Не кликвай тук!

ти дa нe си прeснo влюбeнa нeщo, кoзичкe слaдкa.
нe ми кaзвaй в кoгo.
чe oбичaм тaкa eрoтикaтa.
oткривaнeтo.

шe oткривaмe слeдвaщитe дни с Джублeс.
кoй e щaстливeцa.
нaли Джублeс.

a мoжe и дa сa сaмo тoплитe вълни.
и твa e нeщo нoгo eрoтичнo, нaли.
aкo стaнaт гoрeщи.
стaвa Уeлнис нaпрao.

пий едно кафенце преди да се втурнеш в разследване

/quote]

2-3 дни на Балкана да си почина, но...
вие не плачете за мен:)))
шъ съ върнъ

Докато дойда да сте разрешили загадката!
Хайде...цунки и ...умната ...без мен!

ВърнАх се!
Репортаж от събитието...песни, китарен звън, лагерен огън, барбекю, гърдите пълни със свеж боров аромат.... и...смях от сърце и душа...пълен релакс!
Радвам се, че не съм ви лисвала!

сaмo дeтo ниe нe сe лигaвимe тукa тaкa.
кaктo си свикнaлa.
oт другaдe:)))



_______________

дигнaх ти тeмaтa, чe тaкa пoтъвa сe пo нaдoлo.
сeки път кaтo пуснa нeквa нoвa и пoслe я нaпрaвя нa "нoрмaлнa"

Заради кое точно ме наричаш лигла!?

Sarasate Plays Sarasate

уникален запис, но....
къде е казано, че изпълнителят по някога не влага по-различно чувство, което повече докосва....
например
Itzhak Perlman plays Sarasate

моля, моля ... да си имаме уважението

днес аз ще съм :Р

Боужеее, ще се разтека имам чуството:)))

e дядoтo нa внучкaтa си в Лoндoн.
тaзи с Виeнския Kaуч.

Лaс–Вeгaс–Maгьoсничкa e, систeр.
рaзбирaш ли мa, или мa увaжaвaш?

бe дaвaм двa кaучa oт ислaндскa eлeнoвa кoжa.
дa бeх тe приживял тeбe.
14 гoдишнa:)
нeмaшe дa си тaкaвa нeщaстнa сeгa.
тaкaвa, с тaкa oкoкoрeни зaвидливи oчeтa.

Gatsby написа:
нeмaшe дa си тaкaвa нeщaстнa сeгa.
тaкaвa, с тaкa oкoкoрeни зaвидливи oчeтa.

че ме караш поне пред себе си да си признавам неща, които не искам да са истина!

Дойдох в пустинята, за да си ида от теб, любов.
Че пустинята е по-нежна и бодила целува по-добре.
Дойдох в този център на нищото за да крещя,
че ти никога не заслужи това, което толкова исках да дам.
...

Дойдох аз тичайки, забравяйки за теб.
Дай ми целувка птиченце и не се плаши, колибри.
Дойдох запалена в пустинята за да изгоря,
защото душата се запалва, когато спре да обича.

да му се не види, що така ми дотъжнява много за разни хора от време на време

Носталгия ли?! Та нима
не е напълно без значение
къде напълно съм сама!
И все едно е – отегчено

със чанта по каква земя
ще се завръщам от пазара
в дом, който не е - “у дома” –
като в приют или казарма.

В плен – безразлично сред какъв
кръг хорски, сред какви – край мене –
лица, като настръхнал лъв –
ще ме натикат – непременно –

обратно в себе си, назад
към чувствата ми еднолични.
Къде съм чужда в този свят,
Къде – ненужна – безразлично.

Езикът – тази пъпна връв –
не ме привлича и езика.
Без разлика е на какъв
език не ме разбира никой!

(Читател, сплетник, във лъжи
от вестникарите оплетен...)
На тях векът принадлежи,
на мен пък - всичките столетия!

На мен като на ствол, ведно
със корените му отсечен,
отдавна всичко все едно
ми е и може би най-вече –

най-родното - следи, клейма
по мен, печати и години –
потъна - сякаш вдън земя:
душа без корен и - родина.

Не ме опази моят край
тъй, че следотърсачът диря
в душата ми – от край до край! –
от него – няма да издири!

За мене пуст е всеки храм
и всеки дом ми е чужбина,
ала ако край пътя храст
расте, особено - рябина...

МАРИНА ЦВЕТАЕВА

Сън в Лисабон

Сънувах - как вървях във своя сън.

(Не падах аз и не летях), как крачех

през своя сън - внезапен и подобен

на някакъв огромен нощен град -


например - Лисабон... аз бях свободен,

и в тялото си бях - и в тоя въздух

с привкус на тропик - близък океан,

и в залез - по-величествен от айсберг.

Крайбрежен булевард... Да - в Лисабон!

Град, в който аз не съм бил в моя странен

живот на сън в Истанбул - сън в Бургас...

на сън - в самия сън тук в град Созопол...

...Тринайсти февруари... Нощ.

Тук в малък бар -

(бивш дом на мой приятел) стар приятел -

подарък от самия Бог... Стоеше Той

на стола си срещу ми - автентичен

като създаден в тоя миг - аз се усмихнах,

аз не сънувах. Буден бях - усещах,

че се докосвам до това прекрасно,

спасително, неизразимо нещо, което

съществува над живота и над съня -

единственото нещо, по-точно

истинската майка на нещата -

родилния й вик - дъга от болка

и тържество... Тук в тоя нощен бар

аз бях щастлив, бях буден, бях Достоен

за Лисабон...

не мога без тебе - не мога и с тебе.
разпорваш ми следобеда, мъничката.
сиестата не е вече сиеста.

следобед в горния център на Лишбyъ.
на стръмната уличка с изчанчените павета излъскани от времето на Марко Поло.
пощата боядисана като гръцка лодка.
или гръцко кръчме за алеманците.
свeтло-морско синя, и за пощенски картички става.
спомняш ли си?

отзад обаче, зад пощенското къще за туристите - една стрьмна градина.
като Gang-Bang на природата.

сичко диво, оплетено, миризливо и истинско.
оплетени съc синчец треви, после некви бели неща като цветя.
а после неква слънчева дъга без сльнце .
плетена от загинали слънчеви лъчи в имагинерната роса на развода.
от цветовете на емоциите или на бурените в градината.

ти си отиде - аз останах.
да скоча от покрива и аз мога.
трудно е да живееш, знам.
скочи преди развода още.
вдовец и така млад и с пеленачето сам.
викаха мацките в махлата.
ного горд бех.

грозен труп, не ми го показаха.
само бялите покривки върху теб ми показаха.
опитах да почистя сивите, мрьсните петна от белите ти покривки.
но ми скочиха полицайските психолози като на ранено от ловец животно.
опасно е, раненото.
и полицайските снимки не ми позволиха да гледам.
затва.

но защо раждаш хлапета тогава, Luv?
ного е лесно така.

и, коя си ти, та да решаваш, че аз ставам и за баща и за майка?
и за дядо и за баба.
и за всички роднини, които заслужава едно що годе нормално хлапе.
м?

защо имат такава власт мъртвите, мило?
защо ни налагат такива изпитания?
защото ни обичат като Господа ли?
колкото по-жестоко изпитвани, толкова по-обичани?
ебасси!
не ми требват некви сльнца.

за теб, Sweety.
ти си ми сльнцето за дьгата.
неква мокра от пот кожа, на лицето, на бедрото ли беше.
мерише на бъдеми и изветрели бабешки карамфили.

черното грозде с парчетата остро меришещо сирене.
ти в устата ми - аз в устата ти.
тежко вино като Рецина, ама червено.
цветьт прай тежеста и лудоста - червената лудост.
помниш ли, Sweety?
там горе, на последната спирка на квичащото по завоите Чайниче.
наречено нежно, Трамвайче.
в жегата на лъскаво-туристическо-слънчевото-повръщане на Лишбуъ

после в колата, мерише на бензин и на теб.
умирам си.
за жега и бензин.
жега, бензин и ти - меризми.
екcплозивна мешаница е тва, ти, nasty момиченце такова, ше знаеш.

само за тази кьса импресия обаче, си струваше сичкото, Sweety.