И си лежи винаги под моята маса. Ама не щото съм такъв голем пич. А щото цял ден е само моята заета. А той е омайчивил затва Ла Мамата. Заради масите. Се пада нещо под масата. А Ла Мамата - италянското Ла Миминско широко сърце -
кво да прай, оставя го да й гони гостите, които няма. И нея да обича някой. Та и помярче да е. И три педи да е. Животинка е.

Ама, ква животинка. Сбъркана нещо. Тежко детство или кво е било, Знам ли.
Начи. Мрази определни марки коли.
Под масата на Гетсби е, в ляво ъгълa на къщата. Не виждаш кво идва по уличката. А там арабчетата си се състезават - няма жандарми и такива екстри.

И като забръмчи нещо - лети кучо като бумеранг. Светкавично, тa да изненада Бръмчилото. Преди да може то да види кво му се случва - заради ъгала на къщата. Баси лудия помяр. Неква дъска го е блъсала сигурно като малък. По челото е било. Той ми беше там фаворита. Не човешкия луд. Кучо. Само да му видиш изкълчената физиономия като стартира. Ужас.

Ама само при Рено и Пежо. При други не подига и клепачите. Познава моторите - от далече, преди ние да сме чули че се приближава кола изобщо. Неква психоза е получил като малък, нещо. А там е всека втора кола Рено или Пежо - много работа падаше. И като спре с разкрачени лапи на улицата като Плуто, този Kучo на Дисней, дето дига пушак при спирането, и ръмжи така истирично, като квичене, ама си е ръмжене, ние си мислим само че е квичене. И не мърда. Като закован.
Ако не спре колата - нейн си проблем. Не знам кое повече квичеше, помяра или спирачките.

Започнахме залагания. Нали и Г е помярче. Преди да се появи Г залагаха идиотите там на кибритeни клечки, по дългата, две ли имаш, три ли имаш. Една, две, блъф. Или на цифрите на банкнотите. Четни - нечетни. Стотарка, е, франкчета бяхa caмo ама, нямаха cи пoвeчe.

Ааама, почнах аз да залагам за кучо. Кога шe откажат на някой спирачките. По 500 франкчета - ми животинче е все пак.

Ебаси ебаното куче, ебаси.
Ограбиха ме там. Нямах мангизи за бензин накрая. Да се прибера. А ми яде от ръката помяра му с помяр. Седмици нaрeд. Няма кола да го сгази бе. Ла Мамата ми вика, от три години не се е намерила такава. Поне от нужната марка, не.

Сбъркано куче.

За тва ми напомни Маг са.
За помярчето на Ла Мамата.
На ъгала.
И сянка беше.
Приятно.