fly away

а малко мед имаш и за мен понеже.
в бурканче, ако стаа.



или в тубички, от паста за зъби?
ма измити, молим ти са.

Последната промяна е направена от Gatsby на Чет 25 Авг - 17:35; мнението е било променяно общо 1 път

свърши
догодина ...

сам съм си виновен.
ного искам, май.

ебаси дебелия задник, начи.

и тая пада назад, не напред.
сигурен съм.
тва е физика ма!

жалко, че ги нямам скиците и физическите ми формули.
за женските ви задници.
от 4ти клас.
жалко!

нямам нужда от още демонстрации какъв дебил можеш да бъдеш
схванах го
сега би ли спрял

спирам.
ти ни го дигай.
оттук на татък.

батковата кърджалийска геройке.
давай.
аз те та чета само.
да ти са кефя.

бе я ше ви го дигам
я се оправяйте сами, като имате зор

ежи се малката, като Акулка лежаща в Локва.

Каква е идеята на това да се правиш на гад?

толкова много пропиляна енергия ...

"...ние изразходваме повечето от енергията, за да поддържаме своята значимост. Този факт се проявява най-очебийно в безкрайните ни тревоги за начина, по който се представяме пред света, за това дали другите ни се възхищават, харесват или приемат. Ето защо, както ми бе обяснено, ако ни се удаде да загубим част от значимостта си, две необикновени неща ще се случат с нас. Първо, ще освободим енергията си от усилията да поддържа илюзията за нашето величие; и, второ, ще се сдобием с достатъчно енергия, за да зърнем действителното величие на вселената. "

"Ето защо, както ми бе обяснено (от кого?, бел.ред.), ако ни се удаде да загубим част от значимостта си, две необикновени неща ще се случат с нас. Първо, ще освободим енергията си от усилията да поддържа илюзията за нашето величие; и, второ, ще се сдобием с достатъчно енергия, за да зърнем действителното величие на вселената. "

тва болдваното е валидно само за Незначителни Държави с незначителното им Народоселение.
а и необразованото, такова.
вие и затва не четете, за да си пазите капчицата енергия дето си я имате още.
щото и снисяването ви коства енергия, ми мислете бе.
физици булгаристански.
знаеш ли каква енергия израходваш като клечиш?
не случайно почват да те болят бедрата след известно време.

ние си имаме достатъчно енергия и за продаване.
не ни мислете нас.

"Споделям с удоволствие с вас едно интервю на любимия ми Учител по тази тема."

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=forty&Number=1954124313&page=0&view=collapsed&sb=5&part=1#Post1954125476

паднах от стола.
(на вас трябва да ви се пише с Главни Букви или с Чернилка, иначе не вдявате).
тва са ви "Учените", "Интелектуалците".
задължително в кавички се пишат.
щото били чели Херман Хесе и няколко немски философи?
щото "вие не сте ги чели за разлика от мен"...:))))
това са Учителите на Елита на Булгаристания.
машалла, бее!!

малее, тук е секи ученик в началото на гимназията по-вътре в материята.
от вашите "Енциклопедисти":)))
учат ги и изпити държат, за разлика от ваще самоназвани "спецове".
но не само германските, а и френските и английските,
абе, сичките Европейски.
писатели и философи учат, ама яко.
знам за кво приказвам, питайте Деннис, ако ми невервате:)

не знаете, на колко смешни се правите.
извън балканските ви граници.

а по въпроса за Физиката и Бог.
е секо немско Бабе по-информирано от него.
бабетата гледат телевизия, щото.
от десетилетия вече има такива репортажи - с най-известните физици и астро-физици.
от цял свят.
тема: Бог и Физиката.
байгън им е станало.

ама този необразован народ му припада.
на също така полу-образования му Гуро.
кеф!

сега разбра ли, защо никой по света не иска да се омъжва за българка?
мечтаят си винаги за германска съпруга.
по цял свят.
не само че са признати за най-добрите домакини и майки от столетия вече.
но има нещо по-важно.
по-уникално.
невиждано и до днес в женската история.
световната и столетната.

и ти си такъв красив Наутилиус.
красив но мъртав и скучен.
физически си, един Логаритъм, само.
отдавна си изчислена.
затва си играх на времето като ученик.
да пиша физически формули за гравитацията на дупетата ви.
разбираш ли сега, най-после?

както и всичките перфектни форми в натурата.
дали тези на цветенцата или на животните.
сички са игра на физика и химия.
а формулите ги има отдавна.
не си го забалязала май.

можеш ли да "картографираш" душата ми?

след 3-4 месеца, най-после заваля
и кой знае защо реших, че формите на отвъдност, които съществуват може би са много повече, отколкото мога да си помисля

това е Галаксиката Messier 94, която е на 14 милярда светлинни години от Земята.
но въпреки тва следва същият принцип.
същите математически, физически закони както Охльовчетата.
при нас тука.


сичко това е изчислено във физически формулки и отдавна обяснено, защо е така.
единственото което не е обяснено е.
защо винаги се въртят спиралите на дясно, защо не на ляво?

а гледай тука, каква физическа симетрия, каква хармония на шарките.


или тук:


а ивиците на Зебрите имат само една единствена цел, да плашат Цеце-мухите.
но гледай я таз Природа, как ги е подредила.

Берлин:



а Гълъбите имали страх били от вода, в Ерфурт у жегата:


сега си отдъхнахма малко.
при нас тука са само 32 градуса.
ама ние тук имаме тропически климат, нали знаеш.
в останалата Германия са само 28-29 градуса.
завиждам им напрао.

и тва в края на Август, абе, почти Септемри си е вече, егаси.
и така щяло да продължава ни успокояват, да сме се радвали били.
еми, ако искам такова нещо отивам в Ю-Америка, нали.
или в Пустинята, ама там е през ноща поне не хладно, а студено.
през деня 30-50+ градуси.
през ноща -5-7.
спинкаш си като бебенце някво.

а тука през ноща, само 28, ебаси начи.
не ти е до спане.
еми, закво живуркам тука бе.
ако продължава така, се изселваме в Ю-Америката.
с Летицията, и тя е навита.
и оттам можем да си бачкаме и двамата с Лаптопчетата.
както и тука, ние само така си изкарваме мангизите.
само Генератор за ток си купуваме и готово.
мислили сме си го преди много години още.
сичко беше проучено и планувано.
имаме си плана на готово.

'бал съм й и умерения й климат.
на тая смотана Европа.
Меркел й скапа климата.
слушай кво ти казвам.
ама ние се изселваме сега при чужденците, бежанците.
далече от Меркел.
тва ни е спасението.

щото ние никога не сме имали страх от "чужденци".
еми, ние сме били много по-често самите чужденци.
по цял свят.
не сме били затворени били в Източния Блог.
зад Железната му Завеса.
изолирани.
страхуващи се от всичко непознато.
нашенски кореняци.
изопщо не сме.

а след няколко години ще дигнем тук най-високите температури на годината по Коледа.
слушай кво ти казвам.

като в България, като бях ученик, помниш ли.
с Ината още.
егаси каква пот се лееше.
като носих уредбата за купона при нея.
по риза само.
на Коледа.

Последната промяна е направена от Gatsby на Пон 29 Авг - 13:53; мнението е било променяно общо 9 пъти (Reason for editing : тс)

Айде моля те, разкажи ми още нещо
Не ми се говори

тва ли искаш?

"Щото иконимиката на Германия се задъхвала и имало спад дори по-голям, отколкото през февруари тая година.

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=forty&Number=1954125429&page=0&view=collapsed&sb=5

Zu diesem Ergebnis kommt der Internationale Währungsfonds (IWF), der eine entsprechende Studie veröffentlicht hat. Demnach konzentriert sich dieser positive Effekt vor allem auf die Hauptzielländer Deutschland, Österreich und Schweden, die mit einem zusätzlichen Wachstum von 0,5 bis 1,1 Prozent rechnen können. Für die gesamte Europäische Union errechneten die Experten eine Steigerung von 0,25 Prozent bis 2020.

http://www.zeit.de/wirtschaft/2016-01/iwf-studie-fluechtlinge-deutschland-oesterreich-wirtschaftlichkeit-wachstum

Бежанците допринасят за Икономическия Ръст на приемащите ги Държави. Показва студия ма Internationale Währungsfonds (IWF).
този позитивен ефект се концентрира в страни като Германия, Австрия или Щвеция, страни-цел за бежанците.
на тези страни ще нарасте икономическия разтеж с допълнително 0.5 до 1.1%
за цялото ЕС с 0,25%.

разбираш ли сега, защо никой не ви взима на сериозно?
нито Прермиера ви, нито Карууците ви.
смешнио сте само.

добре, че не ви разбират русначеските ви буквичкки,
по-информирани от вас няма.
но за всичко имате мнение.
големи усти - ама цигански.
така ви вижда Европа отдавна.

ама се тюхкате по форумите.
какво трябвало да предаде ББ на Меркел от Ердоан.
еми, тя не слуша такива пръдльовци бе.
наете ли колко такива клоуни от цял сват се опитват да й казват разни интересности?
всеки ден, по няколко.

а вашия Мутренски Прези, ше са радва.
ако я посети след ДЕСЕТ ГОДИНИ в Берлин.

вие верно си вярвате.
че някой е опрял до вас у Запада.
заради пост-комунистическата ви недостижима дипломация.
ше са учим от вас, разбира се.
да видим, кога ще има време за Мутрата ви.
след колко години.
ше го пусне пак да си проси мангизи.
ного сте сладки.


Последната промяна е направена от Gatsby на Пон 29 Авг - 15:10; мнението е било променяно общо 1 път

Все едно, само да не е нещо политическо или за клубовете
Спокоен звучиш и просто ми се "слушаш"

докато си писала ти.
писах и аз.
посипвам си главата с пепел.

Нищо, карай
Следеащия път може пък и да се получи

искаш ли да ти разкажа за моето бабе?
не тва Мимито, тва най-любимото ми.
https://gatsby.forumieren.com/t386-topic#4902
тва най-смотаното с дечурлигата.
не.

другото.
пра баба ми, тая.
на нея ми напомняш и ти.
чакам само да станеш и ти на 99 години.
и, няма разлика между вас двете.

искаш ли.
а!

То остана ли някой на който да не ти напомням:)))
Та, да де, искам

и тя беше такава постоянно обидена булгчаристанка.
като теб.
ми тя си беше денонощно обидена.
обидена заспиваше, обидена ставаше сутрин.
ей така, природа понеже.

като й кажеше някой "как си", го поглеждаше като пъдара на село.
вика му тогава обидена.
"какво искаш да кажеш сега, а!"
"че не изглеждам добре ли, или кво?"

не смеееш нищо да й кажеш.
че само като си отвориш устата, само.
тя е започнала да те гледа обидено.
с нейното си обидено израженеие.
преди да си казал и една сричка само.

а на мен не ми пукаше изобщо.
дали е обидена или не.
аз си приказвах и й се хилех.
ич не ми пукаше.
дали чува или не.

че тя се правеше непрекъснато на глуха.
не чувала била.
Ъ?
не ви чувам.
ама само когато не й изнасяше.

като си шепнят възрастите, та да не ги чуе тя.
тогава сичко чува.
ей, вие за мъртва ли ма мислите вече,
сичкото ви го чувам.
абе Лили, Петьо няма кво да ми оправя градинката.
глей го само, как разногледо гледа.
тази нощ се е върнал от командировката, нали.
радвам са, че сте тука бе дечица, ама успокойте са.
не съм на умиране още.
а вчера беше бурята, кво са, а!
чувате ли.

а тва с мухите, никога няма да й го забравя.
без тва 99 годишно бабе, нямаше никога да стана такъв спец.
за ловене на мухички.
и до днес съм й благодарен.
за таз сръчност.
без посещенията ни при нея.
бих си останал финно-моторен балък.
спряму мушичките, де.

щото като ходехме там при нея, беше егаси скуката за мен.
единствената ми занимавка беше, да ловя мухите и по размазаните й прозорци.
заради които бяхме дошли.
да ги мие и лъска, майка ми.
тези, на тва неблагодарно, стипчиво бабе.

тя беше 99 години и 11 месеца, накрая.
и мнооого дни.
сичките чакаха, да удари 100ка.
ама, не.
тя пукна само една седмица преди тва.
нарочно.
питай който искаш, секи ще ти го каже.
сички са сигурни, че пак се е обидила била.
и е рещила да ни го начука.
на ви пък,100.
и е чакала нарочно, да пукне саамо няколко дни преди 100ка.
че така боли повече, нали.
секи го знае, секи я мрази.
ей затва й курварство.

а аз бях 5-6-7, през годините.
и ного горд.
никой нямаше пра-баба.
нито в училище.
нито в махлата.
разправях им на възрасните.
високо, та да го чуе и тя.
еми, щом е винаги обидена.
а и ви чува винаги.
приказвайте си нормално, бе.
кво ви пука на вас?
така или така е обидена, нали.

а тя ме погалваше винаги по главичката и викаше.
момченцето ми умничко.
мислиш ли, че та разбират тези идиоти?
айде успокой се сега.
ти трябва да живееш с тях, не аз.
аз си отивам, с удоволствие даже.

като ви гледам вас сичките, ти се спасявай.
в теб ми е надеждата.

леле, от кога само не си ми разказвал

Благодаря ти:)

поздрави от морето

Ламята е на фона на Мачу-Пикчу.
20 минути я е чакал бил, та да я щракне на този фон.

това са любителски снимки на читатели на Шпигел, Бумлес.
егати какви готини са тез хоби-фотографи.
от пътуванията им по света.
долу е дете на едното семейство в отпуска в Тайландия.
същи Могли е, ама е момиченце:)


тва е в южна Англия:


шотландско говедо в Германия:



всичките 17 снимки за Джумблес.
http://www.spiegel.de/fotostrecke/instagram-die-schoensten-leserfotos-zum-thema-tiere-fotostrecke-140576.html

тя много обича да си гледа снимки, понеже,

Апропо, какво "виждаш" тук





http://s017.radikal.ru/i406/1608/85/d3c12c4d82eb.jpg

The page cannot be displayed because an internal server error has occurred.

Мамка му, добре де, аз ще се прибера ...
Сериозно ми е питането, моля не си играйкай

еми кликни си на лимка, ма.
смотанячке.
стаа ли и при теб тва сложно упражнение?

Не бе, не ме разбра
После като ти я покажа ...

" Докосни ме,
напомни ми кой съм."

намерих си дърво и му позволих да ме научи на тишина:)

всъщност май винаги съм имала нужда просто да бъда усещана, а не разбирана

а за те разбера, някак трябва да ме накараш да почувствам

избирам понякога, особено вечер, да мисля речни мисли и да слушам някоя река, преди да се шмугна в нощта и звездите

Боже, този свят е пълен с вълшебства
и най-обикновените неща често стават вълшебства, само защото ги правим с точните хора

и някак ми зауха на звезди и приказки
пам - пам - ра- ра ...

честит да ти е!

Йоанна Цеспедес Буено.
Никога не бях чувал по-красиво и по-налудничаво име.
А и малката си я биваше, нищо че беше отраснала в тиня,
или може би точно заради това...
Не че разбирам нещо от жени, (от мъже още по-малко),
но това момиче някак светеше;
ей така напук на цялата кал наоколо,
напук на побоищата,
напук на мизерията,
напук на себе си и мен - светеше.
И то не с отразена светлина, сами виждате, че нямаше нищо за отразяване,
а с някаква нейна си, абсолютно непонятна и всепоглъщаща,
нереална, пронизваща и... да, тиха светлина
Навсякъде около нея беше тихо,
тихо беше, когато майка й получаваше поредния истеричен пристъп,
тихо беше, когато баща й се прибираше свински пиян
и правеше (не искам да знам какво) с нея,
беше адски тихо
и онзи пазарен ден на площада,
когато я видях за първи път сред ревящите тълпи.
Ей така,
само като я видиш и ти става
тихо и светло...
Аз винаги съм знаел, че съм луд,
не ми казвате нищо ново, уважаеми дами и господа,
но с нея това някак си нямаше значение.
Разбирате ли, тя просто караше всичко да изглежда много естествено,
самото й присъствие отпускаше всяка твоя гънка.
Лекота, това е думата, която търся.
С Йоанна всички бяха себе си,
с естествена лекота,
без задръжки и без да се срамуват.
Оттам и проблемът, дами и господа, защото някои хора са зверове.
До мозъка на костите си.
А тя и тях караше да бъдат себе си.
От тази гледна точка, разбирам баща й (дано гори в ада, дъртият пръч);
аз така го и убих - с разбиране.
После й казах - 'Ела с мен.'
А тя отвърна - 'Аз никога не бягам.'
Аз й викам - 'Ние не бягаме, morena, създаваме нов живот.'
А тя - 'Той вече е тука', вика, и се тупна под сърцето.
Притъмня ми, уважаеми, направо ми мръкна;
не че ми пречеше да отгледам копелето на баща й,
но тя вече беше избрала него пред мен,
ей така, без дума да каже.
А винаги е твърдяла, че онова, което изпитва с мен,
е смисълът на живота й (тя все така се изразяваше красиво...)
Години след това разказвах тая история на един приятел,
учено копеле, много книги беше изчел.
Та тоя тип ми разправя - 'Да знаеш', вика, 'има голяма символика(!) в думите й,
друго щеше да е, ако беше казала 'към теб', а не 'с теб'.
Така и не доживя да ми обясни какво е това символика,
учен тип, ама голям алкохолик, а цирозата не подбира.
И друго ми каза обаче, преди да свърши. 'Като те слушам', вика, 'тая Йоанна е била от онези жени.'
'От кои жени, бе?', настръхнах аз, щото аз може да съм всякакъв, но тя не беше от онези жени.
'От онези жени', продължи той, 'към които или се отнасяш с пълно безразличие, или обичаш до лудост.
От тях е, няма грешка.'
Абе и той не беше на себе си, мен ако питате, ама айде...Напоследък намирам все повече смисъл в тези думи.
Както и да е, отплесвам се, дами и господа.
Та значи ми притъмня жестоко и й викам - 'Предпочитам да те видя умряла',
а тя пребледня и каза - 'Твое е, аз съм майка и знам.'
Аз пак й викам - 'Предпочитам да те видя умряла',
(до ден днешен не мога да си простя, че й го казах два пъти),
а тя пребледня още повече и вика - 'Не ми пука, само ме обичай.'
Луда жена, как да не я обичах, обичах я повече от живота и от себе си,
точно затова си тръгнах, иначе трябваше да я убия.
После, разправят, изсъхнала от мъка.
Аз никога не съм виждал някой да изсъхва от мъка, дами и господа,
но Хуан Куцото, (така де, брат й), няма да ме лъже.
'Кака се стопи', вика, 'погребахме чироз, сянката й погребахме...'
А дете така и не видели.
Ега ти... не знам как не откачих (сигурно щото съм си луд, така или иначе).
Отидох да видя гроба... а то едно равно поле, камъче нямаше по него,
едва си личеше къде е копано.
Стоях, докато пуснах корени.
Не плаках, плаче ли се в такива моменти, само стоях и пусках корени.
Мога да се закълна че се скъсих физически, луда работа.
После сложих плоча, един такъв лъскав черен мрамор, чак тежеше от черно.
Не съм знаел, че цветовете могат да тежат, ама това черно... все едно на гърдите ми легна.
Накарах ги да издялат най-отгоре с красиви извити букви, 'Йоанна Цеспедес Буено', а отдолу ' Ти беше светлината в тишината ми и тишината в светлината ми'.
Идея си нямам откъде го измислих това, сами виждате, че не умея да се изразявам красиво.
Оня, моят ученият приятел, викаше също, че някои думи са за точно определени хора.
Е, тези си бяха за нея.
Мамка му, едно само знам -  оттогава нито ми е било светло, дами и господа, нито ми е било тихо. Това е.
А иначе баща й си го убих с разбиране.

http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=53515

толкова суета, а ...
Боже!