Берона

Сашо Стрезов и Петър Берон беха големите в махлата.
аз 10-12, или дaжe пo-мaлък oщe, те отиват войници вече.
имаше и некви други, идваха от други махли.
единия го изядоха прасетата в Белене.
другия изчезна в некъв Kибуц у Израелско.

мен обаче ме признаваха и влачеха все със себе си.
понеже си бех тогава още такова щураче.
викам му на Стрезовия "копеле" и той ме гони и хваща.
"копеле ли съм?"
"копеле си!"
и така полувин час.
ама при питането ми извива ръката.
докато рамото ми се наду като футболна топка и той се уплаши.
от тогава станах аз истинското копеле и се с големите.
и на купоните с тех.

много ми завиждаха за майка ми.
понеже по онова време като ни гепи милицията, ни събира у райoнното.
ама там и други от други купони, кво да ни праят сичките.
и викат, който си събуе дънкитe без да си сваля обувките - го пускаме да си ходи.
за тази цел имаха всичи ножчета за бръснене със себе си - разпорваха си
шевовете.
само аз не, че майка ми ми беше зашила ципове долу на дънките, да не ги разпорвам секи път.
гепваха ни като се обадеха некви комшии в милицията и пищят че било шум и негърска музика и рок.

Стрезовия живeeше на "Женева", Берона на "Ален Мак".
бащата на Стрезовия беше некъв комуняга с нисък номер на партийната книжка, ама ного млад починал.
затва оставяха Стрeзовия да живee сам с малката си сестричка Соня, на която обичах да бъркам под рокличкаta при жумичка, което пък водеше пак до бой и извиване на ръце, в една двуетажна къщичка с двор и ного люляци.
и затва не го беха пратили и него в Белене, предполагам.
същото и при Берона. не си спомням кво правеха неговите старци, ама редовно ги немаше - огромен апартамент на Ален Мак.
там беше терена за купоните редовен - дигаме персийските килими и глей кво
става.
докато дойде милицията.
нормално изчезвахмe през таваните - апартамента беше на ъгала на Ален Мак и Толбухин.
на последния етаж - на твана имаше една заключена врата към таваните на кооперацията на Толбухин.
ние я бехме хакнали разбира се, и като чуем долу ченгетата - изчезвахме през тавана на Толбухин.

един път обаче беха сменили ключалката и ние не знаехме.
идват униформите и ние седим накуп пред заключената врата и се пулим.
по едно време крясъци, викове - ченгетата тичат в жилището на Берона.
и ние след тях.
Берона виси хванал се на парапета на прозореца и им вика - ако не пуснете сички да си отидат, се пускам аз.
те го уговарят, той им повтаря само - дълго не издържам, ако не ги видя сичките долу на тротуара, ше ме видите мен там като труп.

и ни пуснаха разбира се:)

а един следобед ме среща Стрезовия на улицата и като ме видя почна да се хили у брадата.
вика ми, ха, ти си ми на згода точно - неска ше ти премахнеме девствеността.
ъ?
ела с мен, при Берона прайм едно изпращане на войник, некъв негов приятел.
аз съм поръчал изненада.
пихме и се веселихме 2 часа - и по едно време вика Стрезовия:
"сички на стената - в редица!"
"сега сядате на земята!"

и отива в антрето и се връща с един известен софийски шантаж- незнам колко й е платил.
мацката прави стрийптис, и поcле на cичките 15-17 пича cфирка.
и на мен:)
ебаси как се срамувах, и пишлето и....бе не е за разправяне.
не мога да кажа 10 или 12 годишен съм бил:)