Писмo до Еснафа

Гошо ли?
Еми глей са. Шати го обясня бавно!
Гинчето е моята приятелка и има пшихически "проблем"
Както тя го нарича, "Проблем".
Не идва от Проба, а от нещо друго.
И аз си я обичам много. Гинчето, де.
Не че не се караме често. Ама затова сме си приятелки нали?
Например като ми каже че не съм изнесла боклука.
Пощръклявам. А тя като пуши като комин и два дни не чисти пепелниците, а?
Ами онзи ден като не си изми чашата от кафето?
На балкона е направила место за изхвърляне. Само раждясали боклуци там.
Като излезеш да погледнеш кой пикае на стената на блока - да си пуснеш бримки
на гащочорапа. Ами ако се одраска някой у тея раждясани острутий? А? И некво
възпаление да стане? Може и до ампутация на бедро да се стигне ако в Пирогов
пак нема ток. Така беше като водихме Стефка в Пирогов. Мислехме че нема ток.
Щото сички коридори беха тъмни. И се върнахме. И като се връщаме в къщи
първото е да включим телевизора. И там показват в новините, че в Пирогов
нямало крушки. Така разбрахме че има ток. Ама е тъмно. Требваше пак да
ходиме. Ама аз не исках пак да ходя. Затова отидоха Стефка и Янчо. Янаки е
брата на Станка. Нали знаеш Станка е една друга приятелка на Стефка. Са да не
се объркаш пак. И аз се казвам Станка..хихик. Понякога има двама човека с
едно име. Не..те не си го делят. Просто единия се казва като другие. Мноо
готин човек е. Янаки де. Та ако имаш работа в Пирогов да не земеш да мислиш
че нема ток. Да ти помогна. Аз много помагам. Като имам време. Щото като е
големо прането, и готвенето и чистенето...ми кога да помагам?

Кво общо имал Гошо с Гинчето.
Ми нали Гинчето е моята приятелка?
Нали ти писах, че Гошо е мой съсед. Не само Гошо де, имам и други съседи.
Да не почна да ти разправям за леля Геновева от втрия етаж сега. Лелееее. Не
знаеш ква е зодия. Ама ще стане дълго. Той Гошо не е сам. Той е женен. За
съседката ми.
Еми общото съм аз. Гинчето ми е прятелка, а Гошо е мъжът на съседката ми.
разбираш ли сега? Освен това Гошо е малко особен, и Гинчето е малко
особена..хихих. Това беше виц сега. Ама да не мислиш че обичам да се
подигравам.

А един път Гошо щеше и съвсем пряко да има общо със Гинчето. Щото требваше да
ходя при Гинчето. Качвам се в трамвая...и кво да видиш. На Шофьора му
пререзали гърлото. Любовна история некаква. Ревност било. И затва не тръгна
трамвайя. Ми как ша тръгне трамвай с такъв шофьор, а? С отворено гърло.
Виждаха му се сливиците. Не са били махани години наред. Личи си от далече. И
се връщам, и както си се вайкам по стълбището..срещам Гошо. Той ме пита кво е
станало. Викам му...ми трамвай не работи. Значи да съм точна..трамвая
работи..ама шофьора има сливици в гърлото. Той ме зяпа такъв ококорен..и
извика Ленчето. Тва е жена му. Не че не са карат. Ама що да се равеждат. Ако
се разведат ша се кара с некоя друга. А така си знае как да се кара с
Ленчето. С другата требва да почне на ново да се учи. Да се кара.

Та Гошо казва, Станке не се тюхкай. Шате закарам с мойто железно магаренце.
Така си вика на колелото. И си го е нарекъл Йори. Нали знаеш че е малко
особен. Не Йори. Гошо. Та ме караше караше...докато на третата прека се
строши щангата на магарето. Още имам сини петна..ти знеш кьде..хихих...От
паветата. Нали седях на щангата. И теа павета какви остри ръбове имат. Имам
един племеник, като падна от тармвая..на едната ръка имаше дупка..кръв течеше
като от чешма. От паветата беше. Казва се Ачо. Идва от Ангел. Ама никво
ангелче не е..хихих.

И затова Гошо има все пак неква връзка с Гинчето. Освен това като казах
Гинчето..се сетих че колелото на Гошо е такова като на Горския в Панагюрище.
А Гинчето му беше хвърлила едно око на Горския ти казвам..малееее. Ама той
беше вдовец. И това не беше лошо. За Гинчето. Лошото беше, че като умряла
Жана, бог да й даде спокойствие, го е утешавала Мара Мазната. Тази на
месарина. И него бог да го прости. Ама тъкмо се беха изпокарали и Мара го
беше гонила с месарския нож по мегдана. И на Гинчето й стана много жално за
човека. Шото имаше едно такова хубаво колело с една лъскава рамка. И едно
червено такова беше. А Мазната го гони с месарския. Да ти се доплаче. Ама тва
е щото на бъдни вечер е бил при Кьоравата Минка да и оправи вратничето.
Хи-Хи..да не мислиш че е наистина кьорава? Не бе. Тя заеква само...иначе си е
много феш. Един задник има - сено да събираш на него. Та затова го гони Мара
с касапския нож. Заради задника на Кьоравата...абе историй мога да ти
разправям...ама немам време сега. Загоря ми ювката за Гинчето. Че боб не й
варя в последно време. Откато не излиза и малко се движи..нещо малко
пръцка..хихих.

Ти са преметаш ли ме, бе?
Как да поздравявам мачка, бе серсемино.
Ти пак нещо си объркал.
Джина е мачка. Ама такава зла.
Затва аз викам на Гинчето..тва е кастриран котарак.
Ама отдавна не съм й го казвала. Щото се ядосва.
Ама ще поздравя Гинчето от теб. Това си искал да кажеш, нали?
Котката МГ, е тази на Гинчето



Този Славка нещо те е объркал.
Ти се като Гинчето.
Като й кажа, че котката вече няколко метра мое да хвърчи, ми вика стига с тая
Славка бе!
Този, защото аз взимам състоянието на Гинчето мноо серйозно.
Гинчето е моята приятелка.
Не братчетката.
Братчетката е тази дето й викаш "този Славка".
Ама тя е женска.
/въпреки, че понякога в тъмната стая на Гинчето съм се стряскала...хи-хи/
Писах ли ти вече, че взимам много серйозно положението на Гинчето?
ХиХи...пси-полужението..знам аз сега кво ти се върти у главата.
Голем палавник си ми Тииии.

Та затова /заради полужението, де/ се интересувах.
Интересувах се при пшихо доктори.
В Интерконтиненталния Нет също.
И от там ми казаха докторете:
Станке....като питаш Гинчето чия е котката и тя ти казва на Славка...
Не я питай КОЯ е Славка. Подсъдимо е при Интерконтиненталния Пшихиатрически
съд. Щото казват там, като я питаш КОЯ е....тя разбира че персоната е женска.
И тогава в нейното състояние мисли, че трябва да ти се хареса. И казва ми
Славчето....само щото си мисли че аз това искам да чуя.
Щели да ме осъдят за сугерирация.
В Интерконтиненталниа съд.
Този на докторите.

Затва като я питам на кой е летящата котка..и тя казва на Славка я питам КОЙ е
Славка..заради присъдата, разбираш ли?

За точност.
Котката още не може да лети безупречно.
Казва се Джина.
Ама не затова.
И Икарос да се казваше, немаше да може.
Имаме още много работа.
И знаеш ли защо.
Ми като хвърчи - неможе да зима завойте.
Последния път...изпочупи ченийте в кухнята.
Още не я пускам в хола.
Та кухнята прай с антрето едно такова Г.
Като да си го представиш де.
И се разбрахме, аз и давам началната скорост.
А тя взима завоя у лево...към антрето.
Щото от кухнята погледнато Г-то прй завой на лево.
От антрето завива на десно.
Са представи ли си го?
Да не земеш да се объркаш пак?
Та 7 пъти опитвахме.
И секи път като си блъсне главата у кющто се тръска на умивалника.
А Славка оставила там чинийте от вчера.
Славка е братовчетката, спомняш ли си?
Тая дето се грижи за Гинчето.
Като има време.
Ама що не си обира чинийте?
Нещастното коте.
Найш как боли върху чинийте?
А от вторя път на сетне..върху парчетата на чинийте.
И всеки път така жално мяучи.
Не знаеш как я кълнях тази Славка.
Това не е мойта приятелка.
Тва е братовчедката.
С нея не сме родственици.
Не със Славка.
С Гинчето.
Нали ти казах че сме приятелки?
Тя дето ти разправях ...
Тази с проблема.
Дето Славка казва че съм я разнасял по вестниците.
Голема клюкарка е.
Славка, де.

Са разбра ли? Ако нещо не ти е ясно само кажи.
Като имам време ша ти пиша пак.

Ей! Са спирам - голяма загоритенджера съм.
Забрайх да просна прането...са е изсъхнало накъдрено.
Ленчето ми вика един път:
Станке са напрай сдудена вълна..хи-хи.
На ли знаеш ко е студена вълна.
Онази модерната фризура.
Са забрайх че не познаваш Ленчето.
Ленчето е жената на Гошо.
Гошо и Ленчето са ми съседи...
Ама Гошето е един такъв особен...

Ама са нема да ти разправям...мини утре на кафе, а?
Глей са МГто

На Гошо не мога да му предам нищо.
Даже и поздрави не.
Щото не се разбираме. С Гошо.
Разправя оня ден, аз съм била клюкарка.
И защо? Щото съм била казала, че на Ленчето кухнето било мухлясало.
А тва не е верно. Не съм казвала че е мухлесало. Никога. Имам и 1000 свидетели
които НЕ са чули, че съм го казала. Щото той разправя, че имал двама които
били чули как съм го казала на Светла от 3-тия етаж. Ми, аз имам повече нали.
Свидетели. Освен това мога да ти кажа, че не е мухлясало, а прашасало. Щото
мухъл хваща само кухня виждала вода. А нейната е виждала вода последния път,
при забъркване на мазилката на строежа.

Спомям си като работеше Гошо на строежа. Целото стълбище беше с неговите
стъпки от вар. И като го питам, къде му е главата, не може ли да си почисти
обувките преди да влезе, найш кво ми вика? Главата му не била там, дето моята
щял да натопи. У варницата. И щяло само ченето да ми остане. Такъв брутален
е. Казвам ти аз. Две нощи от страх не съм спала. Кво му харесва Ленчето на
тоя нескпосник, ненам. Ама има такива жени, чуваш ли. Обичат такива брутални.
Аз си падам по романтичните. Дето и чиний мият. Не само антрето или мойте
обувки. А и прането.

Като бехме с Донка оная година на Пловдивския, гледаме една пералня. Ама наеш
ква? Прай сичко..само деца и яйца на очи не може да прай..хихик. И тоя там
нещо като продавач, ни показва как работи. Не той. Машината. Всико можеше. Не
машината, бе. Човекът. И аз викам на Донка, глей са Донче, тва е мъж за мен.
Ша ми пере прането..а Донка като кресна...не, мааааа. Да не си посмяла.
Знаеш, аз като се запознах с един от Завода за хладилници..не в завода, ма.
В "Бал на самотни сърца". Там се запознахме. Той работеше само
в "Хладилника".

Са забрайх, че не знаеш коя е Донка. Та преди да ти разправя, кво ми раправя
Донка, требва да знаеш коя е Донка нали. Щото ако не знаеш коя е Донка, нема
да е дестероверено. Тва значи, нема да ми верваш.

Донка се запозна навремето с Гинчето в Панагюрище. Като гостувахме там на
стринка и Васа. Нали си спомяш коя е стринка Васа. Та после се ожени за
Стефчо. Не Гичето. Дончето. А Стефчо стана ватман в София. И след пет години
му дадоха жителство. Тогава търсеха кондуктори и ватмани. За трамвайте.
Разбираш ли? И като се преместиха, Донка си счупи крака. Ама знаеш колко
смешно си го счупи? Не, на нея не й беше смешно. Ама кой си чупи крак в
Клозета? Ми имала запек и вместо да седне на чинията, взела та клекнала.
Отгоре върху чинията. Та да си свръши работата по-лесно, де. И както си
клечала и се напъвала, се подхлъзнала при напъните и си го счупила. Левият
крак. Фракрура имала. Това е по дофторски. Значи чупене на некъв език. Не, бе
не е цигански. Питах вече Мишо Цингето. Не било. Та, резил ти казвам. Само
като си помисля, на мен да се случи такова нещо. И идват дофторите, теа от
тази помощ за надпреварване...и представи си само. Как са я намерили и в кво
да лежи.

Та Донка тогава беше в болницата...

Ама сега трябва да престана. Че бех почнала да бърша прах. А като се стъмни не
става...нали знаеш. Като минеш пак на кайвенце ще ти кажа пак кво ново има...