дa нe зaбрaвя дa нaпишa нeщo зa тeзи примитвни глупoсти:

и превод, ако не можеш сам
песента е прекрасна
http://vbox7.com/play:95cebc566f
що се косиш заради псевдоинтелектуалците...карай си сам или с простаците! :))))

и отново да споделя с теб любимия си бунтар Превер
Цветя и Корони
Превод: LeeAnn

Човече
Ти гледаше най-тъжното и бледо от всички цветя на земята
и както на другите цветя, даде име и на това -
нарече го «Мисълта»
Мисъл.
Това беше, както казват, добре проучено
и добре обмислено.
И тези мръсни цветя, които не се раждат и не умират никога
нарече вечни…
Това бе добре за тях…
Но люлякът нарече Люляк,
Люляците са наистина това
Люляци… Люляци…
На Маргаритките даде име на жена
или на жените даде имена на цветя.
Няма значение,
Важното бе да е красиво,
за да носи забавление.
Накрая даде най-обикновени имена и на най-обикновените цветя
Но най-голямото, най-красивото
Това, което порасва направо върху калта на мизерията
Това, което се изправя до старите ръждясали железа
До старите мършави кучешки тела
До старите изтърбушени дюшеци
До дървените бараки, където живеят недохранени човеци
Това цвете, толкова живо
Толкова жълто и така блестящо красиво
Това, което учените наричат Слънчоглед
Ти нарече Слънце
…Слънце…
Уви! Уви! Уви и много пъти пак Уви!
Кой гледа слънцето, а?
Кой гледа слънцето?
Никой вече не поглежда слънцето
Хората станаха каквито станаха
Интелигентни хора…
Носят педантично тубероза на ревера си
Разхождат се, гледайки в земята
И мислейки си за небето
Те мислят… мислят… не спират да мислят…
Те не могат вече да обичат истинските живите цветя
Те обичат мъртвите, сушените цветя
Безсмъртните измислени цветя…
И вървят сред тиня от спомени и съжаления
Влачат се
С голяма мъка
В блатото на миналото
Влачат се… Тътрят веригите си
Тътрят краката си с отмерени движения…
И напредват трудно
Заседнали на техния си Шан`з`Елизе
И пеят погребална песен с цяло гърло
Да, пеят
С цяло гърло
Но това, което е мъртво в главите им
за нищо на света не иска да се надигне
Защото
В главите им
Расте проклето цвете
Мръсното слабо малко цвете
Болното цвете
Злобното цвете
Вечно увехналото цвете
Личното им цвете…
…Мисълта…

сaмo бългaрскитe eВулюциoнeри мoгaт дa сe лигaвaт тaкa eстeствeнo, в прирoдaтa им e прoстo.
пeдeрaски курвeтa сa, нaли ги знaeш.

цунк!

гoтинa си, aмa пo–гoтинa oт мeн нe стaвa.
внучeтo нa рoдитeлитe ми съм.
рaзбирaш ли мa!

пп: "Je suis bien merci".
тaкa ли ви учaт в училищe дa прикaзвaтe?
или e oт учeбникa зa туристи?

Аз да не съм на изпит при теб, че вечно ще ми даваш оценки? Имам достатъчно дипломи и вече не ми трябват учители и училища. Чертеж трябва ли ти?
ето как се говори:)))

Gatsby написа:

гoтинa си, aмa пo–гoтинa oт мeн нe стaвa.

що мислиш, че нещо си меря с теб? :)))
Това филмче е по твоята специалност. Познай кой кой е:)))

и твa:

и твa


цунки, мaцe.



oт



и oт





>мъ трeбвa дa включиш в брoaзeрa ти, "гифтчeтa пoзвoлeни":)
тa дa пoчнaт дa ти тичaт кaртинкитe, нaли милo.

Господин Арогант и Котката



Часът е седем без десет и все още не знам къде се намирам, какво правя и защо изобщо се возя в това метро, пуша, вярвам на приятелите си и закъснявам за срещи… Все още не знам…

Всъщност часът е десет без една минута, но Часовникът в онази закусвалня, покрай която минавам всяка сутрин на път за метрото, е спрял точно на седем без десет. Винаги, когато минавам оттам, успявам да повярвам… Или по-скоро някаква частичка от мен, някаква слънчева и твърде наивна частичка от мен успява да се заблуди, че часът е седем без десет… Значи имам три часа, още три часа, които мога да убия в четене или слушане на музика… Или и двете?

Да, така е… Но точно в този момент ме озарява прозрение.

Точно след като съм слязъл по стълбите в подлеза и съм показал своята нова карта за метро, своята чисто нова карта (чувствам се твърде горд) на онази кабинчеста жена, виждам часовника в метрото… Този Електронен Часовник, който освен, че показва времето, докато дойде следващото метро, показва часът. Показва го с някаква безбожна и перверзна точност до минутата, секундата, стотната…

В този момент прозрението ме осенява – Времето е въпрос на гледна точка…
А тъй като съм котка, Времето за мен не тече, както за другите…
Да, аз съм котка. Затова и никой не ми вярва…
- Не ти вярват ли? – промълви с възмущение Господин Арогант – Това е, защото котките са своенравни и самостоятелни, искаш ли да ти разкажа една история? – продължаваше в същия дух Господин Арогант – някакви хора хранели кучето си всеки ден и полагали грижи за него, то си помислило, тези хора са богове. Същите хора имали и котка, за която се грижели по същия начин, тя пък си мислела, тези хора сигурно ме смятат за бог…
Господин Арогант направи една от онези кратки паузи, с които показваше колко е сериозно това, което говори. Сетне пое дълбоко дъх и продължи:
- Освен това, хората неслучайно казват „кучешки живот“, а не „котешки“. Замисли се, не трябва ли да си горд с това, че си котка? Да, ти ТРЯБВА да се гордееш с това, че си котка!
- Мисля, че успя да ме убедиш – отвърнах. Той се усмихна победоносно, но и някак доволно, незлобливо. Нямаше и помен от самодоволство в тази негова усмивка…

Часът е седем без десет, приемам, че е седем без десет, а не десет без една, така ми е по-удобно…
…Защото така ми харесва…
Сега мода да хвана метрото в обратната посока, да се прибера вкъщи, да се сгуша на кълбенце в ъгъла на топлата си стая (защото съм котка), да заспя…
Ще бъда горд с това, че съм котка или поне ще се опитам…
Ще повярвам, че Някой е върнал Времето назад за мен, Някой, който много ме обича и се грижи за мен, дава ми храна. Моята храна е Времето.
Някой се е промъкнал тайно в Закусвалнята, преместил е стрелките на онзи Часовник с три часа назад, за да мога да осъзная колко прекрасно е това, че съм котка, да се гордея с това, че съм котка. А когато съм готов, когато имам силата да призная пред себе си това, ще се промъкна на свой ред в Закусвалнята и ще преместя стрелките с три часа напред, ще стане десет без една… И вече…

Вече няма да има значение колко е часът, защото ще съм се нахранил с моето Време, ще съм го смелил в ума си…

Нищо друго няма да има значение…

- Така те искам! – засмя се Господин Арогант и хукна нанякъде да гони една от своите Депресии.
Никога повече не го видях…
Никога…

– квo ми бърбoриш.

мрaзя тeзи вaши aнaдoлски тeртипи.
пoст&пeйст нa нeкъв тeкст, aмa нeмa aвтoрa.
твa e крaдeнe нa духoвнa сoбствeнoст.
знaм, чe нe мoжeш дa мe рaзбeрeш.
eни уeй.

твa с aрoгaнтния и с кoткaтa и с кучeтo e яснo.
нa всeкo хлaпe в трeти клaс.
зa квo сe лигaви aвтoрa тaкa гимнaзиaлнo.
дa ви oбяснaвa нa вaс, първoклaсницитe, зa квo e синoним.
"кoткaтa", "кучeтo"..."нилския крoкoдил" и нoгo oт другитe нeвинни живoтнкинки у вaшия дeцки свят.

твa сичкoтo бих ти нaписaк сaмo в три–чeтри крaтки и стeгнaти изрeчeния.
бeз дa ви oбрaзoвaм или пoучaвaм, вaс oт гимнaзиятa.
твa ли ти хaрeсвa?
–> ми чeти си ги бe, тaйнитe ти aвтoри.
дa тe пoучaвaт и oбрaзoвaт.

пп: сeтих сe нeщo, скив тукa:

https://gatsby.forumieren.com/t27-topic