в пещерата на Лъвовете*
като планувах да прескоча този Уикенд до Лондон, не можех да зная, че точно тогава ще се пише история.
Германия-Англия, 4:1.
и то как! не резултата а начина по който, пише в Аналите няколко страници.
а сега, къде да гледам мача?
ми Ийст Енд, къде другаде.
или да го гледам в бакалницата за електронни уреди на Harrod's?
в един заден двор на Brick Lane, една малка уличка с дезолатeн шарм, където освен на Curry мерише само мухлясало на вехта влажна бедност и 1001 нощи и ориент, намирам един Pub.
на стената некъв на ръка писан върху жълто-кафяв бакалийски картон плакат:
"World Cup live: England - Germany, Kick Off 3 PM".
това е моето кръчме, си викам.
вътре препълнено, football lads-овете в блестящо настроение изразяващо се в ритмично поръчване на милиони Пинтове.
"A Pint of Stella, please," оксфордствам аз напънато.
"Now, look at you, mate, you're not actually German, are ya?" cockneyed ме плешивия барман.
"Weeelll..." , почвам аз да се осуквам, но той не ми оставя време да се обесня.
"Oi lads, there's a fookin' German here with us today!", крещи възторжено прототипа на англичанин зад тезгяха така високо, се едно е дошло времето за последните поръчвания преди closing hour.
"Oh fook off!" идва унисоно от всички страни на тълпата, откъдето преди тва се чуваха само мирни изрази като като "Cheers" или "Sorry mate".
от този момент насетне чувам думичките "fookin'" и "German" като един вид константен под-шум на Вувузелите трещящи от телевизора.
мача започна и мoето небрежно отпуснато състояние свърши - поръчах бързо един нов Пинт против гадните погледи и злобните изрази в моя посока.
дойде разбира се още по-лошо.
"It's in, it's one nill for Germany", чувам да казва коментатора на BBC, останалото потъва в избухналият шум в Пубчето.
почнах да си мисля дали не е по-разумно да отида въпреки сичко в Harrod's.
че точно по тва време почна да се приближава една яко поркана групичка Working-Class-бабаити към мен, чийто англииски не звучеше вече нормално, а като истерично квичене на подлудено улично помярче, напудрено с милиони "bloodies" и "bastards".
2:0 на Подолски не подобри настроението, напротив.
като отивам да си поръчам следващия Пинт забелязвам, че и англииската бира не се шегува - бе поне при поркането е между Pint-Aficionados-ите в Pub-чето и мен, равенство.
и тогава идва шута на Upson - 1:2.
кръчмето избухна, крясъци, тлъсти мъже си разголват телата, фанелките и последните задръжки падат, бира хвърчи при люшкането в такт на песните. всека групичка пee друга песен, ама такта е един.
"Take this, bloody Fritzes!"
английският Understatement беше окончателно изчезнал в тресавището от футболен екстаз и алкохол, но ако знаех какво следва, бих ичезнал в посока на Harrod's: шута на Lampard е така ясно зад линията, че аз се срамувам почти.
целият Пъб е извън себе си.
на лицата е изписано един вид отчаяние, което никога никъде не бех виждал.
всичкото кипи, шуми, пени се, като чешмичката за бирата преди тва.
"It was in, you stupid idiot!", крещи един до мен фалцетно, "You shithead!" идва от другия ъгъл, и аз се надявам че не е към мен отправено, а към съдята.
на Бъдито до мен почнаха така да му се надуват вените на челото, че се уплаших.
"You see that, mate? It should've been a goal! Oh what a bloody disgrace!"
бе защо не изчезнах навреме - ама мача ме кефи, ерго още един Пинт.
не играта на англичаните разбира се - почнах да ги съжалявам и ми се искаше да има с кого да споделя тва чувство.
не тук разбира се.
и тогава идва дубъла на Мюлер - 3:1, 4:1, и приключва катастрофния ден на англичаните.
но никога да не забравяме: колкото по-голяма драмата, толкова по-голям англичанина.
не "Wembley-гола" е темата - а катастрофалната игра на екипът им.
коментарите за представлението на капитана Steven Gerrard или защитника John Terry не говорят особено добре за първите седем години на коментаторите, но демонстрират: феновете нe търсят вината при съдята, а при отборът си.
колкото повече наближава края на мача, толкова по-отпуснати стават моите съседи с мен.
единия ми вика : "Losing against the Germans is the worst and the best thing that ever happens to us - it breaks our hearts, but at the same time it shows us what we really are: We're losers and we're proud of it."
удря ме по рамото, ухилва ми се и вика: "Now you little German, go buy me a drink, for fooks sake, that's the least you can do.
донасям от бара два Пинта и му викам: "At least we didn't beat you on penalties!"
"Oh fuck off!", отговаря той.
по-нежно "fuck off" не бех чувал.
________
*Three Lions - е емблемата на Английският Национален Отбор
